Денят 30 август в българската история
София. През 1040 година избухва въстанието на Петър Делян, едно от най-големите на Балканския полуостров против византийското господство. Откриват е паметникът на Царя-Освободител в София по план на италианския ваятел Арнолдо Цоки. Храм-паметникът „ Свети Александър Невски ” е осветлен на тази дата през 1924 година. Пак на 30 август, само че през 1724 година съветският цар Петър Първи тържествено придвижва мощите на светеца Александър Невски в Санкт Петербург. Навършват се 24 години от терористичния атентат в Централната ж.п. гара в Пловдив. Атентатът е дело на турски терористи, при него почина една жена от Кърджали и бяха ранени близо 40 души. През 1992 година президентът Желю Желев привиква конференция на поляната пред резиденцията в Бояна, на която подлага на критика държавното управление на Филип Димитров, че е влезнало в спор с медиите, синдикатите, Българската православна черква, президентската институция и извънпарламентарните политически обединения (т. нар. Боянски ливади). На 30 август е роден Димитър Цонев - български публицист. На тази дата умира: Емил Радославов Манов - български публицист.
2011 година
Президентът на Република България връчва на Тодор Симов медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “
2011 година
Президентът на Република България връчва на Димитър Златанов медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “
2007 година
Започва построяването на 188-километровия туркменски сектор на тръбопровода. Този сектор е издигнат от „ Стройтрансгаз “, филиал на „ Газпром “. Главните реализатори са Китайското бюро за нефтопроводи, CNPC и „ Зеромакс “.
2004 година
Президентът на Македония Бранко Цървенковски идва на първото си публично посещаване в България.
2003 година
В Охрид завършва двудневния конгрес “Диалог на цивилизациите ”. Основният акцент в изявлението на българският президент Георги Първанов е възобновяване на културно-историческите коридори в Югоизточна Европа като път към разбирателството и разцвет на страните от района. Форумът е открит от президента на Македония Борис Трайковски. В него вземат участие президентите на още 7 страни.
2002 година
В послание към нацията президентът Георги Първанов подлага на критика Правителството поради корупцията, неефективната битка с престъпността, намаляващото доверие на българските жители към институциите поради нерешените проблеми на българското произвеждане и тежкото обществено състояние.
1992 година
Президентът Желю Желев привиква конференция на поляната пред резиденцията в Бояна, на която подлага на критика държавното управление на Филип Димитров, че е влезнало в спор с медиите, синдикатите, Българската православна черква, президентската институция и извънпарламентарните политически обединения (т. нар. Боянски ливади).
1990 година
Велико народно събрание още веднъж избира за министър-председател Андрей Луканов и му разпорежда съставянето на държавно управление.
Андрей Луканов е български политик и общественик, 40-ят министър-председател на България (08 февруари – 22 септември 1990 година, 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 година -1989 г.). Член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989 г.).
Завършва Института за интернационалните връзки в Москва /1963 г./. Работи като контрольор в отдел “Икономически, Съвет за икономическа взаимопомощ и Общ пазар ” на Министерството на външните работи /1963–1965 г./. Началник отдел “Международни организации ” при Министерството на външната търговия /1966 година – 1968 г./. Първи секретар в непрекъснатото посланичество на Народна република България в Организация на обединените нации в Женева /1969 година – 1972 г./. От 1972 година е заместник-министър, а от 1973 година е първи зам.-министър на външната търговия. Председател на Комисията за икономическо и научно-техническо съдействие при Министерски съвет /1976-1980 г./. Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 година Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на Българска социалистическа партия / 2 февруари – 25 септември 1990 г./.
Народен представител в VII, VIII и IX Народно заседание /1976 година – 1990 г./, VII Велико Народно заседание /1990 година – 1991 г./, в XXXVI и XXXVII Обикновено Народно заседание /1991 г.– 1996 г./.
По искане на Главния прокурор на Република България му е лишен депутатският имунитет, задържан е и е измамен под отговорност за разпределяне на заеми и безплатна помощ на някои разрастващи се страни. През март 1997 година година Европейският съд за правата на индивида в Страсбург взема решение, че тези дейности на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е погубен пред дома си в София.
1987 година
Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина — 209 см.
1984 година
В 17 ч. и 30 мин. в чакалнята на железопътната гара в Пловдив избухва саморъчно направено взривно устройство. На място умира 50-годишна жена от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са още 41 души. Атентатът е дело на турски терористи. В 18 ч. и 5 мин. е осъществен втори терористичен акт - на паркинга пред аерогара Варна избухва бомба, която ранява 2 дами.
