Денят 14 октомври в българската история
София. На днешния ден Светата православна черква празнува Света Преподобна Параскева /Петка/ Търновска - Петковден. Имен ден през днешния ден имат Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
По самодейност на министър Константин Величков в София през 1896 година се открива Държавно рисувално учебно заведение. За негов шеф е назначен Иван Мърквичка.
През 1915 година с манифест цар Фердинанд І афишира война на Сърбия и страната влиза в Първата международна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да реализира националното си обединяване.
Започва масирано нахлуване през 1922 година от страна на чети на Вътрешна македонска революционна организация отпред с Алеко Василев и Георги Атанасов, които единствено за няколко дни, съумяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница.
През 1940 година в обръщение до цар Борис III британският крал Джордж VI предизвестява България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората международна война.
2002 година
В София стартира четвъртият капиталов конгрес за Югоизточна Европа в границите на Пакта за непоклатимост, на който се разискват вероятностите за финансиране на страните от района и въздействието на еврото.
2001 година
Правителството организира семинар за образование на депутатите. Темата му е: " Практика на взаимоотношенията сред законодателната и изпълнителната власт ". Целта е да се подобрят връзките сред съдружните сътрудници - Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, откакто вижданията им за президентските избори се разминават.
1971 година
Висшият педагогичен институт във Велико Търново става Великотърновски университет " Кирил и Методий " (първият извънстоличен университет).
1947 година
Провежда се тринадесети пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), който в отсъствието на Георги Димитров и Васил Коларов и в духа на съвещанието от Шкларска Поремба (22-28 септември същата година) взема решение да се премине към нахлуване против опозицията до цялостното й унищожаване; към преустрояване на Отечествен фронт в единна всеобща организация и към " преход към социалистическо развиване ", като за задачата се промени и планът за конституция.
1944 година
Провежда се национална конференция на Български земеделски народен съюз. За основен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.
Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го твърди в благосклонното отношение на Българската православна черква към политиката на Отечествен фронт.
1940 година
В обръщение до цар Борис III британският крал Джордж VI предизвестява България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората международна война.
В интервала от 1939 до 1940 година България е подложена на мощен политически напън от страна на Антантата и оста Рим-Берлин-Токио. Натискът се усилва с провеждането на сполучливи военни акции на Германия през средата на 1940 година В известието на Джордж VІ се насочва непосредствено предизвестие за започване на открити военни дейности на територията на страната, при положение, че България се причисли към Тристранния пакт.
1929 година
Внушителна британска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е признат в Анкара персонално от Мустафа Кемал Ататюрк.
1922 година
Приема се Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Гешов - Данев и Малинов - Костурков (22-ма някогашни министри) за оповестените и водени войни (1912-1913 година и 1918 г.) и за последвалите ги национални произшествия. Законът е анулиран на 21 март 1924 година
Законът е признат по време на земеделското ръководство на Александър Стамболийски. Гласуван е от ХІХ-то Обикновено Народно заседание. Законът постановява допитването да се извърши посредством гласоподаване с два типа бюлетини – черни (гласуване за “невиновен ”) и бели – за “виновен ”. Ако резултатът от допитването е болшинство за “виновни ”, се планува министрите от трите кабинета се съдят от държавен съд, чийто състав се дефинира със специфичен закон.
Референдумът се приготвя и организира при огромна политическа интензивност. От 926 490 гласоподаватели, взели участие в допитването, 647 313 гласоподават с бялата бюлетина, 223 587 – с черната; 55 593 бюлетини са недействителни (лозунги и др.). На 31 януари 1923 година се приема специфичен Закон за съдене на министрите. Той утвърждава референдума за определяне виновността на министрите. Законът прецизира метода за образуване на съда и постановява, че присъдите на държавния съд не подлежат на обжалване.
Започва масирано нахлуване от страна на чети на Вътрешна македонска революционна организация отпред с Алеко Василев и Георги Атанасов, които единствено за няколко дни съумяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката).
През есента на 1919 година под управлението на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, Вътрешна македонска революционна организация възвръща активността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914-1918 г.) одобряват концепцията на ВМОРО за автономност на Македония.
Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 година краткотрайно разклаща позициите на организацията. На конгрес извършен в Пиринска Македония през февруари 1925 година е определен нов Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, в който влиза младия и деятелен Иван Михайлов. След тази организационна смяна, тактиката на Вътрешна македонска революционна организация еволюира и от всеобщи четнически акции се пристъпя към построяването на терористични групи в така наречен " тройки " и " петорки ". Този метод се оказва по-ефективен, защото битката с чети изисквала все по-голям човешки и финансов запас, за разлика от възприетата тактичност на гнет.
След 1928 година Вътрешна македонска революционна организация се разцепва на две обособени организации. Започва вътрешна битка сред двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния прелом на 19 май 1934 година са неразрешени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
1921 година
Създава се комитет Народен сговор с ръководител Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединяване на опозицията за събаряне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 година са учредени локални групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното обявяване на организацията става на 15 март 1922 година, а на 10 април с. година стартира да излиза и печатният й орган – вестник " Слово ". След убийството на Ал. Греков, през май 1922 година на негово място е повдигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор взе участие в подготовката и осъществяването на държавния прелом на 9 юни 1923 година и поема ръководството на страната до 21 юни 1931 година През това време излъчва два кабинета - на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 година до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 година до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, основан на 10 август 1923 година До държавната смяна на 4 януари 1926 година негови дейци имат преобладаващо въздействие в ръководството на страната, след което са изтикани на по-заден проект от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани към А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 година дейците на някогашната организация не остават вън от ръководството на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г минават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа групировка под името Народно обществено придвижване.
1915 година
На 14 октомври 1915 година с манифест цар Фердинанд І афишира война на Сърбия и страната влиза в Първата международна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да реализира националното си обединяване. На фронта българската войска е изправена против войските на Съглашението в изтощителна война, траяла до 29 септември 1918 година, когато е подписано Солунското помирение.
1896 година
По самодейност на министър Константин Величков в София се открива Държавно рисувално учебно заведение. За негов шеф е назначен Иван Мърквичка.
Рисувалното учебно заведение е замислено като разбъркан вид образователно заведение – по пример на класическите европейски художествени академии и на към този момент функциониращите в Западна и Средна Европа художествено-индустриални учебни заведения. През 1909 от Държавно рисувално, образователното заведение е трансформирано в Художествено-индустриално учебно заведение, а от 1921 година прераства в Художествена академия. През 1951 година академията е преобразувана във Висш институт за изобразително изкуство „ Н. Павлович ", а от 1995 година - в Национална художествена академия.
1870 година
В бр. 46 на в. " Свобода " e оповестена програмата на БРЦК.
1869 година
По самодейност на Рахил Душанова и Петър Берковски в Хасково се учредява “Народно българско женско сдружение ”.
На тази дата са родени:
1925 година
Роден е Михаил Маринов – български стихотворец и драматург. Завършва българска лингвистика през 1952 година и театрална школа през 1953 година Маринов работи в Радио София, актьор е в пътуващия Софийски трагичен спектакъл. Драматург е на Плевенския спектакъл (1964 година - 1965 г.) и Разградския спектакъл (1966 г.). Завежда бранш “Чуждестранна лирика ” в списание “Пламък ” от 1966 година Автор е на творби за деца. Маринов е преводач от съветски и френски език.
1922 година
Родена е Розалия Николова Ликова – български книжовен историк, теоретик и критик. Завършва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1949 година Дисертацията й е на тематика " Сатирата в българската литература през 30-те години ". Редовен помощник е от 1949 година, доцент от 1963 година, професор по нова българска литература от 1967 година в СУ “Св.Климент Охридски ”. Печата литературна рецензия от 1949 година в списание " Септември ". Научните й ползи са съсредоточени върху проблемите на българската литература сред двете войни и след 9 септември 1944 година По-значителните й проучвания са събрани в книгите " Г. Караславов " (1958 г.), " Младен Исаев " (1960 г.), " За някои особености на българската лирика. 1923-1944 ” (1961 г.), " Българската белетристика сред двете войни. 1918-1944 ” (1965 г.), " Писатели и време " (1968 г.), " Съвременни създатели и проблеми " (1968 г.), " Разказвачът в актуалната българска белетристика " (1978 г.), " Естетически поврат в поезията на 20-те години " (1978 г.), " История на българската литература. Поети на 20-те години " (1979 г.), " Литература и художествени търсения " (избрано, 1982 г.), " Проблеми на европейския символизъм " (1984 г.), " Портрети на български символисти " (1987 г.), " Художествени насоки на българския символизъм " (1988 г.) и други.
