Магистрати от Специализирания наказателен съд изразиха несъгласието си със законопроекта за закриване на специализираното правосъдие
София. Магистрати от Специализирания углавен съд показаха несъгласието си със законопроекта за закриване на профилираното правораздаване. Магистратите изпратиха декларация до Представителството на Европейската комисия в България, ръководителят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на правораздаването, ръководителят на Комисията по конституционни и правни въпроси, ръководителите на парламентарните групи в Народното събрание. В декларацията се споделя:
„ Категорично и твърдо се противопоставяме на метода на регламентиране на статута на магистратите във импортирания законопроект за закриване на профилираното правораздаване. Предлагат се едни освен противоконституционни промени в Закона за правосъдната власт, само че и дискриминационни, репресивни, жестоко нарушаващи магистратската самостоятелност. На публично разискване в началото бе показан план със напълно друго наличие по повод статута на магистратите, до момента в който импортираният на 02.03.2022г. законопроект в Народното събрание е със наличие, което не е подлагано на разискване и води до извод за неяснота, незаконосъобразност и липса на обективност. Прогресивна и сполучлива законодателна промяна не би могла да се реализира с противозаконни и необективни дейности. Параграф 41 от законопроекта съдържа взаимно изключващи се разпореждания. От една страна, в ал.1 на параграфа се показва, че статутът на магистратите се урежда съгласно член 194 от Закон за съдебната власт, а именно- преназначаване без конкурс, като съответната гилдия във Висш съдебен съвет разкрива съответните длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт. Разпоредбата основава общо обвързване за Висшия правосъден съвет, при закриване на съд или понижаване числеността му, да преназначи съдиите в еднакъв по степен съд, по опция в същия апелативен регион. Изцяло в пълномощията на Висшия правосъден съвет е да сътвори ред и правила, по които да бъде осъществено това “.
Според магистратите, в законопроекта официално се препраща към тази норма, само че в това време законодателната власт основава правила и условия, с които кадровият орган на правосъдната власт следва да се съобрази- параграф 41, алинеи 2-5 от законопроекта. Въвежда се обвързване първо да се разкрият места в съдилищата в България, едвам след което да се подадат заявки от магистратите на кое от разкритите места желаят да бъдат преназначени.
„ Такава уредба при закриване на общите съдилища не съществува. Въвежда се и обвързване за кадровия орган на правосъдната власт да съобрази разкритите места с натовареността на съдилищата и то единствено на наказателните отделения. Такова условие също не е налице при преназначаване на магистратите от общите съдилища при положение на закриване на съд или понижаване числеността му. Допуснато е невиждано авансово осъществяване на решенията на Висш съдебен съвет за назначение на магистратите, като им се постанова да търпят действието на решение, което след това може да бъде анулирано. Нововъведените разпореждания са дискриминационни, защото основават друг ред за преназначаване на магистратите от профилираните съдилища. Те са и противоконституционни заради това, че съставляват директно вмешателство на законодателната в правосъдната власт и указват на кадровия орган на правосъдната власт метода, по който следва да стане преназначаването на магистрати, което е в изключителната подготвеност на Висшия правосъден съвет. Налице е несъгласие сред наредбата на член 194 Закон за съдебната власт, която планува, че Висшият правосъден съвет разкрива съответните длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и параграф 41 от законопроекта, където се планува специфичен, по-неблагоприятен режим за профилираните съдии, отнасящ се за длъжности единствено в наказателните отделения на окръжните и апелативни съдилища. В цялостно несъгласие с алинея 1 е алинея 5 на въпросния параграф, където статутът на магистратите се отпределя по критерии, което по съществото си е конкурсна процедура. Въведените правила са в нарушаване на законовата процедура по 194 Закон за съдебната власт и основават изключителна такава за магистратите от профилираните институции. Въведени са дискриминационни критерии, които не съставляват преназначаване по смисъла на член 194 Закон за съдебната власт, а са конкурс в незабавен порядък, по изключителни, специфични правила и в нарушаване на конституционните правила за несменяемост на магистратите и практическа анулация на гаранциите за статута ни. Дами и господа, ние не се явяваме на конкурс, а закривате съда, в който работим. Поставяте ни в насилствена конкурсна процедура, като ни принуждавате да аплайваме за места, което