1944 година
В хода на Втората международна война е изпратена руска нота, посредством която България е упрекната, че продължава да пропуща немски войски, напускащи Румъния.
1944 година
Съветски разследващ отряд доближава българската граница в Добруджа.
1939 година
С разпореждане на държавното управление се не разрешават всички общи събрания на публичните организации и сдружения.
1924 година
В гр. София е осветлен православния храм „ Св. Александър Невски “.
1908 година
На 30 август 1908 година в Цариград е устроена публична вечеря по случай рождения ден на Султана, на която са поканени дипломатически представители в страната като се изключи българския представител Иван Стефанов Гешов. С това младотурското държавно управление желае да подчертае васалното състояние на България. От София дават отговор с отзоваване на Гешов. Случаят е известен с названието “инцидент Гешов ”.
Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 година в Пловдив. Той е политически и държавен деятел, посланик. Следва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След Освобождението взе участие в политическия живот на Източна Румелия. От 1883 година е водач на Народната (съединистка) партия. В интервала 1884–1885 година е ръководител на Постоянния комитет на Източна Румелия. От 1897 година минава на дипломатическа работа. В интервала 1897–1901 година е дипломатически сътрудник в Париж, а от 1901 до 1903 година – в Цариград. От 1904 година до 1906 година е във Виена, от 1906 година до 1909 година – в Цариград. В интервала 1909–1910 година още веднъж е във Виена, а от 1910 година до 1913 година – в Берлин. Завършва дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919–1920 г.). Умира на 24 април 1932 година
1907 година
Открит е паметникът на Царя-Освободител в София по план на италианския ваятел Арнолдо Цоки.
Основният камък е положен на 23 април 1901 година (Гергьовден) в наличието на княз Фердинанд I, а работата по него приключва на 15 септември 1903 година На освещаването му на 30 август 1907 година участват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, наследник на Александър II, със брачната половинка си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки. Изграден от гладък гранит, паметникът се състои от цоклен фундамент, междинна част с фигури и солиден ренесансов корниз, приключен със скулптурата на съветския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, подложен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на починалите румънски воини.
1887 година
Вдигнато е военното състояние, въведено след преврата на 9 август 1886. и са планувани избори за V Обикновено национално заседание.
1885 година
Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и утвърждава проекта за съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е осъществено на 6 септември 1885 година по силата на Берлинския контракт 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената Българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях. Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия. Първите опити за реализиране на тази задача се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен. Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив чети да се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като същински български патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг. На 8 септември в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който афишира, че приема Съединението. Извършеното Съединение провокира остра реакция от страна на някои прилежащи балкански страни и Русия. Османската империя реагира неотложно и афишира акта за явно нарушаване на Берлинския контракт 1878 година Под натиска на Англия обаче Високата врата е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки по отношение на България. В края на октомври 1885 година в Цариград Великите сили привикват конференция за разрешаване на противоречивите въпроси, зародили във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван скрито от Австро-Унгария, той реагира извънредно внезапно на Съединението, което нарушавало " равновесието " на полуострова в интерес на България. В началото на ноември Сърбия атакува България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава вечно делото на Съединението. С подписването на Българо-турската конвенция 1886 година дефинитивно се поставя завършек на спора на Балканите и Съединението получава интернационално самопризнание.
1883 година
Представен е Княжески манифест за основаване на комисия за разработване на нова конституция. На 6 септември 1883 година по искане на III Общински народен съвет князът възвръща с манифест Търновската конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година от Учредителното заседание в Търново. С нея юридически се утвърждават настъпилите вследствие на Освобождението социално-икономически и политически промени. Проектът на конституцията е направен от С. И. Лукиянов, шеф на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този план има умереноконсервативен темперамент. Дава необятни права на княза в региона на изпълнителната и законодателната власт. Според проектa в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се веществен ценз. Проектът планува основаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функционалности. В сдържан тип са застъпени главните цивилен и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледан и допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Направените промени способстват за демократизирането на плана. Правата на княза са понижени. Въвежда се директно и всеобщо гласуване по образеца на Швейцария. Разширени са пълномощията на Народното събрание. На 10 февруари 1879 година в Търново се открива Учредително заседание, което би трябвало да разиска и одобри конституцията. Избрана е 15-членна комисия, която би трябвало да създаде главните начала, върху които да се построи главният закон на страната. Рапортът на тази комисия е напълно в закостенял дух. Изхождайки от концепцията, че българският народ не е подготвен за независим политически живот, комисията предлага мощна княжеска власт, въвеждане на веществен и учебен ценз и основаване на Сенат (горна камара), който да пояснява конституцията, да удостоверява признатите от Народното събрание закони и т. н. Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на конституцията член по член. В резултат на това признатата Търновска конституция е една от най-демократичните за времето си конституции в Европа.
