Денят 27 юни в българската история
София. На тази дата през 1913 година по време на Междусъюзническата война Румъния афишира война на България. Близо половин милионна румънска войска прекосява р. Дунав, и възползвайки се от оголения български гръб, доближава на 30 км от София. Дни по-рано война на България са оповестили Гърция и Сърбия.
2013 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Трасивулос Стаматопулос, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Гърция в Република България „ за цялостния му принос за развиването и задълбочаването на другарските връзки, политическото, икономическото и културното съдействие сред Република България и Република Гърция “.
2008 година
Президентът на Република България Георги Пъравнов присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Норайр Нурикян „ за изключителния му принос за развиването на физическото образование и спорта. “
1996 година
Президентът Желю Желев назначава Румен Янков за ръководител на Върховния касационен съд и Владислав Славов - за ръководител на Върховния административен съд.
1974 година
Във Варна е открита сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО носи отговорност за реализирането на решенията, признати от Генералната конференция. Изпълнителният съвет се състои от представители на 58 страни, определени от 5 географски изборни групи. България до момента е била 3 пъти член на Изпълнителния съвет: 1972 - 1976 година, 1985 - 1989 година и 1993 - 1997 година На 27 - та сесия на Генералната конференция (1993 г.) изборът на България за член на Изпълнителния съвет удостоверява обичайно високия престиж на нашата страна в ЮНЕСКО. След промени в Устава на ЮНЕСКО от 1993 година, в Изпълнителния съвет са показани към този момент страни, а не обособени персони, представящи съответните страни. На 28 - та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1995 г.) България е определена за заместител - ръководител на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Организацията на Обединените народи за обучение, просвета и просвета /ЮНЕСКО/ е основана през месец ноември 1945 година в Лондон като една от четирите “големи ” профилирани организации на Организация на обединените нации. Уставът й влиза в действие през 1946 година България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 година През 1984 година от ЮНЕСКО излизат Съединени американски щати, Англия и Сингапур. Лейбъристкото държавно управление взима решение за връщането на Англия в ЮНЕСКО от 1 август 1997 година След заявката на президента на Съединени американски щати Джордж Буш на 57 - та сесия на Организация на обединените нации, на 32 - а сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 1 октомври 2003 година и Съединени американски щати публично се завръщат в Организацията.
Основен тезис, залегнал в Устава на ЮНЕСКО, е “че мирът се построява в мозъците на хората ”. Това предопределя главните насоки на активност на тази организация. Ролята на ЮНЕСКО в актуалния свят се дефинира като интелектуална и етическа. ЮНЕСКО спомага за разширението на интернационалното съдействие в региона на образованието, естествените науки, екологията, културата, обществените науки, връзките и информатиката, правата на индивида.
1971 година
Провеждат се избори за Шесто Народно заседание. Това са избори за първия парламент след влизането в действие на Конституцията от 1971 година За претендентите на Отечествен фронт са подадени 99,90 % от общия брой на гласовете. От 400 - те депутати 268 са от Българска комунистическа партия, 100 - от Български земеделски народен съюз и 32 безпартийни (от тях 19 са членове на ДКМС). В Народното събрание заседават 385 българи, 11 турци, 3-ма евреи, 1 арменец. Председател е Георги Трайков, заменен през април 1972 година от Владимир Бонев. На 9 март 1976 година това Народно заседание се саморазпуска предварително поради идния 11 - ти конгрес на Българска комунистическа партия.
1947 година
С разпореждане на Министерския съвет се лишават близо 2/3 от земите на манастирите в страната.
1946 година
Кръстю Пастухов от БРСДП (о) е наказан на 5 години непоколебим тъмничен затвор. Съдебният развой против него стартира на 6 юни 1946 година Той е упрекнат, че с две свои публикации във в. " Свободен народ " е " уязвил достолепието и боевата мощ на българската войска ".
1946 година
Приет е Законът за национализация на застрахователните сдружения и за държавния монопол в застраховането. Съгласно този закон всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни сдружения, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния осигурителен институт. Всички настоящи застраховки и портфейли, отговорности, както и презастрахователните контракти резервират своето деяние и минават по право върху ДЗИ. С този акт всъщност се прави обединение на настоящите застрахователни предприятия в една огромна компания. Държавният осигурителен контрол също прекратява активността си, защото функционалностите по контрола на застраховането също минават в ДЗИ.
Държавният осигурителен институт (ДЗИ) е основан с този закон като самостоятелно дружество, юридическо лице със седалище гр. София и със комплицирана конструкция, като в този си тип е работил до 1952 година, когато стартира построяването на клоновете и постепенната децентрализация на активността на Института. ДЗИ е единственото застрахователно дружество в България до 1961 година, когато с разпореждане на държавното управление е основано Българско външно застрахователно и презастрахователно сдружение " Булстрад " въз основата на съществуващия до тогава отдел на ДЗИ. Основният акционер на " Булстрад " е Министерство на финансите, а един от основните акционери е и самият ДЗИ. " Булстрад " организира всички застраховки, които са свързани със отговорности отвън територията на страната - морски, авиационни, туристически и други, до момента в който ДЗИ резервира монопол върху застраховането вътре в страната.
