София. На Архангеловден трябва да се прави курбан с овен

София. На Архангеловден би трябвало да се прави курбан с овен или шиле, с цел да може гибелта да бъде лека и без мъчения. Това сподели етнологът проф. доктор Албена Георгиева в изявление за Агенция „ Фокус “ по отношение на националните вярвани и традиции на Архангеловден.
„ За да е по-лека умирачката на хората, се прави курбан на този ден. Коли се или овен, или шиле. И се счита, че на трапезата би трябвало да има такова месо. И даже и по-бедните, в случай че не могат да си набират цяло шиле или цялостен овен, то би трябвало да се постараят да се снабдят най-малко с главата и краката. За да може по този метод да се омилостиви един тип Архангел Михаил и гибелта им да бъде лека и да не се мъчат преди да умрат “, изясни проф. Георгиева.
Тя уточни, че в с българските национални вярвания в предишното гибелта не се е възприемала толкоз трагично. „ Тя не е била финален край за индивида, а в противен случай – вярвало се е, че след гибелта човек може да се избави от земните страдания, само че може да получи и нови тествания. Така че в действителност животът след гибелта прекалено много е занимавал индивида в предишното, тъй като се е вярвало, че животът има продължение и оттатък. Това се поддържа по-късно и от християнската вяра – от изображенията и от разказите за пъкъла, за пъкъла, за мъченията, които чакат индивида, в случай че не е правоверен. И, несъмнено, за идиличните картини на парадайса, в случай че човек попадне там “, сподели още етнологът.
Проф. Георгиева уточни, че доста постоянно самата тя е описвала хора, които са сънували, че са ходили в отвъдното. „ И са видели парадайса - подредените поляни и хората, които са се излегнали в едни прелестни ливади, които нямат потребност от храна и вода, които са облени в слънчева светлина, които са благи и усмихнати. И в действителност самите хора, сънувайки това, описват на другите, че има подобен оттатъшен живот и в действителност този, който пропуща душите, е Архангел Михаил. Няма вярвания, че той е този, който съди душите, само че по този начин или другояче след гибелта се има вяра, че хората би трябвало да минат през един мост от косъм, който е над бездната. И в случай че са праведни, този косъм им се вижда необятен път, по който те минават умерено. Но в случай че са неверни, минавайки по това косъмче, в действителност греховете им натежават, те падат в бездната и остават вечно в пъкъла. Така че в действителност хората прекалено много са мислили за живота след гибелта, за това какво е гибелта и по кое време човек отива оттатък – в случай че има доста грехове, в случай че е злобен, дали отива там умерено, дали се връща да тормози околните и така нататък Това към този момент е обвързвано и с вярванията във вампири и в други зли същества, които се връщат и вредят на хората. И в действителност те не са изпълнили дълга си на земята, заради което не ги приема и отвъдното, и има да бродят, да изкупуват, към момента да витаят към околните “, изясни етнологът.
Цветилена СИМЕОНОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”