Денят 10 ноември в българската история
София. През 1867 година в Браила е отпечатан първият брой на в. " Дунавска зора ". Редактор на вестника е Добри Войников. През 1885 година стартира контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война.
През 1952 година се състои премиерата на кино лентата " Под игото " на режисьора Дако Даковски по едноименния разказ на Иван Вазов. През 1989 година Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава оставката на Тодор Живков като общоприет секретар. На 10 ноември са родени: Добри Попов Войников- възрожденски публицист, сценичен уредник и драматург; Пламен Петров - икономист, банков и финансов експерт; Антон Зафиров Горчев - сценичен и кино артист. На тази дата умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – бунтовник.
2013
Над 10 000 души вземат участие в 10-часов " Поход на справедливостта " в София. 24 години след началото на прехода хората скандират против политиците и желаят оставка на ръководещите.
2003 година
С декрет на президента се връчва медал " Стара планина " първа степен на акад. Радой Попиванов.
2002 година
Състои се Тридесет и третият конгрес на БЗНС-Народен съюз, на който за основен секретар е избрана отново Анастасия Мозер. Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер е родена на 30 юни 1937 година в София. Дъщеря е на земеделският водач Г. М. Димитров. По политически аргументи тя приключва гимназия като частна ученичка. През 1962 година отпътува при родителите си в Съединени американски щати. Завършва френска лингвистика в университета Джорджтаун, а през 1966 - 1972 година е лекар по романски езици и литератури в университета " Джордж Вашингтон ", Съединени американски щати. По това време тя работи в Световната банка. За интервала 1987 - 1992 година е в Института за стратегически изследвания и радио " Гласът на Америка ". От 1972 година до завръщането си в България Мозер е член на Българския народен комитет, Съединени американски щати. През 1990 година тя се завръща в България и се включва в политически живот на страната. За интервала 16 февруари - 8 ноември 1992 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", а за 8 ноември 1992 - 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз. От 18 май 1997 година Мозер е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Народен съюз ". Съпредседател е на парламентарната група на Български земеделски народен съюз " Народен съюз " - Демократическа партия в ХХXVIII Народно заседание през 1997 година Депутат е и в ХХXVII и ХХXIX Народно заседание. Тя е член на парламентарната комисии по външна политика, по правата на индивида и вероизповеданията и на непрекъснатата делегация на Народното събрание в Северноатлантическата асамблея. Съпредседател е на коалиция Български Народен Съюз. Депутат е от София (парламентарна група на БНС) и заместник-председател е в XL Народно заседание. Омъжена е за доктор Чарлз Мозер - славист и българист, учител в Американския университет в Благоевград. Има една щерка, омъжена в Съединени американски щати. Владее британски и френски език.
1989 година
Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава оставката на Тодор Живков като общоприет секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж стартира да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който желае отстраняването му.
В България движеща мощ на свалянето на Тодор Живков стават по този начин наречените " чавдарци ", образувани на 5 ноември 1989 година по самодейността на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Кулминацията на събитията настава в интервала 4-10 ноември 1989 година Първият алегоричен акт е осъществен на тържествено заседание по случай годишнината на Октомврийската гражданска война в зала " Георги Кирков " в Партийния дом. Тогава посланикът на Съюз на съветските социалистически републики в България Шарапов за първи път не загатна в своя отчет името на главата на страната, в която е упълномощен. На 7 ноември, на банкет в руското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев желаят среща с Живков, която се състои на идващия ден. На срещата тримата желаят неговата оставка. Тодор Живков приема с ангажимента това да стане не на планувания за 10-и ноември пленум на Централен комитет, а на идващия, чиято дата тогава към момента не е избрана.
Под натиска на руския дипломат Шарапов, който прави оценка като неточност единодушието за отсрочване, “чавдарци ” още веднъж желаят среща с Живков.
На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 година, Джуров, Станишев и Йотов упорстват оставката на Тодор Живков да се реализира на сегашния, а не на идващия пленум на Централен комитет. Поставен под подобен напън Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
На съвещанието на Политбюро почнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков слага въпроса за неговото освобождение от поста общоприет секретар на партията. Против неговата оставка се афишират Милко Балев и Димитър Стоянов.
На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е определен Петър Младенов.
