София Владимирова от СЕМ: Спазваме здравословна среда между нас и политиците
София Владимирова е ръководител на Съвета за електронни медии (СЕМ), определена от квотата на парламентарната група на ГЕРБ. Тя даде изявление пред Клуб Z във връзка настоящите събития в медиината среда, отпред с избирнето на нов началник на БНР.
Г-жо Владимирова, ще успее ли новият общоприет шеф на БНР да успокои напрежението в радиото?
Иска ми се да имам вяра, че това е първата стъпка към усмиряване на обстановката. Но с цел да си прави добре работата генералният шеф, хората в радиото същото би трябвало да оказват помощ да се случи този развой на усмиряване на атмосферата и да се върне естествената работна среда.
Защо при първия кръг на гласуването подкрепихте кандидатурата на Антон Митов, а по-късно променихте решението си в интерес на Андон Балтаков?
Още при първото гласоподаване споделих, че тези двама претенденти са равностойни. Дълго време търсих за себе си отговор на въпроса дали е по-добре медията да бъде управлявана от човек, който е вътрешен за нея, познава процесите и е взел участие в събитията от последната година. Или е по-добре това да бъде външен човек – както той самият сподели: „ без багаж “. И считам, че компромисът, който направих, е в името на БНР да има ръководство, да се успокои работата и атмосферата. Да се завърне това, за което съществува – правенето на добра и качествена публицистика.
Кои са най-големите подводни камъни, с които Андон Балдаков би трябвало да се оправи? Той ще работи и с управителния съвет на отстранения Светослав Костов?
Коментирали сме въпроса с управителните препоръки на двете публични медии (Емил Кошлуков също работи с Управителен съвет, посочен от Константин Каменаров, бел. ред.). Аз и мои сътрудници застъпваме тезата, че мандатите на управителните препоръки би трябвало да бъдат обвързани с мандатите на генералните шефове. За да могат те да извършват концепцията на генералните шефове, с които са определени пред Съвет за електронни медии.
Вижда се обаче, че проблемите в БНР са трупани с години, има недооцени хора, липсват справедливи и ясни критерии, свързани със заплащането. Тези проблеми евентуално ще костват на новия общоприет шеф сила, само че би трябвало да бъдат решени. И по тази причина той би трябвало да има единодушие вътре в БНР.
Прокуратурата заяви, че е почнала инспекция за финансови злоупотреби в БНР. Имате ли информация какви са те?
На този стадий нямаме нито документи, нито информация. До колкото знам инспекцията на Сметната палата е удължена до 10 март, а трябваше да завърши този месец. Нямаме информация и за инспекцията на държавната финансова ревизия.
В някои медии към този момент бяха забъркани имената на огромен продуцент и на един от някогашните шефове на БНР, който се яви и на този конкурс.
На този стадий нямаме никаква информация.
Как би трябвало да бъде решен въпросът с финансирането на публичните медии?
Въпросът за финансирането е значителен за публичните медии, тъй като подсигурява тяхната самостоятелност и спокойствието им да основават добър журналистически артикул. Водят се диспути дали да бъде отстранено рекламното време в двете публични медии и да се усили финансирането от страната, дали бюджетът им да се дефинира от Брутния вътрешен артикул (БВП).
Аз персонално считам, че първата по-важна стъпка е дефинирането на това каква е публичната задача на БНР и Българска национална телевизия. А финансирането им би трябвало да бъде обвързано с нея. Защото по този начин ще има изясненост и бистрота за аудиторията защо в действителност отиват нейните налози, без значение от определения механизъм на финансиране.
Обществената задача е основна. Защото тогава ние като ползватели на този артикул ще можем да кажем какво желаеме да получаваме. Ясно е, че публичните медии са натоварени с повече отговорности и отговорности, в сравнение с комерсиалните. И в случай че има добре дефинирана и изпълнявана социална задача, тогава може би вечно думата „ държавни “ ще изчезне от диалога за Българска национална телевизия и БНР.
Споменахте, че има потребност от напълно нов Закон за радиото и малкия екран. Как би трябвало да се пренапише?
Трябва да има един нов закон, който да обгръща философията на публичните медии, да има предвидимост на времето за днешната обстановка. Сегашният закон обезпечи 20 години една обективна и съответна медийна среда. Но действителностите са други, потребителското държание е друго, медии са разнообразни. И това не може да не откри своето място в едно ново законодателство.
