91 на сто от шофьорите се смятали за безгрешни
Софиянци и висшисти – рискови зад кормилото
Девет от всеки 10 български водачи се считат са безгрешни на пътя. Само 9% си признават, че карат рисково, а от тях едвам 6% – рисково. В същото време 73% от водачите са уверени, че всички други участници в придвижването са по-скоро рискови. Това сочат показаните през вчерашния ден данни от национално изследване на организация “Експлика ”, направено по поръчка на застрахователни брокери.
Допитването е извършено през април измежду 1000 души от 72 обитаеми места. Изричното условие към участниците на възраст от 18 до 75 години е било да са дейни водачи на леки коли или микробуси, минали минимум 2000 км за последната година. Те е трябвало по домовете си да попълнят анкета по какъв начин реагират в 50 общоприети обстановки. Тестовете са основани на проучвания на екип от психолози от университета в Манчестър. През 90-те години там под управлението на проф. Джеймс Ризън се изследват грешките в човешкото държание и основават проби за водачи на самолети.
Изследването се базира на данни на Европейската комисия, че 93% от злополуките по пътищата на Европейски Съюз стават поради човешка неточност. То мери самооценката на водачите. 50-те обстановки са разпределени в три категории. Първата е пропуски – това, което се случва най-често на водача от заплеснатост, да вземем за пример – да влезе в различен ръкав на кръгово кръстовище. Втората категория са грешките, които се позволяват от непознаване на разпоредбите, или неналичието на задоволително умения зад кормилото, примерно – невъзможността да се реши скоростта на движещото се начело транспортно средство. И третата категория са нарушаванията. Те са неумишлени или умишлени – паркиране на неразрешено място, изпреварване на колона при непрекъсната осева линия и така нататък
Проучването се прави за първи път у нас и задачата му е един път годишно да се дефинира Индекс за безвредно шофиране (SDIndex – Safe Drive Index). Първият подобен показател за България е висок – 89,6 при оптималната стойност 100. Това сочи доста огромно самочувствие на нашенския лидер, в случай, че за 2017 година България е на второ място в Европейски Съюз по брой на жертви от произшествия, а през 2016 година бе на първо.
Общо 91% от тях се считат за среднорискови (31%) и нискорискови (60%). Тъй като се приема, че 1% от участниците в изследването дава отговор на 24 000 опитни водачи, това прави 2 184 000 души. А пък резултатът от 9 %, които се признават за високорискови и рискови на пътя, е едвам 216 000 души. Тези данни се разминават фрапантно с 1 054 303 актове, фишове и електрони фишове за най-различни нарушавания, издадени от КАТ през 2017 година На процедура е невероятно всеки “лош ” водач да е направил по 4 нарушавания през годината. Пътната полиция не регистрира броя на санкционираните хора, само че импровизирано се счита, че те са към 450 000. Така от изследването излиза, че най-малко половината от българските водачи не се признават за извършители.
В София нискорисковите водачи са 27% при 60% приблизително за страната. В анкетите висшистите си признават повече, че са рискови, спрямо хората с по-ниска степен на обучение. За по-рискови в изследването се дефинират водачите със стаж сред 4 и 10 години, като и такива, които карат по-мощни коли.
Скорост
71% са карали по-бързо от позволеното
Превишаването на позволената скорост е най-разпространеното рисково деяние измежду българските водачи на леки и лекотоварни коли, сочи проучването. 71% от запитаните 1000 водачи дават отговор, че това им се е случило най-малко един път през последната година.
Според 56 % от интервюираните втората от 50-те най-разпространени общоприети обстановки на пътя е неумението им да възнамеряват вярното маршрута си и да заобикалят попадането в тапи. 55 % признават, че постоянно се разсейват и се постанова да стопират внезапно, с цел да избегнат удар в предната кола. Заслепяването поради каране на дълги фарове е посочено от 54 % от запитаните. Буди паника фактът, че 44 % признават, че карат “с половин око ”, до момента в който се занимават със странична активност – приказват по телефона или със спътниците си, гледат наляво и надясно от пътя, или витрините на магазините и така нататък
Край Свиленград
Съдийка почина при рухване с кола от мост
Смачканият автомобил, в който почина арбитър Елена Тодорова (на дребната снимка) от Свиленград, бе издърпан от трактор. Снимка: Булфото
Бившата председателка на Районния съд в Свиленград Елена Тодорова почина на място в злополука през вчерашния ден сутринта. Съдийката е карала лек автомобил “Фолксваген ”. От полицията обясниха, че е изгубила надзор над кормилото край свиленградското село Младиново и автомобилът паднал от мост. На мястото на случая бе изпратена група за оглед, която открила, че арбитър Тодорова е почнала изпреварване. Изгубила надзор над кормилото, излязла от платното и автомобилът полетял в крайптъното дере. 45-годишната Елена Тодорова бе ръководител на Районен съд – Свиленград до 2016 година Тя бе намалена и осъдена от Висшия правосъден съвет поради забавени каузи. Името й бе замесвано и в кавги, свързани с дисциплинарни нарушавания.