1969 година
С Постановление № 40 на Министерския съвет се подрежда да се приключи активността на ръководената от Георги Найденов икономическа формация " Български търговски флот ", без значение че през март 1969 година тя има чиста облага от над 27 000 000 лева Решението не е стимулирано от стопански, а от политически съображения, свързани със " стягането на юздите " след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от Българска комунистическа партия и против него е възбудено наказателно произвеждане. През май-юли 1971 година против него е формиран правосъден развой, само че Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е анулирана от Върховния съд и Найденов е наказан на 20 година затвор, от които дейно излежава 5 година и половина.
1952 година
Състои се премиера на кино лентата " Под игото " на режисьора Дако Даковски по едноименния разказ на Иван Вазов. Ролите извършват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.
1945 година
Български земеделски народен съюз “Никола Петков ” и земеделците от групата на Български земеделски народен съюз " Врабча 1 " подписват протокол за обединяване. На идващия ден то е оповестено на страниците на в. " Народно земеделско знаме " със специфичен апел, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.
1924 година
Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните околности.
1912 година
Формира се 3-то аеропланно поделение за присъединяване в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 година с първия български аероплан " Блерио " летецът Симеон Петров прави показателен полет над София и е образувано аеропланно поделение в армията с единствен аероплан.
1885 година
Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 година
След провалите при Сливница, Драгоман, Цариброд и други крал Милан се принуждава да насочи зов до държавните управления на западните велики сили да се намесят неотложно и спрат настъплението на българите в рамките на неговата страна. В същото време сръбският държател заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни яростни боеве (14 и 15 ноември) те са принудени да правят отстъпка на запад към Ниш. Сръбската войска не е в положение повече да се бори, а Сърбия е изправена пред боен разгром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По разпореждане на нейното държавно управление на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, идва в Главната квартира на българската войска и упорства изрично да се приключи нейното по-нататъшно нахлуване, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в спора. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската войска в Сърбия би се дал мотив на Русия да окупира България и да го смъкна от престола. Тази дипломатическа измама дава резултат и князът заповядва да се прекрати настъплението на българската войска в Сърбия. Преговорите за помирение със Сърбия завършват на 7 декември. Неговите клаузи са направени във Виена от особено натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите договаряния за правене на мирния контракт взема присъединяване и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския контракт 1878 година е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният контракт сред България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 година (Букурещки кротичък контракт 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва значима роля за подсилване на интернационалното и състояние и за признаването на акта на Съединението.
Немските инженери Даймлер и Майбах показват основания от тях велосипед с прикачен към него мотор с вътрешно горене първообраз на мотоциклета.
Готлиб Даймлер е немски инженер. Открива първия газов мотор, който провокира гражданска война в автомобилната промишленост.
1444 година
Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската войска на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска войска минава р. Дунав в края на септември 1444 година и благодарение на българското население разрушава османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. година тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември доближава варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II съумява да трансферира през Босфора огромни сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото стълкновение те претърпяват огромни загуби. Поради непредпазливите си дейности крал Владислав III Ягело е обграден от дребен отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася ужас измежду обединените войски и след това те са разрушени. Тяхното проваляне открива пътя на османските турци за окончателното завземане на Балканския полуостров. В памет на героичната му гибел Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.
На тази дата са родени:
1966 година
Роден е Пламен Петров - български икономист, банков и финансов специалист. Учи в Икономическия институт в София, компетентност " Международни стопански връзки " (от 1987 г.). Продължава образованието си със стипендия в университета " Хари Труман ", Съединени американски щати (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по стопанска система (Magna cum laude). Продължава висшето си обучение за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в компетентност " Международен мениджмънт " в университета " Тандърбърд ", Аризона, като магистър с една от двете цялостни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера стартира в американски банки: като чиновник на " Таушор банк " в Чикаго отпуска заеми за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в " Сосиете Женерал Секюритийз Кори ", от 1995 г.). Създава консорциум за вложения в фирмите от кабелната телевизионна промишленост (1999 г.). Активен участник е в построяването на информационна тактика за развиването на " Кейбъл България ". Съучредител и шеф е на " Кейбъл България ", " Брод Нет България ", " Кейбъл България Ийст " и медийната компания " Глобо " (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на Национална движение „Симеон Втори" (2001 г.). Министър е на превоза и телекомуникациите на Р.България в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).
