Най-сетне добра новина за една от измъчваните в Либия наши медицински сестри
Софийски градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лева за неимуществени вреди, породени на здравната сестра Валя Червеняшка.
Съдебният състав приема за несъмнено открито по делото, че Червеняшка е била изтезавана за изтръгване на признания в интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година
Съдът отхвърли като безпочвен и необоснован предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лева
Решението предстои на обжалване в двуседмичен период от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Ето цялото решение на съда:
Производството е формирано по искова молба на В.Г.Ч. против Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Ел - Х., М.И. Абу- С., с която предявява пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно съображение чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година /ЛГК/ за възнаграждение на неимуществени и имуществени вреди от породен на ищцата деликт.
Ищцата твърди, че е обитавала и работила в гр.Бенгази, Либия като здравна сестра в педиатрична болница „ Ал-Фатах “ през 1999 година На 09.02.1999 година ищцата дружно с други медицински сестри е задържана от либийската полиция без пояснение за основанието за задържането й, дружно с други членове на екипа, откарана в полицейско ръководство в Триполи, където била подложена на изтезания и мъчения за изтръгване на признания.
Твърди се, че употребените способи включвали електрошоково влияние по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и интимните елементи, побой по стъпалата на ходилата, провисване за ръцете и китките, задушаване, бесене.
Твърди се, че ищцата била заплашвана със гибел, имало закани към членовете на фамилията, закани до момента в който са с вързани очи, че ще бъдат нападнати от кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, слагане върху телата им на хапещи инсекти, инжектиране на опиати, отнемане от сън, сетивна изолираност, излагане на пламъци и на ледено студени душове, държане в пренаселени и мръсни килии и също излагане на заслепяващи светлини.
Твърди се, че тези способи на следствие били прилагани интензивно към два месеца до приемане на признания от всички, че са предизвикали гибелта на 393 деца посредством съзнателно заразяване с ХИВ-вирус, а по-късно траяли по време на следствието. Твърди се, че на основа на получените признания е било построено обвиняване. Твърди се, че за интервала от 16.05.1999 година до 24.07.2007 година в продължение на 2755 дни, ищцата е била няколкократно изправяна пред съд и наказание, само че на практика лишена от независимост без влезнал в действие правосъден акт.
Твърди се, че описаните нагоре способи на следствие били прилагана от физическите лица-ответници, които през този интервал от време, в разнообразни конфигурации на съизвършителство, са предизвикали болки и премеждия на ищцата. Причинените контузии са физически и душевен, а следствията от изтезанията не престават да се демонстрират върху физическото и психическото на положение на ищцата.
Твърди се, че на ищцата са породени и имуществени вреди в размер на 500 000 лева, които са резултат на изолирането на ищцата от обществото и лишаването от опция да упражнява специалността си и да получава доходи от нея. Претенцията е в размер на брутното трудово заплащане на ищцата, включващо нормалните бонуси, награди, компенсации за отпуски, командировъчни, задгранични и други детайли на възнаграждението, както и средства за лекуване и медицински разноски след освобождението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 500 000 лева, представляваща претърпени от нея неимуществени вреди и сумата от 55 334,56 лева -имуществени вреди, ведно със законната рента от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
В законоустановения едномесечен период на 08.03.2019 година ответниците подават отговор против исковата молба посредством назначения им необикновен представител юрист З..
Твърди се, че исковата молба е процесуално позволена и евентуално отчасти основателна по посочените в нея съображения. Заявява несъгласие за изтекла погасителна отминалост.
Моли съда да постанови решение съгласно събраните по делото доказателства при вземане предвид на трайната правосъдна процедура.
Ищцата поддържа в правосъдно съвещание по този начин предявените искове посредством своя процесуален представител. Претендира разходи. Подробни съображения са изложени в писмена отбрана по делото.
Ответниците в правосъдно съвещание посредством процесуалния си представител молят съда да постанови решение, съгласно закона и събраните по делото доказателства-
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната цялост, съдът одобри за открито следното от фактическа страна:
Пред актуалната инстанция са разпитани очевидците К.В.В., С.И.Д., Н.С.С., 53 година
От разпита на трите свидетелки се открива, че ищцата пристигнала в Либия да работи и работела в детската болница. Този факт се открива и с признатия по делото контракт № 0891458 от 13.11.1997 година, подписан сред ищцата в качеството й на възложител и „ Експомед “ ЕАД-изпълнител, по силата на който възложителят разпорежда, а изпълнителят приема да изследва изискванията, да посредничи за разкриване на уместно работно място и да приготви сключването на трудов контракт сред възложителя и здравния орган на Великата Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия, при условия, съответстващи на неговата професионална подготовка и трудов стаж и съобразени с либийското законодателство.
Ищцата е поела задължението да постъпи на контрактуваната от изпълнителя работа с либийския шеф като здравна сестра с годишна заплата 2 965 либийски динари с първичен период от две години.
Свидетелките откриват, че на 09.02.1999 година ищцата дружно с трите свидетелки също медицински сестри, били арестувани от либийската полиция без да бъдат известени за повода за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с сложени на устата лепенки, вързани ръце откъм гърба. На сутринта били затворени в един полицейски сектор в Триполи, в началото в една огромна килия, където им метнали мръсни одеяла и почнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели свидетелките К.В.и Н.С.. След разпитите затворили ищцата и другите свидетелки в единична килия.
