Отмяната на наредбата за образованието по право е откровен властови произвол
Софийски университет " Св. Климент Охридски "
© Цветелина Белутова Авторът
доцент доктор Христо Христев е учител по право на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ", член на работната група за промени на юридическото обучение в екипа на министрите на правораздаването Христо Иванов и Екатерина Захариева.
Заглавието е на редакцията През миналата седмица Софийският университет " Св. Климент Охридски " разгласи желанието си да реализира банкет в редица специалности без осъществяване на приемни изпити, въз основа на общия триумф от образованието в учебно заведение и резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература. Сред тези специалности, за които се предлага да не се организират приемни изпити, е и контролираната компетентност " Право ". Заявеното от най-стария български университет желание провокира бурни и спорни реакции, като доминираха сериозните, а в някои случаи даже намерено подигравателни мнения. От редица направления пристигнаха оракулски упреци, че това решение ще докара дефинитивно до тежко ерозиране на юридическото обучение и до все по-дълбока обезценка на юридическата специалност. В интернет се появи петиция от сегашни студенти и приключили ученици на Юридическия факултет на Софийския университет, която моли за опазване на престижа на специалността и се афишира срещу приема без осъществяване на приемни изпити.
Само седмица по-късно, в сряда, Министерският съвет взе решение да анулира признатата през 2017 година нова Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по компетентност " Право ", която беше направена за да реформира юридическото обучение у нас, като вкара нови стандарти в процеса на приема на студенти, образованието, държавните изпити, отстрани задочното образование по право и сложи акцент върху практическите умения в образованието. На тази разпоредба, призната преди три години, обаче по този начин и не бе дадена опция да работи. Тя трябваше да стартира да се ползва от академичната 2018-2019 година, само че ефикасното ѝ деяние бе отлагано две следващи години по официални съображения, свързани с премахването на задочното образование. Вместо новите единни държавни условия да са осъществени за новата 2020/2021 образователна година, наредбата беше анулирана, с причини, почтени за бавноразвиваща се публика. Като главен претекст за смяната се показва, че нуждата от анулация идвала от решение на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД), в което се показва, че премахването на опцията за задочно образование по право " основава неравно отнасяне по признаци " увреждане " и " персонално състояние " по отношение на лицата с увреждания и лицата, упражняващи правото си на труд ". Това решение на КЗД обаче е оповестено за незначително от Административен съд - София град (АССГ) и решението на АССГ е влезнало в действие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едновременно с това беше обявено, че с изменението се дава опция за образователната 2020/2021 година висшето учебно заведение да избере по какъв начин да провежда приема, само че не посредством наложителните писмени конкурсни изпити по български език и история на България.
Всъщност, въпросът за приема в юридическите факултети не може да бъде обсъждан и решен без да се държи сметка за мястото му в по-широкия подтекст на проблематиката на реформиране на юридическото обучение в България, една повече от деликатна тематика с дълга история. Наред с това, редът на банкет в компетентност " Право " надали може да се преглежда като най-значимият или определящ за положението на юридическото обучение въпрос. Модернизирането на образованието по право в доста по-голяма степен зависи от нужното осъвременяване на наложителното и избираемото образователно наличие, от въвеждането на по-тясна специализация в образованието и основаването на профилирани магистърски стратегии по право, от методите на преподаване и изпитване, от тясното свързване на образованието със правосъдната процедура. Все проблеми, на които Наредбата от 2017 година даваше решения. Преодоляването на наклонността на ерозиране на юридическото обучение допуска също въвеждането на ред на истински обединен държавен изпит, който подсигурява, че във всички юридически факултети се ползва идентичен стандарт за качество на изхода на обучителния развой и че хората, които излизат с дипломна на правист от тези факултети в действителност има за какво да я имат.
През последните 20 години бяха правени няколко опита за по-значими промени и модернизиране на нормативната уредба на образованието по право, само че до съответен краен резултат доближи само самодейността, подхваната от министъра на правораздаването Христо Иванов, продължена от Екатерина Захариева и приключена по време на служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Наредбата, призната през 2017 година, е плод на няколкогодишен работен развой, сбъднат при ценене на всички вероятни условия за неприкритост, диалогичност и необятно присъединяване на заинтригуваните субекти в изработването на признатите нормативни позволения. За разлика от сегашната процедура по анулацията ѝ, прокарана на практика на мрачно и в прорез с условията на Закона за нормативните актове. Тази разпоредба сигурно не дава идеалните решения на проблемите, които се обрисуват в юридическото обучение у нас, само че адресира един доста необятен кръг от дефицити на образованието по право и е артикул на вероятния законен компромис сред другите субекти, визии и ползи, които се явяват определящи фактори за актуалното положение и за вероятните направления на развиване на българското юридическо обучение.