Войната по пътищата
225 жертви от началото на годината
Статистиката е противоречива
225 души са починали, а 3603-ма са били ранени при 2793 тежки произшествия у нас от началото на годината. Това сочи статистиката на КАТ, която обаче е противоречива. Заради серия от неточности и грешки от февруари т.г., които “Труд ” уточни, Министерство на вътрешните работи престана в уеб страницата си да показва какъв брой са потърпевши при произшествия, откарани в болница с заплаха за живота.
Едно от предложенията в бъдещия Закон за придвижване по пътищата е да се задължи полицията да попълня водения от нея електронен указател на злополуките и след излизането на автотехническата експертиза, в която са посочени аргументите за даден случай. Катаджиите би трябвало да си попълнят статистиката и тогава, когато съдът излезе с решение чия е била виновността за произшествието.
Какъв е профилът на българския лидер
Иван е бачкатор, Мария е чиновничка – и двамата са със остарели коли
Няма разлика кой е по-рисков по сексуален симптом
Мъжете постоянно подценяват шофьорските умения на дамите, само че проучването сочи, че нямат съображение за това.
Изследването с анкети на SDIndex разрешава да се направи профил на българския водач, обясниха организаторитe. Те са нарекли условно с името Иван 66 % от водачите, които са мъже и с името Мария – 34 % дами.
От данните излиза, че Иван е на 45 години, има приблизително обучение и работи физически труд, да вземем за пример – в цех или на градеж. Той още няма деца, прочувствено постоянен е, а като водач е глобяван 0,69 пъти през последната година. Неговият стаж зад кормилото е над 20 години и кара 6,2 дни в седмицата. Автомобилът му е на възраст над 17 години с мотор над 1500 кубика и мощ над 90 конски сили. Определя себе си за нискорисков водач.
Мария е на 41 години, има висше обучение и работи зад бюро като чиновничка. Има едно или повече деца. Като шофьорка е съзнателна и има 0,48 санкции за годината. Стажът й зад кормилото е от 4 до 10 години и кара постоянно 5,7 дни в седмицата. Колата й е 16-годишна с размер на мотора под 1500 кубика и под 90 конски сили. Също се дефинира за нискорисков водач.
Важен резултат от изследването е, че не е открита разлика в рисковия профил на мъжете и дамите водачи, т.е. – изказванията, че дамите имат повече проблеми, до момента в който въртят кормилото, не дават отговор на истината.
Девет от всеки 10 български водачи се считат са безгрешни на пътя. Само 9% си признават, че карат рисково, а от тях едвам 6% – рисково. В същото време 73% от водачите са уверени, че всички други участници в придвижването са по-скоро рискови. Това сочат показаните през вчерашния ден данни от национално изследване на организация “Експлика ”, направено по поръчка на застрахователни брокери.
Допитването е извършено през април измежду 1000 души от 72 обитаеми места. Изричното условие към участниците на възраст от 18 до 75 години е било да са дейни водачи на леки коли или микробуси, минали минимум 2000 км за последната година. Те е трябвало по домовете си да попълнят анкета по какъв начин реагират в 50 общоприети обстановки. Тестовете са основани на проучвания на екип от психолози от университета в Манчестър. През 90-те години там под управлението на проф. Джеймс Ризън се изследват грешките в човешкото държание и основават проби за водачи на самолети.
Изследването се базира на данни на Европейската комисия, че 93% от злополуките по пътищата на Европейски Съюз стават поради човешка неточност. То мери самооценката на водачите. 50-те обстановки са разпределени в три категории. Първата е пропуски – това, което се случва най-често на водача от заплеснатост, да вземем за пример – да влезе в различен ръкав на кръгово кръстовище. Втората категория са грешките, които се позволяват от непознаване на разпоредбите, или неналичието на задоволително умения зад кормилото, примерно – невъзможността да се реши скоростта на движещото се начело транспортно средство. И третата категория са нарушаванията. Те са неумишлени или умишлени – паркиране на неразрешено място, изпреварване на колона при непрекъсната осева линия и така нататък
Проучването се прави за първи път у нас и задачата му е един път годишно да се дефинира Индекс за безвредно шофиране (SDIndex – Safe Drive Index). Първият подобен показател за България е висок – 89,6 при оптималната стойност 100. Това сочи доста огромно самочувствие на нашенския лидер, в случай, че за 2017 година България е на второ място в Европейски Съюз по брой на жертви от произшествия, а през 2016 година бе на първо.