В този полицейски сектор ищцата била арестувана към 40 дни, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а към този момент от втората седмица поставили черен найлон, при което се загубвала визията за времето. Задържаните, в това число и ищцата уринирали в кутия от прясно мляко. Вода била давана единствено едвам отпият и по-късно шишето се изнасяло отвън килията.
Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на към 1.20 м, с един замърсен дюшек долу на пода. П
рез тези 40 дни ищцата не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по-голяма потребност, би трябвало да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия. След тези 40 дни пристигнали служители на реда и почнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите арестувани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крайник, с вдигнати ръце.
След това почнали да извеждат арестуваните една по една, карали ги на едно друго място, където е Школа за полицейски кучета. Там почнали изтезанията с ток. Ищцата останала сама в този сектор година и нещо.
При нея изтезанията били с ток и с така наречен бланко, което съгласно споделеното от ищцата пред свидетелките, съставлява пиле на грил вързано и те бият с каиши и железни кабели по стъпалата на краката. На ищцата й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи лекарства. След това арестуваните били откарани в пандиза, където през първите към девет дни били настанени в единични килии, които били толкоз дребни, че не можеш да си изпънеш краката.
След тези девет дни ищцата дружно с другите арестувани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиянство, тъй като била солена.
В пандиза ищцата престояла осем години и половина. По отношение на ответника Х.А.Д., свидетелките откриват, че бил умопобъркан, военачалник от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по сан, само че в действителност множеството от нещата и цялата организация на стартирането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил шефа на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-вече пускал ток.
Този ответник е единствения, който във воденото против него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал - Шол бил химика. Той опирал револвер на свидетелката К.В., влачел я е долу по земята и й опирал револвер в слепоочието. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единия от тези, които биел арестуваните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския сектор.
Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които провел цялата им престъпна версия по какъв начин да се развива. Ответникът М. Ал Х. е този, който най-вече биел арестуваните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския сектор. Вследствие на случилото се ищцата отключила доста болести - високо кръвно, ставни болести и несъмнено сега не е здрав човек.
Свидетелката Д.установява, че била настанена с ищцата в една килия. Виждала В. с посинели крайници. От нея чула, че била поставяна на нещо, което наподобява на това, на което щемпел агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от арестуваните. Свидетелката Д.установява още случай, в който когато е завели до тоалетна видяла В., която седяла на една стена и била разлигавена, несъответстваща, ръката й била синя.
След това схванала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен защо са я питали и какво е говорила, само че положението й било извънредно. Свидетелката Д.установява още, че битовите условия били мизерни. Имало едни мръсни дюшеци, девойките които имали потребност от дамски превръзки получавали отговор от дамата, която се грижела за задържаните-да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни арестуваните не се били къпали въобще. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и след това телата се олющили.
Свидетелката Д.установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал - Х., Д. М. били основните мъчители. Карали арестуваните по цяла нощ да стоят на един крайник, ръцете вдигнати нагоре. После ги пускали да легнат, а като легнели започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, с цел да не заспиват. Ако не се обадят ги извеждат и ги удрят с пръчки, с палки, с каквото намерят.
Пред актуалната инстанция са разпитани и двете дъщери на ищцата-Г.Е.У.и А.Е.У..
И двете свидетелки откриват, че майка им се трансформирала след Либия.Сега майка им има здравословни проблеми и гинекологични, заради неналичието на лекарска грижа през тези години, към този момент е по-затворен човек.
Ищцата има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си пристигнала в България ищцата била безпомощна, липсвали й всевъзможни обществени умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски темперамент, високо кръвно. Преди да замине била бодър, положителен, доста обществен човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това положение траяло месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много постоянно се натъжава.
Съдът кредитира показанията на разпитаните очевидци, като трима от тях са и очевидци на случилото се с ищцата. Показанията са дадени добросъвестно, разумни са и поредни.
От признатата и неоспорена от страните СПЕ се открива, че интервалът от 09.02.1999 година до 24.07.2007 година е бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата, който е оказал значимо, интензивно и трайно влияние и отражение върху физиологическото и психологично здраве на ищцата.
Установява се, че последствия във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установява се още, че в началото след завръщането на ищцата в България, същата е била мощно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала усеща на неустановеност и боязън, беззащитност, некомпетентност на обкръжението.
Около година след завръщането ищцата се е приспособила на приемливо равнище към средата и е функционирала добре в защитена-позната и доброжелателна среда, измежду близки хора. След този миг ищцата е възстановила и действието си в обществен план-започнала работа. Към момента се откриват остатъчни прекарвания в психичен план-избягват се травматични тематики и събития, в държанието са налице прояви, производни на претърпени стресови събития.
Налице е отплата на травматичното събитие до степен на пълноценно действие в персонален и обществен аспект, а във връзка с прочувственото действие е налице приемливо такова, като травматичното събитие се е преработило и овладяло до степен да не се демонстрира по дезадаптивен метод.
От признатото по делото и неоспорено от страните умозаключение на съдебна счетоводна експертиза се открива, че размерът на трудовите приходи, които ищцата би получила за интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година възлизат на 55 334,56 лева
При по този начин откритата фактическа конюнктура, съдът приема следното от правна страна .
Настоящият правосъден състав намира, че е интернационално способен да прегледа предявените искове на съображение чл.18 по отношение на чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса на интернационалното частно право, поради събитието, че ищцата е български жител.
Съдът и на съображение чл.105, ал.1 от КМЧП приема, че в тази ситуация е използвано либийското материално право, в която връзка и чрез експертиза, чието умозаключение е признато делото, актуалният правосъден състав събра наличието на нормите от националното право на Либия, предвид на което и от правна страна предявените искове за възнаграждение на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година /ЛГК/.
Тази норма е използвана към процесния интервал 1999 г.-2007 година, който е предхождащ изменението през 2011 година, когато е призната така наречен Конституционна декларация. До 03.08.2011 година главен източник на правото, който се ползва с приоритет са светските закони, писаните източници на правото в лицето на ЛГК от 1954 година, а субсидиарно се ползват правилата на ислямското религиозно право, одобрените традиции, вкл.племенни, полезностите на справедливостта и естественото право.
С нормата на чл.166 от ЛГК от 1954 година е въведена кардинална възбрана да се вреди другиму, като противоправността на действието се преценя с оглед общата възбрана да се вреди другиму или на съответно предписано от правото обвързване.
В либийското право работи презумпцията за виновност на делинквента. При съществуване на щета, виновността на причинителя се допуска, т.е. при обективиране на щета, либийското право презумира причинителя отговорен за причиняването й, без значение от субективното му отношение, дали е предполагал или допускал, че от дейностите му ще произтекат вреди.
Както ЛГК от 1954 година, по този начин и ислямското религиозно право, слагат съществуването на причинно-следствена връзка сред непозволеното държание и вредата, като детайл на отговорността, като връзката би трябвало да бъде директна.
Според ЛГК от 1954 година, чл.173 по отношение на чл.224 и чл.225, компенсацията се дължи, както за имуществени, по този начин и за неимуществени вреди. Имуществените вреди обгръщат претърпени загуби, в това число пропуснати изгоди заради неспособност за приемане на приходи, които е получавал преди увреждането.
Неимуществените вреди се дължат за засягане на морал, чест, достолепие, претърпени болки, като техният размер се дефинира от съда, в това число съгласно чл.173 от ЛГК от 1954 година, в случай че размерът на вредите не може да се дефинира тъкмо е допустимо съдът да даде на ищеца да желае в допълнение определянето им или изменението след избран период. Правото на неимуществени вреди не предстои на универсално или частно правоприемство и се упражнява персонално.
С оглед на горната правна уредба, съдът намира, че ищцата има материално правна легитимация за предявяване на исковете.
Безспорно и с ангажираните по делото свидетелски показания на очевидци се открива противоправното държание на ответниците, с което държание последните са нарушили възбраната за изтезания, грубо, нечовешко или унизително третиране.
Забраната за изтезания се възприема в правната теория като императивна норма на общото интернационално право. Тази възбрана е въведена с чл.7 от Международния пакт за цивилен и политически права от 1966 година, по който Либия е страна и с чл.2, т.1 и чл.16, т.1. от Конвенцията на Организация на обединените нации против изтезанията и други форми на грубо и нечовешко отношение и наказване, по която Конвенция Либия също е страна. Правото да не бъдеш подлаган на изтезания или нечовешко или унизително третиране или наказване е безусловно.
Безспорно в процеса се откри, че ищцата е била изтезавана за изтръгване на признания, посредством стартиране на ток, връзване и слагане във висящо състояние, при което е й нанасян пердах с каиши и железни кабели по стъпалата на краката, стартиране на разнообразни бръмбари, буболечки по тялото, инжектиране на упойващи лекарства. През цялото време на задържането си ищцата е била лишена от здравна помощ.
С държанието си ответниците са нарушили и възбраната за нечовешко и унизително отношение към ищцата. Същата била настанена в извънредно дребна килия, в която даже краката не можеш да си опънеш, при извънредно мизерни и сурови условия, без вода за пиянство и къпане, без легло /спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, елементи от които следвало да бъдат употребявани по време на месечния цикъл, защото чиновниците отказвали да дават на арестуваните медицински сестри дамски превръзки/, когато им давали вода за къпане-същата била студена с белина сипана в нея, без тоалетна /уринирала в кутия от мляко или в дупка/, стояла по цяла нощ на един крайник, с ръце вдигнати нагоре, не й давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади в противоположен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки.
Установи се, че в директна причинна връзка от това държание на ответниците, на ищцата са породени мощни премеждия и болки-физически и душевен, както и телесни увреждания.
Това държание на ответниците е оказало значимо, интензивно и трайно влияние и отражение върху физиологическото и психологично здраве на ищцата, като последствията във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установи се, че в началото след завръщането на ищцата в България, същата е била мощно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала усеща на неустановеност и боязън, беззащитност, некомпетентност на обкръжението.
Доколкото и в либийското материално право е налице хипотеза за виновност и същата не е оборена от ответниците, то съдът намира, че и тази причина на желае е налице.
Предвид горното актуалният правосъден състав намира, че искът за възнаграждение на обезщетение на неимуществени вреди и състоятелен и потвърден и като подобен ще следва да бъде почетен.
Неоснователно е възражението на ответниците въведено посредством процесуалния им представител за погасяване на вземането на ищцата, заради отминалост.
Съобразно чл.175, ал.1, изр.2 от ЛГК, общият краен период на отминалостта е 15 години и стартира да тече от датата на осъществяване на непозволеното увреждане, като всяко правосъдно произвеждане, дори и съдът да не е бил способен, води до спиране на отминалостта, без значение дали притезанието е предявено като основен или допълващ иск в хода на производството. Прекъсването води до започване на нов период от 15 години.
