София. На тази дата през 1992 година България става първата

...
София. На тази дата през 1992 година България става първата
Коментари Харесай

Денят 15 януари в българската история

София. На тази дата през 1992 година България става първата страна, признала независимостта на Бившата югославска република Македония. Далеч обратно в историята: През ХІХ век продължава битката на българите за избавление от гръцкото духовно и турското национално подтисничество. През 1872 година Църковен събор, призован от Цариградския патриарх, низвергва митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е отстранен от църквата. Тримата български владици са осъдени поради това, че на 6 януари (Богоявление) са служили в истанбулската черква “Свети Стефан ” без позволение от патриарха. Любен Каравелов издава първия брой на списание “Знание ” в Букурещ (1875 г.). Руски отряд, воден от капитан Бурго, освобождава Пловдив през 1878 година.
На 15 януари са родени: историкът Йордан Венедиков, поетът Гео Милев.
На 15 януари умират: поетът Теодор Траянов, писателят Владимир Свинтила...

2013
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на Йордан Йовчев за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта.

2002 година
След среща на основния прокурор Никола Филчев и основния секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов двамата насочат апел към политиците да не дестабилизират правосъдната система. Причината за апела е оспорването от висши магистрати на легитимността на избора на основния прокурор Никола Филчев, на ръководителя на Върховния административен съд Владислав Славов и на Върховния касационен съд Иван Григоров.

1992 година
България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те година на ХХ в. стартира разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. Тя също се прогласява за самостоятелна страна под името Република Македония. България първа от балканските страни признава нейната самостоятелност. В Скопие обаче не престават да упорстват да се признае и съществуването на " македонска нация " и " македонски език ". През 1999 година държавното управление на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с формалния си език.

1990 година
Народното събрание анулира член 1, алинея 2 и 3 от Конституцията на Народна република България, в които са дефинирани правилата за управителната роля на Българска комунистическа партия.
От 3 до 15 март 1990 година се организира съвещание на Кръглата маса, чиято цел е съглашение сред Българска комунистическа партия и опозицията за реализиране на българския преход към народна власт. От 23 януари стартират пленарни съвещания, които се излъчват непосредствено по националните медии. На 13 март е подписано съглашение Народното събрание и държавното управление да се преценяват с решенията на Кръглата маса, като връзката сред институциите се реализира от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към народна власт.

1958 година
Избрано е ново българско държавно управление отпред с Антон Югов. Първи заместник-председатели на Министерския съвет са Райко Дамянов и Георги Трайков. Заместник-председатели са Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министри на вътрешните и на външните работи са надлежно Георги Цанков и Карло Луканов, а на защитата - ген. Петър Панчевски.
Антон Танев Югов е политически и държавен деятел. През 1933 година е включен в състава на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация (об) и на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Пловдив. В интервала 1941–1944 година развива дейна партийна активност като секретар на Централен комитет на Българска работническа партия, началник на Централната военна комисия при Централен комитет на Българска работническа партия, член на Главния щаб на Народоосвободителна въстаническа армия. След 9 септември 1944 година взе участие интензивно в държавното ръководство на страната. През 1962 година е прекъснато участието му в Централен комитет на Българска комунистическа партия и е освободен от държавния пост. Реабилитиран с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия при започване на 1990 година

1924 година
Излиза първия брой на списание “Пламък ”. Основните тематики са изкуство и просвета. Създател и основен редактор е Г. Милев, с присъединяване на Хр. Ясенов, Ламар, Н. Хрелков, М. Марчевски, Г. Шейтанов, А. Страшимиров. В списанието се поместват произведения на български и непознати писатели, публицистични, литературнокритични и театрални публикации, рецензии, мнения, културни прегледи и информации, библиография, черно-бели илюстрации. Основна креативна персона е Гео Милев със публикациите си " И во тме светится ", " Държава и черква " (кн. 7-8), " Народ - стадо " (кн. 9-10), " Отворено писмо до господин Борис Вазов " (кн. 11), " Фашизмът ", некролозите за В. И. Ленин (кн. 2) и Д. Благоев (кн. 5). Чужди създатели - Р. Демел, В. Брюсов, В. Маяковски, Л. Андреев, Ем. Верхарн, В. Юго и други След редица конфискации списанието е спряно, а Г. Милев и помощниците му Хр. Ясенов и Г. Шейтанов изчезват безследно.

