София. Ретроспективните данни показват, че все по-малко българи се чувстват

София. Ретроспективните данни демонстрират, че все по-малко българи се усещат показани в Народното събрание след избори. Това сподели социологът Елена Дариева от организация „ Насока “, в дневния блок „ Добър ден, България “ на Радио „ Фокус “ . Тя съобщи, че след изборния цикъл от предходната година, от 2021 година, се обрисува ясна наклонност, че изборната интензивност непрекъснато понижава.
„ Избирателна интензивност в страната предходната година: На парламентарните избори на 4 април, изборната интензивност беше 50,61%. На вторите – на 11 юли, изборната интензивност падна до 42,19%. И на 14 ноември, когато – забележете, изборите бяха съчетани с изборите за президент и вицепрезидент на страната, изборната интензивност беше едвам 40%. Тези резултати еднопосочно демонстрират отмалялост и отчаяние у гласоподавателите, които в последна сметка водят точно до отвод от гласоподаване “, изясни тя.
Елена Дариева акцентира, че не става дума за незаинтересованост, а надвива разочарованието и умората.
„ Ниската изборна интензивност обаче от една страна усилва възможностите на партиите с твърди ядра и обединенията, които имат по-радикализиран електорат, и като цяло ерозират представителността “, разясни тя.
„ Въпреки че виждаме по какъв начин от избори на избори все по-голям брой политически обединения попадат в Народното събрание, в това време сме очевидци на парадокса все по-малко българи да се усещат показани в Народното събрание “, сподели още Дариева.
Милослава АНГЕЛОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в раздел „ Мнение ”