В случая началото на деликта е със задържането на ищцата на 09.02.1999 година и към датата на предявяване на иска-24.07.2012 година, законовия 15 годишен период не е изминал.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При установяване размера на компенсацията за неимуществени вреди съдът се управлява от правилата на справедливостта и от своето вътрешно разбиране. Неимуществените вреди, въпреки да имат стойностен еквивалент, са в областта на субективните прекарвания на потърпевшия, по тази причина за тяхното установяване имат значение разнообразни условия.
При установяване размера на дължимото обезщетение за породени неимуществени вреди, актуалният правосъден състав взема поради характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки-физически и душевен за един огромен интервал от време от към осем години и четири месеца, както и че последствията във физическо отношение са налице и все още.
Предвид изложените съображения актуалният правосъден състав смята, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 500 000 лева Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява заслужено.
Предвид горното предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да бъде почетен напълно.
По желае за имуществени вреди. Съдът намира, че същият ще следва да бъде отритнат като безпочвен и необоснован.
Както е посочено нагоре, имуществените вреди съгласно настоящото към процесния миг либийско законодателство, обгръщат претърпени загуби, в това число пропуснати изгоди заради неспособност за приемане на приходи, които е получавал преди увреждането.
Според сегашния правосъден състав, в тази ситуация не са налице пропуснати изгоди, поради следните съображения:
Обществено известни са следните обстоятелства:
Българските медици, наказани за съзнателно предизвикателство на зараза от СПИН в Бенгази, са били задържани на 9 февруари 1999 година
През 2000 година против К.В., брачна половинка й доктор З.Г., както и медицинските сестри Н.Н., В.С., В.Ч., С.Д.и палестинеца А.ал Х., са били повдигнати обвинявания, а делото импортирано в Народния съд на Либия, който през 2002 година оправдава медиците по главното обвиняване - предизвикателство на зараза за дестабилизация на страната.
През 2003 година против тях стартира дело в Наказателния съд, което приключи със смъртни присъди през 2004 година
През 2005 година Върховният съд анулира присъдите и връща делото на долна инстанция.
През 2006 година присъдите още веднъж са доказани от Наказателния съд, а на 11 юли 2007 година - дефинитивно одобрени от висшата инстанция.
На 17 юли 2007 година Висшия правосъден съвет на Джамахирията заменя присъдите с пожизнен затвор.
Т.е. през процесния интервал от 09.02.1999 година до 17.07.2007 година ищцата е била арестувана, по отношение на извършено следствие против нея завършило с влезнала в действие неоправдателна присъда.
Обезщетението за имуществените вреди се дефинира при съществуване на директна причинна връзка с непозволеното държание на ответниците. Пропуснатата изгода предстои на обезщетяване когато съставлява доход за имуществото на потърпевшия, който не се е осъществил поради непозволеното увреждане. В съответния случай фактически ищцата не е могла да осъществя приходи от трудово заплащане, само че това е станало по причина нейното задържане за следствие по обвинявания в осъществени закононарушения. Това задържане и надлежно неспособност на ищцата да осъществя трудови приходи по подписан контракт, обаче не е резултат от съответно откритите противоправни дейности на ответниците, изразяващи се в изтезания за приемане на признания, а е резултат от актове на съответните полицейски, правоохранителни/правозищатни органи на либийската страна.
Предвид недоказаността на директната причинна връзка сред непозволеното държание на ответниците и неосъществените от ищцата трудови приходи, този иск предстои на отменяне.
Предвид уважаване на основната рекламация и като последица от предявения иск, следва да бъде почетена и претенцията за отсъждане на законната рента върху главницата от 500 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба-24.07.2012 година до окончателното погашение на сумата.
Ищцата е освободена от държавна такса и разходи на съображение чл.83, ал.2 от Граждански процесуален кодекс, надлежно не е правила разходи, заради което такива не й се присъждат.
На съображение чл.78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс ответниците ще следва да бъдат наказани да заплатят в интерес на бюджета на правосъдната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лева, представляваща държавна такса върху почетения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лева.-заплатени хонорари на движимости лица от бюджета на съда.
Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско поделение, І-6 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на съображение чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година на В.Г.Ч., ЕГН ****,***, със правосъден адрес:***, Адвокатско сдружение „ Д., А. и съдружници “ сумата от 500 000 лева /петстотин хиляди лева./-неимуществени вреди-болки и премеждия, настъпили в директна причинна връзка от деликт сбъднат от ответниците в интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година на територията на Либия, ведно със законната рента върху сумата от 500 000 лева, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
ОТХВЪРЛЯ като безпочвен и необоснован предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 55 334,56 лева /петдесет и пет хиляди триста тридесет и четири и 0,56 лева./, ведно със законната рента от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на съображение чл.78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс в интерес на бюджета на правосъдната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева./, представляваща държавна такса върху почетения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лева./хиляда деветстотин и осемдесет и 0,79 лева./-заплатени хонорари на движимости лица от бюджета на съда.
Решението предстои на въззивно обжалване в двуседмичен период от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебният състав приема за несъмнено открито по делото, че Червеняшка е била изтезавана за изтръгване на признания в интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година
Съдът отхвърли като безпочвен и необоснован предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лева
Решението предстои на обжалване в двуседмичен период от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Ето цялото решение на съда:
Производството е формирано по искова молба на В.Г.Ч. против Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Ел - Х., М.И. Абу- С., с която предявява пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно съображение чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година /ЛГК/ за възнаграждение на неимуществени и имуществени вреди от породен на ищцата деликт.