Отменената разпоредба даваше отговор и на въпроса нужна ли е смяна на изискванията на банкет в юридическите факултети. Като оставим встрани обективните проблеми, основани от пандемията от COVID-19 и готовността на висшите учебни заведения да организират отдалечени изпити посредством потребление на нови връзки и технологии, би трябвало да се признае, че фактически приемът в юридическите факултети е едно от слабите места на до момента работилия модел на юридическо обучение. Въпреки че има своите достолепия и е част от гарантирането на несъмнено положително равнище на обучаемите студенти и причина за престижа на специалността, приемът посредством писмени изпити по история на България и български език и литература значително е надминат от времето и би трябвало да бъде преосмислен. Този формат на банкет е обвързван и с един стар модел на приблизително и висше обучение, който почива на наизустяване на " едната права религия " от " канонично евангелие " и води до автоматизъм в използването образуваните знания. При една огромна част от обучаемите това надлежно не разрешава да се развие пълноценно аналитично мислене и дарба за справяне с разнообразни зараждащи в практиката обстановки, които не се вписват в наизустените знания и механизираното използване на нереални теоретични структури от учебника на преподавателя X, ритуално произнесени като шедьовър на поетичното изкуство по време на изпит. Наред с това обективността изисква да се признае, че приемните изпити се ползват с немалка степен на еластичност в другите висши учебни заведения, като в класическия си формат и тежест те съществуват само в Софийския университет и още някои от държавните университети. Поради тези аргументи в новата разпоредба за компетентност " Право " беше планувано, че студентите се одобряват посредством писмени конкурсни изпити, които ревизират равнището на притежаване на български литературен език, филантропичната просвета и аналитичните качества на претендентите. Конкретният формат на изпитите надлежно бе предоставено да се дефинира от обособените университети в границите на тяхната академична автономност.
Реформата в образованието по право обаче става известно няма да се случи, а развиването на юридическото обучение ще се реализира съгласно " безконечната " разпоредба, призната през 1996 година, няколко години след рухването на комунистическия тоталитарен режим, отразяваща модел на образование от дълго време изживял времето си. Поради непросветеност или предумисъл, решението на Министерския съвет обаче ни вкарва в поле на плаващи пясъци. Въпреки че сме изправени пред догадка на смяна на подзаконова нормативна уредба и на заместването ѝ с друга нормативна уредба, няма нито обществено оповестени планове, нито открит развой на публични съвещания с другите заинтригувани субекти. Няма авансово оповестен план за акт на Министерския съвет, няма и извършено публично разискване на подобен план. Можем единствено да гадаем какви са действителните съображения, които диктуват осъщественото от министерски екип на " Славянска " №1. Със сигурност обаче, анулацията на новата разпоредба за образованието по право е направена в прорез с условията на Закона за нормативните актове и може да бъде атакувана в съда, като последствията от една възможна анулация са непредвидими предвид на почналия в това време банкет на студенти без писмен приемен изпит.
В умозаключение, разигралият се сюжет с анулацията на Наредбата за единните държавни условия за компетентност " Право " не може да бъде избран по различен метод, с изключение на като прям акт на властови произвол от страна на министъра на правораздаването и на Министерски съвет, освен това с изключително фрапиращ предмет. Да промениш нормативната уредба за образование по право в прорез с настоящото законодателство е особена форма на подигравка с упованието, че в случай че не през днешния ден, то най-малко в един идващ миг България може да бъде в действителност правова страна. Със зачеркването на работата на доста хора, положена в продължение на няколко години, при съблюдаване на всички вероятни условия за законно и качествено нормотворчество, настоящият екип на Министерството на правораздаването и в по-широк проект - актуалното ръководство, единствено удостоверяват за следващ път, че не са способни да вземат решение съответно и в сходство с най-прости условия за обективност, рационалност, бистрота и резистентност какъвто и да е проблем. Какви фактори и ползи диктуват сходно решение на управнически произвол е обособен въпрос, само че това сигурно няма по какъв начин да бъде стремежът за превъзмогване на дефицитите на юридическото обучение и за секване на наклонността на обезценка на юридическата специалност у нас.
