Ето това са 10-те най-ярки вида столичани, класифицирани според квартала, в който живеят
София към този момент толкоз е пораснала, че визията за нея е остаряла: това от дълго време не е град, това е цялост от минидържави, постоянно с ясно изразена граница и пропускателен режим посред им. И както жителите на другите страни по света постоянно имат сходни белези, по този начин хората в София имат своите особености според от квартала, в който живеят.
1. Люлинчанин
Люлин е третият по величина град в България като инфраструктурата му включва всичко належащо, с цел да не ти се постанова да слизаш до центъра. Люлин е толкоз огромен, че дори си има личен център, само че за разлика от Жълтите павета, там няма синя зона и можеш да си паркираш модифицираната тройка, където си поискаш. Има люлинчани, които с горделивост описват, че от години не са излизали от квартала. То постоянно няма и защо – въпреки всичко в десетте микрорайона на Люлин има безчет кръчми, няколко пицарии, дискотека, всички хипермаркети на света и към хиляда сервиза. Заради тази самодостатъчност множеството хора, които прекарват времето си в квартала, последователно замязват на жителите на дребните високопланински градчета – вървят по спортен екип и развиват експанзия към всеки външен детайл, който посмее да припари край блока им. За раздразнителния темперамент на люлинчани оказва помощ и другият климат – постоянно там вали, когато в центъра грее слънце, а ветровете са непрекъснато събитие, дори съгласно легендата част от градоустройствения проект в соца бил да се издигне квартал, който да стопира планинските циклони към остатъка от града. Вицовете за Люлин също не оказват помощ за имиджа му – въпреки всичко никой не желае да назовават тунела, който свързва квартала му с другите елементи на София, ускорител за обикновени частици.
2. Надежданец
Основното качество на хората от Надежда е, че са тарикати – въпреки всичко това е кварталът, който до неотдавна имаше най-куция превоз, а точно два рейса и един кофти трамвай. Ако растеш в Надежда и нямаш пари, се постанова да измисляш всевъзможни схеми за оцеляване, единствено и единствено да се пребориш с дистанцията. Ако растеш в Надежда и имаш пари, значи вашите са необикновен тип мазохисти. Кварталът също по този начин разполага с голям парк, за който никой по другите квартали не подозира, а точно Северен парк, където можеш да се отдадеш умерено на всички пороци надалеч от дългата ръка на закона. Неслучайно Надежда е измежду топ нарко дестинациите в София – самият DMX може да удостовери.
Гангстерският имидж на квартала обаче ще остане в историята – Надежда неотдавна се снабди със спирка на метрото, тъй че към този момент публично не може да бъде класифицирана като гето.
3. Боянчанин
Бояна е софийското Ориндж Каунти – квартал, в който улиците са чисти, колите са нови, а хората усмихнати, като че ли живеят в друга страна. Технически видяно, това в действителност е по този начин – Бояна е като острова от Lost, единствено че без хората с автоматите и странния тон от гората – парченце от парадайса. Този квартал е елитарен от древността – въпреки всичко преди време Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, а по време на Втората българска страна там са живели аристократите. Сега пък там живеят президентът, министър-председателят и ръководителят на Народното събрание и всяка заран кордоните им порят задръстването на бул. „ България “. В Бояна не можеш да живееш без автомобил, по тази причина множеството пъти виждаш лицата на боянчани само през сваления прозореца на колата – тя е хитиновата им обвивка, която ги пази от света. А тъй като те гледат живота през стъклото на първокласното си возило, множеството губят визия за Другата България и всякога като ги видиш в различен регион на София, те се държат все едно са от Швейцария – не са отсам и са за малко.
4. Човекът от центъра
Те са горди от произхода си и не пропущат случай, в който да вмъкнат, че са родени и израснали на пъпа на София. Дори в случай че въпросният пъп към този момент е толкоз замърсен и противен, че в случай че беше на човешко тяло, щеше постоянно да е закрит с дебела фланела. Хората от центъра се подиграват на всички останали квартали – за тях няма значение дали си от Разсадника или от Левски Г, в случай че пред входа ти не е синя зона, значи си по-малко човек от тях. За разлика от множеството квартали, където проблемите са свързани с инфраструктурата и рискът да бъдеш безмилостно обичай, в центъра хората страдат от липса на отворени до късно магазини и евтини кръчми. Нахалните съседи по входовете също основават в допълнение напрежение за живущите, само че главен зложелател са гостите от другите квартали. Хората от идеалния център са известни с коментаторската си натура, като под безмилостната сеч на словото им постоянно попадат универсално харесвани неща в останалите квартали като слушането на поп фолк и гледането на реалити телевизия.