Ищцата твърди, че е обитавала и работила в гр.Бенгази, Либия като здравна сестра в педиатрична болница „ Ал-Фатах “ през 1999 година На 09.02.1999 година ищцата дружно с други медицински сестри е задържана от либийската полиция без пояснение за основанието за задържането й, дружно с други членове на екипа, откарана в полицейско ръководство в Триполи, където била подложена на изтезания и мъчения за изтръгване на признания.
Твърди се, че употребените способи включвали електрошоково влияние по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и интимните елементи, побой по стъпалата на ходилата, провисване за ръцете и китките, задушаване, бесене.
Твърди се, че ищцата била заплашвана със гибел, имало закани към членовете на фамилията, закани до момента в който са с вързани очи, че ще бъдат нападнати от кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, слагане върху телата им на хапещи инсекти, инжектиране на опиати, отнемане от сън, сетивна изолираност, излагане на пламъци и на ледено студени душове, държане в пренаселени и мръсни килии и също излагане на заслепяващи светлини.
Твърди се, че тези способи на следствие били прилагани интензивно към два месеца до приемане на признания от всички, че са предизвикали гибелта на 393 деца посредством съзнателно заразяване с ХИВ-вирус, а по-късно траяли по време на следствието. Твърди се, че на основа на получените признания е било построено обвиняване. Твърди се, че за интервала от 16.05.1999 година до 24.07.2007 година в продължение на 2755 дни, ищцата е била няколкократно изправяна пред съд и наказание, само че на практика лишена от независимост без влезнал в действие правосъден акт.
Твърди се, че описаните нагоре способи на следствие били прилагана от физическите лица-ответници, които през този интервал от време, в разнообразни конфигурации на съизвършителство, са предизвикали болки и премеждия на ищцата. Причинените контузии са физически и душевен, а следствията от изтезанията не престават да се демонстрират върху физическото и психическото на положение на ищцата.
Твърди се, че на ищцата са породени и имуществени вреди в размер на 500 000 лева, които са резултат на изолирането на ищцата от обществото и лишаването от опция да упражнява специалността си и да получава доходи от нея. Претенцията е в размер на брутното трудово заплащане на ищцата, включващо нормалните бонуси, награди, компенсации за отпуски, командировъчни, задгранични и други детайли на възнаграждението, както и средства за лекуване и медицински разноски след освобождението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 500 000 лева, представляваща претърпени от нея неимуществени вреди и сумата от 55 334,56 лева -имуществени вреди, ведно със законната рента от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
В законоустановения едномесечен период на 08.03.2019 година ответниците подават отговор против исковата молба посредством назначения им необикновен представител юрист З..
Твърди се, че исковата молба е процесуално позволена и евентуално отчасти основателна по посочените в нея съображения. Заявява несъгласие за изтекла погасителна отминалост.
Моли съда да постанови решение съгласно събраните по делото доказателства при вземане предвид на трайната правосъдна процедура.
Ищцата поддържа в правосъдно съвещание по този начин предявените искове посредством своя процесуален представител. Претендира разходи. Подробни съображения са изложени в писмена отбрана по делото.
Ответниците в правосъдно съвещание посредством процесуалния си представител молят съда да постанови решение, съгласно закона и събраните по делото доказателства-
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната цялост, съдът одобри за открито следното от фактическа страна:
Пред актуалната инстанция са разпитани очевидците К.В.В., С.И.Д., Н.С.С., 53 година
От разпита на трите свидетелки се открива, че ищцата пристигнала в Либия да работи и работела в детската болница. Този факт се открива и с признатия по делото контракт № 0891458 от 13.11.1997 година, подписан сред ищцата в качеството й на възложител и „ Експомед “ ЕАД-изпълнител, по силата на който възложителят разпорежда, а изпълнителят приема да изследва изискванията, да посредничи за разкриване на уместно работно място и да приготви сключването на трудов контракт сред възложителя и здравния орган на Великата Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия, при условия, съответстващи на неговата професионална подготовка и трудов стаж и съобразени с либийското законодателство.
Ищцата е поела задължението да постъпи на контрактуваната от изпълнителя работа с либийския шеф като здравна сестра с годишна заплата 2 965 либийски динари с първичен период от две години.
Свидетелките откриват, че на 09.02.1999 година ищцата дружно с трите свидетелки също медицински сестри, били арестувани от либийската полиция без да бъдат известени за повода за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с сложени на устата лепенки, вързани ръце откъм гърба. На сутринта били затворени в един полицейски сектор в Триполи, в началото в една огромна килия, където им метнали мръсни одеяла и почнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели свидетелките К.В.и Н.С.. След разпитите затворили ищцата и другите свидетелки в единична килия.
В този полицейски сектор ищцата била арестувана към 40 дни, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а към този момент от втората седмица поставили черен найлон, при което се загубвала визията за времето. Задържаните, в това число и ищцата уринирали в кутия от прясно мляко. Вода била давана единствено едвам отпият и по-късно шишето се изнасяло отвън килията.
Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на към 1.20 м, с един замърсен дюшек долу на пода. П
рез тези 40 дни ищцата не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по-голяма потребност, би трябвало да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия. След тези 40 дни пристигнали служители на реда и почнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите арестувани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крайник, с вдигнати ръце.