Освен монопола в застраховането, след 1946 година страната последователно вкарва огромен условен дял на наложителното (законово) обезпечаване. Законът за обезпечаване на имущества е признат през 1958 година, като промените в него от 1969 година уголемяват доста обсега на наложителното имуществено обезпечаване.
Юридическият монопол в застраховането се съблюдава прецизно до 1989 година, до появяването на конкуренция в региона на застраховането. През октомври 1998 година ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно сдружение със 100% присъединяване на страната. На 7 декември 1999 година в " Държавен вестник ", бр. 107 е обнародвано решението на Агенцията за приватизация за разкриване на процедура по приватизация на " Държавен осигурителен институт - ДЗИ " ЕАД, която завършва с продажбата на сдружението на 27 август 2002 година
1945 година
В дните сред 24 и 27 юни се организира първия конгрес на Българския национален женски съюз.
Български Народен Женски съюз (БНЖС) е единна всеобща организация на българските дами. Неговото създаване стартира през октомври 1944 година по решение на Националния комитет на Отечествен фронт. С тази задача се заема Централната женска комисия към Националния комитет на Отечествен фронт, отпред с Р. Тодорова. Пристъпва се към метаморфоза на съществуващите женски сдружения, основани от Българския женски съюз. През юли 1945 година се организира учредителният конгрес на БНЖС, на който се избира и управителният му орган – Управителен съвет. Дългогодишен негов ръководител е Ц. Драгойчева. Печатен орган на съюза е в. " Народен женски глас " (1945 г.–1950 г.). От 1945 година стартира да издава и сп. " Жената през днешния ден ".
1913 година
По време на Междусъюзническата война Румъния афишира война на България. Близо половин милионна румънска войска прекосява р. Дунав, и възползвайки се от оголения български гръб, доближава на 30 км от София. Дни по-рано война на България са оповестили Гърция и Сърбия. Междусъюзническата война завършва с подписания на 28 юли 1913 година Букурещки кротичък контракт, съгласно който България е лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912 - 1913) земи и понася тежки финансови и други загуби.
Междусъюзническата война (Втора балканска война – 1913 г.) е война сред България и някогашните й съдружници от Балканския съюз 1912 - 1913 година - Сърбия, Гърция и Черна гора, и включилата се към тях Румъния. След успеха над Турция в Балканската война (1912 - 1913 г.), сред балканските съдружници избухват остри различия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за инспектиране на българо - сръбския контракт от 1912 година Гърция предявява искане към териториите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете страни са неоснователни, защото се отнасят до земи, обитаеми най-вече с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България упорства да получи цяла Македония, изтъквайки и обстоятелството, че преобладаващият етнически детайл в нея е българският. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция подписват скришен военно - политически контракт, който е ориентиран напълно срещу България. По силата на този акт на Сърбия се дават всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете страни се задължават да си оказват цялостна поддръжка, ако някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този контракт от Букурещ са направени изказвания, че Румъния търси другарството на Сърбия и Гърция. Под претекст да не се допусне нарушение на " балканското равновесие " от страна на България, румънските ръководещи среди предявяват искания към Южна Добруджа. Турция също не прикрива своя блян да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските страни стартира да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, само че на практика от нея могли да бъдат употребявани 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския кротичък контракт 1913 година по заповед на българското военно командване всички български войски, ситуирани в региона на Източна Тракия, са трансферирани на запад за дейности срещу сръбската и гръцката войска. След направения небрежно проект се проектирали военни дейности единствено срещу тези две страни, заради това на турската и румънската граница не са оставени съвсем никакви войскови сили. Сърбия и Гърция, които също по този начин не демобилизират своите армии, разполагат общо с 550 000 души, към които се причислява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция срещу българската войска се изправя и още една спомагателна военна мощ от близо 700 000 души. Въпреки извънредно неизгодното състояние на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите планове за война срещу някогашните съдружници на България.
Още преди 16 юни 1913 година сръбският крал подписва манифест за оповестяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по - необуздан и на 16 юни посредством своя асистент - главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за дейности на българската войска против армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна подхващат атака срещу България. Веднага на тяхна страна се причислява и Черна гора. На 27 юни в спора се включва и Румъния, а 3 дни по - късно - и Турция. Изправена сама против всички свои съседи, макар някои триумфи против сръбската и гръцката войска, България е принудена да капитулира. Особено са облекчени в своите дейности срещу нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било опозиция, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската войска съумява, също без никакво противопоставяне от българска страна, да заграби Източна Тракия.
