София. Вицепрезидентът Илияна Йотова проведе лекция-дискусия в Университета по национално

...
София. Вицепрезидентът Илияна Йотова проведе лекция-дискусия в Университета по национално
Коментари Харесай

Вицепрезидентът Илияна Йотова разговаря със студенти от УНСС по темата за отбранителната система на ЕС

София. Вицепрезидентът Илияна Йотова организира лекция-дискусия в Университета по национално и международно стопанство (УНСС), по време на която беседва със студентите по тематиката за отбранителната система на Европейския съюз. Срещата беше проведена от Студентско съдружие „ ЕГО ПОЛИТИКО “.
По време на полемиката стана ясно, че Европа е на второ място в света след Съединени американски щати по разноски за защита. „ Все по-често се задават въпросите дали би трябвало да влагаме толкоз доста в това, само че дано да погледнем действително каква е обстановката през днешния ден в Европа. Отбранителната индустрия е мощно фрагментирана и имаме нови провокации и закани, на които би трябвало да отговорим съответно – тероризъм, киберпрестъпност, спорове в доста елементи на света и така нататък “, изясни тя и уточни, че през последните години Съединени американски щати са нараснали разноските си за защита два пъти повече от всички страни в Европейския съюз взети дружно, Русия е вложила 5.4% от Брутният вътрешен продукт в сигурност, а Китай е нараснала със 150% бюджета си за отбранителна политика. „ Ако допреди години хората са се интересували единствено от личния си стандарт на живот, то в този момент всеки го е грижа най-много сигурността на него и фамилията му “, сподели още Йотова.
Вицепрезидентът изясни, че заканите пред сигурността са доста и нито една страна по целия свят не може да подсигурява нужната сигурност независимо. „ И европейските институции към момента не могат да намерят верните решения на всички спорове. За страдание, към момента сме на стадий, в който службите за сигурност безусловно си кътат информацията и не желаят да я дават на своите сътрудници “, сподели Йотова.
Като една от най-големите неточности във връзка с мигрантската политика на Европа тя уточни превръщането на европейски територии в така наречен горещи точки. Това са тези пунктове в градове от страните от външната граница на Европейския съюз – най-много България и Гърция, където като дойдат бежанците, се прави нотификация, снемат им се отпечатъците и така нататък, с цел да се разбере кой идва на европейска територия. „ Нашето предложение беше друго – тези пунктове да бъдат още в директните страни – там, където са огромните лагери от бежанци емигранти преди да тръгнат към Европа, и още на това място да се знае кои са в действителност хората, които мигрират. За страдание, ние ги допуснахме на европейска територия, а се оказа, че нито финансово, нито стопански, нито обществено сме подготвени за тях “, сподели вицепрезидентът и изясни, че чак в този момент се е заговорило, че това било неточност. „ Едва в този момент в програмната си тирада новият френски президент господин Макрон сподели, че това не е вярно и би трябвало да се върви в друга посока “, сподели още Йотова.
Тя разяснява и тематиката за отбранителната ограда с Турция, като изясни, че европейските институции са зле настроени към нейното създаване. От думите й стана ясно, че неналичието на финансиране идва още от 2013 година, когато се е изчислявало какъв брой би трябвало да получава България за сигурността на своите граници и това е станало въз основа на данни от 2011 година „ А като погледнем обратно във времето, ще забележим, че през 2011 година България не е имала проблем с миграцията “, сподели още Йотова и изрази вярата си, че в края на 2020 година с гласуването на новия бюджет на страната ни към този момент ще ѝ бъде регистрирано място като външна граница на съюза и ще ѝ бъдат заделени повече средства за сигурността.
Вицепрезидентът разяснява и тематиката за идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, като изясни, че по време на него България ще би трябвало да балансира крайните позиции по Дъблинското съглашение. Тя посочи, че последните решения от него не са положителни за страната ни, тъй като огромна част от хората, които влизат у нас, не желаят да остават тук, а това не се регистрира. „ Нашите министри ще би трябвало да оферират по какъв начин да се балансират и другите позиции – тази на Вишеградската четворка и европейската позиция, които са в двете крайности. При нас, българите, доста малко се приказва по тази тематика “, сподели още Йотова.
Цветилена СИМЕОНОВА
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР