София. Изложбата Образци на великолепието – азербайджанско народно творчество, посветена

София. Изложбата „ Образци на великолепието – азербайджанско национално творчество ”, отдадена на 25-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Република Азербайджан и Република България ще бъде открита през днешния ден. Това оповестиха от Посолството на Република Азербайджан в Република България. Събитието ще стартира в 18.00 часа, в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките (пл. „ Княз Александър I “ №1). Изложбата показва пъстра палитра от мостри на обичайните занаяти в Азербайджан. Още от антични времена Азербайджан е бил прочут като един от най-големите центрове, където са съсредоточени обичайни занаяти като килимарство, бижутерство, бродиране, текстил, керамика, медникарство и други Килимарството е неотделима част от азербайджанската просвета. Килимът е основен детайл на локалния метод на живот, в който се отразяват обществените, икономическите, политическите и културните промени в историята и обществото като цяло. Освен това, килимът не е просто подробност от вкъщи, за хората той е и едно от главните полета за изява посредством изкуство. Традиционният килим, който извършва както прагматични, по този начин и символни функционалности, показва най-точно пътя на азербайджанската просвета. Изложбата демонстрира мостри от водещите килимарски центрове в Азербайджан – Губа, Ширван, Карабах и Газах. Медникарството е един от развитите раздели на азербайджанското обичайно изкуство, а неговите съществени центрове са Гянджа, Шамахъ, Нахчъван, Баку и Лахъдж (Исмаиллъ). Изложбата демонстрира разнообразни домашен съдове от мед от ХІХ и началото на ХХ век от частната сбирка на госпожа Шафаг Гурбанова. Колекцията съдържа повече от 500 екземпляра, събирани над 30 години. Изложбата показва някои от обичайните домашен медни съдове, като да вземем за пример комплект съдове за измиване, канче, табла, съд за мляко, кана и други Те впечатляват с богатата си техника, изящната си форма и разнообразни орнаменти. Съдовете са украсени с орнаменти вид арабеск, флорални претекстове, изображения на животни и птици, ловни подиуми, дати на направа, имена на притежателите и калиграфски надписи със стихове от Свещения Коран. Основните детайли на азербайджанските обичайни носии са се развивали през вековете. Всеки район има неповторима художествена декорация и характерности. Още повече, видът на носията дефинира фамилния и обществения статус, а също по този начин, възрастта на притежателя. Например, носиите на омъжените и неомъжените дами са различни; младите дами са носели по-цветни облекла, до момента в който възрастните са предпочитали недекорирани и елементарни одежди. Изложбата демонстрира реплики на носии от сбирките на известни музеи. Един от главните детайли на женската носия е така наречен келагаи – копринен шал за покриване на глава с отпечатани орнаменти. Производството на келагаи е познато в Азербайджан от дълбока античност. Висококачествени келагаи се създават в Шеки, Гянджа, Шамахъ, Нахчъван, Тебриз и Басгал. Бижутерството е едно от античните изкуства на Азербайджан. Първите мостри са се появили през бронзовата ера (ІV-ІІ в. прочие н.е.) и са били употребявани при ритуали. Те са били украсявани с разнообразни спирали, медальони, кръгове, изображения на птици и животни. По-късно, по време на локалните и обществените промени, тези антични модели са придобили други форми и по този начин бижутерийните произведения стават неотменима част от носиите. Азербайджанската бижутерия изживява своя Ренесанс през Средните епохи. Някои от огромните градове на Азербайджан, като да вземем за пример Шеки, Баку и Гянджа стават центрове на бижутерийното изкуство. На тази галерия са показани модерните бижутерийни единици като диадема, брошка, колие, гривна, пръстен, обеци. Изработени са от майстора Едуард Шамаряев и неговите възпитаници Елчин Ибрахимов и Теймур Бахшиев. Едуард Шамаряев е създател на повече от 100 мостри на бижутерията, които главно са украсени в обичаен и съвременен жанр, следвайки техниките на филиграна и емайла. Керамика се е правила в Азербайджан от бронзовата ера. Тя е била необятно публикувана в семейството. Изложбата показва ръчно направени съдове на Салех Мамедов, занаятчия на актуалната керамика. Той основава нови арт-произведения, бидейки въодушевен от азербайджанската керамика от древността и Средните епохи. Създател е на доста декоративни творби от глина, като е употребявал техниките на боядисването посредством гледжосване и желиране, ангоб и гланц.