Австро-Унгария и Германия, които най - доста предизвикват цар Фердинанд I за войната, след нейното експлоадиране не подхващат никакви стъпки за въздържане дейностите на останалите балкански страни срещу България. Тяхното предпочитание е колкото се може повече да задълбочат несъгласията на Балканите и да унищожават Балканския съюз. На 28 юли 1913 година е подписан Букурещкият кротичък контракт, съгласно който България освен е лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 година - 1913 година земи, само че понася и тежки финансови и други загуби. Поражението на България в Междусъюзническата война съществено разклаща ситуацията на монархическия институт, само че при все че цар Фердинанд I съумява да се задържи на престола.
1910 година
В София е закрит Славянски събор (Втори подготвителен). Той се организира в дните сред 24 - 27 юни в Народния спектакъл. Организиран е конгрес на политически и научни дейци от славянските страни. Съборът се провежда по предложение на С. С. Бобчев, който е ръководител на Славянското сдружение в България, с поддръжката на Народната и Прогресивнолибералната партия. Присъстват съветски, сърбохърватски, словенски, чешки и полски представители. Делегатите издигат концепцията за политическо единение сред славяните, построено върху културно - икономическото доближаване. Стремежът към взаимност не се ползва на процедура заради изострените междудържавни връзки след Балканската война 1912 г.–1913 година
1898 година
В Пловдив е основан Семинарски съюз (на приключилите духовните семинарии) с ръководител Христо Въргов.
1884 година
Състои се разкриване на IV Общински народен съвет. Председател: Петко Каравелов (до 30 юни), Ст. Стамболов (30 юни - 1 септември) и Георги Живков (от 1 септември 1886 г.) - всичките крайни либерали.
1877 година
В хода на Руско-турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия реализира сполучлив десант в региона на Свищов.
Михаил Иванович Драгомиров е роден на 8 ноември 1830 година Той е съветски боен деятел, военачалник от пехотата. По време на Руско - турската освободителна война 1877 година - 1878 година командваната от него Четиринадесета пехотна дивизия първа форсира р. Дунав сред Зимнич и Свищов и обезпечава плацдарма за дебаркирането на останалите елементи от съветската войска на българския бряг. По - късно взе участие в защитата на Шипченския проход, където е ранен. След войната се занимава с преподавателска активност, командва войските на Киевския боен окръг.Умира на 15 октомври 1905 година
На тази дата са родени:
1929 година
Роден е Доньо Петров Донев - български художник и режисьор. Той приключва Художествената академия в София. Режисьорският му дебют, взаимно с Тодор Динов, е " Дует " (1961 г.), а първият му независим филм е " Приказка " (1962 г.). Доньо Донев основава доста филми и като художник. Той е създател на първия български пълнометражен анимационен филм " И ги нарекоха Монтеки и Каполети " (1985 г.). Заснел е също " Цирк " (1962 г.), " Кравата, която … ” (1967 г.) (съвместно с Христо Топузанов), " Тримата простаци " (1971 г.), " Умно село " (1972 г.), " Тримата простаци ловци " (1972 г.), " Дефакто " (1973 г.), " Тримата простаци и кравата " (1973 г.), " Лъвът " (1975 г.), " Мнима работа " (1977 г.), " Тримата простаци и глупачката " (1977 г.), " Тримата простаци педагози " (1980 г.), " Тримата простаци риболовци " (1983 г.), " Пардон " (1984 г.), " Вълча сюита " (1987 г.), " Тримата простаци в ресторанта " (1988 г.), " Бон вкус " (1990 г.), " Хамлет " (1994 г.), " Вагнер " (1998 г.; като актьор).
1929 година
Роден е Александър Джеров – български политик. Завършва Втора мъжка гимназия в София и право в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Доктор по интернационално частно право. Професор по вещно право. Адвокат в продължение на повече от 30 години. Юрисконсулт на Министерство на благоустройството от 1966 до 1973 година Декан на Департамента по право в Нов български университет от 1993 година Професор в Специализирания теоретичен съвет по правни науки от 1994 година Има голям брой изявления и издадени книги на юридическа тема. Член на Радикалдемократическата партия в България (РДП) от 1989 година Заместник-председател на РДП от 1993 година до 1995 година Депутат в VІІ Велико национално заседание и ръководител на Парламентарната законодателна комисия. Депутат в ХХХVІ Обикновено национално заседание и ръководител на Парламентарната законодателна комисия в ХХХVІ Общински народен съвет. От ноември 1996 година става член на Демократическата партия. Депутат в ХХХVІІ Общински народен съвет (Парламентарна група на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, ДП). Заместник-председател на Парламентарната правна комисия в ХХХVІІ Общински народен съвет. Заместник- ръководител на Демократическата партия. Представител на България в " Комисията за народна власт посредством право " към Съвета на Европа. Депутат от Благоевград в ХХХVІІІ Общински народен съвет (Парламентарна група на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, ДП). Заместник-председател на ротационен принцип на ХХХVІІІ Общински народен съвет и заместник-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство против корупцията. Заместник-ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
1879 година
Роден е Атанас Илиев Кирчев - български трагичен актьор. Учи драматическо изкуство в Петербург и Берлин. Атанас Кирчев е един от първите актьори на “Сълза и смях ”. Изгражда запаметяващи се облици - Тетерев ( “Еснафи ” от Горки), лорд Горинг ( “Идеалният мъж ” от О. Уайлд), Дяволът (в едноименната драма на Молнар), Свещеникът ( “Младост ” от Халбе), Борислав (в едноименната драма от Ив. Вазов), Драгой ( “Искам да пребивавам ” от Н. Г. Данчов) и други Умира на 5 ноември 1912 година, в гр. София.
1850 година
В Сопот е роден " Патриархът на българската литература " Иван Вазов (1850 - 1920). Вазов е публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българска академия на науките (1921), почетен лекар на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската войска Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, само че бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове. В интервала 1872 - 1873 година учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След експлоадирането на Априлското въстание 1876 година емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е " Пряпорец и гусла " (1871), последвана от " Тъгите на България " (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) написа трета стихосбирка " Избавление ". След Освобождението се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа и публицистична активност. Заедно с Константин Величков разказва в продължение на 5 год. вестник " Народний глас ", основен редактор е на сп. " Наука ", съставител на литературното сп. " Зора " (1885). Отново с К. Величков взе участие в съставителството на двутомната " Българска христоматия " (1884). От това време са поетичният цикъл " Епопея на забравените ", повестта " Чичовци " и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът " Под игото ", последван от драмата " Хъшове " (1894) и романа " Нова земя " (1896). От 1889 година живее в София. Издава сп. " Денница ". От 1897 до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните основава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации и исторически повести. Носител на ордена " Св. равноапостоли Кирил и Методий " (1920). Произведенията му са преведени на ок. 50 езика.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година в София.
На тази дата умират:
1997 година
Умира литературоведът Боян Димитров Ничев (1930 - 1997). Доктор на филологическите науки (1980). Роден е на 6 януари 1930 година в гр. Берковица. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1952 година Защитава кандидатска дисертация на тематика " Реализмът на Бранислав Нушич ". От 1957 година работи в Института за литература при Българска академия на науките. Става професор през 1981 година Завежда отдел " Теория, рецензия и изкуство " в сп. " Септември " от 1967 до 1980 година Изследователските му ползи са в региона на българското и славянското литературознание. Автор на литературни портрети на български писатели. Съчинения: " Димитър Талев. Литературен - критически етюд " (1961), " Бранислав Нушич " (1962), " Национална орис и литература " (1968), " Увод в южнославянския натурализъм. От фолклор към литература в естетическия процес на южните славяни през ХVIII и ХIХ в. " (1971), " Литературни портрети и проблеми " (1972), " Пътят на българската прозаичност към крупни епични форми " (1974), " Съвременният български разказ " (1978), " Критика и литературна история " (1980), " Вапцаров, или Нашият лиричен разговор със света " (1989) и други
1975 година
Умира Георги Енев Боршуков - български публицист, създател на многочислени изследвания из историята на българската публицистика. Геoрги Боршуков е роден на 16 март 1903 година в Казанлък. Следва инженерство във Виена (1923 - 1925 г.). Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски през 1926 година Специализира в Париж (1936 г.). Главен редактор е на в. " Дъга " (1934 - 1944 г.). Доцент по публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1954 г.), професор - 1959 година Ръководител на катедрата по публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ” 1965 - 1970 година Негови съчинения са: " Новата организация на света " (1945 г.), " Социалистическият щемпел в България. Том I " (1946 г.), " Оформяне и произвеждане на вестник " (1957 г.), " История на българската публицистика " (1965 г.).
1967 година
Умира Георги Петров Генов - български политически деятел, правист и държавник. Той е роден на 15 март 1883 година в гр. Котел. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1912 година Специализира Международно право в Париж и Рим (1913 - 1915 г.). Професор по Междудържавно и интернационално право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1925 - 1944 г.). В интервала 1937 - 1938 година е ректор. Привърженик е на Радикалната партия. Георги Генов е един от редакторите на в. " Радикал " (1934 г.), основен редактор на " Междудържавно право " (1940 г.). Негови съчинения са: " Вмесването в междудържавното право ", " Обществото на народите " (1920 г.), " Положението на християните в Турция съгласно мохамеданското право " (1922 г.), " Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история ", в 2 ч. (1924 - 1926 г.), " Ньойският контракт и България " (1935 г.), " Дипломатическо и консулско право " (1937 г.), " Организация на мира. Универсалност, районни известия и двустранни контракти " (1937 г.), " България и Обществото на народите " (1938 г.), " България и Европа. Сан Стефано и Берлин - 1878 " (1940 г.), " Правното естество на междудържавните контракти и тяхната мирна проверка " (1940 г.) и други
1870 година
Умира Добри Войвода - български бунтовник. Той е роден през 1825 година в гр. Копривщица. Действа дружно с Ангел Войвода. От 1860 година е байрактар при Лефтер Войвода. След 1868 година предвожда своя тайфа в Карловско и Казанлъшко.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2013 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Трасивулос Стаматопулос, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Гърция в Република България „ за цялостния му принос за развиването и задълбочаването на другарските връзки, политическото, икономическото и културното съдействие сред Република България и Република Гърция “.
2008 година
Президентът на Република България Георги Пъравнов присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Норайр Нурикян „ за изключителния му принос за развиването на физическото образование и спорта. “
1996 година
Президентът Желю Желев назначава Румен Янков за ръководител на Върховния касационен съд и Владислав Славов - за ръководител на Върховния административен съд.
1974 година
Във Варна е открита сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО носи отговорност за реализирането на решенията, признати от Генералната конференция. Изпълнителният съвет се състои от представители на 58 страни, определени от 5 географски изборни групи. България до момента е била 3 пъти член на Изпълнителния съвет: 1972 - 1976 година, 1985 - 1989 година и 1993 - 1997 година На 27 - та сесия на Генералната конференция (1993 г.) изборът на България за член на Изпълнителния съвет удостоверява обичайно високия престиж на нашата страна в ЮНЕСКО. След промени в Устава на ЮНЕСКО от 1993 година, в Изпълнителния съвет са показани към този момент страни, а не обособени персони, представящи съответните страни. На 28 - та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1995 г.) България е определена за заместител - ръководител на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Организацията на Обединените народи за обучение, просвета и просвета /ЮНЕСКО/ е основана през месец ноември 1945 година в Лондон като една от четирите “големи ” профилирани организации на Организация на обединените нации. Уставът й влиза в действие през 1946 година България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 година През 1984 година от ЮНЕСКО излизат Съединени американски щати, Англия и Сингапур. Лейбъристкото държавно управление взима решение за връщането на Англия в ЮНЕСКО от 1 август 1997 година След заявката на президента на Съединени американски щати Джордж Буш на 57 - та сесия на Организация на обединените нации, на 32 - а сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО на 1 октомври 2003 година и Съединени американски щати публично се завръщат в Организацията.
Основен тезис, залегнал в Устава на ЮНЕСКО, е “че мирът се построява в мозъците на хората ”. Това предопределя главните насоки на активност на тази организация. Ролята на ЮНЕСКО в актуалния свят се дефинира като интелектуална и етическа. ЮНЕСКО спомага за разширението на интернационалното съдействие в региона на образованието, естествените науки, екологията, културата, обществените науки, връзките и информатиката, правата на индивида.
1971 година
Провеждат се избори за Шесто Народно заседание. Това са избори за първия парламент след влизането в действие на Конституцията от 1971 година За претендентите на Отечествен фронт са подадени 99,90 % от общия брой на гласовете. От 400 - те депутати 268 са от Българска комунистическа партия, 100 - от Български земеделски народен съюз и 32 безпартийни (от тях 19 са членове на ДКМС). В Народното събрание заседават 385 българи, 11 турци, 3-ма евреи, 1 арменец. Председател е Георги Трайков, заменен през април 1972 година от Владимир Бонев. На 9 март 1976 година това Народно заседание се саморазпуска предварително поради идния 11 - ти конгрес на Българска комунистическа партия.
1947 година
С разпореждане на Министерския съвет се лишават близо 2/3 от земите на манастирите в страната.
1946 година
Кръстю Пастухов от БРСДП (о) е наказан на 5 години непоколебим тъмничен затвор. Съдебният развой против него стартира на 6 юни 1946 година Той е упрекнат, че с две свои публикации във в. " Свободен народ " е " уязвил достолепието и боевата мощ на българската войска ".
1946 година
Приет е Законът за национализация на застрахователните сдружения и за държавния монопол в застраховането. Съгласно този закон всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни сдружения, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния осигурителен институт. Всички настоящи застраховки и портфейли, отговорности, както и презастрахователните контракти резервират своето деяние и минават по право върху ДЗИ. С този акт всъщност се прави обединение на настоящите застрахователни предприятия в една огромна компания. Държавният осигурителен контрол също прекратява активността си, защото функционалностите по контрола на застраховането също минават в ДЗИ.
Държавният осигурителен институт (ДЗИ) е основан с този закон като самостоятелно дружество, юридическо лице със седалище гр. София и със комплицирана конструкция, като в този си тип е работил до 1952 година, когато стартира построяването на клоновете и постепенната децентрализация на активността на Института. ДЗИ е единственото застрахователно дружество в България до 1961 година, когато с разпореждане на държавното управление е основано Българско външно застрахователно и презастрахователно сдружение " Булстрад " въз основата на съществуващия до тогава отдел на ДЗИ. Основният акционер на " Булстрад " е Министерство на финансите, а един от основните акционери е и самият ДЗИ. " Булстрад " организира всички застраховки, които са свързани със отговорности отвън територията на страната - морски, авиационни, туристически и други, до момента в който ДЗИ резервира монопол върху застраховането вътре в страната.