Търновската конституция е нарушавана два пъти – по време на режима на пълномощията 1881–1883 година и след държавния прелом на 19 май 1934 година Тя престава да бъде в действие след приемането на Конституция на Народна република България от декември 1947 година
1881 година
Българските военни елементи получават в София първите си бойни флагове. По този мотив е основан орден " За разпределяне на знамената на българската армия през 1881 година "
1873 година
Областният съд в Одрин приема решения по Хасковското заговорничене, като предлага на Високата врата задържаните 22-ма души, членове на революционните комитети в Хасково, Чирпан, Пловдив и други, да бъдат “заточени и изпратени в заточение до живот в място, което ще бъде счетено за уместно ”.
1040 година
Избухва въстанието на Петър Делян, едно от най-големите на Балканския полуостров против византийското господство.
На тази дата са родени:
1959 година
Роден е Димитър Костов Цонев - български журналист; наследник на артиста Коста Цонев. Завършва Софийския университет, компетентност “Право ”. Редактор е в “Международна информация ” и в Балканския информативен пулт в “София прес ” (1986-1991 г.). Водещ е на “По света и у нас ” в Българска национална телевизия от 1991 година Отговорен редактор е на ПСН. Член е на Съюз на българските журналисти. Документални филми: “Професия служител на реда ”, “Избори по американски ”, “Туризъм в Съединени американски щати ” и други Печели награди от Съюз на българските журналисти и Българска национална телевизия. От есента на 2002 година е формален представител на министър-председателя на Република България (С. Сакскобургготски).
1932 година
Роден е Данко Димитров – български белетрист, създател е на творби за деца и възрастни. Завършва българска лингвистика в Софийския Университет (1961 г.). За пръв път печата през 1952 година Някои съчинения: " Зърното в пръстта кълни " (1962 г.), " Игуменът от Велчовата завера " (1968 г.), " Кога и по какъв начин беше основана Димитровската пионерска организация “Септемврийче ", " Спомени " (1969 г.), " Български светини " (1971 г.), " Стоян Заимов. Книга за него и неговото време " (1971 г.), " Ако не беше книгата " (1974 г.), " Горският цар. Разказ за капитан Петко челник " (1978 г.), " Съдбовно време " (1979 г.) и други
На тази дата умират:
1982 година
Умира Емил Радославов Манов - български публицист. Завършва право в Софийския Университет “ Св. Климент Охридки ” (1941 г.). Роден е на 29 юли 1919 година в София. Член е на РМС, на БОНС. Публикува за пръв път през 1935 година - стихове, белетристика - през 1936 година През 1941 година е наказан на пожизнен затвор поради присъединяване в бойните групи на Комунистическата партия. След Деветосептемврийския прелом 1944 година е полковник в армията, под председателството на Комитета за просвета, изкуство и просвета (КНИК), заместник-главен редактор е на издателство “Български публицист ” (1955-1958 г.), основен редактор е на сп. “Родна тирада ” (1958-1966 г.), подпредседател на Съюз на българските писатели (1967-1968 г.). Автор е на творби за деца и юноши, на романи, повести, новели, разкази, очерци, пиеси. Някои съчинения: “Млади герои на Отечествената война ” (1945 г.), “Пленено ято. Затворническа хроника ” (1947 г.), “Краят на Делиите ” (1954 г.), “Недостоверен случай ” (1957 г.), “Огънчето ” (1957 г.), “Ден се ражда ” (1959 г.), “Бягството на Галатея ” (1963 г.), “Грешката на Авел ” (драма, 1963 г.), “Стръмнини ” (1965 г.), “Моето първо лято ” (1967 г.), “Ваня и статуетката ” (1967 г.), “Съвест ” (пиеса, 1968 г.), “Галактическа балада ” (1971 г.), “Младоженецът ” (комедия, 1973 г.), “Синът на шефа ” (1973 г.), “Пътуване в Уибробия ” (1975 г.) и други
1960 година
Умира Петър Райчев - български оперен и концертен артист - лирико-драматичен тенор. Роден е на 9 март 1887 година във Варна. Завършва Московската консерватория, отива в Неапол, където учи при Фердинандо ди Лучия. В Петербург извършва функциите Дон Хосе ( " Кармен " ), Рудолф ( " Бохеми " ), Ленски ( " Евгений Онегин " ), Герман ( " Дама пика " ) и други През войната напуща Петербург, гостува в София в Народната опера. Пее с огромен триумф в Берлин, Париж, Виена, Будапеща, Загреб и други Автор е на мемоарната книга " Живот и ария " (1951 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2011 година
Президентът на Република България връчва на Тодор Симов медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “
2011 година
Президентът на Република България връчва на Димитър Златанов медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “
2007 година
Започва построяването на 188-километровия туркменски сектор на тръбопровода. Този сектор е издигнат от „ Стройтрансгаз “, филиал на „ Газпром “. Главните реализатори са Китайското бюро за нефтопроводи, CNPC и „ Зеромакс “.