Има съществени въпроси, които следва да бъдат наранени. Това е цифровизацията - по какъв начин ще бъде уредена? Ролята, мястото и задачата на публичните медии, тяхното финансиране, позицията им изобщо в медийния ландшафт. Какво ще е полето на регулация, къде е мястото на регулатора, по какъв начин следва той да работи в тази нова действителност, с цел да обезпечи налична и транспарантна среда за медиите? Това са значими въпроси, които би трябвало да намерят своето място, да бъдат подложени на публичен и експертен спор, с цел да бъдат уверени жителите, че тези медии са и техни.
Трябва ли да се разширят пълномощията на Съвета за електронни медии, да следят и работата на онлайн медиите?
Новата аудиовизуална инструкция третира този въпрос при платформите за видео шерване. Правомощията на регулатора също са обект на спор. Вие сте очевидци какъв брой пъти ние ставаме обект на рецензия, че нашите пълномощия не разрешават да правим едно или друго деяние, което се чака от нас.
Трудно е регулаторът да работи в тази нова медийна среда с този закон. Аз считам, че би трябвало да се преразгледат и изискванията, на които дават отговор претендентите за генерални шефове на публичните медии, опциите за удължение на техните мандати, дали да остане изискването за пет-годишен трудов стаж. Трудно е да се отговори и на изискването претендентите за общоприет шеф да излизат от компаниите си без да знаят дали ще бъдат определени – тук обаче съблюдаваме решението на съда.
А бихте ли поискали да регулирате и онлайн медиите?
На този стадий водим спор кой да е обсегът на регулация и какво може да назовем медия в онлайн средата. Аз считам, че изцяло процесите в медиите вървят към саморегулация. И това е обикновено, тъй като е белег за зрялост на гражданското общество. Но има тесни места в закона като отбраната на децата, на потребителите, които следва да подлежат на по-сериозна регулация.
Трябва ли генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия да бъдат назначавани от депутатите в Народното събрание, както подмятна Вежди Рашидов?
Това е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Но генералните шефове би трябвало да се назначават по този начин, че да бъде транспарантно, обществено и ясно, кой ги назначава, по какви критерии. Смятам, че процедурата, която ние организираме е много открита и ясна с тези чувания, опцията да се задават въпроси на претендентите, фактът, че ние се мотивираме обществено за нашия избор.
А в случай че депутатите ги избират, няма ли да ги вършат повече подвластни от политиците?
Хората, които оферират тази концепция, би трябвало също да я защитят. Всяка концепция може да се дискутира, само че е значимо да се знае за какво и по какъв начин се прави. Обществото може да си отговори на тези въпроси, тогава всяка една концепция може да се постави на масата.
На вас какви ви звучи концепцията на Вежди Рашидов?
Не съм имала време да премислям за това и не познавам практиката в другите европейски страни. Съвет за електронни медии ще би трябвало да даде свое мнение, в случай че стигнем до разискването на тази концепция.
Членовете на Съвет за електронни медии се показват от парламентарните групи и от президент. Политически самостоятелен ли е Съвет за електронни медии?
До колкото съм осведомена с практиката в други европейски страни по този метод се избират членовете на медийния регулатор. Внушенията за въздействие ги е имало постоянно, само че на никой не прави добра услуга да се внушава недоказани изказвания и да уронват имиджа, на която и да е институция. Признавам, че ми е извънредно болно, когато чета сходни изказвания, хвърлени в общественото пространство, които не са обвързани с никакви доказателства. А в съответни случай хвърлят сянка и върху индивида, определен да ръководи съответната социална медия и не способстват за устойчивостта на имиджа на публичните медии.
От друга страна по какъв начин се избират членовете на Съвет за електронни медии също е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Когато приказваме за неправителствените организации, които да оферират свои претенденти, въпросът е кой носи отговорност, че те няма да бъдат упрекнати в зависимости – стопански или политически. Кой е положителният модел е въпрос на полемика.
Как реагирате, когато ви се обади някой политик и се опита да ви наложи свое решение?
Не ми се е налагало да ми се обади политик за да ми наложи. Може би и заради това, че Съвет за електронни медии е доста обществен орган и е под светлината на прожекторите. В известна степен това е и наша отбрана. Не е елементарно да организираме всяко наше съвещание в една стая цялостна с камери и микрофони. Така съблюдаваме една здравословна среда сред нас и политиците.
