Тома Томов, БСП: Нека подкрепим Асоциацията на българските училища в чужбина
София. Нека подкрепим Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина. Това сподели Тома Томов от Българска социалистическа партия в пленарната зала, оповестиха от пресцентъра на Народно събрание на Българска социалистическа партия.
Пълният текст на декларацията от името на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " гласи:
" Уважаеми господин Председател,
почитаемо заседание,
Приканвам ви да приветстваме една организация, една забележителна организация на храбреци, апостоли, както се изрази Западно и Средноевропейският митрополит Антоний – Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, която има за цел да пази националната еднаквост и да сплотява посредством обучение българите, живеещи зад граница, може би най-силната, най-важната организация за запазването на нашия език.
Асоциацията бе основана единствено преди 10 години от 14 българи, може да ги назовем будители, апостоли, първопроходци, хора, които посвещават целия си живот на българските деца, на българските общности по шестте континента. Сънародници възрожденци.
Вчера те имаха празненство в аулата на Софийския университет, бяха при патриарх Неофит, през днешния ден са в Рилския манастир.
Позволете ми да ви върна обратно, ужасно доста обратно. Датата е 30 януари, 1873 година. Ръката на поета написва заглавието „ Чезнение “.
О, ще бъде ли то?
И по кое време ще бъде-
да видя аз отново своята блага татковина
която толкова години става по какъв начин не съм я виждал!
Далеч от нея години живот разсипах аз,
Години от най-хубавите
Разсипах ги и за какво?
Какво съм направил през тези цветущи на живота си години?
Мечтанията ми се не видяха
Желанията ми се не сбъднаха.
И ето аз в този момент,
каквото постоянно в детството си,
пред срутената барака към която през целия ден се трудех да я въздигна!
Но срутеното през днешния ден не е барака от бъзак,
а цялостен живот, е всичко това за което
не ден един, а цели десетки години съм се мъчил да го въздигна.
О, да ида желая там, там,
за дето сърце ми чезне
желая, а не мога.
О дайте, дайте ми моята татковина
или ми дайте да умра за нея.
Авторът на тези редове ще стане български народен представител, само че тогава е вложил 10 години от живота си надалеч от роден край, в Цариград – най-големия български град тогава.
Той написа в своя вестник „ Македония “, че към 150 хиляди са българите в столицата на Империята, само че надали има 15 хиляди, които се припознават като българи и от тях надали има 15 чисти български фамилии. Той работи измежду тях – абаджии, търговци, хлебари, градинари, сеизи, рибари, мутафчии, прислужници, готвачи и аргати, овчари, говедари, тютюнджии, кожухари. Изумителна неповторима панорама на живия български музей в Цариград.
Този човек бе наименуван от Константин Иречек българския Одисей. Разбира се, всички се досещате, че това е Петко Рачов Славейков.
А Тончо Жечев, великият българин Тончо Жечев, с който преди четвърт век снимах в Цариград, говореше с обич за тези типични български селяни, живели свито и спестовно, оглеждайки се со страхом божий. Живели с мисълта за своите села, със загатна за домашния уют, за женска милувка и бащино огнище.
Нямало потребност да вършат околосветско странствуване, с цел да открият своята Итака. Душевно те в никакъв случай не са я напускали.
Днес милиони българи, никой не знае точния им брой, само че за мен най-жизнената, най-смелата, най-умната, най-можещата част от народа ни, бих ги нарекъл авангарда на нацията, са пръснати по целия свят.
„ Добре пристигнали в Якоруда “, сподели ми неотдавна една жена. „ Децата ми са в Лондон “.
В Разлог различен ми се похвали, че детето му е инженер във Формула 1. Първият ми другар превежда на Барак Обама в Кемп Дейвид и на Генералния секретар на Обединените народи. А синът на моя режисьор снима Джони Деп и Робърт де Ниро. Синът на оператора стана върховен служител на Google в Ню Йорк. Да не преставам ли с този лист?
Големият въпрос е – какъв брой от тях остават българи? На какъв брой от тях децата им ще знаят български и ще се назовават българи?
Една забележителна жена, госпожа Снежина Мечева, шеф на българското учебно заведение „ Иван Станчов “ към посолството ни в Лондон, персона, с която всяка нация може да се гордее, споделя – “Oсъзнахме нуждата децата да се обгръщат допустимо най-рано, тъй като първите години дребните са попивковци и в случай че нямат досег до родния им език, те стават чужденци, а българският – неузнаваем за тях. Стресиращо бе, че в учебното заведение идваха родители българи и двамата приказват на български вкъщи, само че децата им, родени в Англия им дават отговор на британски. Така става стопяването на България, претопяването на нацията. Това плашеше всички ни и ни даваше убеденост, че против обезродяването би трябвало да се води война. Заживяхме като Паисиевци и трябваше да работим като такива безотказно ”.
И както постоянно се случва при нас, когато основават Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, страната не желае да води разговор с тях.
