София. Тодор Живков се утвърждава начело на БКП в хода

София. Тодор Живков се утвърждава отпред на Българска комунистическа партия в хода на измененията, пристигнали от Москва, когато се прави първата вълна на десталинизация – 1953–1956 година Той просто се оказва верният човек в вярното време. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ проф. Искра Баева, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски във връзка 106-ата годишнина от рождението на Тодор Живков. Тя изясни, че когато в Съветския съюз стартира търсенето на правоприемник на Сталин, това не става без политическа битка в така наречен групово управление или триумвират (Георгий Маленков, Лаврентий Берия и Никита Хрушчов). „ В последна сметка побеждава Хрушчов, след което се пробва да утвърди лидерската си позиция и в страните от към този момент основания Източен блок. В България опциите са няколко – от едната страна е дотогавашният партиен водач Вълко Червенков, който се пробва да се приспособи към измененията действителности, като се включи в десталинизацията. Той се пробва да се съобщи като десталинизатор като подлага на критика култа към личната си персона – този опит мъчно би могъл да приключи с триумф, защото Хрушчов търси не покаяли се сталинисти, а по-малко известни дейци, които да показват смяната “, разяснява проф. Баева. Тя изясни, че има и други претенденти като Антон Югов, които обаче за Хрушчов не са задоволително млади и неутвърдени. По думите й Тодор Живков се оказва подобаващ на първо място с това, че съчетава присъединяване си в антифашистката опозиция с непринадлежност към изявените сталинисти – той не е обитавал в Съветския съюз, не е „ московски ” болшевик, като по-голямата част от тогавашното управление. Проф. Баева изясни, че концепцията на Хрушчов е да поддържа локални комунистически фрагменти, свързани повече с националното комунистическо придвижване, в сравнение с с интернационалното. „ Така в средата на 50-те години в Източна Европа със руска помощ се утвърждават така наречен народен комунизъм. И Живков е един от новите национални комунисти. При това фактът, че е релативно млад – на Априлския пленум от 1956 година е 45-годишен, и освен това не е неоспорим водач, е преимущество, а не минус. Хрушчов избира такива, тъй като те в по-голяма степен ще зависят от своя „ покровител ” в Москва, в сравнение с мощна локална поддръжка “, разясни проф. Баева. Историкът обърна внимание, че руската интервенция в одобряването на Живков отпред на Българска комунистическа партия, осъществена от Хрушчов, е безспорна. Тя добави, че Живков не е посрещнат добре от по-възрастните и опитни български комунисти, които считат, че той не е задоволително заслужил да поеме управлението на Българска комунистическа партия. „ За това приказват пренебрежителните думи на Йонко Панов от Априлския пленум, че такива като Живков в партията има още 500 “, сподели още проф. Баева.
Деница КИТАНОВА

Пълният текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”