1903 година
В с. Студена, Пернишко, е учредено първото Кооперативно млекарско сдружение от 9 стопани по самодейност на Министерството на търговията и земеделието.

1900 година
Гласуван е Закон за естествен десятък върху зърнените храни, макар отрицателното отношение на общинските препоръки (83% от тях) и огромното протестно придвижване на земеделското население след август 1899 година (в мощ до юни 1901 г.).

1879 година
Зачислен е първият випуск юнкери във военното учебно заведение.

1878 година
По време на Руско-турската освободителна война дребен съветски отряд под командването на капитан Бураго влиза в Пловдив. Противникът отстъпва към Асеновград.

1875 година
Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. " Знание ". Списанието има просветителски темперамент и това дава мотив за нови офанзиви против Каравелов от страна на Христо Ботев.
Любен Каравелов е изтъкнат деятел на националнореволюционното придвижване, един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, публицист, журналист и публицист. Роден e в Копривщица. От януари 1875 година стартира да издава сп. " Знание ", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите битки. Взима присъединяване в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 година След експлоадирането на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 година той оказва скъпо подпомагане на съветското командване при дейностите на неговите войски в България. През лятото на 1878 година се завръща в свободната си татковина и се открива в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза.

1872 година
По разпореждане на цариградския патриарх е призован поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са наказани на низвержение, а Иларион Макариополски - на отделяне. На 20 април 1872 година българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се анулира наложеното на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански наказване. Тримата български владици са осъдени поради това, че на 6 януари (Богоявление) са се осмелили да служат в църквата “Св. Стефан ” без позволение от патриарха.

1865 година
Георги Раковски стартира да преподава българска история на българските студенти в Медицинското учебно заведение в Букурещ.

На тази дата са родени:

1938 година
Роден е Йордан Тошев Милев – български стихотворец и преводач. Завършва публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1965 г.). Работи като редактор в разнообразни издания, в Радио София. Председател е на непрекъснатата комисия към Съюз на българските писатели за съдействие с Асоциацията на африкано-азиатски писатели. Превежда лирика на Изтока. Автор е на творби за деца. Съчинения: “Любовта на цветовете ” (1964 г.), “Нестинарски танц ” (1965 г.), “Далечни погледи ” (1967 г.), “Участ ” (1967 г.), “Източна поема ” (1968 г.), “Като пръстена на Сатурн ” (1968 г.), “Прелиствам времето ” (1970 г.), “Жена на хълма ” (1971 г.), “Тук доскоро ” (1972 г.), “Хора и пустини ” (1973 г.), “Сега и на следващия ден ” (1975 г.), “Земя над облаците ” (1977 г.), “От дребната до огромната планина ” (1977 г.), “Вечният сезон ” (1978 г.), “Бял облак в наследник вир ” (1978 г.), “Завръщане от Вавилон ” (1979 г.), “Съкровището на махараджата ” (1980 г.), “99 нощи с Шехерезада ” (1980 г.), “Под покрива на света ” (1981 г.), “Неизвестни крайбрежия ” (1982 г.), “Ако в миналото ” (1986 г.), “Ти толкоз години чака ” (1988 г.), “Живот над облаците ” (1989 г.) и други

1935 година
Роден е Пантелей Пантелеев - български сценичен режисьор. Учи минно инженерство. След което приключва и ВИТИЗ, (при проф. Хр. Христов). След 2 години в театралния институт проф. Христов го изпраща в Пловдивския спектакъл, където слага спектаклите: " А утрините тук са тихи ", " Аз виждам слънцето ", " Садал и Орфей ", " Тази дребна земя " и други По-късно твори на сцената на спектакъл " София ". Поставя Пинтър, Булгаков ( " Светлината се губи в петата лампа " ), Л. Герш ( " Пеперудите са свободни " ). Автор е на стихове и пиесата " Търси се " (неиздадени). Умира на 13 октомври 1982 година

1907 година
Роден е Ячо Атанасов Кабаивански - български публицист. Завършва ветеринарна медицина в София и работи като ветеринарен доктор в Созопол, Бургас, Свиленград, Русе. След 9 септември 1944 година е комисар по прехраната в София. Едновременно написа белетристика и обнародва научни и научнопопулярни съчинения. Публикува художествена прозаичност от 1937 година Първата му книга е повестта “Това е ситуацията ” (1943 г.). Следват: “Двамата ” (1945 г.), “Идат! ” (1945 г.), “Капитан Драго ” (1945 г.), “Под бомбите ” (1945 г.), “До Букурещ и обратно ” (1947 г.), “Илюстративни репортажи ” (1948 г.), “Темелко Ненков ” (1952 г.) и други Умира на 31 август 1955 година в Ихтиман.