Тук желая да отбележа голямата роля на дипломат Иван Станчов. Когато закриваха учебните заведения към дипломатическите задачи, тъй като страната нямала пари, този жив възрожденец, преподавател по достойнство възвръща учебното заведение и го отваря за всяко българско дете, което желае да учи езика и историята ни. Прави параклис в двора на посолството, прави читалище. Осигурява издръжката на учебното заведение напълно посредством дарения. Става преподавател, настойник, наставник, съидейник, поддръжник.
Интересно –министерството на образованието отхвърля поддръжка. Не сте учебни заведения. Тогава Снажина Мечева отвръща – наричайте ни светилища!
Днес към този момент нещата, несъмнено са разнообразни. Имаме национална стратегия „ Роден език и просвета зад граница “. Имаме близо 400 учебни заведения по всички континенти. Но като се има поради, че става дума за милиони българи, учебните заведения би трябвало да набъбнат неведнъж, както и средствата за тяхното подкрепяне. В последна сметка тези хора пишат историята на България отвън България.
Искам да обърна вниманието ви на госпожа Боянка Иванова. Тя направи два изключителни форума на българските учебни заведения на най-високо равнище в Чикаго, а през тази година извърши едно от най-значимите каузи за българския език в чужбина. По нейна и на сътрудниците й от учебно заведение Джон Атанасов самодейност, бе обезпечен най-голям статут за българския език в Съединени американски щати, щата Илинойс. Там тази година за първи път се поставиха изпити, госпожа Иванова ми сподели, че децата са се трудили по 4-5 часа, които дават опция на издържалите ги възпитаници, да имат подложен в дипломата си за приблизително обучение щемпел за двуезичие, който удостоверява равнище В1 и В2 на притежаване на български език. Този щемпел дава преимущества при кандидатстване в колежи и висши образователни заведения, а също и при приемане на работа.
И забележете-изпитите са осъществени от Софийски университет Климент Охридски, департамента за езиково образование.
Сега, по образеца на Боянка Иванова, Асоциацията е подала петиция в Европарламента за въвеждане на матури по български език в системите на образование на страните-членки на Европейския съюз.
Ето една от главните предпочитани задания пред всички ни като поемем председателството следващата година:
Българският език с равни права с езици като британски, френски, немски, италиански в непознатите просветителни системи.
Уважаеми сътрудници,
Надявам се няма да е надалеч денят, когато от тази най-висока естрада на нацията ни, един ученик на тези учебни заведения се обърне към вас с проектите си за добруването на България, за това, по какъв начин тя да пребъде в 21-ви век.
Благодаря ви за вниманието ".
Пълният текст на декларацията от името на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " гласи:
" Уважаеми господин Председател,
почитаемо заседание,
Приканвам ви да приветстваме една организация, една забележителна организация на храбреци, апостоли, както се изрази Западно и Средноевропейският митрополит Антоний – Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, която има за цел да пази националната еднаквост и да сплотява посредством обучение българите, живеещи зад граница, може би най-силната, най-важната организация за запазването на нашия език.
Асоциацията бе основана единствено преди 10 години от 14 българи, може да ги назовем будители, апостоли, първопроходци, хора, които посвещават целия си живот на българските деца, на българските общности по шестте континента. Сънародници възрожденци.
Вчера те имаха празненство в аулата на Софийския университет, бяха при патриарх Неофит, през днешния ден са в Рилския манастир.
Позволете ми да ви върна обратно, ужасно доста обратно. Датата е 30 януари, 1873 година. Ръката на поета написва заглавието „ Чезнение “.
О, ще бъде ли то?
И по кое време ще бъде-
да видя аз отново своята блага татковина
която толкова години става по какъв начин не съм я виждал!
Далеч от нея години живот разсипах аз,
Години от най-хубавите
Разсипах ги и за какво?
Какво съм направил през тези цветущи на живота си години?
Мечтанията ми се не видяха
Желанията ми се не сбъднаха.
И ето аз в този момент,
каквото постоянно в детството си,
пред срутената барака към която през целия ден се трудех да я въздигна!
Но срутеното през днешния ден не е барака от бъзак,
а цялостен живот, е всичко това за което
не ден един, а цели десетки години съм се мъчил да го въздигна.
О, да ида желая там, там,
за дето сърце ми чезне
желая, а не мога.
О дайте, дайте ми моята татковина
или ми дайте да умра за нея.
Авторът на тези редове ще стане български народен представител, само че тогава е вложил 10 години от живота си надалеч от роден край, в Цариград – най-големия български град тогава.
Той написа в своя вестник „ Македония “, че към 150 хиляди са българите в столицата на Империята, само че надали има 15 хиляди, които се припознават като българи и от тях надали има 15 чисти български фамилии. Той работи измежду тях – абаджии, търговци, хлебари, градинари, сеизи, рибари, мутафчии, прислужници, готвачи и аргати, овчари, говедари, тютюнджии, кожухари. Изумителна неповторима панорама на живия български музей в Цариград.
