София Лорен, Пол Нюман, Елизабет Тейлър, Шон Конъри. Снимките на

София Лорен, Пол Нюман, Елизабет Тейлър, Шон Конъри. Снимките на голям брой международни звезди украсяват стените на хотел " Булгари " в Найтсбридж, а още една преди малко излезе от асансьора, с цел да поздрави FourFourTwo. " Точно по този начин, аз съм ", споделя Димитър Бербатов. Така стартира представянето на някогашния капитан на България в рубриката One on One на известното английско списание. Представяме ви цялото изявление, оповестено в новия брой на FFT.

- Наистина ли си бил похитен като футболист на ЦСКА?
- Всъщност беше съвсем похищение. Беше една много конфузна обстановка, а и плашеща, тъй като бях доста млад. Беше късно през нощта - водиха ме на непознато място, не знаех къде съм. Направиха го, тъй като желаеха да подпиша с различен български клуб - ставаше дума за може би най-големия мафиот в родината ми. Там нещата ставаха по този начин - споделили са: " Идете и го доведете, по дяволите ". Там беше и този вид, който ми говореше простотии, които не чувах. Само мислех: " Какво, по дяволите? Какво, по дяволите? Къде съм? Моля, помогнете ми ". Имаше доста телефонни диалози. За благополучие, най-после съумях да си потегли и бях окей, само че си беше плашещо.

- Вярно ли е, че в ЦСКА ти, Мартин Петров и Стилиян Петров не сте имали пари? И когато сте ходили за кафе, сте карали да ви пишат дължимото върху сметката на различен състезател? Колко мъчно бе тогава за младите футболисти в България?
- Нямахме никакви пари, а когато си младо момче, се опитваш да си хитрец. По-възрастните играчи могат да ти купят нещо или да пишеш напряко нещо на сметката им. Някой път им искаш заем. По-късно той ще ревизира сумата и ще каже нещо като " Какво?! ". Младите живееха дружно и фамилията пращаше неща за ядене. Понякога обаче сте изяли всичко и би трябвало да съберете трохите, с цел да сложите нещо в устата си. Понякога пък нямаше вода и трябваше да пием солена вода от някой буркан. Пиеш, тъй като би трябвало да пиеш нещо. Бях на 16 години и бяха в действителност сложни времена. Мислиш си за времето обратно и си спомняш всички тези ла*на, само че е добре да ги помниш. Това ме направи мощен.

- Както Ливърпул през тази година, един път и ти загуби край в ШЛ от Реал Мадрид, след оня Гол знамение. Тази загуба смекчи ли удара на Байер Леверкузен през 2002 година?
- Не, по дяволите! Нищо не смекчи. Беше мъчителен епизод от моята кариера, само че голът бе необикновен. Бях тъкмо зад Зинедин Зидан, който гледаше падащата топка. Помислих си: " Не, апелирам те, не ". Понякога усещаш, че голът идва, че Зидан ще откри топката, както я откри. Бяхме дребен тим, който излезе против великани и не заслужаваше да загуби. Победихме Манчестър Юнайтед и Ливърпул по пътя към финала - два отбора, които никой не очакваше да отстраняваме. Пътуването си струваше, макар че не свърши добре за нас в Глазгоу. Беше разочароващ сезон, тъй като завършихме втори в шампионата на Германия, а и за Купата на Германия. Разполагахме с огромни играчи като Михаел Балак, Улф Кирстен и Зе Роберто. Научих доста от тях.

- Стана щатен дузпаджия на Байер, откакто Ханс-Йорг Бут позволи един от най-странните голове през 2004 година. Нещата бяха ли свързани?
- Когато Шалке ни вкара от центъра ли? Забавно е, когато мислиш за това в този момент. Ха-ха. Йорг беше нашият вратар и нашият реализатор на дузпи. Той вкара гол, а по-късно се затича към вратата си и се поклони на всички като Марко ван Бастен. Шалке извърши центъра бързо, а Йорг към момента тичаше и топката се заби в мрежата. Ние започнахме: " Йорг! Какво, по дяволите?! ". След това споделих, че в този момент е мой ред да удрям дузпите - това е работа на нападателите, не на ши*аните вратари…