След това почнали да извеждат арестуваните една по една, карали ги на едно друго място, където е Школа за полицейски кучета. Там почнали изтезанията с ток. Ищцата останала сама в този сектор година и нещо.
При нея изтезанията били с ток и с така наречен бланко, което съгласно споделеното от ищцата пред свидетелките, съставлява пиле на грил вързано и те бият с каиши и железни кабели по стъпалата на краката. На ищцата й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи лекарства. След това арестуваните били откарани в пандиза, където през първите към девет дни били настанени в единични килии, които били толкоз дребни, че не можеш да си изпънеш краката.
След тези девет дни ищцата дружно с другите арестувани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиянство, тъй като била солена.
В пандиза ищцата престояла осем години и половина. По отношение на ответника Х.А.Д., свидетелките откриват, че бил умопобъркан, военачалник от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по сан, само че в действителност множеството от нещата и цялата организация на стартирането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил шефа на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-вече пускал ток.
Този ответник е единствения, който във воденото против него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал - Шол бил химика. Той опирал револвер на свидетелката К.В., влачел я е долу по земята и й опирал револвер в слепоочието. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единия от тези, които биел арестуваните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския сектор.
Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които провел цялата им престъпна версия по какъв начин да се развива. Ответникът М. Ал Х. е този, който най-вече биел арестуваните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския сектор. Вследствие на случилото се ищцата отключила доста болести - високо кръвно, ставни болести и несъмнено сега не е здрав човек.
Свидетелката Д.установява, че била настанена с ищцата в една килия. Виждала В. с посинели крайници. От нея чула, че била поставяна на нещо, което наподобява на това, на което щемпел агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от арестуваните. Свидетелката Д.установява още случай, в който когато е завели до тоалетна видяла В., която седяла на една стена и била разлигавена, несъответстваща, ръката й била синя.
След това схванала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен защо са я питали и какво е говорила, само че положението й било извънредно. Свидетелката Д.установява още, че битовите условия били мизерни. Имало едни мръсни дюшеци, девойките които имали потребност от дамски превръзки получавали отговор от дамата, която се грижела за задържаните-да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни арестуваните не се били къпали въобще. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и след това телата се олющили.
Свидетелката Д.установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал - Х., Д. М. били основните мъчители. Карали арестуваните по цяла нощ да стоят на един крайник, ръцете вдигнати нагоре. После ги пускали да легнат, а като легнели започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, с цел да не заспиват. Ако не се обадят ги извеждат и ги удрят с пръчки, с палки, с каквото намерят.
Пред актуалната инстанция са разпитани и двете дъщери на ищцата-Г.Е.У.и А.Е.У..
И двете свидетелки откриват, че майка им се трансформирала след Либия.Сега майка им има здравословни проблеми и гинекологични, заради неналичието на лекарска грижа през тези години, към този момент е по-затворен човек.
Ищцата има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си пристигнала в България ищцата била безпомощна, липсвали й всевъзможни обществени умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски темперамент, високо кръвно. Преди да замине била бодър, положителен, доста обществен човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това положение траяло месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много постоянно се натъжава.
Съдът кредитира показанията на разпитаните очевидци, като трима от тях са и очевидци на случилото се с ищцата. Показанията са дадени добросъвестно, разумни са и поредни.
От признатата и неоспорена от страните СПЕ се открива, че интервалът от 09.02.1999 година до 24.07.2007 година е бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата, който е оказал значимо, интензивно и трайно влияние и отражение върху физиологическото и психологично здраве на ищцата.
Установява се, че последствия във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установява се още, че в началото след завръщането на ищцата в България, същата е била мощно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала усеща на неустановеност и боязън, беззащитност, некомпетентност на обкръжението.
Около година след завръщането ищцата се е приспособила на приемливо равнище към средата и е функционирала добре в защитена-позната и доброжелателна среда, измежду близки хора. След този миг ищцата е възстановила и действието си в обществен план-започнала работа. Към момента се откриват остатъчни прекарвания в психичен план-избягват се травматични тематики и събития, в държанието са налице прояви, производни на претърпени стресови събития.
Налице е отплата на травматичното събитие до степен на пълноценно действие в персонален и обществен аспект, а във връзка с прочувственото действие е налице приемливо такова, като травматичното събитие се е преработило и овладяло до степен да не се демонстрира по дезадаптивен метод.
От признатото по делото и неоспорено от страните умозаключение на съдебна счетоводна експертиза се открива, че размерът на трудовите приходи, които ищцата би получила за интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година възлизат на 55 334,56 лева
При по този начин откритата фактическа конюнктура, съдът приема следното от правна страна .
Настоящият правосъден състав намира, че е интернационално способен да прегледа предявените искове на съображение чл.18 по отношение на чл.4, ал.1, т.2 от Кодекса на интернационалното частно право, поради събитието, че ищцата е български жител.
Съдът и на съображение чл.105, ал.1 от КМЧП приема, че в тази ситуация е използвано либийското материално право, в която връзка и чрез експертиза, чието умозаключение е признато делото, актуалният правосъден състав събра наличието на нормите от националното право на Либия, предвид на което и от правна страна предявените искове за възнаграждение на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година /ЛГК/.