Освен монопола в застраховането, след 1946 година страната последователно вкарва огромен условен дял на наложителното (законово) обезпечаване. Законът за обезпечаване на имущества е признат през 1958 година, като промените в него от 1969 година уголемяват доста обсега на наложителното имуществено обезпечаване.
Юридическият монопол в застраховането се съблюдава прецизно до 1989 година, до появяването на конкуренция в региона на застраховането. През октомври 1998 година ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно сдружение със 100% присъединяване на страната. На 7 декември 1999 година в " Държавен вестник ", бр. 107 е обнародвано решението на Агенцията за приватизация за разкриване на процедура по приватизация на " Държавен осигурителен институт - ДЗИ " ЕАД, която завършва с продажбата на сдружението на 27 август 2002 година
1945 година
В дните сред 24 и 27 юни се организира първия конгрес на Българския национален женски съюз.
Български Народен Женски съюз (БНЖС) е единна всеобща организация на българските дами. Неговото създаване стартира през октомври 1944 година по решение на Националния комитет на Отечествен фронт. С тази задача се заема Централната женска комисия към Националния комитет на Отечествен фронт, отпред с Р. Тодорова. Пристъпва се към метаморфоза на съществуващите женски сдружения, основани от Българския женски съюз. През юли 1945 година се организира учредителният конгрес на БНЖС, на който се избира и управителният му орган – Управителен съвет. Дългогодишен негов ръководител е Ц. Драгойчева. Печатен орган на съюза е в. " Народен женски глас " (1945 г.–1950 г.). От 1945 година стартира да издава и сп. " Жената през днешния ден ".
1913 година
По време на Междусъюзническата война Румъния афишира война на България. Близо половин милионна румънска войска прекосява р. Дунав, и възползвайки се от оголения български гръб, доближава на 30 км от София. Дни по-рано война на България са оповестили Гърция и Сърбия. Междусъюзническата война завършва с подписания на 28 юли 1913 година Букурещки кротичък контракт, съгласно който България е лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912 - 1913) земи и понася тежки финансови и други загуби.
Междусъюзническата война (Втора балканска война – 1913 г.) е война сред България и някогашните й съдружници от Балканския съюз 1912 - 1913 година - Сърбия, Гърция и Черна гора, и включилата се към тях Румъния. След успеха над Турция в Балканската война (1912 - 1913 г.), сред балканските съдружници избухват остри различия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за инспектиране на българо - сръбския контракт от 1912 година Гърция предявява искане към териториите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете страни са неоснователни, защото се отнасят до земи, обитаеми най-вече с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България упорства да получи цяла Македония, изтъквайки и обстоятелството, че преобладаващият етнически детайл в нея е българският. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция подписват скришен военно - политически контракт, който е ориентиран напълно срещу България. По силата на този акт на Сърбия се дават всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете страни се задължават да си оказват цялостна поддръжка, ако някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този контракт от Букурещ са направени изказвания, че Румъния търси другарството на Сърбия и Гърция. Под претекст да не се допусне нарушение на " балканското равновесие " от страна на България, румънските ръководещи среди предявяват искания към Южна Добруджа. Турция също не прикрива своя блян да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските страни стартира да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, само че на практика от нея могли да бъдат употребявани 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския кротичък контракт 1913 година по заповед на българското военно командване всички български войски, ситуирани в региона на Източна Тракия, са трансферирани на запад за дейности срещу сръбската и гръцката войска. След направения небрежно проект се проектирали военни дейности единствено срещу тези две страни, заради това на турската и румънската граница не са оставени съвсем никакви войскови сили. Сърбия и Гърция, които също по този начин не демобилизират своите армии, разполагат общо с 550 000 души, към които се причислява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция срещу българската войска се изправя и още една спомагателна военна мощ от близо 700 000 души. Въпреки извънредно неизгодното състояние на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите планове за война срещу някогашните съдружници на България.
Още преди 16 юни 1913 година сръбският крал подписва манифест за оповестяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по - необуздан и на 16 юни посредством своя асистент - главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за дейности на българската войска против армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна подхващат атака срещу България. Веднага на тяхна страна се причислява и Черна гора. На 27 юни в спора се включва и Румъния, а 3 дни по - късно - и Турция. Изправена сама против всички свои съседи, макар някои триумфи против сръбската и гръцката войска, България е принудена да капитулира. Особено са облекчени в своите дейности срещу нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било опозиция, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската войска съумява, също без никакво противопоставяне от българска страна, да заграби Източна Тракия.
Австро-Унгария и Германия, които най - доста предизвикват цар Фердинанд I за войната, след нейното експлоадиране не подхващат никакви стъпки за въздържане дейностите на останалите балкански страни срещу България. Тяхното предпочитание е колкото се може повече да задълбочат несъгласията на Балканите и да унищожават Балканския съюз. На 28 юли 1913 година е подписан Букурещкият кротичък контракт, съгласно който България освен е лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 година - 1913 година земи, само че понася и тежки финансови и други загуби. Поражението на България в Междусъюзническата война съществено разклаща ситуацията на монархическия институт, само че при все че цар Фердинанд I съумява да се задържи на престола.
