С празнични богослужения бе отбелязан Петковден в цялата страна
София.
Снимка: Църква. Храм. Православие.
На 14-ти октомври Православната черква популяризира преподобна Параскева- Петка Българска. Тя е известна още с прозвищата Търновска, Епиватска, Белградска, Яшка. Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
По този мотив в редица храмове в цялата страна означиха Петковден с празнични богослужения.
В София празнична света литургия бе отслужена в столичен храм „ Св. Петка ", в девическия манастир " Св. Петка " в село Клисура, край Банкя и в храм " Св. Петка " в столичния квартал " Орландовци ".
Във Велико Търново в църковните храмове на града се отслужи свещенодействие по случай Петковден. Рано тази заран църковните камбани на православните храмове в града възвестиха началото на празника. Търново е обвързван със светицата, защото през 1238 година, след борбата при Клокотница, българският Цар Иван Асен II извоювал, тялото на св. Петка да бъде пренесено в града. От тогава светицата е позната като св. Петка Търновска. Сред най-старите храмове в региона с този в село Въглевци. Църквата „ Св. Параскева “ е издигната през 1860 година. Осветена е на Петковден през 1861 година от гръцки епископ. Църквата по-късно е посетена и от митрополит Антим, а през 1879 година митрополит Филип ръкополага локален духовник. В двора на църквата е издигнато първото килийно учебно заведение, там се намира и паметникът на починалите в Балканската война 1912-1913 година, повдигнат от занаятчия Руси Тодоров през 1914 година.
Храмов празник отбелязва и църквата в село Беляковец. Храм „ Св. Параскева ” е строен през 1873-74 година под управлението само че Кольо Фичето. Тя е монумент на културата от локално значение. Храмът Св. Параскева “ в село Никюп също означи Петковден.
В Пловдив епархийската черква означи 130 година от освещаването на известния храм " Св. Петка ".
Светините, които храмът съхранява са икона на света преподобна Параскева Петка Търновска, както и св. Одежди от светите мощи, дарени от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна черква. Историята на храма стартира през 1888 година с полагането на главния камък. По този мотив още от ранните часове на деня десетки миряни извършиха храма.
В област Враца 160-годишен празник означи храмът в Хайредин, носещ името на преподобна Параскева Епиватска. По този мотив Негово високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий оглави архиерейска света Литургия.
В Смолян пък храмовия си празник означи най-новият параклис в квартал „ Устово “. Параклисът бе съграден преди 5 години от църковното настоятелство към храм „ Св. Богородица “ в квартала благодарение на доста донори. Там бе отслужен признателен молебен към св. преподобна Параскева – Петка Българска.
Във Варна с празнична света литургия стартира храмовият празник на църквата „ Св. Петка “. В църквата има няколко икони на света Петка. Ликът на светицата е ситуиран още вляво до входа при самото влизане. Най-голямата храмова икона на света Петка е сложена на иконостаса, вляво от тази на Божията Майка.
В Пазарджик във всички храмове се отслужи празнична света литургия. Църквата „ Света Петка “ в Пещера също означи празника. Тя е издигната през интервала 1690-1710 година. Тогава е издигнат остарелият храм, който е бил доста по-малък от настоящия, вкопан е в земята, съгласно условията по това време. Легендата споделя, че в градината на храма е имало извор. Иконата на света Петка, която и сега стои в храма е открита тук до този извор. Той е бил лечителен, тъй като хората са идвали и са преспивали тук. Миели са лицата и очите си, с цел да оздравеят. През 1902 година църквата изгаря, незнайно по какви аргументи. Храмът е издигнат още веднъж през 1904 година в този му тип, в който е в този момент. През 1905 година на 22 май той е осветлен. Църквата има неповторим иконостас с красива дърворезба.
Малко по-различно означиха празника в област Кюстендил . С курбан за здраве жителите на село Таваличево уважиха празника на църквата „ Света Петка ”. Хората от обитаемото място почитат храмовия празник и всяка година на 14 октомври се събират край църквата. Отслужва се и празнична света литургия. Църквата „ Св. Параскева “ в село Таваличево е оповестена за недвижима културна полезност с „ национално значение ” в част „ фрески ”.
В Благоевградско църквата „ Св. Петка “ в село Полена отбелязва храмовия си празник с богата стратегия
Празникът стартира с Утринно Богослужение, последва празнична света литургия. Малко по-късно в черквата децата от Неделното учебно заведение поздравиха всички за празника. Състоя се и празничен водосвет, а незабавно след него и освещаването на курбана за здраве.
На този ден имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
„ Фокус “ потърси църковната позиция на празника. За мощите на св. Петка, описа църковният организатор в храм „ Въведение Богородично “ в Благоевград Аделина Стефанова . По думите й при мощите на света Петка болните оздравявали, слепите проглеждали, хромите прохождали.