Тази норма е използвана към процесния интервал 1999 г.-2007 година, който е предхождащ изменението през 2011 година, когато е призната така наречен Конституционна декларация. До 03.08.2011 година главен източник на правото, който се ползва с приоритет са светските закони, писаните източници на правото в лицето на ЛГК от 1954 година, а субсидиарно се ползват правилата на ислямското религиозно право, одобрените традиции, вкл.племенни, полезностите на справедливостта и естественото право.
С нормата на чл.166 от ЛГК от 1954 година е въведена кардинална възбрана да се вреди другиму, като противоправността на действието се преценя с оглед общата възбрана да се вреди другиму или на съответно предписано от правото обвързване.
В либийското право работи презумпцията за виновност на делинквента. При съществуване на щета, виновността на причинителя се допуска, т.е. при обективиране на щета, либийското право презумира причинителя отговорен за причиняването й, без значение от субективното му отношение, дали е предполагал или допускал, че от дейностите му ще произтекат вреди.
Както ЛГК от 1954 година, по този начин и ислямското религиозно право, слагат съществуването на причинно-следствена връзка сред непозволеното държание и вредата, като детайл на отговорността, като връзката би трябвало да бъде директна.
Според ЛГК от 1954 година, чл.173 по отношение на чл.224 и чл.225, компенсацията се дължи, както за имуществени, по този начин и за неимуществени вреди. Имуществените вреди обгръщат претърпени загуби, в това число пропуснати изгоди заради неспособност за приемане на приходи, които е получавал преди увреждането.
Неимуществените вреди се дължат за засягане на морал, чест, достолепие, претърпени болки, като техният размер се дефинира от съда, в това число съгласно чл.173 от ЛГК от 1954 година, в случай че размерът на вредите не може да се дефинира тъкмо е допустимо съдът да даде на ищеца да желае в допълнение определянето им или изменението след избран период. Правото на неимуществени вреди не предстои на универсално или частно правоприемство и се упражнява персонално.
С оглед на горната правна уредба, съдът намира, че ищцата има материално правна легитимация за предявяване на исковете.
Безспорно и с ангажираните по делото свидетелски показания на очевидци се открива противоправното държание на ответниците, с което държание последните са нарушили възбраната за изтезания, грубо, нечовешко или унизително третиране.
Забраната за изтезания се възприема в правната теория като императивна норма на общото интернационално право. Тази възбрана е въведена с чл.7 от Международния пакт за цивилен и политически права от 1966 година, по който Либия е страна и с чл.2, т.1 и чл.16, т.1. от Конвенцията на Организация на обединените нации против изтезанията и други форми на грубо и нечовешко отношение и наказване, по която Конвенция Либия също е страна. Правото да не бъдеш подлаган на изтезания или нечовешко или унизително третиране или наказване е безусловно.
Безспорно в процеса се откри, че ищцата е била изтезавана за изтръгване на признания, посредством стартиране на ток, връзване и слагане във висящо състояние, при което е й нанасян пердах с каиши и железни кабели по стъпалата на краката, стартиране на разнообразни бръмбари, буболечки по тялото, инжектиране на упойващи лекарства. През цялото време на задържането си ищцата е била лишена от здравна помощ.
С държанието си ответниците са нарушили и възбраната за нечовешко и унизително отношение към ищцата. Същата била настанена в извънредно дребна килия, в която даже краката не можеш да си опънеш, при извънредно мизерни и сурови условия, без вода за пиянство и къпане, без легло /спала на цимента или на мръсни, скъсани дюшеци, елементи от които следвало да бъдат употребявани по време на месечния цикъл, защото чиновниците отказвали да дават на арестуваните медицински сестри дамски превръзки/, когато им давали вода за къпане-същата била студена с белина сипана в нея, без тоалетна /уринирала в кутия от мляко или в дупка/, стояла по цяла нощ на един крайник, с ръце вдигнати нагоре, не й давали да заспива и я викали по име, при което тя трябвало да се обади в противоположен случай я извеждали и я удряли с пръчки, с палки.
Установи се, че в директна причинна връзка от това държание на ответниците, на ищцата са породени мощни премеждия и болки-физически и душевен, както и телесни увреждания.
Това държание на ответниците е оказало значимо, интензивно и трайно влияние и отражение върху физиологическото и психологично здраве на ищцата, като последствията във физическо отношение са налице и към момента-високо кръвно налягане, нефрологични увреждания, проблеми със ставите. Установи се, че в началото след завръщането на ищцата в България, същата е била мощно дезадаптирана, несамостоятелна, объркана, изпитвала усеща на неустановеност и боязън, беззащитност, некомпетентност на обкръжението.
Доколкото и в либийското материално право е налице хипотеза за виновност и същата не е оборена от ответниците, то съдът намира, че и тази причина на желае е налице.
Предвид горното актуалният правосъден състав намира, че искът за възнаграждение на обезщетение на неимуществени вреди и състоятелен и потвърден и като подобен ще следва да бъде почетен.
Неоснователно е възражението на ответниците въведено посредством процесуалния им представител за погасяване на вземането на ищцата, заради отминалост.
Съобразно чл.175, ал.1, изр.2 от ЛГК, общият краен период на отминалостта е 15 години и стартира да тече от датата на осъществяване на непозволеното увреждане, като всяко правосъдно произвеждане, дори и съдът да не е бил способен, води до спиране на отминалостта, без значение дали притезанието е предявено като основен или допълващ иск в хода на производството. Прекъсването води до започване на нов период от 15 години.
В случая началото на деликта е със задържането на ищцата на 09.02.1999 година и към датата на предявяване на иска-24.07.2012 година, законовия 15 годишен период не е изминал.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При установяване размера на компенсацията за неимуществени вреди съдът се управлява от правилата на справедливостта и от своето вътрешно разбиране. Неимуществените вреди, въпреки да имат стойностен еквивалент, са в областта на субективните прекарвания на потърпевшия, по тази причина за тяхното установяване имат значение разнообразни условия.
При установяване размера на дължимото обезщетение за породени неимуществени вреди, актуалният правосъден състав взема поради характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки-физически и душевен за един огромен интервал от време от към осем години и четири месеца, както и че последствията във физическо отношение са налице и все още.
Предвид изложените съображения актуалният правосъден състав смята, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 500 000 лева Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява заслужено.
Предвид горното предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да бъде почетен напълно.
По желае за имуществени вреди. Съдът намира, че същият ще следва да бъде отритнат като безпочвен и необоснован.
Както е посочено нагоре, имуществените вреди съгласно настоящото към процесния миг либийско законодателство, обгръщат претърпени загуби, в това число пропуснати изгоди заради неспособност за приемане на приходи, които е получавал преди увреждането.
Според сегашния правосъден състав, в тази ситуация не са налице пропуснати изгоди, поради следните съображения:
Обществено известни са следните обстоятелства:
Българските медици, наказани за съзнателно предизвикателство на зараза от СПИН в Бенгази, са били задържани на 9 февруари 1999 година
През 2000 година против К.В., брачна половинка й доктор З.Г., както и медицинските сестри Н.Н., В.С., В.Ч., С.Д.и палестинеца А.ал Х., са били повдигнати обвинявания, а делото импортирано в Народния съд на Либия, който през 2002 година оправдава медиците по главното обвиняване - предизвикателство на зараза за дестабилизация на страната.
През 2003 година против тях стартира дело в Наказателния съд, което приключи със смъртни присъди през 2004 година
През 2005 година Върховният съд анулира присъдите и връща делото на долна инстанция.
През 2006 година присъдите още веднъж са доказани от Наказателния съд, а на 11 юли 2007 година - дефинитивно одобрени от висшата инстанция.
На 17 юли 2007 година Висшия правосъден съвет на Джамахирията заменя присъдите с пожизнен затвор.
Т.е. през процесния интервал от 09.02.1999 година до 17.07.2007 година ищцата е била арестувана, по отношение на извършено следствие против нея завършило с влезнала в действие неоправдателна присъда.
Обезщетението за имуществените вреди се дефинира при съществуване на директна причинна връзка с непозволеното държание на ответниците. Пропуснатата изгода предстои на обезщетяване когато съставлява доход за имуществото на потърпевшия, който не се е осъществил поради непозволеното увреждане. В съответния случай фактически ищцата не е могла да осъществя приходи от трудово заплащане, само че това е станало по причина нейното задържане за следствие по обвинявания в осъществени закононарушения. Това задържане и надлежно неспособност на ищцата да осъществя трудови приходи по подписан контракт, обаче не е резултат от съответно откритите противоправни дейности на ответниците, изразяващи се в изтезания за приемане на признания, а е резултат от актове на съответните полицейски, правоохранителни/правозищатни органи на либийската страна.
Предвид недоказаността на директната причинна връзка сред непозволеното държание на ответниците и неосъществените от ищцата трудови приходи, този иск предстои на отменяне.
Предвид уважаване на основната рекламация и като последица от предявения иск, следва да бъде почетена и претенцията за отсъждане на законната рента върху главницата от 500 000 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба-24.07.2012 година до окончателното погашение на сумата.
Ищцата е освободена от държавна такса и разходи на съображение чл.83, ал.2 от Граждански процесуален кодекс, надлежно не е правила разходи, заради което такива не й се присъждат.
На съображение чл.78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс ответниците ще следва да бъдат наказани да заплатят в интерес на бюджета на правосъдната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лева, представляваща държавна такса върху почетения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лева.-заплатени хонорари на движимости лица от бюджета на съда.
Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско поделение, І-6 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на съображение чл.166 от Граждански кодекс на Либия от 1954 година на В.Г.Ч., ЕГН ****,***, със правосъден адрес:***, Адвокатско сдружение „ Д., А. и съдружници “ сумата от 500 000 лева /петстотин хиляди лева./-неимуществени вреди-болки и премеждия, настъпили в директна причинна връзка от деликт сбъднат от ответниците в интервала 09.02.1999 г.-24.07.2007 година на територията на Либия, ведно със законната рента върху сумата от 500 000 лева, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
ОТХВЪРЛЯ като безпочвен и необоснован предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 55 334,56 лева /петдесет и пет хиляди триста тридесет и четири и 0,56 лева./, ведно със законната рента от датата на предявяване на иска-24.07.2012 година до окончателното погашение.
ОСЪЖДА Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А., М.Т., А. Ал - Н., О.Ш.М., М.Р., М. Ал - Х., А.Х., А. Е. - Х., М.И. А.- С. да заплатят на съображение чл.78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс в интерес на бюджета на правосъдната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева./, представляваща държавна такса върху почетения размер на исковете и сумата от 1 980,79 лева./хиляда деветстотин и осемдесет и 0,79 лева./-заплатени хонорари на движимости лица от бюджета на съда.
Решението предстои на въззивно обжалване в двуседмичен период от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