1939 година
Роден е Антон Зафиров Горчев - български сценичен и кино артист. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за кино лентата " Козият рог " (1972 г.). Участва във филмите: " Човекът в сянка " (1967 г.), " Свобода или гибел " (1969 г.), " Танго " (1969 г.), " Козият рог " (1972 г.), " Иван Кондарев " (1973 г.), " Селкор " (1974 г.), " Сватбите на Йоан Асен " (1975 г.), " Легенда за върха " (тв, 1976 г.), " Войници на свободата " (1977 г.), " Големият товар " (тв, 1978 г.), " Нечиста мощ " (тв, 1978 г.), " Кратко слънце " (1979 г.), " Язовецът " (тв, 1981 г.), " Хан Аспарух " (1981 г.), " Бяла магия " (1982 г.), " Последното премеждие " (1984 г.), " Горски хора " (тв, 1985 г.), " Време разделно " (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 година в София.
1833 година
Роден е Добри Попов Войников - български възрожденски публицист, сценичен уредник и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград - Френски лицей (1856 г.). От 1858 година е преподавател в родния си град, а от 1864 година - в Браила, Румъния. Редактира в. " Дунавска зора " (1867-1870 г.) и основава театрално сдружение. За пръв път позволява дами актриси на сцената. През 1873 година приема съветско гражданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е шеф на Търновското сиропиталище. Съчинения: " Кратка българска история " (1861 г.), " Кратка българска граматика с извършения " (1864 г.), " Райна княгиня " (драма, 1866 г.), " Покръщение на Преславский двор " (драма, 1868 г.), " Велислава, българска княгиня " (драма, 1870 г.), " Възцаряването на Крума Страшний " (драма, 1871 г.), " Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет дейности " (1871 г.), " Фросина " (1883 г.) и други Умира на 27 март 1878 година в Търново.
На тази дата умират:
1907 година
Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) - български бунтовник, деятел на македоно-одринското освободително придвижване. Роден е през 1872 година в Панагюрище. Включва се в революционното придвижване в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието взе участие в битката против върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в стълкновение с турците дружно с Л. Маджаров, П. Васков и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
През 1952 година се състои премиерата на кино лентата " Под игото " на режисьора Дако Даковски по едноименния разказ на Иван Вазов. През 1989 година Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава оставката на Тодор Живков като общоприет секретар. На 10 ноември са родени: Добри Попов Войников- възрожденски публицист, сценичен уредник и драматург; Пламен Петров - икономист, банков и финансов експерт; Антон Зафиров Горчев - сценичен и кино артист. На тази дата умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – бунтовник.
2013
Над 10 000 души вземат участие в 10-часов " Поход на справедливостта " в София. 24 години след началото на прехода хората скандират против политиците и желаят оставка на ръководещите.
2003 година
С декрет на президента се връчва медал " Стара планина " първа степен на акад. Радой Попиванов.
2002 година
Състои се Тридесет и третият конгрес на БЗНС-Народен съюз, на който за основен секретар е избрана отново Анастасия Мозер. Анастасия Георгиева Димитрова - Мозер е родена на 30 юни 1937 година в София. Дъщеря е на земеделският водач Г. М. Димитров. По политически аргументи тя приключва гимназия като частна ученичка. През 1962 година отпътува при родителите си в Съединени американски щати. Завършва френска лингвистика в университета Джорджтаун, а през 1966 - 1972 година е лекар по романски езици и литератури в университета " Джордж Вашингтон ", Съединени американски щати. По това време тя работи в Световната банка. За интервала 1987 - 1992 година е в Института за стратегически изследвания и радио " Гласът на Америка ". От 1972 година до завръщането си в България Мозер е член на Българския народен комитет, Съединени американски щати. През 1990 година тя се завръща в България и се включва в политически живот на страната. За интервала 16 февруари - 8 ноември 1992 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Никола Петков ", а за 8 ноември 1992 - 18 май 1997 година е основен секретар на Български земеделски народен съюз. От 18 май 1997 година Мозер е основен секретар на Български земеделски народен съюз " Народен съюз ". Съпредседател е на парламентарната група на Български земеделски народен съюз " Народен съюз " - Демократическа партия в ХХXVIII Народно заседание през 1997 година Депутат е и в ХХXVII и ХХXIX Народно заседание. Тя е член на парламентарната комисии по външна политика, по правата на индивида и вероизповеданията и на непрекъснатата делегация на Народното събрание в Северноатлантическата асамблея. Съпредседател е на коалиция Български Народен Съюз. Депутат е от София (парламентарна група на БНС) и заместник-председател е в XL Народно заседание. Омъжена е за доктор Чарлз Мозер - славист и българист, учител в Американския университет в Благоевград. Има една щерка, омъжена в Съединени американски щати. Владее британски и френски език.