1895 година
Роден е генерал-майор Ганчо Манчев, пълководец на Въздушни войски (15 октомври 1944 -май 1945 г.).
1859 година
Роден е генерал-майор Христо Николов Петрунов – български офицер. Завършва Военното учебно заведение в София с първия випуск през 1879 година и служи като кавалерист. Командирован е в 38. драгунски полк в Русия през 1882 година Завършва Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург през 1884 година След завръщането си е пълководец на ескадрон в 1. конен полк от 1885 година По време на Сръбско-българската война от 1885 година командва конния полк в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е първият контрольор на конницата в българската армия в интервала от 1890 до 1900 година Получава званието почетен флигел-адютант. Началник е на кавалерийска дивизия от 1892 година и заместник-инспектор на кавалерията от 1912 година През Балканската война (1912-1913 г.) като заместник-инспектор на кавалерията провежда образуването на 10 конни и 20 пеши ескадрона в Западна Тракия. По време на Междусъюзническата война е назначен за шеф на Македонската полева преносима кавалерия и води война против сърбите при Пирот и Ниш. През Първата международна война ( от 1915 до 1918 г.) е шеф на 3. дивизионна област от 1916 година
1852 година
Роден е Павел Бобеков – български бунтовник, преподавател и публицист, началник на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след оповестяване на Априлското въстание оглавява Привременното държавно управление на IV-ти революционен окръг, което реализира новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български ежедневник " Секидневний новинар " през 1877 година През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 година
1825 година
Роден е Йордан Йорданов Ненов – български възрожденски преподавател. Учи в Елена, по-късно при Р. Попович в Карлово и при Е. Васкидович в Свищов. През интервала 1841-1876 година е преподавател в Елена, Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково. В Панагюрище негови възпитаници са М. Дринов и Н. Бончев. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е заточен в Мала Азия. След Освобождението се занимава с превеждане на турски документи и художествена литература от гръцки език.
На тази дата умират:
2009 година
Умира Жана Николова-Гълъбова.
Проф. Гълъбова е български учен-филолог, есеист и журналист. Автор е на литературоведски и езиковедски проучвания, на литературна и философска есеистика. Основните ѝ научни ползи са в региона на литературната рецензия и лексикографията. Освен това е преводач и редактор.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
По самодейност на министър Константин Величков в София през 1896 година се открива Държавно рисувално учебно заведение. За негов шеф е назначен Иван Мърквичка.
През 1915 година с манифест цар Фердинанд І афишира война на Сърбия и страната влиза в Първата международна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да реализира националното си обединяване.
Започва масирано нахлуване през 1922 година от страна на чети на Вътрешна македонска революционна организация отпред с Алеко Василев и Георги Атанасов, които единствено за няколко дни, съумяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница.
През 1940 година в обръщение до цар Борис III британският крал Джордж VI предизвестява България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората международна война.
2002 година
В София стартира четвъртият капиталов конгрес за Югоизточна Европа в границите на Пакта за непоклатимост, на който се разискват вероятностите за финансиране на страните от района и въздействието на еврото.
2001 година
Правителството организира семинар за образование на депутатите. Темата му е: " Практика на взаимоотношенията сред законодателната и изпълнителната власт ". Целта е да се подобрят връзките сред съдружните сътрудници - Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, откакто вижданията им за президентските избори се разминават.
1971 година
Висшият педагогичен институт във Велико Търново става Великотърновски университет " Кирил и Методий " (първият извънстоличен университет).
1947 година
Провежда се тринадесети пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), който в отсъствието на Георги Димитров и Васил Коларов и в духа на съвещанието от Шкларска Поремба (22-28 септември същата година) взема решение да се премине към нахлуване против опозицията до цялостното й унищожаване; към преустрояване на Отечествен фронт в единна всеобща организация и към " преход към социалистическо развиване ", като за задачата се промени и планът за конституция.
1944 година
Провежда се национална конференция на Български земеделски народен съюз. За основен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.
Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го твърди в благосклонното отношение на Българската православна черква към политиката на Отечествен фронт.
1940 година
В обръщение до цар Борис III британският крал Джордж VI предизвестява България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората международна война.
В интервала от 1939 до 1940 година България е подложена на мощен политически напън от страна на Антантата и оста Рим-Берлин-Токио. Натискът се усилва с провеждането на сполучливи военни акции на Германия през средата на 1940 година В известието на Джордж VІ се насочва непосредствено предизвестие за започване на открити военни дейности на територията на страната, при положение, че България се причисли към Тристранния пакт.