5. Лозенчанин
Лозенец е кварталът с най-вече деятели на глава от население – представителите на квартала не обичат да разделят жилищната си повърхност с никого, по тази причина ревниво пазят улиците си от паркиращи коли, като подвигат чистачките им, даже това да им коства по някой пестник. Типичният човек от Лозенец обича квартала си, само че гледа да не прекарва прекомерно доста време в него – забавлява се в центъра, пътува до вилата през уикендите, а лятото най-често е на къмпинг или отново в Лозенец, единствено че на морето. В Лозенец хората се обличат скейтърски, без значение дали са на 14 или на 40, и избират западния модел на занимания пред балканските нрави, присъщи за по-отдалечените елементи на София. Не са крайни сноби като хората от идеалния център, само че отново са кисели и жлъчни, както единствено един кореняк софиянец може да бъде.
6. Център-перифериец
Кварталите в център-периферия са като градовете, гласени за регионални центрове от едно време – някои процъфтяват, други са запустели и тъжни. Навремето Зона Б5 е плануван като квартала на фантазиите, а в този момент по магазините там по обясними аргументи не продават лимонтозу и като цяло е от местата, където предпочиташ да не замръкнеш. От своя страна кварталите около Южния парк процъфтяват, а с тях и хората – майки бутат колички, татковци търкалят бирички и въобще царува атмосфера на мир и съгласие. Изобщо Стрелбище е толкоз от старата школа квартал, че там има не една, не две, а три видеотеки – просто типичният представител на център-периферия не обича да се трансформира и избира да еволюира със лична скорост. Понеже кварталите в периферията са привлекателна дестинация за всеки със междинни до естествени приходи, това са местата с най-еклектичен микс от лица, които можеш да срещнеш в кварталния магазин – от джуниър-мениджъри до джуниър-дилъри, в случай че си някъде в средата на хранителната верига, огромен е шансът да живееш в Периферията.
7. Манастирски-ливадец
Със основаването си Манастирски ливади мигновено притегли новобогаташите с по-скромни приходи, които в взрива на взимането на заеми преди финансовата рецесия вложиха всеобщо в жилища в региона. Впоследствие огромна част от тях изпиха по една студена вода, тъй като през идващите години квартал имаше, само че улици – не. В резултат на това огромна част от първокласно обзаведените жилища в Ливадите останаха необитаеми и започнаха да се дават чартърен, което притегли всеобщо младежи с малко по-голяма рекламация от панелка, само че с приходи тъкмо за такава. Типичният гражданин на Манастирски ливади не е от София и това е едно от първите места, където живее в столицата, като най-често е станал жертва на безсъвестен брокер, който го е излъгал в очите, че кварталът е отзивчив. Ако под отзивчив се схваща, че се постанова да си приказваш по 30 пъти с всеки, който се пробва да откри дома ти – без значение дали е другар, таксиметров водач или снабдител на пици, да – Манастирски ливади е измежду най-комуникативните места във вселената. Да живееш в този парадокс не минава безнаказано – въпреки всичко играта ти е да минаваш всекидневно по улици, които се вият като змията на старите 3310-ки, няма по какъв начин да се чувстваш добре. Ако би трябвало да се опише кварталната страст на жителите на Манастирски ливади – май най-правилната дума е „ заблудени “.
8. Затворен комплексаджия
Мечтата на всеки, който желае да покаже, че е освен това от другите, е квартал с пропускателен режим. Нещо като клуб, в който единствено ти и фамилията сте ВИП. Затворените комплекси неслучайно се споделят по този начин – хората, които живеят там нормално са затворени и цялостни с комплекси. Освен това като всяко нещо в България тези първокласни квартали звучат добре на хартия, само че в действителност са нещо като миниверсия на Люлин с басейн. Освен това, в случай че си празненство надъхан човек – имаш кисели съседи и ревящи деца на басейна, в случай че си от другата страна – имаш новоизлюпени музикални звезди, които подвигат прекомерно доста звук. Затворените комплекси са основани с концепцията за съвършеното миниобщество, само че тя, както става по старите сай-фай филми, се е изродила в антиутопия. Все отново, в случай че се чудиш по какъв начин ще познаеш индивида от затворения комплекс – няма ужасно, той ще ти го каже самичък, освен това някъде в самото начало на запознанството ви.
9. Студентско-гражданин
Кварталът на студентите неслучайно се споделя „ град “. Това е кръстоска сред всички селища в България, тъй като с идването си в столицата всеки студент е донесъл късче от родния си край. Софиянецът от Студентски град изпитва пренебрежение към всички останали квартали, изключително към Центъра, и постоянно бърза да се прибере в домашния уют на общежитието си. Живущият в Студентски постоянно страда от раздвояване на личността – от една страна, се усеща софиянец, тъй като живее в столицата, само че, от друга, адресната му регистрация, номерата на колата и методът на говорене остават вечно районни.
Как кръшкат мъжете съгласно зодията
И двете действия са изключително известни дисциплини, защото вместо на образован център Студентски наподобява по-скоро на град на прегрешението. Изобщо цялостното въодушевление е на курортно градче и отсъствието на книжарници, само че изобилието от капанчета, питейни заведения и нощни заведения потвърждава тази доктрина. Затова същинският представител на Студентски има ясно подредени цели в живота и те се свеждат до тези три неща. Когато най-сетне се дипломира, той към този момент толкоз се е привързал към този чудноват столично-провинциален хибрид, че дори и да си откри непрекъсната работа в София, остава да живее на общежитие с безкрайна серия от врътки, а ако се замогне, си купува апартамент ново строителство.
10. Перничанин в София
По публични данни 12 000 перничани работят в София, което за град с население от 80 000 души не е по никакъв начин малко. Напук на слуховете не всички от тях носят ланец върху горнище от спортен екип. Типичният перничанин се гордее дотолкоз с произхода си, че споделя истории, които след това се трансформират във вицове, кара голф, модифициран до най-малко 300 коня, и носи винкел, ей по този начин за авторитет. Освен това перничаните в София дори за момент не трансформират присъщия си диалект, без значение дали работата им го изисква или не.
Въпреки че от Перник произлизат разнородни персони като Георги Димитров, Боян Радев и Луиза Григорова, при всички тях се усеща по този начин присъщата пробивност, бунтовност и като цяло борбен дух. Иначе софиянците към този момент могат да са спокойни, че перничани няма да завладяват внезапно пазара на труда в столицата – въпреки всичко, както гласи основаният на същинска история анекдот: „ Един перничанин бил на изявление за работа и го питали какво може да работи. Той споделил: „ Моа да копам. “ Интервюиращият попитал: „ Друго? “ „ Е, па моа и да не копам “, заковал той. При всички случаи враждата сред София и Перник обаче би трябвало малко по малко да се ориентира към привършване, тъй като скоро Градо на бизнесо и разкошу най-вероятно ще бъде квартал на София, освен това със лична метролиния, която се чака да бъде приключена до 2020 година.
1. Люлинчанин
Люлин е третият по величина град в България като инфраструктурата му включва всичко належащо, с цел да не ти се постанова да слизаш до центъра. Люлин е толкоз огромен, че дори си има личен център, само че за разлика от Жълтите павета, там няма синя зона и можеш да си паркираш модифицираната тройка, където си поискаш. Има люлинчани, които с горделивост описват, че от години не са излизали от квартала. То постоянно няма и защо – въпреки всичко в десетте микрорайона на Люлин има безчет кръчми, няколко пицарии, дискотека, всички хипермаркети на света и към хиляда сервиза. Заради тази самодостатъчност множеството хора, които прекарват времето си в квартала, последователно замязват на жителите на дребните високопланински градчета – вървят по спортен екип и развиват експанзия към всеки външен детайл, който посмее да припари край блока им. За раздразнителния темперамент на люлинчани оказва помощ и другият климат – постоянно там вали, когато в центъра грее слънце, а ветровете са непрекъснато събитие, дори съгласно легендата част от градоустройствения проект в соца бил да се издигне квартал, който да стопира планинските циклони към остатъка от града. Вицовете за Люлин също не оказват помощ за имиджа му – въпреки всичко никой не желае да назовават тунела, който свързва квартала му с другите елементи на София, ускорител за обикновени частици.
2. Надежданец
Основното качество на хората от Надежда е, че са тарикати – въпреки всичко това е кварталът, който до неотдавна имаше най-куция превоз, а точно два рейса и един кофти трамвай. Ако растеш в Надежда и нямаш пари, се постанова да измисляш всевъзможни схеми за оцеляване, единствено и единствено да се пребориш с дистанцията. Ако растеш в Надежда и имаш пари, значи вашите са необикновен тип мазохисти. Кварталът също по този начин разполага с голям парк, за който никой по другите квартали не подозира, а точно Северен парк, където можеш да се отдадеш умерено на всички пороци надалеч от дългата ръка на закона. Неслучайно Надежда е измежду топ нарко дестинациите в София – самият DMX може да удостовери.