- Защо отиде в Тотнъм? По това време те не бяха огромен хит…
- Вкарвах голове за Леверкузен и моят сътрудник ми сподели, че има интерес от Англия, от Спърс. Помислих си: " Какво? Исках Манчестър Юнайтед, Барселона или Реал Мадрид - най-великите клубове на света ". Когато си млад, разсъждаваш по този начин. Винаги искаш да бягаш, преди още да си проходил. След това обаче започнах да виждам мачовете им, играчите им. Те бяха извънредно упорити. Мартин Йол беше техен управител и бе споделил: " Това е моят човек, желая го ". Когато си футболист, искаш да се чувстваш специфичен, значим. Знаеш, че в случай че мениджърът те желае, той ще бъде добър с теб. Те се бориха за присъединяване в Шампионската лига, а аз гледах мачовете им. Казах си, че може би е време да отида. Беше превъзходен ход от моя страна.

- Роби Кийн ли беше най-ефективният ти сътрудник в офанзива?
- С него имахме огромно съгласие - той постоянно се бореше за тима. Аз си споделях: " Окей, Кийно, ти тичай на всички места, аз ще търча в главата си и всичко ще е тъкмо! ". Ха-ха. Имаше доста добра химия сред нас. Знаех къде е той, преди топката да е пристигнала при мен, и противоположното. Ако видите по какъв начин сме постигнали някои от нашите голове, ще установите, че знаех чудесно какво ще направи той. Почти като телепатия. Понякога нямаш потребност от тренировки за тези неща. Просто нещата се получаваха, като че ли сме се познавали постоянно.

- Бившият бранител на Спърс Дориан Дервит съобщи необичайно, че един път е видял Кийн да показва своите плъзгащи умения на две девойки в нощен бар. Ти ставал ли очевидец на такова нещо от негова страна?
- Какво?! Не, в никакъв случай не съм го виждал. Със сигурност ще го запитвам за това. Ха-ха. Роби си правеше майтапи с всички в Спърс, въпреки и не толкоз с мен. Особено, когато излизахме за утринна подготовка, момчетата знаеха, че в никакъв случай не трябва да се занасят с мен. Иначе щяхме да имаме проблем. Има хора, които заран постоянно споделят: " Здравей! Как си през днешния ден? ", а аз бих споделил: " Майната ти, доста е рано ". Просто желаех да бъда оставен самичък, с цел да се събудя в главата ми.

- Защо не отиде да загряваш като запаса по време на последния мач на Мартин Йол в Спърс?
- Стана по този начин, че Ман Юнайтед пристигна на дневен ред за мен, а когато някой сложи трансфер в главата ти, става мъчно да се концентрираш, което ти носи някои проблеми. Бяхме посетители на Нюкасъл в този миг. Бях на пейката и желаех да играя. През второто полувреме ми бе казано да стартира да затоплям, с цел да влизам в игра. Аз обаче споделих: " Готов съм да вляза, нямам потребност от загрявка ". Когато си млад, го играеш корав. Треньорите не заслужаваха такова отношение. После се им се извиних и тъй като Мартин е превъзходен човек, той не го одобри персонално.

- Какво беше възприятието да отбележиш онази дузпа за Тотнъм на финала през 2008 година?
- Беше пъклен с напрежение, доста значим миг. Дузпа на " Уембли " пред 90 000 фенове, на вратата беше Петер Чех, а зад нея почитатели на Челси и Спърс. После гледах клипове на тази дузпа в YouTube, всички с телефони в ръка споделяха: " Берба, апелирам те, вкарай ". Осъзнаваш какъв брой значимо е това за последователите на Спърс и това евентуално се оказа повратният миг в мача, тъй като Челси беше любимец. Опитах се да бъда спокоен и да не демонстрирам страст, само че вътрешно бях в действителност нервозен. Понякога можеш да се самосаботираш в сходна обстановка. Ние сме хора и отрицателните мисли могат да надделеят над позитивните. Почваш да си мислиш: " А в случай че пропусна? ". Но в случай че продължиш да мислиш по този начин, си прецакан. Реших да се придържам към естественото за мен осъществяване на дузпа. Получи се добър удар. Де факто никой не ни даваше късмет в този край, само че ние го спечелихме. Беше необикновено да подвигна купата на " Уембли ". Това беше първи трофей за Спърс отдавна насам. Все още е единственият трофей на клуба през последните 10 години. Беше специфичен ден за мен и се надявам скоро да видя същото. Клубът го заслужава поради играчите, мениджъра и стадиона, с които разполага в този момент. Те имат всичко. Рано или късно, уповавам се скоро, те ще вдигнат още веднъж трофей.

- Решението да напуснеш Спърс и да отидеш в Манчестър Юнайтед през 2008 година?
- Беше мъчно. Виждате го непрестанно, когато футболисти сменят клубовете. В моя случай, просто следвах пътя си. От дребен си мечтаех един ден да играя за един от най-големите клубове в света, дружно с най-силните футболисти в света. Това беше върхът за мен. Когато моментът пристигна, знаех, че доста хора са ми ядосани, само че имах потребност да последвам своя път.

- Колко близо беше до автограф с Ман Сити вместо с Ман Юнайтед?
- Не мисля, че бях близо, в случай че би трябвало да съм почтен. Агентът ми сподели за някакъв интерес, само че споделих: " Дори не споменавай различен тим, отивам в Ман Юнайтед ". Заради историята, играчите, традицията, всичко. Мисля, че беше вечерта преди Сити да подпише с Робиньо. Тогава моят сътрудник ми сподели: " Берба, и различен клуб се включи за теб ". Отвърнах: " Майната му, отиваме в Ман Юнайтед ". Той сподели: " Но те ще ти дадат повече пари ". Понякога не опира до пари, помислих си. Бях като кон с капаци: " Не, отивам в Ман Юнайтед ". За мен това беше верният избор, тъй като да съм на върха на планината бе моята фантазия. Особено, когато идваш от Източна Европа, от дребен град, и никой преди теб не го е правил. Работих доста през моята кариера, имах своите възходи и падения, и това беше премията ми - отидох в един от най-големите тимове в света. Беше фантастично възприятие.

- Какви са най-хубавите ти мемоари от работата с Уейн Рууни, Карлос Тевес и Кристиано Роналдо?
- Беше полуда. Оценяваш всеки миг от тренировката, освен с тримата, а и с всички останали. Виждаш какъв брой пристрастеност за победа има у всеки. На тренировките се стигаше и до сбивания, когато някой изрита някого, само че на терена бяхме един тим. Виждаш по какъв начин тренира Кристиано Роналдо: първият, който идва да тренира, остава след тренировката и най-после отива във фитнеса. Всички тези неща, които го направиха един от най-хубавите в света. Виждаш и тренировките на Рууни: на игрището се зарежда като вманиачен и приказва с новите момчета, с цел да им помогне да се интегрират в отбора. Той беше доста добър в това, даваше препоръки на всички, говореше с всички младоци. Въпреки че тогава още не беше капитан, той се държеше като подобен и стана подобен. Виждаш всички по какъв начин упражняват: Гигси, Скоулси, Гари Невил, и си казваш: " Окей, мамка му, би трябвало да давам всичко от себе си, с цел да имам късмет да играя ".

- Кой прекарваше повече време пред огледалото - ти или Роналдо?
- Е, имахме доста огледала. Идваш в съблекалнята и виждаш мен, Кристиано, Рио, Евра… Хубави времена.

- Асистенцията, която даде на Роналдо против Уест Хам през 2008 година ли беше най-хубавото ти осъществяване на терена?
- Вероятно не, само че беше едно от най-хубавите и съм го упражнявал доста - не толкоз на тренировки с тима, а у дома. Когато си у дома, нямаш доста други неща за правене и започваш да риташ топката, опитваш трикове, които след това ще са ти потребни по време на игра. На тренировката по-късно си мислиш: " Нека в този момент опитам това, което правех у дома ". Няколко пъти се справяш зле, само че по-късно нещата стартират да се усъвършенстват. Този финт го пробвах, тъй като когато си на аутлинията, бранителят си мисли, че няма къде другаде да отидеш. Подминах Джеймс Колинс и си мислех: " Няма къде да идеш към този момент, Бербс ". Финтът бе съвършен, а това, което го прави още по-специален е, че приключи с гол. Иначе щеше да е просто следващият трик. Когато голът е на Кристиано Роналдо, асистенцията тежи още повече. Когато той прати топката в мрежата, пробвах да наподобявам спокоен - без страст, да се върна към центъра като че ли нищо не се е случило. " Това е елементарен ден за мен ". Вътрешно обаче крещях: " Супер! Видя ли това?! ". Ха-ха.

