Агенция „Алфа рисърч”: Всеки пети смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на европредседателството
София. Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз, усъвършенстван имидж на страната, главен фокус върху европейската вероятност пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите цели – това са главните заключения от националните представителни изследвания на Агенция " Алфа Рисърч " , извършени през декември 2017 и юни 2018г., които съпоставят упованията преди и оценките след края на председателството.
Почти всеки втори български жител декларира, че е получил задоволително информация през тези шест месеца – растеж от 10 на 100 по отношение на навечерието на Европредседателството. Хората с по-високо обучение и в дейна възраст от огромните градове виждат повече благоприятни условия за себе си в Европейски Съюз. Точно те най-вече са търсили и получавали информация. По-високото обучение дава повече благоприятни условия, а информацията уголемява тези благоприятни условия.
Трите сфери, в които българите са получили най-вече информация са: Интеграция на Западните Балкани (49% - растеж от 19 пункта по отношение на декември), целите на българското председателство ( 29% през декември- 31% през юни), културни събития през този интервал (11% през декември - 19% през юни). Сравнението ясно демонстрира, че от позиция на публичното мнение най-силният информативен акцент е подложен върху Западните Балкани и това значително дефинира прочита и оценките за цялото Председателство.
Оценките за напредъка удостоверяват този извод - за сънародниците ни най-големият прогрес е при най-силният фокус. 55% са на мнение, че страната ни е постигнала прогрес по тематиката Европейска вероятност за Западните Балкани. Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката Бъдещето на Европа и младежите. По-слабо забележими или по-взискателни са жителите във връзка с сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
В отговор на въпрос за един главен приоритет, който да бъде удължен по време на австрийското председателство, се резервира йерархията в значимостта, само че позициите на първите три тематики мощно се сближават: Западни Балкани – 34%, Бъдеще на Европа и младежите – 29%, Сигурност и непоклатимост в единна Европа – 27%. Може да се счита, че тези настройки са своего рода алена лампа от страна на публичното мнение, че в случай че българските старания и неизменност по тематиката Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат изгубени.
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в изрично положителни оценки в неговия край. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Т.е. в съответствие 4:1, българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
Всеки пети счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка „ доста неприятно “. Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно можем да ги разделим на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат във: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
В резюме, сравнението на публичните настройки преди и след българското председателство на Съвета на Европейски Съюз демонстрира. Българите са:
Оптимисти за напъните и направеното от институциите и политиците - страната се е справила добре, получила е повече авторитет и самопризнание.
Реалисти са за постигнатото - виждат по-скромни достижения в напредъка по общо европейски проблеми, по-силен резултат във връзка с Западните Балкани.
Взискателни към политиките и позициите на българските политици оттук насетне. Ротационното Председателство на Съвета на Европейски Съюз е асъдействало за това хората да видят в положителна светлина европейските старания на страната. Същевременно, явно има още доста неща, които би трябвало да бъдат направени, с цел да се почувстват българите същински и равноправни европейци.
Характеристики: национално представително изследване, извършено по домовете измежду 1014 пълнолетни жители през интервала 18-24 юни 2018г. Метод на образуване на извадката – стратифицирана по вид обитаемо място и квота въз основа на признаците пол, възраст, обучение. Изследването е извършено по поръчка на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Почти всеки втори български жител декларира, че е получил задоволително информация през тези шест месеца – растеж от 10 на 100 по отношение на навечерието на Европредседателството. Хората с по-високо обучение и в дейна възраст от огромните градове виждат повече благоприятни условия за себе си в Европейски Съюз. Точно те най-вече са търсили и получавали информация. По-високото обучение дава повече благоприятни условия, а информацията уголемява тези благоприятни условия.
Трите сфери, в които българите са получили най-вече информация са: Интеграция на Западните Балкани (49% - растеж от 19 пункта по отношение на декември), целите на българското председателство ( 29% през декември- 31% през юни), културни събития през този интервал (11% през декември - 19% през юни). Сравнението ясно демонстрира, че от позиция на публичното мнение най-силният информативен акцент е подложен върху Западните Балкани и това значително дефинира прочита и оценките за цялото Председателство.
Оценките за напредъка удостоверяват този извод - за сънародниците ни най-големият прогрес е при най-силният фокус. 55% са на мнение, че страната ни е постигнала прогрес по тематиката Европейска вероятност за Западните Балкани. Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката Бъдещето на Европа и младежите. По-слабо забележими или по-взискателни са жителите във връзка с сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
В отговор на въпрос за един главен приоритет, който да бъде удължен по време на австрийското председателство, се резервира йерархията в значимостта, само че позициите на първите три тематики мощно се сближават: Западни Балкани – 34%, Бъдеще на Европа и младежите – 29%, Сигурност и непоклатимост в единна Европа – 27%. Може да се счита, че тези настройки са своего рода алена лампа от страна на публичното мнение, че в случай че българските старания и неизменност по тематиката Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат изгубени.
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната ни в това първо по рода си предизвикателство, се трансформират в изрично положителни оценки в неговия край. Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Т.е. в съответствие 4:1, българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи.
Всеки пети счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка „ доста неприятно “. Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно можем да ги разделим на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат във: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
В резюме, сравнението на публичните настройки преди и след българското председателство на Съвета на Европейски Съюз демонстрира. Българите са:
Оптимисти за напъните и направеното от институциите и политиците - страната се е справила добре, получила е повече авторитет и самопризнание.
Реалисти са за постигнатото - виждат по-скромни достижения в напредъка по общо европейски проблеми, по-силен резултат във връзка с Западните Балкани.
Взискателни към политиките и позициите на българските политици оттук насетне. Ротационното Председателство на Съвета на Европейски Съюз е асъдействало за това хората да видят в положителна светлина европейските старания на страната. Същевременно, явно има още доста неща, които би трябвало да бъдат направени, с цел да се почувстват българите същински и равноправни европейци.
Характеристики: национално представително изследване, извършено по домовете измежду 1014 пълнолетни жители през интервала 18-24 юни 2018г. Метод на образуване на извадката – стратифицирана по вид обитаемо място и квота въз основа на признаците пол, възраст, обучение. Изследването е извършено по поръчка на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