Гангстерският имидж на квартала обаче ще остане в историята – Надежда неотдавна се снабди със спирка на метрото, тъй че към този момент публично не може да бъде класифицирана като гето.
3. Боянчанин
Бояна е софийското Ориндж Каунти – квартал, в който улиците са чисти, колите са нови, а хората усмихнати, като че ли живеят в друга страна. Технически видяно, това в действителност е по този начин – Бояна е като острова от Lost, единствено че без хората с автоматите и странния тон от гората – парченце от парадайса. Този квартал е елитарен от древността – въпреки всичко преди време Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, а по време на Втората българска страна там са живели аристократите. Сега пък там живеят президентът, министър-председателят и ръководителят на Народното събрание и всяка заран кордоните им порят задръстването на бул. „ България “. В Бояна не можеш да живееш без автомобил, по тази причина множеството пъти виждаш лицата на боянчани само през сваления прозореца на колата – тя е хитиновата им обвивка, която ги пази от света. А тъй като те гледат живота през стъклото на първокласното си возило, множеството губят визия за Другата България и всякога като ги видиш в различен регион на София, те се държат все едно са от Швейцария – не са отсам и са за малко.
4. Човекът от центъра
Те са горди от произхода си и не пропущат случай, в който да вмъкнат, че са родени и израснали на пъпа на София. Дори в случай че въпросният пъп към този момент е толкоз замърсен и противен, че в случай че беше на човешко тяло, щеше постоянно да е закрит с дебела фланела. Хората от центъра се подиграват на всички останали квартали – за тях няма значение дали си от Разсадника или от Левски Г, в случай че пред входа ти не е синя зона, значи си по-малко човек от тях. За разлика от множеството квартали, където проблемите са свързани с инфраструктурата и рискът да бъдеш безмилостно обичай, в центъра хората страдат от липса на отворени до късно магазини и евтини кръчми. Нахалните съседи по входовете също основават в допълнение напрежение за живущите, само че главен зложелател са гостите от другите квартали. Хората от идеалния център са известни с коментаторската си натура, като под безмилостната сеч на словото им постоянно попадат универсално харесвани неща в останалите квартали като слушането на поп фолк и гледането на реалити телевизия.
5. Лозенчанин
Лозенец е кварталът с най-вече деятели на глава от население – представителите на квартала не обичат да разделят жилищната си повърхност с никого, по тази причина ревниво пазят улиците си от паркиращи коли, като подвигат чистачките им, даже това да им коства по някой пестник. Типичният човек от Лозенец обича квартала си, само че гледа да не прекарва прекомерно доста време в него – забавлява се в центъра, пътува до вилата през уикендите, а лятото най-често е на къмпинг или отново в Лозенец, единствено че на морето. В Лозенец хората се обличат скейтърски, без значение дали са на 14 или на 40, и избират западния модел на занимания пред балканските нрави, присъщи за по-отдалечените елементи на София. Не са крайни сноби като хората от идеалния център, само че отново са кисели и жлъчни, както единствено един кореняк софиянец може да бъде.
6. Център-перифериец
Кварталите в център-периферия са като градовете, гласени за регионални центрове от едно време – някои процъфтяват, други са запустели и тъжни. Навремето Зона Б5 е плануван като квартала на фантазиите, а в този момент по магазините там по обясними аргументи не продават лимонтозу и като цяло е от местата, където предпочиташ да не замръкнеш. От своя страна кварталите около Южния парк процъфтяват, а с тях и хората – майки бутат колички, татковци търкалят бирички и въобще царува атмосфера на мир и съгласие. Изобщо Стрелбище е толкоз от старата школа квартал, че там има не една, не две, а три видеотеки – просто типичният представител на център-периферия не обича да се трансформира и избира да еволюира със лична скорост. Понеже кварталите в периферията са привлекателна дестинация за всеки със междинни до естествени приходи, това са местата с най-еклектичен микс от лица, които можеш да срещнеш в кварталния магазин – от джуниър-мениджъри до джуниър-дилъри, в случай че си някъде в средата на хранителната верига, огромен е шансът да живееш в Периферията.