1907 година
Роден е Никола Панов - български цирков актьор. С цирково изкуство се занимава от 1919 година (на арената на Ат. Гюров). Участва в цирковете " Колизеум ", " Росиери ", " България " и други (до 1925 г.). До 1927 година работи в трупата на Г. Зонети във Виена. Играе в австрийските циркове " Централ " и " Ренц ". В немския цирк " Буш ". В испанския цирк " Фейхо " и други През 1928-1933 година е началник на гимнастическата натрупа " Нико ". Участва в фотосите на немския филм " Сенки на манежа " (1933 г.). До 1956 година взе участие в стратегиите на редица български циркове. Основава и управлява трупата за въздушна гимнастика " Панови " (1951-1981 г.). Умира на 30 юли 1983 година в София.

1897 година
Роден полковник Георги Дреников, командващ BBC (14 септември – 01 октомври 1944 г.).

1895 година
Роден е Гео Милев - български стихотворец и книжовен критик, почитател и бранител на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под въздействието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от съветски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и други Следва романска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където написа дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 година излиза първата му обява “Литературно-художествени писма от Германия ” в сп. “Листопад ”. По това време е парещ последовател на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната ” немска лирика. В началото на Първата международна война отпътува за Лондон, с цел да се запознае от близко с британската литература. Там се среща с белгийския стихотворец Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев още веднъж отива в Германия, с цел да продължи следването си, само че е задържан в Хамбург от немската полиция като “английски разузнавач ” (освободен след 6 дни). След къс престой в Лайпциг се завръща в родината си (1915 г.). В България разпространява творчеството на европейските съвременни поети. През зимата на 1915-1916 година дружно с Н. Икономов провежда в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар ” от Софокъл и други През март 1916 година е мобилизиран, а през 1917 година е ранен, вследствие на което изгубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.). В България издава сп. “Везни ” (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни хрумвания намира израз в новото сп. “Пламък ” (1925 г.), което е спряно поради поемата “Септември ”, а създателят й е наказан по Закон за задълженията и договорите на 1 година затвор и санкция 20 000 лева Арестуван е на 15 май 1925 година, след което е разгласен за “безследно липсващ ”. Съчинения: “Театрално изкуство ” (1918 г.), “Антология на жълтата роза ” (1919 г.), “Жестокият пръстен ” (1920 г.), “Експресионистично календарче ” (1921 г.), “Иконите спят ” (1922 г.), “Панихида на поета П. К. Яворов ” (1922 г.), “Кръщение с огън и дух. Антология ” (1923 г.), “Антология на алената роза ” (1924 г.), “Антология на българската лирика ” (1925 г.), “Септември ” (1927 г.) и други

1871 година
Роден е Йордан Тимофеев Венедиков - български офицер и боен публицист, историк. Генерален-майор от запаса (1936 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1892 г.) и генералщабна академия в Торино (1908 г.). Участва в активността на ВМОРО. Литературната си активност стартира дружно с революционната - взема присъединяване в Арменското (1896 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е пълководец на ескадрон в конната дивизия. По време на Първата международна война - пълководец на 4. конен полк от конната дивизия в Македония и Добруджа. Автор е на към 20 огромни труда. Някои по-важни: " История на Сръбско-българската война 1885 год. ", " Военна организация и военни дейности през въстанието в 1876 год. ", " Руско-турската война през 1877-1878 год. " и други През Първата международна война редактира ежедневника " Военни вести ", седмичното сп. " Отечество " и урежда походна войнишка библиотека. Умира на 7 ноември 1957 година в София.