Г-жо Владимирова, ще успее ли новият общоприет шеф на БНР да успокои напрежението в радиото?
Иска ми се да имам вяра, че това е първата стъпка към усмиряване на обстановката. Но с цел да си прави добре работата генералният шеф, хората в радиото същото би трябвало да оказват помощ да се случи този развой на усмиряване на атмосферата и да се върне естествената работна среда.
Защо при първия кръг на гласуването подкрепихте кандидатурата на Антон Митов, а по-късно променихте решението си в интерес на Андон Балтаков?
Още при първото гласоподаване споделих, че тези двама претенденти са равностойни. Дълго време търсих за себе си отговор на въпроса дали е по-добре медията да бъде управлявана от човек, който е вътрешен за нея, познава процесите и е взел участие в събитията от последната година. Или е по-добре това да бъде външен човек – както той самият сподели: „ без багаж “. И считам, че компромисът, който направих, е в името на БНР да има ръководство, да се успокои работата и атмосферата. Да се завърне това, за което съществува – правенето на добра и качествена публицистика.
Кои са най-големите подводни камъни, с които Андон Балдаков би трябвало да се оправи? Той ще работи и с управителния съвет на отстранения Светослав Костов?
Коментирали сме въпроса с управителните препоръки на двете публични медии (Емил Кошлуков също работи с Управителен съвет, посочен от Константин Каменаров, бел. ред.). Аз и мои сътрудници застъпваме тезата, че мандатите на управителните препоръки би трябвало да бъдат обвързани с мандатите на генералните шефове. За да могат те да извършват концепцията на генералните шефове, с които са определени пред Съвет за електронни медии.
Вижда се обаче, че проблемите в БНР са трупани с години, има недооцени хора, липсват справедливи и ясни критерии, свързани със заплащането. Тези проблеми евентуално ще костват на новия общоприет шеф сила, само че би трябвало да бъдат решени. И по тази причина той би трябвало да има единодушие вътре в БНР.
Прокуратурата заяви, че е почнала инспекция за финансови злоупотреби в БНР. Имате ли информация какви са те?
На този стадий нямаме нито документи, нито информация. До колкото знам инспекцията на Сметната палата е удължена до 10 март, а трябваше да завърши този месец. Нямаме информация и за инспекцията на държавната финансова ревизия.
В някои медии към този момент бяха забъркани имената на огромен продуцент и на един от някогашните шефове на БНР, който се яви и на този конкурс.
На този стадий нямаме никаква информация.
Как би трябвало да бъде решен въпросът с финансирането на публичните медии?
Въпросът за финансирането е значителен за публичните медии, тъй като подсигурява тяхната самостоятелност и спокойствието им да основават добър журналистически артикул. Водят се диспути дали да бъде отстранено рекламното време в двете публични медии и да се усили финансирането от страната, дали бюджетът им да се дефинира от Брутния вътрешен артикул (БВП).
Аз персонално считам, че първата по-важна стъпка е дефинирането на това каква е публичната задача на БНР и Българска национална телевизия. А финансирането им би трябвало да бъде обвързано с нея. Защото по този начин ще има изясненост и бистрота за аудиторията защо в действителност отиват нейните налози, без значение от определения механизъм на финансиране.
Обществената задача е основна. Защото тогава ние като ползватели на този артикул ще можем да кажем какво желаеме да получаваме. Ясно е, че публичните медии са натоварени с повече отговорности и отговорности, в сравнение с комерсиалните. И в случай че има добре дефинирана и изпълнявана социална задача, тогава може би вечно думата „ държавни “ ще изчезне от диалога за Българска национална телевизия и БНР.
Споменахте, че има потребност от напълно нов Закон за радиото и малкия екран. Как би трябвало да се пренапише?
Трябва да има един нов закон, който да обгръща философията на публичните медии, да има предвидимост на времето за днешната обстановка. Сегашният закон обезпечи 20 години една обективна и съответна медийна среда. Но действителностите са други, потребителското държание е друго, медии са разнообразни. И това не може да не откри своето място в едно ново законодателство.