- Какво мислиш за сравненията сред теб и Ерик Кантона?
- Не им бях почитател - в никакъв случай не съм се правил на някой различен и в никакъв случай не съм разбирал сходни съпоставения, даже и с играчите през днешния ден. За мен това е неверно. Такова съпоставяне носи напрежение върху младите играчи и те стартират да играят по друг метод. Няма място за съпоставения - Кантона беше пъклен добър. Аз пробвах да играя по собствен метод.

- Хеттрикът против Ливърпул ли беше най-големият миг в кариерата ти?
- Беше мощен миг, тъй като беше против Ливърпул и тъй като победихме. Бях в отлична форма и всичко ми се получаваше - вторият ми гол изискваше специфични умения. След подобен мач не се спи. Мислиш, прехвърляш мача в главата си цяла нощ.

- Кой е обичаният ти нападател?
- Имах двама любимци - единият беше Алан Шиърър, който вкарваше отвред. Вкарваше голове, разбиваше носове… Беше необикновен. Знаете по какъв начин чества гол той. Това беше паметно (бел. прочие - подвига ръка и стартира да скандира " Шиърър! Шиърър! " ). Първо симпатизирах на Блекбърн, тъй като Шиърър беше там, след това на Нюкасъл. Родителите ми ми подариха фланелка на Нюкасъл с №9, тъй като знаеха какъв брой доста обичам Шиърър. Спал съм с тази фланелка. По-късно я изгубих, само че неотдавна се видях с майка ми и тя ми я даде. " Какво, по дяволите? Това е фланелката ми на Нюкасъл ", споделих. Бях благополучен да я видя още веднъж. Другият ми обичан нападател беше Марко ван Бастен - той беше техничен, изящен, комплициран нападател. Опитвах се да копирам придвижванията му. Имах головете му на видеокасета. Когато се отхвърли прибързано поради травма, имаше плачещи хора на " Сан Сиро ". Аз плаках също тогава.

- Беше ли горделив, когато изравни върха на Шиърър за пет гола в един мач от Премиър лийг?
- Можех да вкарам и шест, само че Пол Робинсън избави. Бях първият чужденец, който вкарва пет гола в един мач в шампионата, и да съм в компанията на Шиърър и Анди Коул, бе необикновено. Винаги съм казвал, че това да си от дребна страна, прави достижението по-специално. Истина е. Пет гола в един мач, в може би най-силното състезание в света - велико достижение е.

- През 2009 година влезе запаса на финала в ШЛ, а през 2011 година даже не беше на пейката. Как одобри това?
- Със сигурност не беше прелестно възприятие, тъй като усещах, че заслужавам да бъда там. Такова обаче бе решението на нашия управител. Хубавото е, че по-късно той призна, че е позволил неточност, вадейки ме от групата за финала. Няма мусене - било, каквото било. Може би нямаше да донеса такава разлика в мача, тъй като Барселона сподели невероятна игра в онази вечер. Свършено е към този момент, минало.

- Според теб за какво Алекс Фъргюсън те остави втори избор през сезон 2011/2012, макар че беше спечелил " Златната обувка "?
- Не знам. Дойде Хавиер Ернандес, той беше млад, друг вид нападател и вкарваше голове. Работиш интензивно, с цел да обърнеш хода на събитията. Разочароващо е, когато не играеш. Искаш отговори, а аз бях много твърдоглав с Алекс, питайки го: " Зашо не играя? Искам да играя, апелирам ". Имаш потребност от диалог, само че може би желаех постоянно такива. Той беше извънреден управител. Говореше друго с всеки един, а това е значимо нещо във футбола, изключително в огромните клубове, тъй като там е цялостно със звезди с огромно самочувствие. За такова нещо би трябвало да си експерт.

- Защо отхвърли на Ювентус и избра Фулъм през 2012 година?
- Защото обичам Англия и управител на Фулъм беше Мартин Йол, който щеше да каже: " Отборът стартира с Берба ". По това време имах потребност от това. Понякога губиш убеденост, значимо е само да играеш. Иначе може да започнеш да се съмняваш в себе си и да се питаш: " Май не съм толкоз добър? ". Йол обаче постоянно е вярвал в моите качества. Затова взех решение: " Бербс, по-добре не отхвърляй предлагането ". Имаше също интерес от страна на Тотнъм да ме вземат назад, само че дадох дума на Мартин Йол. Отидох във Фулъм и вкарах 15 гола в първия ми сезон.