1843 година
Роден е Георги Митев Хаджитилев (архимандрит Теофилакт) - български свещеник и публичен деятел. Учи в родното си село при Христо Г. Данов. Участва в църковно-националното придвижване в Пловдивската епархия. През 1867 година става духовник и по едно и също време учителства в Перущица (1868-1879 г.). Участва в основаването и активността на локалния революционен комитет. След установяването на екзархийския митрополит Панарет в Пловдив (есента на 1872 г.) е въведен в иконом и избран за архиерейски наместник в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), където го заварват априлските събития от 1876 година Заподозрян е от управляващите като “виновник в разстройствата ”, откаран в Цариград, престоява в Одринския и Цариградския затвори. Освободен е по покровителство на непознати наблюдаващи. Емигрира в Русия, откъдето се завръща с съветски войски (1877 г.). Сътрудник е в Главната квартира на Действащата съветска войска и на Гражданската канцелария на княз Вл. Черкаски. Участва в управлението на проведеното от комитетите “Единство ” в Южна България. Привърженик е на Народната съединистка партия. До Съединението е депутат в Областното заседание на Източни Румелия и член на неговия Постоянен комитет (1879-1885 г.). След 1885 година е народен представител в Общобългарското национално заседание. Заради русофилските си настроения емигрира в Турция (1887 г.). Назначен е за протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 година След гибелта на брачната половинка си приема монашество под името Теофилакт. Протосингел на Софийската митрополия, шеф е на Богословското учебно заведение в Самоков (от 1898 година като архимандрит), а от 1904 година - протосингел на Ловешката митрополия. Умира на 30 октомври 1912 година в София.

На тази дата умират:

1998 година
Умира Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) - български публицист и книжовен критик, журналист, публицист и преводач. Роден е на 29 април 1926 година в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1952 г.). Работи като редактор във в. “Народна просвета ” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник ” (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. “София-нюз ” (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. “Софийска истина ” (1974-1977 г.). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични публикации, рецензии, есета и студии на български и непознати вестници и списания - “Сенчъри ” и “Таймс в Индия ” (Индия), “Унидад ” (Перу), “Нева ” и “Всесвит ” (СССР), “Ревиста джеографика универсал ” (Бразилия), “Тайди ” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО ” (Париж) и други Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е отдадена на българските национални обичаи, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър ” (1960 г.), на сюжети на изкуствоведски филми ( “Изкуството на Сиена ”, “Българска национална керамика ”, “Златьо Бояджиев в Пиринския край ” и др.). Превежда стихове, прозаичност и драми от италиански, френски, испански, британски, немски, старогръцки и латински език. Съчинения: “Асен Грозев ” (1964 г.), “Васил Бараков ” (1965 г.), “Андрей Николов ” (1969 г.), “Борис Ангелушев ” (1969 г.), “Веселин Стайков ” (1970 г.), “Васил Захариев ” (1972 г.), “От светкавици огряни ” (1975 г.), “Владимир Димитров - Майстора ” (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите ” (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа ” (1979 г.), “Лицето на Горгоната ” (1992 г.), записки и други

1981 година
Умира Васил Димитров Каратеодоров - български книжовен критик и белетрист. Роден е на 3 септември 1909 година в Созопол. Завършва комерсиална гимназия във Варна. Сътрудничи в сп. “Хиперион ”, “Обществена мисъл ”, “Листопад ”, в библиотека “Древна България ” и други Редактира “Седмица на дамата ” (1930 г.) и литературния седмичник “Мисъл ” (1929-1933 г.). Книги: “Разбуждане ” (1927 г.), “Владимир Русалиев ” (1933 г.), “Любен Каравелов ” (1934 г.), “Стефан Караджа ” (1935 г.), ”Неофит Бозвели ” (1936 г.), “17 поети и любовта ” (1936 г.), “Кръв за кръв ” (1937 г.), “Н. В. Гогол ” (1948 г.) и други

1945 година
Умира Теодор Василев Траянов - български стихотворец символист. Роден е на 30 януари 1882 година в Пазарджик Следва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1899-1900 г.) и архитектура във Виенската политехника (1900-1906 г.). Дипломат, секретар е в българските легации във Виена и Берлин (до 1921 г.). Заедно с Иван Радославов и Л. Стоянов издава сп. “Хиперион ” (1922-1931 г.) - естрада на българския символизъм. Родоначалник е на символизма в българската лирика (юли 1905 г.). Съчинения: “Regina mortua ” (1909 г.), “Химни и балади ” (1911 г.), “Български балади ” (1921 г.), “Песен на песните ” (1923 г.), “Романтични песни ” (1926 г.), “Пантеон ” (1934 г.).

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Енциклопедии – “LAROUSSE ”

Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР