Икономическият и социален съвет прие резолюция, свързана с насърчаването и използването от малките и средните фирми на пазарите за растеж
София. Икономическият и обществен съвет (ИСС) одобри резолюция, обвързвана с насърчаването и потреблението от дребните и междинните компании на пазарите за напредък. Това оповестиха от ИСС . Резолюцията на ИСС е по отношение на „ Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламенти (ЕС) № 596б2014 и (ЕС) № 2017/1129 по отношение на насърчаването и потреблението на пазарите за напредък на МСП “ – COM (2018) 331 final – 2018/0165 (COD).
ИСС поддържа кардинално предлагането на Европейска комисия и акцентира в резолюцията си, че защото близо 99.8% от работещите компании у нас са в сегмента на дребните и междинните предприятия (МСП), а българският финансов пазар сега е доминиран от такива обществени компании (98%), предлагането е от огромна социална значимост. ИСС подчертава върху измененията, които ще основат условия за превъзмогване на несъразмерната административна тежест върху МСП както при вписване на обществени пазари или издаване на акции и облигации, по този начин и във връзка с размера на разкриваната информация от страна на тези емитенти пред националния способен орган и пред обществеността. Това би облекчило достъпа на дребните и междинни предприятия до по-евтин запас за развиване посредством финансовите пазари като опция на банковото кредитиране.
ИСС акцентира, че Предложението за Регламент ще би трябвало да бъде придружено и с промени в националното законодателство. В тази връзка ИСС показва опасения, че в случай че при бъдещи законодателни промени не се вкарат спомагателни критерии и механизми, които да отличават сдруженията, чиито принадлежности са позволени до търговия на Българската фондова борса (БФБ), от емитентите, които следва да се търгуват на пазара за напредък на МСП, ще се основат условия за маргинализиране на българския финансов пазар и няма да се реализира задачата за привличане на огромни вложители.
В резолюцията ИСС проучва положението на българския финансов пазар и упования резултат върху него от приемането на Предложението за Регламент. ИСС обръща внимание, че в България 75% от работните места се обезпечават от 99.8% от работещите компании, които са от сегмента на МСП. Затова основаването на удобна институционална и правна рамка, съобразена с икономическите условия и публичните връзки в страната, е от извънредно значение. ИСС отбелязва, че Предложението за Регламент се основава на една от трите европейски дефиниции за МСП, съгласно която МСП са предприятия чиято междинна пазарна капитализация не надвишава 200 млн. евро. Поради това ИСС обръща доста съществено внимание на някои особености на финансовия пазар в България, които биха го квалифицирали като пазар на напредък като цяло. ИСС смята, че в случай че в националното законодателство не бъдат възприети други критерии и механизми, по които да се отграничават позволените до пазар на напредък МСП от емитентите, придобили обществен статут, финансовият пазар в България ще бъде изправен пред действителен риск да бъде избран като пазар на напредък. ИСС слага и въпроса откакто се плануват облекчения за фирмите, търгуващи се на пазари за напредък, за какво българският финансов пазар остава свръхрегулиран и всяка година се покачват условията за откриване на информация и нормативно сходство на обществените компании.
ИСС предлага посочените проблеми да се решат по два метода: посредством пускане на процедура за изменение на дефиницията на МСП при вземане предвид със степента на развиване на българския финансов пазар или посредством смяна на правилника на Българската фондова борса в частта по отношение на условията, на които следва да отговорят емитентите за допускане до търговия на контролирания пазар на излъчвания на финансови принадлежности, които се търгуват или ще се търгуват на главен или на различен пазар. В тази връзка е належащо въвеждане на спомагателни критерии за МСП, които да обзет предприятията, чиито финансови принадлежности ще се търгуват на обособен сегмент на БФБ – пазар на напредък на МСП. ИСС упорства също съществени правила като „ мисли първо за дребните “, „ единствено един път “, както и правилото за безмълвното единодушие да намерят законово изражение и гаранция както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
Резолюцията насочва редица рекомендации за рационализиране на законодателството по отношение на насърчаването на МСП да търгуват на пазара за напредък. В документа се засягат и проблеми, които се отнасят до свръхрегулирането у нас, както и до така наречен „ спящи акции “ от всеобщата приватизация. Тези акции съставляват към 26% от акциите на обществените сдружения и постоянно образуват до 30% от собствеността на някои холдингови компании. Според ИСС страната би трябвало да реши казуса със „ спящите акции “ посредством промени в нормативната уредба, с цел да се „ разсънят “ тези активи.