1929 година
Внушителна британска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е признат в Анкара персонално от Мустафа Кемал Ататюрк.
1922 година
Приема се Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Гешов - Данев и Малинов - Костурков (22-ма някогашни министри) за оповестените и водени войни (1912-1913 година и 1918 г.) и за последвалите ги национални произшествия. Законът е анулиран на 21 март 1924 година
Законът е признат по време на земеделското ръководство на Александър Стамболийски. Гласуван е от ХІХ-то Обикновено Народно заседание. Законът постановява допитването да се извърши посредством гласоподаване с два типа бюлетини – черни (гласуване за “невиновен ”) и бели – за “виновен ”. Ако резултатът от допитването е болшинство за “виновни ”, се планува министрите от трите кабинета се съдят от държавен съд, чийто състав се дефинира със специфичен закон.
Референдумът се приготвя и организира при огромна политическа интензивност. От 926 490 гласоподаватели, взели участие в допитването, 647 313 гласоподават с бялата бюлетина, 223 587 – с черната; 55 593 бюлетини са недействителни (лозунги и др.). На 31 януари 1923 година се приема специфичен Закон за съдене на министрите. Той утвърждава референдума за определяне виновността на министрите. Законът прецизира метода за образуване на съда и постановява, че присъдите на държавния съд не подлежат на обжалване.
Започва масирано нахлуване от страна на чети на Вътрешна македонска революционна организация отпред с Алеко Василев и Георги Атанасов, които единствено за няколко дни съумяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката).
През есента на 1919 година под управлението на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, Вътрешна македонска революционна организация възвръща активността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914-1918 г.) одобряват концепцията на ВМОРО за автономност на Македония.
Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 година краткотрайно разклаща позициите на организацията. На конгрес извършен в Пиринска Македония през февруари 1925 година е определен нов Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, в който влиза младия и деятелен Иван Михайлов. След тази организационна смяна, тактиката на Вътрешна македонска революционна организация еволюира и от всеобщи четнически акции се пристъпя към построяването на терористични групи в така наречен " тройки " и " петорки ". Този метод се оказва по-ефективен, защото битката с чети изисквала все по-голям човешки и финансов запас, за разлика от възприетата тактичност на гнет.
След 1928 година Вътрешна македонска революционна организация се разцепва на две обособени организации. Започва вътрешна битка сред двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния прелом на 19 май 1934 година са неразрешени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
1921 година
Създава се комитет Народен сговор с ръководител Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединяване на опозицията за събаряне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 година са учредени локални групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното обявяване на организацията става на 15 март 1922 година, а на 10 април с. година стартира да излиза и печатният й орган – вестник " Слово ". След убийството на Ал. Греков, през май 1922 година на негово място е повдигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор взе участие в подготовката и осъществяването на държавния прелом на 9 юни 1923 година и поема ръководството на страната до 21 юни 1931 година През това време излъчва два кабинета - на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 година до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 година до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, основан на 10 август 1923 година До държавната смяна на 4 януари 1926 година негови дейци имат преобладаващо въздействие в ръководството на страната, след което са изтикани на по-заден проект от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани към А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 година дейците на някогашната организация не остават вън от ръководството на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г минават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа групировка под името Народно обществено придвижване.
1915 година
На 14 октомври 1915 година с манифест цар Фердинанд І афишира война на Сърбия и страната влиза в Първата международна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да реализира националното си обединяване. На фронта българската войска е изправена против войските на Съглашението в изтощителна война, траяла до 29 септември 1918 година, когато е подписано Солунското помирение.
1896 година
По самодейност на министър Константин Величков в София се открива Държавно рисувално учебно заведение. За негов шеф е назначен Иван Мърквичка.
Рисувалното учебно заведение е замислено като разбъркан вид образователно заведение – по пример на класическите европейски художествени академии и на към този момент функциониращите в Западна и Средна Европа художествено-индустриални учебни заведения. През 1909 от Държавно рисувално, образователното заведение е трансформирано в Художествено-индустриално учебно заведение, а от 1921 година прераства в Художествена академия. През 1951 година академията е преобразувана във Висш институт за изобразително изкуство „ Н. Павлович ", а от 1995 година - в Национална художествена академия.