кандидатстване прилича изселване. Критериите, посочени в законопроекта, са дискриминационни, прави се диференциация на стаж като съдии и стаж като прокурори и следователи /при състояние, че съдийският стаж на множеството съдии надвишава 10 години, а общият магистратски стаж надвишава 20 години/. Стажът в прокуратурата и следствието явно се смята от вносителите на законопроекта за стаж от по- ниска ръка, без да се регистрира, че точно стажът на един магистрат като следовател, прокурор и арбитър е гаранция за по- всеобхватен взор и по-богати на практика умения. Никога и в нито една кариерна процедура по повишение или преназначаване в правосъдната власт не е поставян подобен аршин. Има минимално дължим стаж, само че няма наказания за това, че с изключение на стаж като арбитър магистратът е имал и различен стаж в правосъдната система. Този аршин звучи цинично и неуместно за магистрати с сан „ Върховен касационен съд “. Още по-странен е критерият “предходно заемане на съдийска служба в съда, за който е подадено заявката “. Този аршин предопределя съответни избраници и не съставлява аршин, а предупреден и съдбоносен избор. Формулата на наложително, наложително „ изселване “ на магистрати е казус, принуда, посягане както върху професионалния, по този начин и върху персоналния ни живот. Определяме дейностите по внасяне на законопроект за изменение на Закона за правосъдната власт с такова наличие и претекстовете му за политически напън. Именно това слага под подозрение обективното и независимо разглеждане на висящите пред СНС каузи, което може да рефлектира върху вътрешното разбиране на съдиите и докара до самоотводи. Предвиденото законодателно решение за преустановяване на конкурсните процедури за профилираните съдилища и прокуратури също считаме, че нарушава правата на участниците в тях, които в продължение на години вземат участие в процедура, която се приключва без да се планува прекачване на откритите към този момент бройки към различен, еднакъв по степен съд. Закриването на към този момент открити бройки за магистрати е голословно и нестимулирано. Подобно решение е в пълномощията само на Висш съдебен съвет, а не на законодателния орган. Това съставлява изземване на пълномощията на правосъдната власт от законодателната.Внесеният законопроект дава опция за голословни кадрови решения на основата на неразбираеми критерии. Заобикалят се или нарушават настоящите все още организационни начала за структуриране на правосъдната система, като непоклатимост, бистрота и кариерно развиване, основава се привилегия на избрана категория магистрати и ограничаване на правата на друга, в нарушаване на тяхната равнопоставеност.Апелираме за ясни и транспарантни правила, кореспондиращи с конституционните гаранции, които да бъдат признати след публично разискване, в което да вземат участие всички заинтригувани лица “, се споделя още в декларацията.
„ Категорично и твърдо се противопоставяме на метода на регламентиране на статута на магистратите във импортирания законопроект за закриване на профилираното правораздаване. Предлагат се едни освен противоконституционни промени в Закона за правосъдната власт, само че и дискриминационни, репресивни, жестоко нарушаващи магистратската самостоятелност. На публично разискване в началото бе показан план със напълно друго наличие по повод статута на магистратите, до момента в който импортираният на 02.03.2022г. законопроект в Народното събрание е със наличие, което не е подлагано на разискване и води до извод за неяснота, незаконосъобразност и липса на обективност. Прогресивна и сполучлива законодателна промяна не би могла да се реализира с противозаконни и необективни дейности. Параграф 41 от законопроекта съдържа взаимно изключващи се разпореждания. От една страна, в ал.1 на параграфа се показва, че статутът на магистратите се урежда съгласно член 194 от Закон за съдебната власт, а именно- преназначаване без конкурс, като съответната гилдия във Висш съдебен съвет разкрива съответните длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт. Разпоредбата основава общо обвързване за Висшия правосъден съвет, при закриване на съд или понижаване числеността му, да преназначи съдиите в еднакъв по степен съд, по опция в същия апелативен регион. Изцяло в пълномощията на Висшия правосъден съвет е да сътвори ред и правила, по които да бъде осъществено това “.
Според магистратите, в законопроекта официално се препраща към тази норма, само че в това време законодателната власт основава правила и условия, с които кадровият орган на правосъдната власт следва да се съобрази- параграф 41, алинеи 2-5 от законопроекта. Въвежда се обвързване първо да се разкрият места в съдилищата в България, едвам след което да се подадат заявки от магистратите на кое от разкритите места желаят да бъдат преназначени.
