Марияна Маринова, РИМ–София: С редица придобивки след Освобождението София се превръща от позападнал ориенталския град в модерна европейска столица
София. Ставайки столица на България, София за един доста къс в исторически проект интервал тотално се преобразява – от един позападнал ориенталски град тя се трансформира в съвременна европейска столица единствено за интервала от Освобождението до Балканските войни. И това е съвсем без еквивалент в историята по това време. Това сподели Марияна Маринова – завеждащ научна, експозиционна и фондова активност в Регионалния исторически музей в София, в изявление за Агенция „ Фокус “ във връзка честването на 140 години от освобождението на града по време на Руско-турската война.
По думите ѝ заслуга за това имат столичната администрация и кметът Димитър Петков, който много твърдо е отстоявал прокарването на нови улици, отчуждаването на парцели и така нататък „ И с изключение на с нова архитектура и ново градоустройство, София се снабдява с редица съвременни за времето си придобивки като улично електрическо осветяване и трамваен превоз, които я слагат в развиването ѝ даже и пред доста остарели европейски градове, които чак по-късно се снабдяват с тези нововъведения “, изясни тя.
Маринова посочи, че София не е определена инцидентно за столица на България. „ Тя се намира в центъра на земите, обитаеми с българи, които са избрани със Санстефанския кротичък контракт. Тоест, тя е ядрото на земите с преобладаващо българско население по време на Руско-турската освободителна война и годините след нея. И това е главният фактор тя да бъде определена за столица, като предлагането е на проф. Марин Дринов, което се е посрещнало с огромно вдъхновение и с единогласие от Учредителното национално заседание “, сподели още тя.
Маринова изясни, че преди Освобождението София не е била ослепителен град, какъвто е била в предходни столетия. „ Градът е имал една позападнала ориенталска визия, защото в този интервал не е бил значим административен център. Това е един сложен стопански интервал, в който в София е можело да се видят единствено дребни схлупени къщурки, криви улици и огромен брой джамии. Най-голямо усещане на пасажерите, преминаващи отсам, е правила Буюк джамия, отличаваща се с девет кубета, покрити с олово, които са се виждали отдалеко “, сподели Маринова.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
По думите ѝ заслуга за това имат столичната администрация и кметът Димитър Петков, който много твърдо е отстоявал прокарването на нови улици, отчуждаването на парцели и така нататък „ И с изключение на с нова архитектура и ново градоустройство, София се снабдява с редица съвременни за времето си придобивки като улично електрическо осветяване и трамваен превоз, които я слагат в развиването ѝ даже и пред доста остарели европейски градове, които чак по-късно се снабдяват с тези нововъведения “, изясни тя.
Маринова посочи, че София не е определена инцидентно за столица на България. „ Тя се намира в центъра на земите, обитаеми с българи, които са избрани със Санстефанския кротичък контракт. Тоест, тя е ядрото на земите с преобладаващо българско население по време на Руско-турската освободителна война и годините след нея. И това е главният фактор тя да бъде определена за столица, като предлагането е на проф. Марин Дринов, което се е посрещнало с огромно вдъхновение и с единогласие от Учредителното национално заседание “, сподели още тя.
Маринова изясни, че преди Освобождението София не е била ослепителен град, какъвто е била в предходни столетия. „ Градът е имал една позападнала ориенталска визия, защото в този интервал не е бил значим административен център. Това е един сложен стопански интервал, в който в София е можело да се видят единствено дребни схлупени къщурки, криви улици и огромен брой джамии. Най-голямо усещане на пасажерите, преминаващи отсам, е правила Буюк джамия, отличаваща се с девет кубета, покрити с олово, които са се виждали отдалеко “, сподели Маринова.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