Първо изпълнение на операта Чичовци през март 2022 г.
Софийската опера ще означи 100 години от рождението на Лазар Николов с първо осъществяване в България на операта „ Чичовци “ по едноименната повест на Иван Вазов – 2, 4 и 6 март 2022 година
Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Свен Йонке
Художник на костюмите Станка Вауда
Диригент на хора Виолета Димитрова
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера.
Освен в София, спектакълът ще бъде показан в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов и в Сопот – родното място на Иван Вазов.
Режисьорът Пламен Карталов споделя за първата режисура на „ Чичовци “ на националната оперна сцена:
„ В ЧИЧОВЦИ на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално взаимно авторско наличие в стила на модернизма, както тъкмо освен това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изложение и претворяване на действителността, посредством нови способи на креативно мислене.
И при двамата огромни български майстори, единият на словото, другият на музиката, въпреки живели в разнообразни столетия и в дистанцията на съвсем един век, се вижда изпреварващ съвремието им метод в творчеството им. Пародията и ироничната характерност и при двамата се явява като жанр на изложение в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в подтекста на времето, в което са написани, можем да назовем авангарден феномен.
Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на неуместни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, само че и прозорливи за бъдещето на събитията, за които чакат други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не работят, те все премислят в хиперболна фикция битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, само че са страхливи и криещи се от последствия в разправии с властта. Песимизмът на героите в същото време е веселба в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, дори щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те постоянно ще са безконечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и кавги перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма приключване.
В ПОТОМЦИТЕ на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги забележим към този момент пораснали тези нашенски ЧИЧОВЦИ.
Излезли от своя свят на Вазовия спектакъл на парадокса, те са:
Потомците на Големанов,
живеят още сред нас –
помазани, богоизбрани
за почести, пари и власт.
За тях индивидът е дребосъче,
едно безличие велико!
А другояче са все сърдечни,
глюкоза капе от езика им.
По пътя през днешния ден на плурализма
те крачат бодро, с тях и ние.
От вятъра свръх-белите им ризи –
криле на лебеди се вият.
И ето литват със размах.
Под тях подтичвам ситно-ситно.
Душата ми потръпва в боязън
и задъхан изпод запитвам:
Къде сте вие господа – приятели?
Но кой ли ще ми отговори?
Отвръщат ми житейските чукари:
„ Нагоре все и все Нагоре “!
Сега са в космоса вероятно
във ВИП – Галактика са към този момент
потомците на Големанов –
министри, депутати вечни…
„ О КЕЙ! “ – при тях е: „ дневен ред “.
Животът – угощение огромно.
Там – споделят, имало и лорд-естет,
само че СТ. Л. ЛОРДОВ там го няма! “
(стиховете са на хасковския стихотворец Петър Ванчев)
Диригент Жорж Димитров
Режисьор Пламен Карталов
Сценография Свен Йонке
Художник на костюмите Станка Вауда
Диригент на хора Виолета Димитрова
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера.
Освен в София, спектакълът ще бъде показан в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов и в Сопот – родното място на Иван Вазов.
Режисьорът Пламен Карталов споделя за първата режисура на „ Чичовци “ на националната оперна сцена:
„ В ЧИЧОВЦИ на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално взаимно авторско наличие в стила на модернизма, както тъкмо освен това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изложение и претворяване на действителността, посредством нови способи на креативно мислене.
И при двамата огромни български майстори, единият на словото, другият на музиката, въпреки живели в разнообразни столетия и в дистанцията на съвсем един век, се вижда изпреварващ съвремието им метод в творчеството им. Пародията и ироничната характерност и при двамата се явява като жанр на изложение в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в подтекста на времето, в което са написани, можем да назовем авангарден феномен.
Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на неуместни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, само че и прозорливи за бъдещето на събитията, за които чакат други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не работят, те все премислят в хиперболна фикция битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, само че са страхливи и криещи се от последствия в разправии с властта. Песимизмът на героите в същото време е веселба в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, дори щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те постоянно ще са безконечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и кавги перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма приключване.
В ПОТОМЦИТЕ на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги забележим към този момент пораснали тези нашенски ЧИЧОВЦИ.
Излезли от своя свят на Вазовия спектакъл на парадокса, те са:
Потомците на Големанов,
живеят още сред нас –
помазани, богоизбрани
за почести, пари и власт.
За тях индивидът е дребосъче,
едно безличие велико!
А другояче са все сърдечни,
глюкоза капе от езика им.
По пътя през днешния ден на плурализма
те крачат бодро, с тях и ние.
От вятъра свръх-белите им ризи –
криле на лебеди се вият.
И ето литват със размах.
Под тях подтичвам ситно-ситно.
Душата ми потръпва в боязън
и задъхан изпод запитвам:
Къде сте вие господа – приятели?
Но кой ли ще ми отговори?
Отвръщат ми житейските чукари:
„ Нагоре все и все Нагоре “!
Сега са в космоса вероятно
във ВИП – Галактика са към този момент
потомците на Големанов –
министри, депутати вечни…
„ О КЕЙ! “ – при тях е: „ дневен ред “.
Животът – угощение огромно.
Там – споделят, имало и лорд-естет,
само че СТ. Л. ЛОРДОВ там го няма! “
(стиховете са на хасковския стихотворец Петър Ванчев)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