Съдят шестима лекари за смъртта на родилка
Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в Софийски градски съд (СГС) обвинителен акт против шестима лекари от две болнични заведения, които при професионална несъобразителност предизвикали гибелта на родилка. Това са доктор Лозанов и доктор Байданова – Василева от САГБАЛ ”Шейново” АД и доктор Филипов, доктор Червеняков, доктор Христов, и доктор Цеков от УМБАЛСМ ”Н.И. Пирогов” ЕАД. На всеки един от тях е повдигнато обвиняване за това, че при без значение съизвършителство предизвикали гибелта на пациент, настъпила на 24.10.2011 година в гр. София, в резултат на развил се сепсис - закононарушение по член 123, алинея 1 от Наказателен кодекс.
На 12.09.2011 година, 19 – годишна жена постъпила в САГБАЛ ”Шейново” АД, където избрала да роди своето първо дете. Дежурен тогава бил доктор Лозанов. Било взето решение, че на дамата следва да бъде осъществено ”секцио”. Операцията направил персонално доктор Лозанов. След това той пристъпил към възобновяване на направените сечения, като пропуснал обаче да в профил цялата плацента от матката. Така оставените елементи способствали за преобразяване на матката в в началото огнище на зараза и източник (входна врата) на сепсис.
Същият ден доктор Байданова – Василева била избрана за лекуващ доктор на младата жена. Още на идващия ден след раждането родилката почнала да изпитва мощни болки и неразположение. Това й положение се дължало на към този момент почналия сепсис заради настъпилата зараза вследствие на ” забравените” в матката част от плацента и околоплодни обвивки. Била установена прекомерно висока левкоцитоза и олевяване на кръвната картина. През идващите дни болките и неразположението на родилката се усилвали, като тя даже колабирала. Жената съобщила всичко това на доктор Байданова – Василева. Тя се срещнала персонално с установените при този пациент индикатори касаещи телесната температура и цената на левкоцитите. Същевременно обаче не назначила на пациентката микробиологични и копрологично проучвания. Д-р Байданова – Василева не направила вярно диагностициране на влошеното клинично положение на пациентката си. Вместо това на 16.09.2011 година, макар установените затруднения при родилката, доктор. Байданова – Василева взела решение да я изпише.
Впоследствие положението на дамата почнало да се утежнява. Тъй като при нея се открило съществуване на свободно преносима течност в корема, на 20.09.2011 година била приведена в тежко положение в УБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”. На същата дата след уголемен консилиум в УБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”, било взето решение на 19 – годишната жена да бъде осъществена диагностична лапароскопия. Операцията направил доктор Филипов. Като консултанти на място били извикани доктор Червеняков, доктор Христов и доктор Цеков, от същото болнично заведение.
Установената лапароскопска находка, императивно налагала оперативна намеса – лапаротомия в незабавен порядък. Трябвало незабавно да се в профил матката и вторично засегнатото дебело черно на потърпевшата, защото имало съществуване на тежка патология в дебелото черво, с възпалителни некротични промени и хипотетичен патогенен развой в матката. Вместо това доктор Филипов взел погрешно решение за изчаквателно държание, като по този метод той не оказал своевременна и задоволителна здравна помощ на дамата. Всеки един от останалите трима лекари – доктор Червеняков, доктор Христов и доктор Цеков също независимо взели погрешно решение за изчаквателно държание във връзка с осъществяване на лапаротомия и персонално сложили неверната диагноза – изострен сигмоидит.
През идващите дни след лапароскопията положението на младата жена траяло да се утежнява. На 28.09.2011 година било взето решение тя да бъде преместена в ”Клиника по нефрология”, към УМБАЛ ”Александровска”. Впоследствие на 07.10.2011 година на пациентката била осъществена лапаротомия, като била отстранена матката и част от дебелото черво. Въпреки положените старания от страна на медиците в УМБА ”Александровска” на 24.10.2011 година, в гр. София пациентката умряла, в резултат на развил се сепсис.