Има съществени въпроси, които следва да бъдат наранени. Това е цифровизацията - по какъв начин ще бъде уредена? Ролята, мястото и задачата на публичните медии, тяхното финансиране, позицията им изобщо в медийния ландшафт. Какво ще е полето на регулация, къде е мястото на регулатора, по какъв начин следва той да работи в тази нова действителност, с цел да обезпечи налична и транспарантна среда за медиите? Това са значими въпроси, които би трябвало да намерят своето място, да бъдат подложени на публичен и експертен спор, с цел да бъдат уверени жителите, че тези медии са и техни.
Трябва ли да се разширят пълномощията на Съвета за електронни медии, да следят и работата на онлайн медиите?
Новата аудиовизуална инструкция третира този въпрос при платформите за видео шерване. Правомощията на регулатора също са обект на спор. Вие сте очевидци какъв брой пъти ние ставаме обект на рецензия, че нашите пълномощия не разрешават да правим едно или друго деяние, което се чака от нас.
Трудно е регулаторът да работи в тази нова медийна среда с този закон. Аз считам, че би трябвало да се преразгледат и изискванията, на които дават отговор претендентите за генерални шефове на публичните медии, опциите за удължение на техните мандати, дали да остане изискването за пет-годишен трудов стаж. Трудно е да се отговори и на изискването претендентите за общоприет шеф да излизат от компаниите си без да знаят дали ще бъдат определени – тук обаче съблюдаваме решението на съда.
А бихте ли поискали да регулирате и онлайн медиите?
На този стадий водим спор кой да е обсегът на регулация и какво може да назовем медия в онлайн средата. Аз считам, че изцяло процесите в медиите вървят към саморегулация. И това е обикновено, тъй като е белег за зрялост на гражданското общество. Но има тесни места в закона като отбраната на децата, на потребителите, които следва да подлежат на по-сериозна регулация.
Трябва ли генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия да бъдат назначавани от депутатите в Народното събрание, както подмятна Вежди Рашидов?
Това е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Но генералните шефове би трябвало да се назначават по този начин, че да бъде транспарантно, обществено и ясно, кой ги назначава, по какви критерии. Смятам, че процедурата, която ние организираме е много открита и ясна с тези чувания, опцията да се задават въпроси на претендентите, фактът, че ние се мотивираме обществено за нашия избор.
А в случай че депутатите ги избират, няма ли да ги вършат повече подвластни от политиците?
Хората, които оферират тази концепция, би трябвало също да я защитят. Всяка концепция може да се дискутира, само че е значимо да се знае за какво и по какъв начин се прави. Обществото може да си отговори на тези въпроси, тогава всяка една концепция може да се постави на масата.
На вас какви ви звучи концепцията на Вежди Рашидов?
Не съм имала време да премислям за това и не познавам практиката в другите европейски страни. Съвет за електронни медии ще би трябвало да даде свое мнение, в случай че стигнем до разискването на тази концепция.
Членовете на Съвет за електронни медии се показват от парламентарните групи и от президент. Политически самостоятелен ли е Съвет за електронни медии?
До колкото съм осведомена с практиката в други европейски страни по този метод се избират членовете на медийния регулатор. Внушенията за въздействие ги е имало постоянно, само че на никой не прави добра услуга да се внушава недоказани изказвания и да уронват имиджа, на която и да е институция. Признавам, че ми е извънредно болно, когато чета сходни изказвания, хвърлени в общественото пространство, които не са обвързани с никакви доказателства. А в съответни случай хвърлят сянка и върху индивида, определен да ръководи съответната социална медия и не способстват за устойчивостта на имиджа на публичните медии.
От друга страна по какъв начин се избират членовете на Съвет за електронни медии също е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Когато приказваме за неправителствените организации, които да оферират свои претенденти, въпросът е кой носи отговорност, че те няма да бъдат упрекнати в зависимости – стопански или политически. Кой е положителният модел е въпрос на полемика.
Как реагирате, когато ви се обади някой политик и се опита да ви наложи свое решение?
Не ми се е налагало да ми се обади политик за да ми наложи. Може би и заради това, че Съвет за електронни медии е доста обществен орган и е под светлината на прожекторите. В известна степен това е и наша отбрана. Не е елементарно да организираме всяко наше съвещание в една стая цялостна с камери и микрофони. Така съблюдаваме една здравословна среда сред нас и политиците.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