„ Такава уредба при закриване на общите съдилища не съществува. Въвежда се и обвързване за кадровия орган на правосъдната власт да съобрази разкритите места с натовареността на съдилищата и то единствено на наказателните отделения. Такова условие също не е налице при преназначаване на магистратите от общите съдилища при положение на закриване на съд или понижаване числеността му. Допуснато е невиждано авансово осъществяване на решенията на Висш съдебен съвет за назначение на магистратите, като им се постанова да търпят действието на решение, което след това може да бъде анулирано. Нововъведените разпореждания са дискриминационни, защото основават друг ред за преназначаване на магистратите от профилираните съдилища. Те са и противоконституционни заради това, че съставляват директно вмешателство на законодателната в правосъдната власт и указват на кадровия орган на правосъдната власт метода, по който следва да стане преназначаването на магистрати, което е в изключителната подготвеност на Висшия правосъден съвет. Налице е несъгласие сред наредбата на член 194 Закон за съдебната власт, която планува, че Висшият правосъден съвет разкрива съответните длъжности в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и параграф 41 от законопроекта, където се планува специфичен, по-неблагоприятен режим за профилираните съдии, отнасящ се за длъжности единствено в наказателните отделения на окръжните и апелативни съдилища. В цялостно несъгласие с алинея 1 е алинея 5 на въпросния параграф, където статутът на магистратите се отпределя по критерии, което по съществото си е конкурсна процедура. Въведените правила са в нарушаване на законовата процедура по 194 Закон за съдебната власт и основават изключителна такава за магистратите от профилираните институции. Въведени са дискриминационни критерии, които не съставляват преназначаване по смисъла на член 194 Закон за съдебната власт, а са конкурс в незабавен порядък, по изключителни, специфични правила и в нарушаване на конституционните правила за несменяемост на магистратите и практическа анулация на гаранциите за статута ни. Дами и господа, ние не се явяваме на конкурс, а закривате съда, в който работим. Поставяте ни в насилствена конкурсна процедура, като ни принуждавате да аплайваме за места, което кандидатстване прилича изселване. Критериите, посочени в законопроекта, са дискриминационни, прави се диференциация на стаж като съдии и стаж като прокурори и следователи /при състояние, че съдийският стаж на множеството съдии надвишава 10 години, а общият магистратски стаж надвишава 20 години/. Стажът в прокуратурата и следствието явно се смята от вносителите на законопроекта за стаж от по- ниска ръка, без да се регистрира, че точно стажът на един магистрат като следовател, прокурор и арбитър е гаранция за по- всеобхватен взор и по-богати на практика умения. Никога и в нито една кариерна процедура по повишение или преназначаване в правосъдната власт не е поставян подобен аршин. Има минимално дължим стаж, само че няма наказания за това, че с изключение на стаж като арбитър магистратът е имал и различен стаж в правосъдната система. Този аршин звучи цинично и неуместно за магистрати с сан „ Върховен касационен съд “. Още по-странен е критерият “предходно заемане на съдийска служба в съда, за който е подадено заявката “. Този аршин предопределя съответни избраници и не съставлява аршин, а предупреден и съдбоносен избор. Формулата на наложително, наложително „ изселване “ на магистрати е казус, принуда, посягане както върху професионалния, по този начин и върху персоналния ни живот. Определяме дейностите по внасяне на законопроект за изменение на Закона за правосъдната власт с такова наличие и претекстовете му за политически напън. Именно това слага под подозрение обективното и независимо разглеждане на висящите пред СНС каузи, което може да рефлектира върху вътрешното разбиране на съдиите и докара до самоотводи. Предвиденото законодателно решение за преустановяване на конкурсните процедури за профилираните съдилища и прокуратури също считаме, че нарушава правата на участниците в тях, които в продължение на години вземат участие в процедура, която се приключва без да се планува прекачване на откритите към този момент бройки към различен, еднакъв по степен съд. Закриването на към този момент открити бройки за магистрати е голословно и нестимулирано. Подобно решение е в пълномощията само на Висш съдебен съвет, а не на законодателния орган. Това съставлява изземване на пълномощията на правосъдната власт от законодателната.Внесеният законопроект дава опция за голословни кадрови решения на основата на неразбираеми критерии. Заобикалят се или нарушават настоящите все още организационни начала за структуриране на правосъдната система, като непоклатимост, бистрота и кариерно развиване, основава се привилегия на избрана категория магистрати и ограничаване на правата на друга, в нарушаване на тяхната равнопоставеност.Апелираме за ясни и транспарантни правила, кореспондиращи с конституционните гаранции, които да бъдат признати след публично разискване, в което да вземат участие всички заинтригувани лица “, се споделя още в декларацията.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