1870 година
В бр. 46 на в. " Свобода " e оповестена програмата на БРЦК.
1869 година
По самодейност на Рахил Душанова и Петър Берковски в Хасково се учредява “Народно българско женско сдружение ”.
На тази дата са родени:
1925 година
Роден е Михаил Маринов – български стихотворец и драматург. Завършва българска лингвистика през 1952 година и театрална школа през 1953 година Маринов работи в Радио София, актьор е в пътуващия Софийски трагичен спектакъл. Драматург е на Плевенския спектакъл (1964 година - 1965 г.) и Разградския спектакъл (1966 г.). Завежда бранш “Чуждестранна лирика ” в списание “Пламък ” от 1966 година Автор е на творби за деца. Маринов е преводач от съветски и френски език.
1922 година
Родена е Розалия Николова Ликова – български книжовен историк, теоретик и критик. Завършва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1949 година Дисертацията й е на тематика " Сатирата в българската литература през 30-те години ". Редовен помощник е от 1949 година, доцент от 1963 година, професор по нова българска литература от 1967 година в СУ “Св.Климент Охридски ”. Печата литературна рецензия от 1949 година в списание " Септември ". Научните й ползи са съсредоточени върху проблемите на българската литература сред двете войни и след 9 септември 1944 година По-значителните й проучвания са събрани в книгите " Г. Караславов " (1958 г.), " Младен Исаев " (1960 г.), " За някои особености на българската лирика. 1923-1944 ” (1961 г.), " Българската белетристика сред двете войни. 1918-1944 ” (1965 г.), " Писатели и време " (1968 г.), " Съвременни създатели и проблеми " (1968 г.), " Разказвачът в актуалната българска белетристика " (1978 г.), " Естетически поврат в поезията на 20-те години " (1978 г.), " История на българската литература. Поети на 20-те години " (1979 г.), " Литература и художествени търсения " (избрано, 1982 г.), " Проблеми на европейския символизъм " (1984 г.), " Портрети на български символисти " (1987 г.), " Художествени насоки на българския символизъм " (1988 г.) и други.
1895 година
Роден е генерал-майор Ганчо Манчев, пълководец на Въздушни войски (15 октомври 1944 -май 1945 г.).
1859 година
Роден е генерал-майор Христо Николов Петрунов – български офицер. Завършва Военното учебно заведение в София с първия випуск през 1879 година и служи като кавалерист. Командирован е в 38. драгунски полк в Русия през 1882 година Завършва Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург през 1884 година След завръщането си е пълководец на ескадрон в 1. конен полк от 1885 година По време на Сръбско-българската война от 1885 година командва конния полк в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е първият контрольор на конницата в българската армия в интервала от 1890 до 1900 година Получава званието почетен флигел-адютант. Началник е на кавалерийска дивизия от 1892 година и заместник-инспектор на кавалерията от 1912 година През Балканската война (1912-1913 г.) като заместник-инспектор на кавалерията провежда образуването на 10 конни и 20 пеши ескадрона в Западна Тракия. По време на Междусъюзническата война е назначен за шеф на Македонската полева преносима кавалерия и води война против сърбите при Пирот и Ниш. През Първата международна война ( от 1915 до 1918 г.) е шеф на 3. дивизионна област от 1916 година
1852 година
Роден е Павел Бобеков – български бунтовник, преподавател и публицист, началник на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след оповестяване на Априлското въстание оглавява Привременното държавно управление на IV-ти революционен окръг, което реализира новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български ежедневник " Секидневний новинар " през 1877 година През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 година
1825 година
Роден е Йордан Йорданов Ненов – български възрожденски преподавател. Учи в Елена, по-късно при Р. Попович в Карлово и при Е. Васкидович в Свищов. През интервала 1841-1876 година е преподавател в Елена, Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково. В Панагюрище негови възпитаници са М. Дринов и Н. Бончев. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е заточен в Мала Азия. След Освобождението се занимава с превеждане на турски документи и художествена литература от гръцки език.
На тази дата умират:
2009 година
Умира Жана Николова-Гълъбова.
Проф. Гълъбова е български учен-филолог, есеист и журналист. Автор е на литературоведски и езиковедски проучвания, на литературна и философска есеистика. Основните ѝ научни ползи са в региона на литературната рецензия и лексикографията. Освен това е преводач и редактор.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