Общо 91% от тях се считат за среднорискови (31%) и нискорискови (60%). Тъй като се приема, че 1% от участниците в изследването дава отговор на 24 000 опитни водачи, това прави 2 184 000 души. А пък резултатът от 9 %, които се признават за високорискови и рискови на пътя, е едвам 216 000 души. Тези данни се разминават фрапантно с 1 054 303 актове, фишове и електрони фишове за най-различни нарушавания, издадени от КАТ през 2017 година На процедура е невероятно всеки “лош ” водач да е направил по 4 нарушавания през годината. Пътната полиция не регистрира броя на санкционираните хора, само че импровизирано се счита, че те са към 450 000. Така от изследването излиза, че най-малко половината от българските водачи не се признават за извършители.
В София нискорисковите водачи са 27% при 60% приблизително за страната. В анкетите висшистите си признават повече, че са рискови, спрямо хората с по-ниска степен на обучение. За по-рискови в изследването се дефинират водачите със стаж сред 4 и 10 години, като и такива, които карат по-мощни коли.
Скорост
71% са карали по-бързо от позволеното
Превишаването на позволената скорост е най-разпространеното рисково деяние измежду българските водачи на леки и лекотоварни коли, сочи проучването. 71% от запитаните 1000 водачи дават отговор, че това им се е случило най-малко един път през последната година.
Според 56 % от интервюираните втората от 50-те най-разпространени общоприети обстановки на пътя е неумението им да възнамеряват вярното маршрута си и да заобикалят попадането в тапи. 55 % признават, че постоянно се разсейват и се постанова да стопират внезапно, с цел да избегнат удар в предната кола. Заслепяването поради каране на дълги фарове е посочено от 54 % от запитаните. Буди паника фактът, че 44 % признават, че карат “с половин око ”, до момента в който се занимават със странична активност – приказват по телефона или със спътниците си, гледат наляво и надясно от пътя, или витрините на магазините и така нататък
Край Свиленград
Съдийка почина при рухване с кола от мост
Смачканият автомобил, в който почина арбитър Елена Тодорова (на дребната снимка) от Свиленград, бе издърпан от трактор. Снимка: Булфото Бившата председателка на Районния съд в Свиленград Елена Тодорова почина на място в злополука през вчерашния ден сутринта. Съдийката е карала лек автомобил “Фолксваген ”. От полицията обясниха, че е изгубила надзор над кормилото край свиленградското село Младиново и автомобилът паднал от мост. На мястото на случая бе изпратена група за оглед, която открила, че арбитър Тодорова е почнала изпреварване. Изгубила надзор над кормилото, излязла от платното и автомобилът полетял в крайптъното дере. 45-годишната Елена Тодорова бе ръководител на Районен съд – Свиленград до 2016 година Тя бе намалена и осъдена от Висшия правосъден съвет поради забавени каузи. Името й бе замесвано и в кавги, свързани с дисциплинарни нарушавания.
Войната по пътищата
225 жертви от началото на годината
Статистиката е противоречива
225 души са починали, а 3603-ма са били ранени при 2793 тежки произшествия у нас от началото на годината. Това сочи статистиката на КАТ, която обаче е противоречива. Заради серия от неточности и грешки от февруари т.г., които “Труд ” уточни, Министерство на вътрешните работи престана в уеб страницата си да показва какъв брой са потърпевши при произшествия, откарани в болница с заплаха за живота.
Едно от предложенията в бъдещия Закон за придвижване по пътищата е да се задължи полицията да попълня водения от нея електронен указател на злополуките и след излизането на автотехническата експертиза, в която са посочени аргументите за даден случай. Катаджиите би трябвало да си попълнят статистиката и тогава, когато съдът излезе с решение чия е била виновността за произшествието.
Какъв е профилът на българския лидер
Иван е бачкатор, Мария е чиновничка – и двамата са със остарели коли
Няма разлика кой е по-рисков по сексуален симптом
Мъжете постоянно подценяват шофьорските умения на дамите, само че проучването сочи, че нямат съображение за това. Изследването с анкети на SDIndex разрешава да се направи профил на българския водач, обясниха организаторитe. Те са нарекли условно с името Иван 66 % от водачите, които са мъже и с името Мария – 34 % дами.
От данните излиза, че Иван е на 45 години, има приблизително обучение и работи физически труд, да вземем за пример – в цех или на градеж. Той още няма деца, прочувствено постоянен е, а като водач е глобяван 0,69 пъти през последната година. Неговият стаж зад кормилото е над 20 години и кара 6,2 дни в седмицата. Автомобилът му е на възраст над 17 години с мотор над 1500 кубика и мощ над 90 конски сили. Определя себе си за нискорисков водач.
Мария е на 41 години, има висше обучение и работи зад бюро като чиновничка. Има едно или повече деца. Като шофьорка е съзнателна и има 0,48 санкции за годината. Стажът й зад кормилото е от 4 до 10 години и кара постоянно 5,7 дни в седмицата. Колата й е 16-годишна с размер на мотора под 1500 кубика и под 90 конски сили. Също се дефинира за нискорисков водач.
Важен резултат от изследването е, че не е открита разлика в рисковия профил на мъжете и дамите водачи, т.е. – изказванията, че дамите имат повече проблеми, до момента в който въртят кормилото, не дават отговор на истината.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