© Цветелина Белутова Авторът
доцент доктор Христо Христев е учител по право на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ", член на работната група за промени на юридическото обучение в екипа на министрите на правораздаването Христо Иванов и Екатерина Захариева.
Заглавието е на редакцията През миналата седмица Софийският университет " Св. Климент Охридски " разгласи желанието си да реализира банкет в редица специалности без осъществяване на приемни изпити, въз основа на общия триумф от образованието в учебно заведение и резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература. Сред тези специалности, за които се предлага да не се организират приемни изпити, е и контролираната компетентност " Право ". Заявеното от най-стария български университет желание провокира бурни и спорни реакции, като доминираха сериозните, а в някои случаи даже намерено подигравателни мнения. От редица направления пристигнаха оракулски упреци, че това решение ще докара дефинитивно до тежко ерозиране на юридическото обучение и до все по-дълбока обезценка на юридическата специалност. В интернет се появи петиция от сегашни студенти и приключили ученици на Юридическия факултет на Софийския университет, която моли за опазване на престижа на специалността и се афишира срещу приема без осъществяване на приемни изпити.
Само седмица по-късно, в сряда, Министерският съвет взе решение да анулира признатата през 2017 година нова Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по компетентност " Право ", която беше направена за да реформира юридическото обучение у нас, като вкара нови стандарти в процеса на приема на студенти, образованието, държавните изпити, отстрани задочното образование по право и сложи акцент върху практическите умения в образованието. На тази разпоредба, призната преди три години, обаче по този начин и не бе дадена опция да работи. Тя трябваше да стартира да се ползва от академичната 2018-2019 година, само че ефикасното ѝ деяние бе отлагано две следващи години по официални съображения, свързани с премахването на задочното образование. Вместо новите единни държавни условия да са осъществени за новата 2020/2021 образователна година, наредбата беше анулирана, с причини, почтени за бавноразвиваща се публика. Като главен претекст за смяната се показва, че нуждата от анулация идвала от решение на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД), в което се показва, че премахването на опцията за задочно образование по право " основава неравно отнасяне по признаци " увреждане " и " персонално състояние " по отношение на лицата с увреждания и лицата, упражняващи правото си на труд ". Това решение на КЗД обаче е оповестено за незначително от Административен съд - София град (АССГ) и решението на АССГ е влезнало в действие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едновременно с това беше обявено, че с изменението се дава опция за образователната 2020/2021 година висшето учебно заведение да избере по какъв начин да провежда приема, само че не посредством наложителните писмени конкурсни изпити по български език и история на България.
Всъщност, въпросът за приема в юридическите факултети не може да бъде обсъждан и решен без да се държи сметка за мястото му в по-широкия подтекст на проблематиката на реформиране на юридическото обучение в България, една повече от деликатна тематика с дълга история. Наред с това, редът на банкет в компетентност " Право " надали може да се преглежда като най-значимият или определящ за положението на юридическото обучение въпрос. Модернизирането на образованието по право в доста по-голяма степен зависи от нужното осъвременяване на наложителното и избираемото образователно наличие, от въвеждането на по-тясна специализация в образованието и основаването на профилирани магистърски стратегии по право, от методите на преподаване и изпитване, от тясното свързване на образованието със правосъдната процедура. Все проблеми, на които Наредбата от 2017 година даваше решения. Преодоляването на наклонността на ерозиране на юридическото обучение допуска също въвеждането на ред на истински обединен държавен изпит, който подсигурява, че във всички юридически факултети се ползва идентичен стандарт за качество на изхода на обучителния развой и че хората, които излизат с дипломна на правист от тези факултети в действителност има за какво да я имат.
През последните 20 години бяха правени няколко опита за по-значими промени и модернизиране на нормативната уредба на образованието по право, само че до съответен краен резултат доближи само самодейността, подхваната от министъра на правораздаването Христо Иванов, продължена от Екатерина Захариева и приключена по време на служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Наредбата, призната през 2017 година, е плод на няколкогодишен работен развой, сбъднат при ценене на всички вероятни условия за неприкритост, диалогичност и необятно присъединяване на заинтригуваните субекти в изработването на признатите нормативни позволения. За разлика от сегашната процедура по анулацията ѝ, прокарана на практика на мрачно и в прорез с условията на Закона за нормативните актове. Тази разпоредба сигурно не дава идеалните решения на проблемите, които се обрисуват в юридическото обучение у нас, само че адресира един доста необятен кръг от дефицити на образованието по право и е артикул на вероятния законен компромис сред другите субекти, визии и ползи, които се явяват определящи фактори за актуалното положение и за вероятните направления на развиване на българското юридическо обучение.