2004 година
Президентът на Македония Бранко Цървенковски идва на първото си публично посещаване в България.
2003 година
В Охрид завършва двудневния конгрес “Диалог на цивилизациите ”. Основният акцент в изявлението на българският президент Георги Първанов е възобновяване на културно-историческите коридори в Югоизточна Европа като път към разбирателството и разцвет на страните от района. Форумът е открит от президента на Македония Борис Трайковски. В него вземат участие президентите на още 7 страни.
2002 година
В послание към нацията президентът Георги Първанов подлага на критика Правителството поради корупцията, неефективната битка с престъпността, намаляващото доверие на българските жители към институциите поради нерешените проблеми на българското произвеждане и тежкото обществено състояние.
1992 година
Президентът Желю Желев привиква конференция на поляната пред резиденцията в Бояна, на която подлага на критика държавното управление на Филип Димитров, че е влезнало в спор с медиите, синдикатите, Българската православна черква, президентската институция и извънпарламентарните политически обединения (т. нар. Боянски ливади).
1990 година
Велико народно събрание още веднъж избира за министър-председател Андрей Луканов и му разпорежда съставянето на държавно управление.
Андрей Луканов е български политик и общественик, 40-ят министър-председател на България (08 февруари – 22 септември 1990 година, 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 година -1989 г.). Член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия (1989 г.).
Завършва Института за интернационалните връзки в Москва /1963 г./. Работи като контрольор в отдел “Икономически, Съвет за икономическа взаимопомощ и Общ пазар ” на Министерството на външните работи /1963–1965 г./. Началник отдел “Международни организации ” при Министерството на външната търговия /1966 година – 1968 г./. Първи секретар в непрекъснатото посланичество на Народна република България в Организация на обединените нации в Женева /1969 година – 1972 г./. От 1972 година е заместник-министър, а от 1973 година е първи зам.-министър на външната търговия. Председател на Комисията за икономическо и научно-техническо съдействие при Министерски съвет /1976-1980 г./. Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 година Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на Българска социалистическа партия / 2 февруари – 25 септември 1990 г./.
Народен представител в VII, VIII и IX Народно заседание /1976 година – 1990 г./, VII Велико Народно заседание /1990 година – 1991 г./, в XXXVI и XXXVII Обикновено Народно заседание /1991 г.– 1996 г./.
По искане на Главния прокурор на Република България му е лишен депутатският имунитет, задържан е и е измамен под отговорност за разпределяне на заеми и безплатна помощ на някои разрастващи се страни. През март 1997 година година Европейският съд за правата на индивида в Страсбург взема решение, че тези дейности на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е погубен пред дома си в София.
1987 година
Стефка Костадинова слага международен връх в скока на височина — 209 см.
1984 година
В 17 ч. и 30 мин. в чакалнята на железопътната гара в Пловдив избухва саморъчно направено взривно устройство. На място умира 50-годишна жена от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са още 41 души. Атентатът е дело на турски терористи. В 18 ч. и 5 мин. е осъществен втори терористичен акт - на паркинга пред аерогара Варна избухва бомба, която ранява 2 дами.
1944 година
В хода на Втората международна война е изпратена руска нота, посредством която България е упрекната, че продължава да пропуща немски войски, напускащи Румъния.
1944 година
Съветски разследващ отряд доближава българската граница в Добруджа.
1939 година
С разпореждане на държавното управление се не разрешават всички общи събрания на публичните организации и сдружения.
1924 година
В гр. София е осветлен православния храм „ Св. Александър Невски “.