1989 година
Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава оставката на Тодор Живков като общоприет секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж стартира да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който желае отстраняването му.
В България движеща мощ на свалянето на Тодор Живков стават по този начин наречените " чавдарци ", образувани на 5 ноември 1989 година по самодейността на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Кулминацията на събитията настава в интервала 4-10 ноември 1989 година Първият алегоричен акт е осъществен на тържествено заседание по случай годишнината на Октомврийската гражданска война в зала " Георги Кирков " в Партийния дом. Тогава посланикът на Съюз на съветските социалистически републики в България Шарапов за първи път не загатна в своя отчет името на главата на страната, в която е упълномощен. На 7 ноември, на банкет в руското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев желаят среща с Живков, която се състои на идващия ден. На срещата тримата желаят неговата оставка. Тодор Живков приема с ангажимента това да стане не на планувания за 10-и ноември пленум на Централен комитет, а на идващия, чиято дата тогава към момента не е избрана.
Под натиска на руския дипломат Шарапов, който прави оценка като неточност единодушието за отсрочване, “чавдарци ” още веднъж желаят среща с Живков.
На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 година, Джуров, Станишев и Йотов упорстват оставката на Тодор Живков да се реализира на сегашния, а не на идващия пленум на Централен комитет. Поставен под подобен напън Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
На съвещанието на Политбюро почнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков слага въпроса за неговото освобождение от поста общоприет секретар на партията. Против неговата оставка се афишират Милко Балев и Димитър Стоянов.
На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е определен Петър Младенов.
1969 година
С Постановление № 40 на Министерския съвет се подрежда да се приключи активността на ръководената от Георги Найденов икономическа формация " Български търговски флот ", без значение че през март 1969 година тя има чиста облага от над 27 000 000 лева Решението не е стимулирано от стопански, а от политически съображения, свързани със " стягането на юздите " след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от Българска комунистическа партия и против него е възбудено наказателно произвеждане. През май-юли 1971 година против него е формиран правосъден развой, само че Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е анулирана от Върховния съд и Найденов е наказан на 20 година затвор, от които дейно излежава 5 година и половина.
1952 година
Състои се премиера на кино лентата " Под игото " на режисьора Дако Даковски по едноименния разказ на Иван Вазов. Ролите извършват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.
1945 година
Български земеделски народен съюз “Никола Петков ” и земеделците от групата на Български земеделски народен съюз " Врабча 1 " подписват протокол за обединяване. На идващия ден то е оповестено на страниците на в. " Народно земеделско знаме " със специфичен апел, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.
1924 година
Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните околности.
1912 година
Формира се 3-то аеропланно поделение за присъединяване в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 година с първия български аероплан " Блерио " летецът Симеон Петров прави показателен полет над София и е образувано аеропланно поделение в армията с единствен аероплан.
1885 година
Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 година
След провалите при Сливница, Драгоман, Цариброд и други крал Милан се принуждава да насочи зов до държавните управления на западните велики сили да се намесят неотложно и спрат настъплението на българите в рамките на неговата страна. В същото време сръбският държател заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни яростни боеве (14 и 15 ноември) те са принудени да правят отстъпка на запад към Ниш. Сръбската войска не е в положение повече да се бори, а Сърбия е изправена пред боен разгром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По разпореждане на нейното държавно управление на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, идва в Главната квартира на българската войска и упорства изрично да се приключи нейното по-нататъшно нахлуване, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в спора. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската войска в Сърбия би се дал мотив на Русия да окупира България и да го смъкна от престола. Тази дипломатическа измама дава резултат и князът заповядва да се прекрати настъплението на българската войска в Сърбия. Преговорите за помирение със Сърбия завършват на 7 декември. Неговите клаузи са направени във Виена от особено натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите договаряния за правене на мирния контракт взема присъединяване и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския контракт 1878 година е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният контракт сред България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 година (Букурещки кротичък контракт 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва значима роля за подсилване на интернационалното и състояние и за признаването на акта на Съединението.