Отменената разпоредба даваше отговор и на въпроса нужна ли е смяна на изискванията на банкет в юридическите факултети. Като оставим встрани обективните проблеми, основани от пандемията от COVID-19 и готовността на висшите учебни заведения да организират отдалечени изпити посредством потребление на нови връзки и технологии, би трябвало да се признае, че фактически приемът в юридическите факултети е едно от слабите места на до момента работилия модел на юридическо обучение. Въпреки че има своите достолепия и е част от гарантирането на несъмнено положително равнище на обучаемите студенти и причина за престижа на специалността, приемът посредством писмени изпити по история на България и български език и литература значително е надминат от времето и би трябвало да бъде преосмислен. Този формат на банкет е обвързван и с един стар модел на приблизително и висше обучение, който почива на наизустяване на " едната права религия " от " канонично евангелие " и води до автоматизъм в използването образуваните знания. При една огромна част от обучаемите това надлежно не разрешава да се развие пълноценно аналитично мислене и дарба за справяне с разнообразни зараждащи в практиката обстановки, които не се вписват в наизустените знания и механизираното използване на нереални теоретични структури от учебника на преподавателя X, ритуално произнесени като шедьовър на поетичното изкуство по време на изпит. Наред с това обективността изисква да се признае, че приемните изпити се ползват с немалка степен на еластичност в другите висши учебни заведения, като в класическия си формат и тежест те съществуват само в Софийския университет и още някои от държавните университети. Поради тези аргументи в новата разпоредба за компетентност " Право " беше планувано, че студентите се одобряват посредством писмени конкурсни изпити, които ревизират равнището на притежаване на български литературен език, филантропичната просвета и аналитичните качества на претендентите. Конкретният формат на изпитите надлежно бе предоставено да се дефинира от обособените университети в границите на тяхната академична автономност.
Реформата в образованието по право обаче става известно няма да се случи, а развиването на юридическото обучение ще се реализира съгласно " безконечната " разпоредба, призната през 1996 година, няколко години след рухването на комунистическия тоталитарен режим, отразяваща модел на образование от дълго време изживял времето си. Поради непросветеност или предумисъл, решението на Министерския съвет обаче ни вкарва в поле на плаващи пясъци. Въпреки че сме изправени пред догадка на смяна на подзаконова нормативна уредба и на заместването ѝ с друга нормативна уредба, няма нито обществено оповестени планове, нито открит развой на публични съвещания с другите заинтригувани субекти. Няма авансово оповестен план за акт на Министерския съвет, няма и извършено публично разискване на подобен план. Можем единствено да гадаем какви са действителните съображения, които диктуват осъщественото от министерски екип на " Славянска " №1. Със сигурност обаче, анулацията на новата разпоредба за образованието по право е направена в прорез с условията на Закона за нормативните актове и може да бъде атакувана в съда, като последствията от една възможна анулация са непредвидими предвид на почналия в това време банкет на студенти без писмен приемен изпит.
В умозаключение, разигралият се сюжет с анулацията на Наредбата за единните държавни условия за компетентност " Право " не може да бъде избран по различен метод, с изключение на като прям акт на властови произвол от страна на министъра на правораздаването и на Министерски съвет, освен това с изключително фрапиращ предмет. Да промениш нормативната уредба за образование по право в прорез с настоящото законодателство е особена форма на подигравка с упованието, че в случай че не през днешния ден, то най-малко в един идващ миг България може да бъде в действителност правова страна. Със зачеркването на работата на доста хора, положена в продължение на няколко години, при съблюдаване на всички вероятни условия за законно и качествено нормотворчество, настоящият екип на Министерството на правораздаването и в по-широк проект - актуалното ръководство, единствено удостоверяват за следващ път, че не са способни да вземат решение съответно и в сходство с най-прости условия за обективност, рационалност, бистрота и резистентност какъвто и да е проблем. Какви фактори и ползи диктуват сходно решение на управнически произвол е обособен въпрос, само че това сигурно няма по какъв начин да бъде стремежът за превъзмогване на дефицитите на юридическото обучение и за секване на наклонността на обезценка на юридическата специалност у нас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