1908 година
На 30 август 1908 година в Цариград е устроена публична вечеря по случай рождения ден на Султана, на която са поканени дипломатически представители в страната като се изключи българския представител Иван Стефанов Гешов. С това младотурското държавно управление желае да подчертае васалното състояние на България. От София дават отговор с отзоваване на Гешов. Случаят е известен с названието “инцидент Гешов ”.
Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 година в Пловдив. Той е политически и държавен деятел, посланик. Следва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След Освобождението взе участие в политическия живот на Източна Румелия. От 1883 година е водач на Народната (съединистка) партия. В интервала 1884–1885 година е ръководител на Постоянния комитет на Източна Румелия. От 1897 година минава на дипломатическа работа. В интервала 1897–1901 година е дипломатически сътрудник в Париж, а от 1901 до 1903 година – в Цариград. От 1904 година до 1906 година е във Виена, от 1906 година до 1909 година – в Цариград. В интервала 1909–1910 година още веднъж е във Виена, а от 1910 година до 1913 година – в Берлин. Завършва дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919–1920 г.). Умира на 24 април 1932 година
1907 година
Открит е паметникът на Царя-Освободител в София по план на италианския ваятел Арнолдо Цоки.
Основният камък е положен на 23 април 1901 година (Гергьовден) в наличието на княз Фердинанд I, а работата по него приключва на 15 септември 1903 година На освещаването му на 30 август 1907 година участват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, наследник на Александър II, със брачната половинка си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки. Изграден от гладък гранит, паметникът се състои от цоклен фундамент, междинна част с фигури и солиден ренесансов корниз, приключен със скулптурата на съветския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, подложен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на починалите румънски воини.
1887 година
Вдигнато е военното състояние, въведено след преврата на 9 август 1886. и са планувани избори за V Обикновено национално заседание.
1885 година
Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и утвърждава проекта за съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е осъществено на 6 септември 1885 година по силата на Берлинския контракт 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената Българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях. Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия. Първите опити за реализиране на тази задача се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен. Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив чети да се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като същински български патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг. На 8 септември в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който афишира, че приема Съединението. Извършеното Съединение провокира остра реакция от страна на някои прилежащи балкански страни и Русия. Османската империя реагира неотложно и афишира акта за явно нарушаване на Берлинския контракт 1878 година Под натиска на Англия обаче Високата врата е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки по отношение на България. В края на октомври 1885 година в Цариград Великите сили привикват конференция за разрешаване на противоречивите въпроси, зародили във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван скрито от Австро-Унгария, той реагира извънредно внезапно на Съединението, което нарушавало " равновесието " на полуострова в интерес на България. В началото на ноември Сърбия атакува България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава вечно делото на Съединението. С подписването на Българо-турската конвенция 1886 година дефинитивно се поставя завършек на спора на Балканите и Съединението получава интернационално самопризнание.
1883 година
Представен е Княжески манифест за основаване на комисия за разработване на нова конституция. На 6 септември 1883 година по искане на III Общински народен съвет князът възвръща с манифест Търновската конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година от Учредителното заседание в Търново. С нея юридически се утвърждават настъпилите вследствие на Освобождението социално-икономически и политически промени. Проектът на конституцията е направен от С. И. Лукиянов, шеф на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този план има умереноконсервативен темперамент. Дава необятни права на княза в региона на изпълнителната и законодателната власт. Според проектa в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се веществен ценз. Проектът планува основаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функционалности. В сдържан тип са застъпени главните цивилен и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледан и допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Направените промени способстват за демократизирането на плана. Правата на княза са понижени. Въвежда се директно и всеобщо гласуване по образеца на Швейцария. Разширени са пълномощията на Народното събрание. На 10 февруари 1879 година в Търново се открива Учредително заседание, което би трябвало да разиска и одобри конституцията. Избрана е 15-членна комисия, която би трябвало да създаде главните начала, върху които да се построи главният закон на страната. Рапортът на тази комисия е напълно в закостенял дух. Изхождайки от концепцията, че българският народ не е подготвен за независим политически живот, комисията предлага мощна княжеска власт, въвеждане на веществен и учебен ценз и основаване на Сенат (горна камара), който да пояснява конституцията, да удостоверява признатите от Народното събрание закони и т. н. Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на конституцията член по член. В резултат на това признатата Търновска конституция е една от най-демократичните за времето си конституции в Европа.