Немските инженери Даймлер и Майбах показват основания от тях велосипед с прикачен към него мотор с вътрешно горене първообраз на мотоциклета.
Готлиб Даймлер е немски инженер. Открива първия газов мотор, който провокира гражданска война в автомобилната промишленост.
1444 година
Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската войска на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска войска минава р. Дунав в края на септември 1444 година и благодарение на българското население разрушава османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. година тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември доближава варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II съумява да трансферира през Босфора огромни сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото стълкновение те претърпяват огромни загуби. Поради непредпазливите си дейности крал Владислав III Ягело е обграден от дребен отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася ужас измежду обединените войски и след това те са разрушени. Тяхното проваляне открива пътя на османските турци за окончателното завземане на Балканския полуостров. В памет на героичната му гибел Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.
На тази дата са родени:
1966 година
Роден е Пламен Петров - български икономист, банков и финансов специалист. Учи в Икономическия институт в София, компетентност " Международни стопански връзки " (от 1987 г.). Продължава образованието си със стипендия в университета " Хари Труман ", Съединени американски щати (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по стопанска система (Magna cum laude). Продължава висшето си обучение за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в компетентност " Международен мениджмънт " в университета " Тандърбърд ", Аризона, като магистър с една от двете цялостни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера стартира в американски банки: като чиновник на " Таушор банк " в Чикаго отпуска заеми за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в " Сосиете Женерал Секюритийз Кори ", от 1995 г.). Създава консорциум за вложения в фирмите от кабелната телевизионна промишленост (1999 г.). Активен участник е в построяването на информационна тактика за развиването на " Кейбъл България ". Съучредител и шеф е на " Кейбъл България ", " Брод Нет България ", " Кейбъл България Ийст " и медийната компания " Глобо " (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на Национална движение „Симеон Втори" (2001 г.). Министър е на превоза и телекомуникациите на Р.България в държавното управление на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).
1939 година
Роден е Антон Зафиров Горчев - български сценичен и кино артист. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за кино лентата " Козият рог " (1972 г.). Участва във филмите: " Човекът в сянка " (1967 г.), " Свобода или гибел " (1969 г.), " Танго " (1969 г.), " Козият рог " (1972 г.), " Иван Кондарев " (1973 г.), " Селкор " (1974 г.), " Сватбите на Йоан Асен " (1975 г.), " Легенда за върха " (тв, 1976 г.), " Войници на свободата " (1977 г.), " Големият товар " (тв, 1978 г.), " Нечиста мощ " (тв, 1978 г.), " Кратко слънце " (1979 г.), " Язовецът " (тв, 1981 г.), " Хан Аспарух " (1981 г.), " Бяла магия " (1982 г.), " Последното премеждие " (1984 г.), " Горски хора " (тв, 1985 г.), " Време разделно " (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 година в София.
1833 година
Роден е Добри Попов Войников - български възрожденски публицист, сценичен уредник и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград - Френски лицей (1856 г.). От 1858 година е преподавател в родния си град, а от 1864 година - в Браила, Румъния. Редактира в. " Дунавска зора " (1867-1870 г.) и основава театрално сдружение. За пръв път позволява дами актриси на сцената. През 1873 година приема съветско гражданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е шеф на Търновското сиропиталище. Съчинения: " Кратка българска история " (1861 г.), " Кратка българска граматика с извършения " (1864 г.), " Райна княгиня " (драма, 1866 г.), " Покръщение на Преславский двор " (драма, 1868 г.), " Велислава, българска княгиня " (драма, 1870 г.), " Възцаряването на Крума Страшний " (драма, 1871 г.), " Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет дейности " (1871 г.), " Фросина " (1883 г.) и други Умира на 27 март 1878 година в Търново.
На тази дата умират:
1907 година
Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) - български бунтовник, деятел на македоно-одринското освободително придвижване. Роден е през 1872 година в Панагюрище. Включва се в революционното придвижване в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието взе участие в битката против върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в стълкновение с турците дружно с Л. Маджаров, П. Васков и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