Вицепрезидентът Илияна Йотов: Новият европейски бюджет не трябва да разделя ЕС на оси, на бедни и богати държави
София. „ Следващият седемгодишен бюджет не би трябвало да разделя Европейския съюз на оси, на небогати и богати страни. От разпределението на финансовите средства ще стане ясно дали ще има Европа на няколко скорости “. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференция на тематика „ Бъдещето на демокрацията на Европейския съюз: бюджетът на Европейски Съюз за 2021-2027 и върховенството на правото – към народна власт или към отвод от полезностите и задачите на съюза “. Събитието се провежда от Института за обществена политика, Института за стопанска система и интернационалните връзки, Съюза на икономистите в България, Института за страната и правото на Българска академия на науките и Българската асоциация по интернационално право.
В изявлението си вицепрезидентът прегледа изискванията, в които се образува Многогодишната финансова рамка (МФР) за интервала 2021-2027 година – излизането на Англия от Европейски Съюз и идните европейски избори. „ Намираме се в обстановка на невиждана националистическа вълна, напредък на популизма, лавинообразен спад в доверието към обичайните партии и тотална смяна в полезностите на съюза “, означи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова идващият дълголетен бюджет на Европейски Съюз може да се трансформира в мощен катализатор за трансформиране на недоволството на жителите в незаинтересованост.
„ Съществуват опасности от изместване на целите и нарушение на главните правила, които образуваха политическата общественост, наречена Европейски Съюз “, уточни вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази опасенията си, че Европа върви към легализиране на двойните стандарти. „ Ако това се случи, няма по какъв начин европейските жители да бъдат уверени, че са пълноценна част от съюза “, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова е уверена, че липсва съответна визия за бъдещето на Европа, която би трябвало да се дефинира и през Многогодишната финансова рамка и нейните цели. Липсва и ясно политическо обръщение в идващия бюджет на Европейски Съюз.
Вицепрезидентът направи къс обзор на показаните от Европейската комисия цели в идващия седемгодишен бюджет и сложи въпроса дали те дават отговор на упованията на европейските жители. Средствата за защита ще се усилят с 22 пъти, за сигурност – съвсем с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – надлежно с 5% и 7%. „ Финансирането на новите цели не трябва да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали страните членки са подготвени да усилят вноската си в бюджета, с цел да компенсират разликите “, уточни Илияна Йотова.
„ Необходим е по-задълбочен разбор на резултатите от осъществяването на предходната МФР, с цел да се поправят грешките и пропуските “, съобщи вицепрезидентът. Държавите членки към момента се затрудняват в усвояването на наличните структурни и капиталови фондове. Необходима е по-голяма еластичност, би трябвало да се понижи административната тежест за бенефициентите. През 2017 година Европейски Съюз е поел ангажимент за 158.7 милиарда евро. Плащанията са били обаче в размер на 124.7 милиарда евро, т.е. доста по-малко от бюджетираните средства. В края на 2017 година общото приблизително равнище на асимилиране е 16%. За съпоставяне, през 2010 година то е било 22%.
„ Изразходваните средства би трябвало да се управляват по-ефективно “, означи Илияна Йотова и даде образец със незабавно мобилизираните 3 милиарда евро помощ за Турция за справяне с бежанската рецесия. Вицепрезидентът сложи въпроса до каква степен тези средства са съдействали за основаването на трайни политики. Илияна Йотова съобщи, че през 2014 година с така наречен План „ Юнкер “ за първи път бе изработен опит да се промени философията на европейското финансиране. „ Тази капиталова стратегия е ориентирана към богатите страни “, уточни вицепрезидентът. Според калкулации на Европейската счете палата 64% от общата сума от подписани контракти по Плана „ Юнкер “ за 2017 година са съсредоточени в шест страни членки, освен това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Англия. България се подрежда на 17 място.
Илияна Йотова е на мнение, че е нужен изчерпателен разбор на изгодите и рисковете от предлагания от Европейската комисия нов механизъм за отбрана бюджета на Европейски Съюз, обвързван с правилата на правовата страна.
В изявлението си вицепрезидентът сложи редица въпроси, отзиви по които бяха изразени на последвалата оживена полемика.
В изявлението си вицепрезидентът прегледа изискванията, в които се образува Многогодишната финансова рамка (МФР) за интервала 2021-2027 година – излизането на Англия от Европейски Съюз и идните европейски избори. „ Намираме се в обстановка на невиждана националистическа вълна, напредък на популизма, лавинообразен спад в доверието към обичайните партии и тотална смяна в полезностите на съюза “, означи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова идващият дълголетен бюджет на Европейски Съюз може да се трансформира в мощен катализатор за трансформиране на недоволството на жителите в незаинтересованост.
„ Съществуват опасности от изместване на целите и нарушение на главните правила, които образуваха политическата общественост, наречена Европейски Съюз “, уточни вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази опасенията си, че Европа върви към легализиране на двойните стандарти. „ Ако това се случи, няма по какъв начин европейските жители да бъдат уверени, че са пълноценна част от съюза “, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова е уверена, че липсва съответна визия за бъдещето на Европа, която би трябвало да се дефинира и през Многогодишната финансова рамка и нейните цели. Липсва и ясно политическо обръщение в идващия бюджет на Европейски Съюз.
Вицепрезидентът направи къс обзор на показаните от Европейската комисия цели в идващия седемгодишен бюджет и сложи въпроса дали те дават отговор на упованията на европейските жители. Средствата за защита ще се усилят с 22 пъти, за сигурност – съвсем с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – надлежно с 5% и 7%. „ Финансирането на новите цели не трябва да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали страните членки са подготвени да усилят вноската си в бюджета, с цел да компенсират разликите “, уточни Илияна Йотова.
„ Необходим е по-задълбочен разбор на резултатите от осъществяването на предходната МФР, с цел да се поправят грешките и пропуските “, съобщи вицепрезидентът. Държавите членки към момента се затрудняват в усвояването на наличните структурни и капиталови фондове. Необходима е по-голяма еластичност, би трябвало да се понижи административната тежест за бенефициентите. През 2017 година Европейски Съюз е поел ангажимент за 158.7 милиарда евро. Плащанията са били обаче в размер на 124.7 милиарда евро, т.е. доста по-малко от бюджетираните средства. В края на 2017 година общото приблизително равнище на асимилиране е 16%. За съпоставяне, през 2010 година то е било 22%.
„ Изразходваните средства би трябвало да се управляват по-ефективно “, означи Илияна Йотова и даде образец със незабавно мобилизираните 3 милиарда евро помощ за Турция за справяне с бежанската рецесия. Вицепрезидентът сложи въпроса до каква степен тези средства са съдействали за основаването на трайни политики. Илияна Йотова съобщи, че през 2014 година с така наречен План „ Юнкер “ за първи път бе изработен опит да се промени философията на европейското финансиране. „ Тази капиталова стратегия е ориентирана към богатите страни “, уточни вицепрезидентът. Според калкулации на Европейската счете палата 64% от общата сума от подписани контракти по Плана „ Юнкер “ за 2017 година са съсредоточени в шест страни членки, освен това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Англия. България се подрежда на 17 място.
Илияна Йотова е на мнение, че е нужен изчерпателен разбор на изгодите и рисковете от предлагания от Европейската комисия нов механизъм за отбрана бюджета на Европейски Съюз, обвързван с правилата на правовата страна.
В изявлението си вицепрезидентът сложи редица въпроси, отзиви по които бяха изразени на последвалата оживена полемика.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