Търновската конституция е нарушавана два пъти – по време на режима на пълномощията 1881–1883 година и след държавния прелом на 19 май 1934 година Тя престава да бъде в действие след приемането на Конституция на Народна република България от декември 1947 година
1881 година
Българските военни елементи получават в София първите си бойни флагове. По този мотив е основан орден " За разпределяне на знамената на българската армия през 1881 година "
1873 година
Областният съд в Одрин приема решения по Хасковското заговорничене, като предлага на Високата врата задържаните 22-ма души, членове на революционните комитети в Хасково, Чирпан, Пловдив и други, да бъдат “заточени и изпратени в заточение до живот в място, което ще бъде счетено за уместно ”.
1040 година
Избухва въстанието на Петър Делян, едно от най-големите на Балканския полуостров против византийското господство.
На тази дата са родени:
1959 година
Роден е Димитър Костов Цонев - български журналист; наследник на артиста Коста Цонев. Завършва Софийския университет, компетентност “Право ”. Редактор е в “Международна информация ” и в Балканския информативен пулт в “София прес ” (1986-1991 г.). Водещ е на “По света и у нас ” в Българска национална телевизия от 1991 година Отговорен редактор е на ПСН. Член е на Съюз на българските журналисти. Документални филми: “Професия служител на реда ”, “Избори по американски ”, “Туризъм в Съединени американски щати ” и други Печели награди от Съюз на българските журналисти и Българска национална телевизия. От есента на 2002 година е формален представител на министър-председателя на Република България (С. Сакскобургготски).
1932 година
Роден е Данко Димитров – български белетрист, създател е на творби за деца и възрастни. Завършва българска лингвистика в Софийския Университет (1961 г.). За пръв път печата през 1952 година Някои съчинения: " Зърното в пръстта кълни " (1962 г.), " Игуменът от Велчовата завера " (1968 г.), " Кога и по какъв начин беше основана Димитровската пионерска организация “Септемврийче ", " Спомени " (1969 г.), " Български светини " (1971 г.), " Стоян Заимов. Книга за него и неговото време " (1971 г.), " Ако не беше книгата " (1974 г.), " Горският цар. Разказ за капитан Петко челник " (1978 г.), " Съдбовно време " (1979 г.) и други
На тази дата умират:
1982 година
Умира Емил Радославов Манов - български публицист. Завършва право в Софийския Университет “ Св. Климент Охридки ” (1941 г.). Роден е на 29 юли 1919 година в София. Член е на РМС, на БОНС. Публикува за пръв път през 1935 година - стихове, белетристика - през 1936 година През 1941 година е наказан на пожизнен затвор поради присъединяване в бойните групи на Комунистическата партия. След Деветосептемврийския прелом 1944 година е полковник в армията, под председателството на Комитета за просвета, изкуство и просвета (КНИК), заместник-главен редактор е на издателство “Български публицист ” (1955-1958 г.), основен редактор е на сп. “Родна тирада ” (1958-1966 г.), подпредседател на Съюз на българските писатели (1967-1968 г.). Автор е на творби за деца и юноши, на романи, повести, новели, разкази, очерци, пиеси. Някои съчинения: “Млади герои на Отечествената война ” (1945 г.), “Пленено ято. Затворническа хроника ” (1947 г.), “Краят на Делиите ” (1954 г.), “Недостоверен случай ” (1957 г.), “Огънчето ” (1957 г.), “Ден се ражда ” (1959 г.), “Бягството на Галатея ” (1963 г.), “Грешката на Авел ” (драма, 1963 г.), “Стръмнини ” (1965 г.), “Моето първо лято ” (1967 г.), “Ваня и статуетката ” (1967 г.), “Съвест ” (пиеса, 1968 г.), “Галактическа балада ” (1971 г.), “Младоженецът ” (комедия, 1973 г.), “Синът на шефа ” (1973 г.), “Пътуване в Уибробия ” (1975 г.) и други
1960 година
Умира Петър Райчев - български оперен и концертен артист - лирико-драматичен тенор. Роден е на 9 март 1887 година във Варна. Завършва Московската консерватория, отива в Неапол, където учи при Фердинандо ди Лучия. В Петербург извършва функциите Дон Хосе ( " Кармен " ), Рудолф ( " Бохеми " ), Ленски ( " Евгений Онегин " ), Герман ( " Дама пика " ) и други През войната напуща Петербург, гостува в София в Народната опера. Пее с огромен триумф в Берлин, Париж, Виена, Будапеща, Загреб и други Автор е на мемоарната книга " Живот и ария " (1951 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