1910 година
В София е закрит Славянски събор (Втори подготвителен). Той се организира в дните сред 24 - 27 юни в Народния спектакъл. Организиран е конгрес на политически и научни дейци от славянските страни. Съборът се провежда по предложение на С. С. Бобчев, който е ръководител на Славянското сдружение в България, с поддръжката на Народната и Прогресивнолибералната партия. Присъстват съветски, сърбохърватски, словенски, чешки и полски представители. Делегатите издигат концепцията за политическо единение сред славяните, построено върху културно - икономическото доближаване. Стремежът към взаимност не се ползва на процедура заради изострените междудържавни връзки след Балканската война 1912 г.–1913 година
1898 година
В Пловдив е основан Семинарски съюз (на приключилите духовните семинарии) с ръководител Христо Въргов.
1884 година
Състои се разкриване на IV Общински народен съвет. Председател: Петко Каравелов (до 30 юни), Ст. Стамболов (30 юни - 1 септември) и Георги Живков (от 1 септември 1886 г.) - всичките крайни либерали.
1877 година
В хода на Руско-турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия реализира сполучлив десант в региона на Свищов.
Михаил Иванович Драгомиров е роден на 8 ноември 1830 година Той е съветски боен деятел, военачалник от пехотата. По време на Руско - турската освободителна война 1877 година - 1878 година командваната от него Четиринадесета пехотна дивизия първа форсира р. Дунав сред Зимнич и Свищов и обезпечава плацдарма за дебаркирането на останалите елементи от съветската войска на българския бряг. По - късно взе участие в защитата на Шипченския проход, където е ранен. След войната се занимава с преподавателска активност, командва войските на Киевския боен окръг.Умира на 15 октомври 1905 година
На тази дата са родени:
1929 година
Роден е Доньо Петров Донев - български художник и режисьор. Той приключва Художествената академия в София. Режисьорският му дебют, взаимно с Тодор Динов, е " Дует " (1961 г.), а първият му независим филм е " Приказка " (1962 г.). Доньо Донев основава доста филми и като художник. Той е създател на първия български пълнометражен анимационен филм " И ги нарекоха Монтеки и Каполети " (1985 г.). Заснел е също " Цирк " (1962 г.), " Кравата, която … ” (1967 г.) (съвместно с Христо Топузанов), " Тримата простаци " (1971 г.), " Умно село " (1972 г.), " Тримата простаци ловци " (1972 г.), " Дефакто " (1973 г.), " Тримата простаци и кравата " (1973 г.), " Лъвът " (1975 г.), " Мнима работа " (1977 г.), " Тримата простаци и глупачката " (1977 г.), " Тримата простаци педагози " (1980 г.), " Тримата простаци риболовци " (1983 г.), " Пардон " (1984 г.), " Вълча сюита " (1987 г.), " Тримата простаци в ресторанта " (1988 г.), " Бон вкус " (1990 г.), " Хамлет " (1994 г.), " Вагнер " (1998 г.; като актьор).
1929 година
Роден е Александър Джеров – български политик. Завършва Втора мъжка гимназия в София и право в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Доктор по интернационално частно право. Професор по вещно право. Адвокат в продължение на повече от 30 години. Юрисконсулт на Министерство на благоустройството от 1966 до 1973 година Декан на Департамента по право в Нов български университет от 1993 година Професор в Специализирания теоретичен съвет по правни науки от 1994 година Има голям брой изявления и издадени книги на юридическа тема. Член на Радикалдемократическата партия в България (РДП) от 1989 година Заместник-председател на РДП от 1993 година до 1995 година Депутат в VІІ Велико национално заседание и ръководител на Парламентарната законодателна комисия. Депутат в ХХХVІ Обикновено национално заседание и ръководител на Парламентарната законодателна комисия в ХХХVІ Общински народен съвет. От ноември 1996 година става член на Демократическата партия. Депутат в ХХХVІІ Общински народен съвет (Парламентарна група на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, ДП). Заместник-председател на Парламентарната правна комисия в ХХХVІІ Общински народен съвет. Заместник- ръководител на Демократическата партия. Представител на България в " Комисията за народна власт посредством право " към Съвета на Европа. Депутат от Благоевград в ХХХVІІІ Общински народен съвет (Парламентарна група на Народен съюз - Български земеделски народен съюз, ДП). Заместник-председател на ротационен принцип на ХХХVІІІ Общински народен съвет и заместник-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство против корупцията. Заместник-ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа.
1879 година
Роден е Атанас Илиев Кирчев - български трагичен актьор. Учи драматическо изкуство в Петербург и Берлин. Атанас Кирчев е един от първите актьори на “Сълза и смях ”. Изгражда запаметяващи се облици - Тетерев ( “Еснафи ” от Горки), лорд Горинг ( “Идеалният мъж ” от О. Уайлд), Дяволът (в едноименната драма на Молнар), Свещеникът ( “Младост ” от Халбе), Борислав (в едноименната драма от Ив. Вазов), Драгой ( “Искам да пребивавам ” от Н. Г. Данчов) и други Умира на 5 ноември 1912 година, в гр. София.
1850 година
В Сопот е роден " Патриархът на българската литература " Иван Вазов (1850 - 1920). Вазов е публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българска академия на науките (1921), почетен лекар на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската войска Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, само че бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове. В интервала 1872 - 1873 година учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След експлоадирането на Априлското въстание 1876 година емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е " Пряпорец и гусла " (1871), последвана от " Тъгите на България " (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) написа трета стихосбирка " Избавление ". След Освобождението се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа и публицистична активност. Заедно с Константин Величков разказва в продължение на 5 год. вестник " Народний глас ", основен редактор е на сп. " Наука ", съставител на литературното сп. " Зора " (1885). Отново с К. Величков взе участие в съставителството на двутомната " Българска христоматия " (1884). От това време са поетичният цикъл " Епопея на забравените ", повестта " Чичовци " и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът " Под игото ", последван от драмата " Хъшове " (1894) и романа " Нова земя " (1896). От 1889 година живее в София. Издава сп. " Денница ". От 1897 до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните основава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации и исторически повести. Носител на ордена " Св. равноапостоли Кирил и Методий " (1920). Произведенията му са преведени на ок. 50 езика.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година в София.
На тази дата умират:
1997 година
Умира литературоведът Боян Димитров Ничев (1930 - 1997). Доктор на филологическите науки (1980). Роден е на 6 януари 1930 година в гр. Берковица. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1952 година Защитава кандидатска дисертация на тематика " Реализмът на Бранислав Нушич ". От 1957 година работи в Института за литература при Българска академия на науките. Става професор през 1981 година Завежда отдел " Теория, рецензия и изкуство " в сп. " Септември " от 1967 до 1980 година Изследователските му ползи са в региона на българското и славянското литературознание. Автор на литературни портрети на български писатели. Съчинения: " Димитър Талев. Литературен - критически етюд " (1961), " Бранислав Нушич " (1962), " Национална орис и литература " (1968), " Увод в южнославянския натурализъм. От фолклор към литература в естетическия процес на южните славяни през ХVIII и ХIХ в. " (1971), " Литературни портрети и проблеми " (1972), " Пътят на българската прозаичност към крупни епични форми " (1974), " Съвременният български разказ " (1978), " Критика и литературна история " (1980), " Вапцаров, или Нашият лиричен разговор със света " (1989) и други
1975 година
Умира Георги Енев Боршуков - български публицист, създател на многочислени изследвания из историята на българската публицистика. Геoрги Боршуков е роден на 16 март 1903 година в Казанлък. Следва инженерство във Виена (1923 - 1925 г.). Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски през 1926 година Специализира в Париж (1936 г.). Главен редактор е на в. " Дъга " (1934 - 1944 г.). Доцент по публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1954 г.), професор - 1959 година Ръководител на катедрата по публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ” 1965 - 1970 година Негови съчинения са: " Новата организация на света " (1945 г.), " Социалистическият щемпел в България. Том I " (1946 г.), " Оформяне и произвеждане на вестник " (1957 г.), " История на българската публицистика " (1965 г.).
1967 година
Умира Георги Петров Генов - български политически деятел, правист и държавник. Той е роден на 15 март 1883 година в гр. Котел. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1912 година Специализира Международно право в Париж и Рим (1913 - 1915 г.). Професор по Междудържавно и интернационално право в СУ “Св. Климент Охридски ” (1925 - 1944 г.). В интервала 1937 - 1938 година е ректор. Привърженик е на Радикалната партия. Георги Генов е един от редакторите на в. " Радикал " (1934 г.), основен редактор на " Междудържавно право " (1940 г.). Негови съчинения са: " Вмесването в междудържавното право ", " Обществото на народите " (1920 г.), " Положението на християните в Турция съгласно мохамеданското право " (1922 г.), " Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история ", в 2 ч. (1924 - 1926 г.), " Ньойският контракт и България " (1935 г.), " Дипломатическо и консулско право " (1937 г.), " Организация на мира. Универсалност, районни известия и двустранни контракти " (1937 г.), " България и Обществото на народите " (1938 г.), " България и Европа. Сан Стефано и Берлин - 1878 " (1940 г.), " Правното естество на междудържавните контракти и тяхната мирна проверка " (1940 г.) и други
1870 година
Умира Добри Войвода - български бунтовник. Той е роден през 1825 година в гр. Копривщица. Действа дружно с Ангел Войвода. От 1860 година е байрактар при Лефтер Войвода. След 1868 година предвожда своя тайфа в Карловско и Казанлъшко.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