София казва не на омразата е името на конференцията, състояла

...
София казва не на омразата е името на конференцията, състояла
Коментари Харесай

Юлиана Методиева: Мълчанието на политиците показва, че не владеят побеснелите коне на националпопулизма

София споделя " не " на омразата е името на конференцията, състояла се на 15 февруари в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Тя беше проведена от съдружие " Маргиналия " в партньорство със Столична община и други организация. По този мотив " Дневник " беседва с Юлиана Методиева от " Маргиналия ".

София сякаш не е най-хубавият образец за това по какъв начин се ръководят придвижванията и настроенията, които излъчват ненавист. Особено след 2013 година, когато стартира т.нар бежанска вълна

- През 2013 година София беше стъписана от мигрантската вълна. Тогава се появиха гражданските патрули, на които никой не възрази, че съставляват доброволна акция за принуждение на принуда над тези клети бягащи хора от войната. Знам за разкази на възпитаници, които споделят по какъв начин в региона на НДК е имало неочаквани набези на хора. Организацията на тези групи е била доста добра, тъй като са успявали да избягат преди да пристигна полицията.

Така излиза, че центърът на София е бил котило на сходни прояви, не знаем какво е било ситуацията в крайните квартали. Това са фашисти, в тяхната стратегия се съдържа пречистване на обществото от нездравословните. Те са градинарите, които гледат на малцинствата като бурен, който би трябвало да отскубят. Те търсят шоу резултат, с цел да ги запомним. Обществото придобива доверие към тях, тъй като в случай че хората не обичат роми, а те ги бият, то те са положителните. Този неофашизъм се изповядва и от хората, участници в поклонението на военачалник Христо Луков, известно като Луков марш, изповядва се и от екстремистки групи. Те са значително окуражени от своето държание, тъй като и полицията бездейства против тях. Защото усеща, че расисткият звук на ние " белите ", " положителните ", " българите " против етнически другите се дава от горе, от най-високото равнище, от политическата естрада. Тази проява на извънредно дясното е извънредно нарастанала.

Не желая да бъда юрист на Столична община, само че знам, че се вършат доста старания.

Има освен тирада на омразазата, само че и една непоносимост към мнението на другия, към този, който се осмели да сложи под подозрение другата позиция. Как да се реагира на това?

- Имаме една институция, която доста ни дължи и това е прокуратурата. Ние като жители и публицисти може да споделяме своете изрично " не ". Но би трябвало още готовност от способените органи. Към конференцията имаше засилен интерес от университетските общности, които до момента доста не влизаха в конфликта. Най-добрата вест е че елитът усети казусът. Тази година всички бяха доста щастливи и потресени по едно и също време от кино лентата на Адела Пеева " Да, живее България ", което значи, че и документалистите започнаха да схващат, че към този момент има нова среда. Тя е качествено нова. Тази непоносимост и ненавист следим към този момент на всички места – и в Народното събрание, в интернет, на всички места. От словото до закононарушението – крачката е дребна и я виждаме към всеки акт на манифестиране на демократични убеждения.

Наказателният кодекс не е безапелационен в дефиницията на закононарушението от ненавист, което може да бъде едно от обясненията.

Липсата единствено на решителност в Наказателния кодекс ли прави полицията и прокуратурата безсилна. Преди време " Дневник " писа за директива на основния прокурор към прокурорите по какъв начин да разпознават закононарушения от ненавист от тези по хулигантски подбуди.

- Това е доста забавна тематика. От прокуратурата са ни призовавали да образоваме прокурори. Но да погледнем към тематиката за Луков марш. Защо има подобен огромен спор в обществото кой е военачалник Христо Луков? Аз ще позволи най-оневиняващата причина за позицията на младежите - че те не знаят. По същият метод всяка демонстрация на антисемитизъм и ксенофобия може да отдадем на неведение. Толкова знаят и учителите, което значи, че толкоз знаят и и прокурорите. Къде да се научи истината?

Периодът от историята, обвързван със събитията от края на 30-те и 40-те години не се преподава пълноценно. Образованието не се занимава с това минало и по този начин се предпоставя незаинтересованост у хората. Така може да извадиш всеки военачалник от предишното, стига да е бил смелчага и да буди патриотични усеща. И стигаме до университета, където оказва, че слепотата за предишното също битува. Именно поради незнанието и необразоваността всевъзможен вид национал популистки внушения виреят. Когато тези деца и младежи от Луков марш минифестират, те разчитат на вълната на хипер национализъм. А тя отиде оттатък патриотичното. С демонстрацията на този неестествен шовинизъм, те откриха този ужасяващ звук на дискриминация към всичко. И това влезе във властта.

Отпор против това събитие не би трябвало ли да са здрави медии?

- Медиите са същото нещо като обществото. То тъне в неведение и непрекъснати кавги, непрестанен разлом сред едни и други. Медиите са по-оправдани в държанието си. Защото обществото задава дневния ред и то трябваше да извиси на първа позицията образованието. А тази тематика не влиза в дневния ред като точка първа. Медиите наподобяват на това общество. Те се вършат от тези хора, приключили тези български учебни заведения и университети и те мултиплицират и озвучават недъгавостта на обществото по значимите въпроси. По въпроса за медиите ще кажа нещо прекомерно тривиално – няма по -страшна медийна среда от тази в България. Твърдя го най-отговорно.

Последните образци са към текстове за истанбулската спогодба – някои от тях, излезли в национални медии като в. " Труд " лъхат на хомофобия. А медиите, които съумяват да запазят демократичния звук стават непрестанен обект на обругаване и неизбежно попадат в позицията на самозащита. Която не е потребна за тях. Те не би трябвало да бъдат отбранителни, тя би трябвало бъде самодейни, да осведомят обществото, да ги извежда на друго равнище.

Все отново не би трябвало ли медиите да задават дневния ред на обществото, а не противоположното. Ако те пишат по-често, вършат следствия.

- Във значимите, електронните медии, които са националните малките екрани, не може да кажем, че тематиката за образованието не е застъпена. И все пак обществото не счита, че това е казусът. За него то се трансформира в подобен при банкет на детска градина и към разноските за 15-ти септември.

За справяне с речта на омразата до какъв брой е належащо по-изявено публично и или политическо водачество?

- Политиката е в безспорен дълг към обществото. Например, не чух по какъв начин ясно и умерено български политик да сподели какво мисли за Истанбулската спогодба. Скандалът, който се развива по тази тематика към този момент втори месец, разрушава остарели консенсуси. И на този декор, никой политик не се опита да модерира със спокоен звук това, което се изля. От министър - ръководителя до ръководител на Народното събрание никой не сподели с позиция, че не може да има тирада на омразата. Няма подобен модел. Като замълчиш, в действителност даваш късмет на представителите на езика на омразата да се усещат уютно.

Нямаше реакции и за изявлението на вицепремиера Валери Симеонов за евродепутата Ска Келер. Единствено имаше разграничаване от кабинета, публикувана през неговата пресслужба

- Това ще бъде платено доста скъпо. Това не е домакински проблем. Закъснелите или никакви реакции, приказват за това, че ръководителите на страната не владеят побеснелите коне на националпопулизма

Говорихме, че политическото водачество отсъства, само че къде е публичното. Казвате че елитът се е обединил, само че дали той е различим?

- Работата на професорите е да бъдат в университети и там да подвигат равнището на дебатите на образованието, на доста скъпите и достоверни изворови знанията.

Гражданското общество има своите лидерски фунцкии и обстановката с Истанбулската ковенция сподели, че какв8817998ито и да са центробежните сили в гражданския бранш – някой с някой се разделил, някой не желае да си играе, то те се обезвреждат в лицето на една по-голяма опасност - доста настъпателно държание на този национал популизъм. Ако медиите дават повече думата на водачите, на тези, които са поредни в своята гражданска позиция и публично мнение, публичното водачество ще стане по-видно.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР