София може да поеме ще един милион души като използват

София може да поеме ще един милион души като употребяват съществуващия жилищен фонд или незастроените към момента терени за жилищни потребности. Това съобщи арх. Любо Георгиев, началник на екипа „ Визия за София “ и шеф на „ Софтпроект “, по време на строителен конгрес.

Експертът показа ново проучване на „ Визия за София “, съгласно което при съществуващия жилищен фонд столицата може да поеме нови 1 460 102 поданици при 30 кв.м./ж; 1 210 729 поданици при 35 кв.м./ж; 1 059 383 поданици при 40 кв.м./ж. За съпоставяне, по данни на Националния статистически институт от 2017 година популацията на Столична община е 1 325 429.

Близо 90% от поемния жилищен потенциал се намира в рамките на София-град. Данните за съществуващите жилищни здания демонстрират, че към сегашния миг, максимален поемен потенциал за поданици имат съществуващите жилищни здания в кварталите Младост 1, Овча Купел 2, Младост 3 и Стрелбище. От крайградските региони с максимален потенциал са надлежно Банкя, Владая, Нови Искър-кв.Курило и Бистрица.

"Жилищата в България са доста повече от семействата, на 1000 души население се падат 55 жилища, като над 97% от собствеността е частна. 31% от всички жилища в страната са необитаеми, а в това време от ден на ден хора не могат да си разрешат да се снабдят със личен парцел или да живеят в жилище чартърен. Около 40% от семействата населяват пренаселени домове ", сподели зам.-министърът на районното развиване инж. Валентин Йовев.

Крайните резултати на проучването демонстрират, че при 30 кв.м./ж. територията на Столична община може да поеме близо 2.5 млн. поданици, от които близо 1 млн. нови. Дали това в миналото ще стане действителност зависи не толкоз от това какво планува Общия организационен проект, а от демографските и стопански трендове на локално, национално, а даже и интернационално равнище. Въпреки това, даже сегашната обстановка демонстрира, че построяването на нова обществена инфраструктура (улици, канализация, паркове, учебни заведения и т.н.) изостава по отношение на темпа на строителство и запълване на потенциала от нови поданици. Резултатите от проучването дават основа за разбор на индикаторите в сегашния Общ устройствен план и по-нататъшно търсене на отговор на въпроса дали не е редно те да бъдат изменени при възможната актуализация на този основен за града проект.