- Как отговаряш на хората, които те назовават ленив?
- Това е неразбирателство. Ако им покажа статистиката ми по отношение на тичането в моята кариера, ще видят, че постоянно съм бил в топ 5 на тимовете ми. Има играчи, които се демонстрират по избран метод пред почитателите и коментаторите. Топката явно ще излезе в тъч, само че те бягат след нея и почитателите споделят: " Да, добре, вижте го по какъв начин се труди ". Не одобрявам такива играчи. Не одобрявам и треньори, които крещят и се вършат, че работят - никой в никакъв случай не е чувал инструкциите на мениджъра. Някои играчи се нуждаят от утвърждение, тъй като са имали прогнил мач. Затова вършат няколко спринта и хората си споделят: " Вижте го по какъв начин старателно работи за тима ". Майната му, те не работят въобще, това е подправено.

- Когато играеше за Монако, очакваше ли неочаквания взрив, който направи в последните сезони?
- По време на първите ми тренировки, другите играчи летяха към мен и си споделих: " Какво става, мамка му?! Вече остарял ли съм ". Бях на 33 години, само че в тима бяха Хамес Родригес, Фалкао и Марсиал, които тичаха и ме правеха да наподобявам като простак. Но ми харесваше там. Насладих се на мача, в който победихме Арсенал. Може да видите по езика на тялото им, че първоначално те ни бяха подценили. Хората ме питат дали тогава съм знаел за Килиан Мбапе. Честно - не знаех. Няма да ме чуете да споделям: " Да, знам го, той беше там, дадох му препоръки и го виждате в този момент какъв брой брилянтен е ".

- Пушенето пречеше ли ти на тренировките?
- Това е най-погрешното нещо на света - в никакъв случай не съм пушил в живота си. Едно време приятелите ми пушеха, преструвах се, че пуша и аз, държейки цигара. За да наподобявам по-готин. Това беше и не знам за какво хората са решили, че пуша. Само поради една фотография. Сега с пурите е друго. Пушенето е с цигари.

- Не игра на международно състезание. Това ли е едно от най-големите ти разочарования?
- Винаги има подобен риск, когато си от дребна страна. Шансовете ти да играеш на международни финали са доста дребни. Това евентуално е едно от разочарованията на моя живот, само че един от дните, в които съм бил най-горд, бе когато счупих върха за най-вече голове с националния тим. Това беше голяма чест за мен, върхът беше седял с години. Христо Бонев е бил популярен футболист.

- Може ли да ни кажете повече за качествата на Дейвид Джеймс като треньор?
- Смятам, че той се отнасяше с мен по метод, по който не трябва. Редно е да има почитание и съгласие по време на мача - споделих му го и нещата не се развиха добре. Не мисля, че футболът би трябвало да се играе по подобен метод. Всички останали в Индия се държаха добре с мен. Беше забавно да ида там и да се срещна с различен тип просвета - всичко бе друго по отношение на това, на което съм привикнал. На този стадий на кариерата ти искаш да продължиш да играеш.

- Надяваш ли се да продължиш да играеш?
- Хората ме питат къде ще играя през този сезон, само че не помнят, че съм на 37 години, макар че наподобявам на 25. Трябва да си реалист, без значение какъв брой мощно искаш да продължиш да играеш. Искам да съм в Ман Юнайтед, Реал Мадрид или Барселона, само че няма по какъв начин да се случи. Искаш да играеш, само че в същото време не искаш да ставаш за смях. Ако скоро получа оферта, може да се опитвам още един път. Всеки ден упражнявам, в добра форма съм. Във футбола е мъчно да се откажеш, това е любовта на живота ти. Когато се откажеш, умира малко парче от теб. Имаш си обред - събуждаш се и отиваш да тренираш. После обаче, когато спреш, се събуждаш и караш децата до учебното заведение. Ако нямаш някакъв проект, си изгубен.

- Може ли да станеш идващият Робърт Де Ниро?
- Ха-ха. Обичам филмите и обичам неговите филми, изключително " Кръстникът ". Този филм го върших вкъщи и беше доста занимателно. Реакциите за това също бяха положителни. Имам доста ползи, само че главният ми фокус остава върху футбола - ще взема лиценз за треньор. Кой знае, един ден може да стана футболен управител.