Този човек бе наименуван от Константин Иречек българския Одисей. Разбира се, всички се досещате, че това е Петко Рачов Славейков.
А Тончо Жечев, великият българин Тончо Жечев, с който преди четвърт век снимах в Цариград, говореше с обич за тези типични български селяни, живели свито и спестовно, оглеждайки се со страхом божий. Живели с мисълта за своите села, със загатна за домашния уют, за женска милувка и бащино огнище.
Нямало потребност да вършат околосветско странствуване, с цел да открият своята Итака. Душевно те в никакъв случай не са я напускали.
Днес милиони българи, никой не знае точния им брой, само че за мен най-жизнената, най-смелата, най-умната, най-можещата част от народа ни, бих ги нарекъл авангарда на нацията, са пръснати по целия свят.
„ Добре пристигнали в Якоруда “, сподели ми неотдавна една жена. „ Децата ми са в Лондон “.
В Разлог различен ми се похвали, че детето му е инженер във Формула 1. Първият ми другар превежда на Барак Обама в Кемп Дейвид и на Генералния секретар на Обединените народи. А синът на моя режисьор снима Джони Деп и Робърт де Ниро. Синът на оператора стана върховен служител на Google в Ню Йорк. Да не преставам ли с този лист?
Големият въпрос е – какъв брой от тях остават българи? На какъв брой от тях децата им ще знаят български и ще се назовават българи?
Една забележителна жена, госпожа Снежина Мечева, шеф на българското учебно заведение „ Иван Станчов “ към посолството ни в Лондон, персона, с която всяка нация може да се гордее, споделя – “Oсъзнахме нуждата децата да се обгръщат допустимо най-рано, тъй като първите години дребните са попивковци и в случай че нямат досег до родния им език, те стават чужденци, а българският – неузнаваем за тях. Стресиращо бе, че в учебното заведение идваха родители българи и двамата приказват на български вкъщи, само че децата им, родени в Англия им дават отговор на британски. Така става стопяването на България, претопяването на нацията. Това плашеше всички ни и ни даваше убеденост, че против обезродяването би трябвало да се води война. Заживяхме като Паисиевци и трябваше да работим като такива безотказно ”.
И както постоянно се случва при нас, когато основават Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, страната не желае да води разговор с тях.
Тук желая да отбележа голямата роля на дипломат Иван Станчов. Когато закриваха учебните заведения към дипломатическите задачи, тъй като страната нямала пари, този жив възрожденец, преподавател по достойнство възвръща учебното заведение и го отваря за всяко българско дете, което желае да учи езика и историята ни. Прави параклис в двора на посолството, прави читалище. Осигурява издръжката на учебното заведение напълно посредством дарения. Става преподавател, настойник, наставник, съидейник, поддръжник.
Интересно –министерството на образованието отхвърля поддръжка. Не сте учебни заведения. Тогава Снажина Мечева отвръща – наричайте ни светилища!
Днес към този момент нещата, несъмнено са разнообразни. Имаме национална стратегия „ Роден език и просвета зад граница “. Имаме близо 400 учебни заведения по всички континенти. Но като се има поради, че става дума за милиони българи, учебните заведения би трябвало да набъбнат неведнъж, както и средствата за тяхното подкрепяне. В последна сметка тези хора пишат историята на България отвън България.
Искам да обърна вниманието ви на госпожа Боянка Иванова. Тя направи два изключителни форума на българските учебни заведения на най-високо равнище в Чикаго, а през тази година извърши едно от най-значимите каузи за българския език в чужбина. По нейна и на сътрудниците й от учебно заведение Джон Атанасов самодейност, бе обезпечен най-голям статут за българския език в Съединени американски щати, щата Илинойс. Там тази година за първи път се поставиха изпити, госпожа Иванова ми сподели, че децата са се трудили по 4-5 часа, които дават опция на издържалите ги възпитаници, да имат подложен в дипломата си за приблизително обучение щемпел за двуезичие, който удостоверява равнище В1 и В2 на притежаване на български език. Този щемпел дава преимущества при кандидатстване в колежи и висши образователни заведения, а също и при приемане на работа.
И забележете-изпитите са осъществени от Софийски университет Климент Охридски, департамента за езиково образование.
Сега, по образеца на Боянка Иванова, Асоциацията е подала петиция в Европарламента за въвеждане на матури по български език в системите на образование на страните-членки на Европейския съюз.
Ето една от главните предпочитани задания пред всички ни като поемем председателството следващата година:
Българският език с равни права с езици като британски, френски, немски, италиански в непознатите просветителни системи.
Уважаеми сътрудници,
Надявам се няма да е надалеч денят, когато от тази най-висока естрада на нацията ни, един ученик на тези учебни заведения се обърне към вас с проектите си за добруването на България, за това, по какъв начин тя да пребъде в 21-ви век.
Благодаря ви за вниманието ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