„ Погребали я като чужденка. След години обаче се наложило да погребат нов труп в нейния гроб и когато го разровили, учудването било огромно – намерили тялото ѝ непохабено от времето. При мощите ѝ болните оздравявали, слепите проглеждали, хроми прохождали. През XIII век цар Иван Асен II преместил мощите ѝ в Търново и построил храм, наименуван „ Преподобна Петка “. Преди турското настъпление мощите ѝ били пренесени във Видин, а след това и в Белград “, добави Стефанова. Тя посочи, че през XVI в. султан Сюлейман Великолепни превзел турската столица и пратил мощите ѝ в Цариград като подарък на патриаршията, а през XVII в. са пренесени във Влашко – град Яш в Румъния, където се намират и до през днешния ден.
Според националните вярвания Света Петка е настойник на фамилията, плодородието, раждането. Денят се счита за свършек на лятото и есента, като с това завършва и интензивният икономически цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие. От Петковден до Димитровден се не разрешава работата с вълна, кроене, шиене - с цел да не атакуват хищниците стадата.
Повече за националните вярвания на Петковден „ Фокус “ потърси етнолога от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доцент Петя Банкова . Тя разясни, че Петковден поставя завършек на дейните селскостопански действия и добави, че овчарите разлъчват стадата и неслучайно поради това се вършат общоселските курбани и събори, на които хората особено се отблагодаряват на пастирите, които са се грижили за техните стада, тъй като оттук насетне настава зимният интервал и стадата ще си бъдат по кошарите. „ В този интервал се връщат гурбетчиите със своите блага, наслада и нови знания от откритите светове. Започват сглядните хора, на които се хващат единствено момите. Те са следени от тези, които ще избират жена или снаха. След Петковден стартира това изпращане и посрещане на годежари, това харесване, сватбите и няма да се учудим за какво след това щъркелите ще носят своите скъпи товари “, разяснява още етнологът. По думите й света Петка санкционира тези, които работят в навечерието на нейния празник. По отношение на трапезата, доцент Банкова изясни, че се поставя всичко, което земята е родила. „ Есента е сезонът, богат на плодовете, зеленчуците. Казах към този момент, че наложително се прави локален курбан. Характерен за предишното е бил овчият курбан. Имаме богат локален курбан, който се раздава на всички, богата софра с всички плодове и зеленчуци, присъщи за есента. На трапезата се поставят и чудните, прелестни, обредни хлябове, баниците с праз, тиквата, кестените. Въобще всичко това, което човек не може да опита различен път, а единствено през есента “, уточни доцент Банкова.
Деница КИТАНОВА
Снимка: Църква. Храм. Православие.
На 14-ти октомври Православната черква популяризира преподобна Параскева- Петка Българска. Тя е известна още с прозвищата Търновска, Епиватска, Белградска, Яшка. Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
По този мотив в редица храмове в цялата страна означиха Петковден с празнични богослужения.
В София празнична света литургия бе отслужена в столичен храм „ Св. Петка ", в девическия манастир " Св. Петка " в село Клисура, край Банкя и в храм " Св. Петка " в столичния квартал " Орландовци ".
Във Велико Търново в църковните храмове на града се отслужи свещенодействие по случай Петковден. Рано тази заран църковните камбани на православните храмове в града възвестиха началото на празника. Търново е обвързван със светицата, защото през 1238 година, след борбата при Клокотница, българският Цар Иван Асен II извоювал, тялото на св. Петка да бъде пренесено в града. От тогава светицата е позната като св. Петка Търновска. Сред най-старите храмове в региона с този в село Въглевци. Църквата „ Св. Параскева “ е издигната през 1860 година. Осветена е на Петковден през 1861 година от гръцки епископ. Църквата по-късно е посетена и от митрополит Антим, а през 1879 година митрополит Филип ръкополага локален духовник. В двора на църквата е издигнато първото килийно учебно заведение, там се намира и паметникът на починалите в Балканската война 1912-1913 година, повдигнат от занаятчия Руси Тодоров през 1914 година.
Храмов празник отбелязва и църквата в село Беляковец. Храм „ Св. Параскева ” е строен през 1873-74 година под управлението само че Кольо Фичето. Тя е монумент на културата от локално значение. Храмът Св. Параскева “ в село Никюп също означи Петковден.
В Пловдив епархийската черква означи 130 година от освещаването на известния храм " Св. Петка ".
Светините, които храмът съхранява са икона на света преподобна Параскева Петка Търновска, както и св. Одежди от светите мощи, дарени от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна черква. Историята на храма стартира през 1888 година с полагането на главния камък. По този мотив още от ранните часове на деня десетки миряни извършиха храма.
В област Враца 160-годишен празник означи храмът в Хайредин, носещ името на преподобна Параскева Епиватска. По този мотив Негово високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий оглави архиерейска света Литургия.
В Смолян пък храмовия си празник означи най-новият параклис в квартал „ Устово “. Параклисът бе съграден преди 5 години от църковното настоятелство към храм „ Св. Богородица “ в квартала благодарение на доста донори. Там бе отслужен признателен молебен към св. преподобна Параскева – Петка Българска.
Във Варна с празнична света литургия стартира храмовият празник на църквата „ Св. Петка “. В църквата има няколко икони на света Петка. Ликът на светицата е ситуиран още вляво до входа при самото влизане. Най-голямата храмова икона на света Петка е сложена на иконостаса, вляво от тази на Божията Майка.
В Пазарджик във всички храмове се отслужи празнична света литургия. Църквата „ Света Петка “ в Пещера също означи празника. Тя е издигната през интервала 1690-1710 година. Тогава е издигнат остарелият храм, който е бил доста по-малък от настоящия, вкопан е в земята, съгласно условията по това време. Легендата споделя, че в градината на храма е имало извор. Иконата на света Петка, която и сега стои в храма е открита тук до този извор. Той е бил лечителен, тъй като хората са идвали и са преспивали тук. Миели са лицата и очите си, с цел да оздравеят. През 1902 година църквата изгаря, незнайно по какви аргументи. Храмът е издигнат още веднъж през 1904 година в този му тип, в който е в този момент. През 1905 година на 22 май той е осветлен. Църквата има неповторим иконостас с красива дърворезба.
Малко по-различно означиха празника в област Кюстендил . С курбан за здраве жителите на село Таваличево уважиха празника на църквата „ Света Петка ”. Хората от обитаемото място почитат храмовия празник и всяка година на 14 октомври се събират край църквата. Отслужва се и празнична света литургия. Църквата „ Св. Параскева “ в село Таваличево е оповестена за недвижима културна полезност с „ национално значение ” в част „ фрески ”.
В Благоевградско църквата „ Св. Петка “ в село Полена отбелязва храмовия си празник с богата стратегия
Празникът стартира с Утринно Богослужение, последва празнична света литургия. Малко по-късно в черквата децата от Неделното учебно заведение поздравиха всички за празника. Състоя се и празничен водосвет, а незабавно след него и освещаването на курбана за здраве.
На този ден имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
„ Фокус “ потърси църковната позиция на празника. За мощите на св. Петка, описа църковният организатор в храм „ Въведение Богородично “ в Благоевград Аделина Стефанова . По думите й при мощите на света Петка болните оздравявали, слепите проглеждали, хромите прохождали.
„ Погребали я като чужденка. След години обаче се наложило да погребат нов труп в нейния гроб и когато го разровили, учудването било огромно – намерили тялото ѝ непохабено от времето. При мощите ѝ болните оздравявали, слепите проглеждали, хроми прохождали. През XIII век цар Иван Асен II преместил мощите ѝ в Търново и построил храм, наименуван „ Преподобна Петка “. Преди турското настъпление мощите ѝ били пренесени във Видин, а след това и в Белград “, добави Стефанова. Тя посочи, че през XVI в. султан Сюлейман Великолепни превзел турската столица и пратил мощите ѝ в Цариград като подарък на патриаршията, а през XVII в. са пренесени във Влашко – град Яш в Румъния, където се намират и до през днешния ден.
Според националните вярвания Света Петка е настойник на фамилията, плодородието, раждането. Денят се счита за свършек на лятото и есента, като с това завършва и интензивният икономически цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се вършат курбани, сборове и служби за здраве и изобилие. От Петковден до Димитровден се не разрешава работата с вълна, кроене, шиене - с цел да не атакуват хищниците стадата.
Повече за националните вярвания на Петковден „ Фокус “ потърси етнолога от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доцент Петя Банкова . Тя разясни, че Петковден поставя завършек на дейните селскостопански действия и добави, че овчарите разлъчват стадата и неслучайно поради това се вършат общоселските курбани и събори, на които хората особено се отблагодаряват на пастирите, които са се грижили за техните стада, тъй като оттук насетне настава зимният интервал и стадата ще си бъдат по кошарите. „ В този интервал се връщат гурбетчиите със своите блага, наслада и нови знания от откритите светове. Започват сглядните хора, на които се хващат единствено момите. Те са следени от тези, които ще избират жена или снаха. След Петковден стартира това изпращане и посрещане на годежари, това харесване, сватбите и няма да се учудим за какво след това щъркелите ще носят своите скъпи товари “, разяснява още етнологът. По думите й света Петка санкционира тези, които работят в навечерието на нейния празник. По отношение на трапезата, доцент Банкова изясни, че се поставя всичко, което земята е родила. „ Есента е сезонът, богат на плодовете, зеленчуците. Казах към този момент, че наложително се прави локален курбан. Характерен за предишното е бил овчият курбан. Имаме богат локален курбан, който се раздава на всички, богата софра с всички плодове и зеленчуци, присъщи за есента. На трапезата се поставят и чудните, прелестни, обредни хлябове, баниците с праз, тиквата, кестените. Въобще всичко това, което човек не може да опита различен път, а единствено през есента “, уточни доцент Банкова.
Деница КИТАНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