Видно от направена по делото експертиза е, че в тази ситуация са налице два съществени пропуща. Първият е оставянето на плацентарни елементи в матката при осъществяване на цезарово сечение, което е причина за развиването на сепсиса. Вторият пропуск е забавянето на третата коремна интервенция със седемнадесет дни след лапароскопията. Тази последна интервенция е била осъществена към този момент при настъпили тежки многооргани патоголгични процеси в организма на 19 – годишната жена и шансът да се промени неподходящия излаз е бил незабележим.
Предстои насрочване на делото от съда.
На 12.09.2011 година, 19 – годишна жена постъпила в САГБАЛ ”Шейново” АД, където избрала да роди своето първо дете. Дежурен тогава бил доктор Лозанов. Било взето решение, че на дамата следва да бъде осъществено ”секцио”. Операцията направил персонално доктор Лозанов. След това той пристъпил към възобновяване на направените сечения, като пропуснал обаче да в профил цялата плацента от матката. Така оставените елементи способствали за преобразяване на матката в в началото огнище на зараза и източник (входна врата) на сепсис.
Същият ден доктор Байданова – Василева била избрана за лекуващ доктор на младата жена. Още на идващия ден след раждането родилката почнала да изпитва мощни болки и неразположение. Това й положение се дължало на към този момент почналия сепсис заради настъпилата зараза вследствие на ” забравените” в матката част от плацента и околоплодни обвивки. Била установена прекомерно висока левкоцитоза и олевяване на кръвната картина. През идващите дни болките и неразположението на родилката се усилвали, като тя даже колабирала. Жената съобщила всичко това на доктор Байданова – Василева. Тя се срещнала персонално с установените при този пациент индикатори касаещи телесната температура и цената на левкоцитите. Същевременно обаче не назначила на пациентката микробиологични и копрологично проучвания. Д-р Байданова – Василева не направила вярно диагностициране на влошеното клинично положение на пациентката си. Вместо това на 16.09.2011 година, макар установените затруднения при родилката, доктор. Байданова – Василева взела решение да я изпише.
Впоследствие положението на дамата почнало да се утежнява. Тъй като при нея се открило съществуване на свободно преносима течност в корема, на 20.09.2011 година била приведена в тежко положение в УБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”. На същата дата след уголемен консилиум в УБАЛСМ ”Н. И. Пирогов”, било взето решение на 19 – годишната жена да бъде осъществена диагностична лапароскопия. Операцията направил доктор Филипов. Като консултанти на място били извикани доктор Червеняков, доктор Христов и доктор Цеков, от същото болнично заведение.
Установената лапароскопска находка, императивно налагала оперативна намеса – лапаротомия в незабавен порядък. Трябвало незабавно да се в профил матката и вторично засегнатото дебело черно на потърпевшата, защото имало съществуване на тежка патология в дебелото черво, с възпалителни некротични промени и хипотетичен патогенен развой в матката. Вместо това доктор Филипов взел погрешно решение за изчаквателно държание, като по този метод той не оказал своевременна и задоволителна здравна помощ на дамата. Всеки един от останалите трима лекари – доктор Червеняков, доктор Христов и доктор Цеков също независимо взели погрешно решение за изчаквателно държание във връзка с осъществяване на лапаротомия и персонално сложили неверната диагноза – изострен сигмоидит.
През идващите дни след лапароскопията положението на младата жена траяло да се утежнява. На 28.09.2011 година било взето решение тя да бъде преместена в ”Клиника по нефрология”, към УМБАЛ ”Александровска”. Впоследствие на 07.10.2011 година на пациентката била осъществена лапаротомия, като била отстранена матката и част от дебелото черво. Въпреки положените старания от страна на медиците в УМБА ”Александровска” на 24.10.2011 година, в гр. София пациентката умряла, в резултат на развил се сепсис.
Видно от направена по делото експертиза е, че в тази ситуация са налице два съществени пропуща. Първият е оставянето на плацентарни елементи в матката при осъществяване на цезарово сечение, което е причина за развиването на сепсиса. Вторият пропуск е забавянето на третата коремна интервенция със седемнадесет дни след лапароскопията. Тази последна интервенция е била осъществена към този момент при настъпили тежки многооргани патоголгични процеси в организма на 19 – годишната жена и шансът да се промени неподходящия излаз е бил незабележим.
Предстои насрочване на делото от съда.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