7. Манастирски-ливадец
Със основаването си Манастирски ливади мигновено притегли новобогаташите с по-скромни приходи, които в взрива на взимането на заеми преди финансовата рецесия вложиха всеобщо в жилища в региона. Впоследствие огромна част от тях изпиха по една студена вода, тъй като през идващите години квартал имаше, само че улици – не. В резултат на това огромна част от първокласно обзаведените жилища в Ливадите останаха необитаеми и започнаха да се дават чартърен, което притегли всеобщо младежи с малко по-голяма рекламация от панелка, само че с приходи тъкмо за такава. Типичният гражданин на Манастирски ливади не е от София и това е едно от първите места, където живее в столицата, като най-често е станал жертва на безсъвестен брокер, който го е излъгал в очите, че кварталът е отзивчив. Ако под отзивчив се схваща, че се постанова да си приказваш по 30 пъти с всеки, който се пробва да откри дома ти – без значение дали е другар, таксиметров водач или снабдител на пици, да – Манастирски ливади е измежду най-комуникативните места във вселената. Да живееш в този парадокс не минава безнаказано – въпреки всичко играта ти е да минаваш всекидневно по улици, които се вият като змията на старите 3310-ки, няма по какъв начин да се чувстваш добре. Ако би трябвало да се опише кварталната страст на жителите на Манастирски ливади – май най-правилната дума е „ заблудени “.
8. Затворен комплексаджия
Мечтата на всеки, който желае да покаже, че е освен това от другите, е квартал с пропускателен режим. Нещо като клуб, в който единствено ти и фамилията сте ВИП. Затворените комплекси неслучайно се споделят по този начин – хората, които живеят там нормално са затворени и цялостни с комплекси. Освен това като всяко нещо в България тези първокласни квартали звучат добре на хартия, само че в действителност са нещо като миниверсия на Люлин с басейн. Освен това, в случай че си празненство надъхан човек – имаш кисели съседи и ревящи деца на басейна, в случай че си от другата страна – имаш новоизлюпени музикални звезди, които подвигат прекомерно доста звук. Затворените комплекси са основани с концепцията за съвършеното миниобщество, само че тя, както става по старите сай-фай филми, се е изродила в антиутопия. Все отново, в случай че се чудиш по какъв начин ще познаеш индивида от затворения комплекс – няма ужасно, той ще ти го каже самичък, освен това някъде в самото начало на запознанството ви.
9. Студентско-гражданин
Кварталът на студентите неслучайно се споделя „ град “. Това е кръстоска сред всички селища в България, тъй като с идването си в столицата всеки студент е донесъл късче от родния си край. Софиянецът от Студентски град изпитва пренебрежение към всички останали квартали, изключително към Центъра, и постоянно бърза да се прибере в домашния уют на общежитието си. Живущият в Студентски постоянно страда от раздвояване на личността – от една страна, се усеща софиянец, тъй като живее в столицата, само че, от друга, адресната му регистрация, номерата на колата и методът на говорене остават вечно районни.
Как кръшкат мъжете съгласно зодията
И двете действия са изключително известни дисциплини, защото вместо на образован център Студентски наподобява по-скоро на град на прегрешението. Изобщо цялостното въодушевление е на курортно градче и отсъствието на книжарници, само че изобилието от капанчета, питейни заведения и нощни заведения потвърждава тази доктрина. Затова същинският представител на Студентски има ясно подредени цели в живота и те се свеждат до тези три неща. Когато най-сетне се дипломира, той към този момент толкоз се е привързал към този чудноват столично-провинциален хибрид, че дори и да си откри непрекъсната работа в София, остава да живее на общежитие с безкрайна серия от врътки, а ако се замогне, си купува апартамент ново строителство.
10. Перничанин в София
По публични данни 12 000 перничани работят в София, което за град с население от 80 000 души не е по никакъв начин малко. Напук на слуховете не всички от тях носят ланец върху горнище от спортен екип. Типичният перничанин се гордее дотолкоз с произхода си, че споделя истории, които след това се трансформират във вицове, кара голф, модифициран до най-малко 300 коня, и носи винкел, ей по този начин за авторитет. Освен това перничаните в София дори за момент не трансформират присъщия си диалект, без значение дали работата им го изисква или не.
Въпреки че от Перник произлизат разнородни персони като Георги Димитров, Боян Радев и Луиза Григорова, при всички тях се усеща по този начин присъщата пробивност, бунтовност и като цяло борбен дух. Иначе софиянците към този момент могат да са спокойни, че перничани няма да завладяват внезапно пазара на труда в столицата – въпреки всичко, както гласи основаният на същинска история анекдот: „ Един перничанин бил на изявление за работа и го питали какво може да работи. Той споделил: „ Моа да копам. “ Интервюиращият попитал: „ Друго? “ „ Е, па моа и да не копам “, заковал той. При всички случаи враждата сред София и Перник обаче би трябвало малко по малко да се ориентира към привършване, тъй като скоро Градо на бизнесо и разкошу най-вероятно ще бъде квартал на София, освен това със лична метролиния, която се чака да бъде приключена до 2020 година.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