Чрез тази резолюция ИСС приканва европейските и националните институции да ускорят създаването и приемането на постоянна нормативна рамка за подкрепяне финансирането и развиването на дребните и междинните предприятия.
ИСС поддържа кардинално предлагането на Европейска комисия и акцентира в резолюцията си, че защото близо 99.8% от работещите компании у нас са в сегмента на дребните и междинните предприятия (МСП), а българският финансов пазар сега е доминиран от такива обществени компании (98%), предлагането е от огромна социална значимост. ИСС подчертава върху измененията, които ще основат условия за превъзмогване на несъразмерната административна тежест върху МСП както при вписване на обществени пазари или издаване на акции и облигации, по този начин и във връзка с размера на разкриваната информация от страна на тези емитенти пред националния способен орган и пред обществеността. Това би облекчило достъпа на дребните и междинни предприятия до по-евтин запас за развиване посредством финансовите пазари като опция на банковото кредитиране.
ИСС акцентира, че Предложението за Регламент ще би трябвало да бъде придружено и с промени в националното законодателство. В тази връзка ИСС показва опасения, че в случай че при бъдещи законодателни промени не се вкарат спомагателни критерии и механизми, които да отличават сдруженията, чиито принадлежности са позволени до търговия на Българската фондова борса (БФБ), от емитентите, които следва да се търгуват на пазара за напредък на МСП, ще се основат условия за маргинализиране на българския финансов пазар и няма да се реализира задачата за привличане на огромни вложители.
В резолюцията ИСС проучва положението на българския финансов пазар и упования резултат върху него от приемането на Предложението за Регламент. ИСС обръща внимание, че в България 75% от работните места се обезпечават от 99.8% от работещите компании, които са от сегмента на МСП. Затова основаването на удобна институционална и правна рамка, съобразена с икономическите условия и публичните връзки в страната, е от извънредно значение. ИСС отбелязва, че Предложението за Регламент се основава на една от трите европейски дефиниции за МСП, съгласно която МСП са предприятия чиято междинна пазарна капитализация не надвишава 200 млн. евро. Поради това ИСС обръща доста съществено внимание на някои особености на финансовия пазар в България, които биха го квалифицирали като пазар на напредък като цяло. ИСС смята, че в случай че в националното законодателство не бъдат възприети други критерии и механизми, по които да се отграничават позволените до пазар на напредък МСП от емитентите, придобили обществен статут, финансовият пазар в България ще бъде изправен пред действителен риск да бъде избран като пазар на напредък. ИСС слага и въпроса откакто се плануват облекчения за фирмите, търгуващи се на пазари за напредък, за какво българският финансов пазар остава свръхрегулиран и всяка година се покачват условията за откриване на информация и нормативно сходство на обществените компании.
ИСС предлага посочените проблеми да се решат по два метода: посредством пускане на процедура за изменение на дефиницията на МСП при вземане предвид със степента на развиване на българския финансов пазар или посредством смяна на правилника на Българската фондова борса в частта по отношение на условията, на които следва да отговорят емитентите за допускане до търговия на контролирания пазар на излъчвания на финансови принадлежности, които се търгуват или ще се търгуват на главен или на различен пазар. В тази връзка е належащо въвеждане на спомагателни критерии за МСП, които да обзет предприятията, чиито финансови принадлежности ще се търгуват на обособен сегмент на БФБ – пазар на напредък на МСП. ИСС упорства също съществени правила като „ мисли първо за дребните “, „ единствено един път “, както и правилото за безмълвното единодушие да намерят законово изражение и гаранция както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
Резолюцията насочва редица рекомендации за рационализиране на законодателството по отношение на насърчаването на МСП да търгуват на пазара за напредък. В документа се засягат и проблеми, които се отнасят до свръхрегулирането у нас, както и до така наречен „ спящи акции “ от всеобщата приватизация. Тези акции съставляват към 26% от акциите на обществените сдружения и постоянно образуват до 30% от собствеността на някои холдингови компании. Според ИСС страната би трябвало да реши казуса със „ спящите акции “ посредством промени в нормативната уредба, с цел да се „ разсънят “ тези активи.
Чрез тази резолюция ИСС приканва европейските и националните институции да ускорят създаването и приемането на постоянна нормативна рамка за подкрепяне финансирането и развиването на дребните и междинните предприятия.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