Вековната история на Техеран наднича от музеи и дворци
София и Техеран ще се свържат с директна авиовръзка. Българските и иранските авиационни управляващи ще стартират договаряния за изменение на настоящата конвенция за въздушен превоз и за бъдещата директна линия сред двете страни. За това са се разбрали на извършената на 18 и 19 април в София Междуправителствената българо-иранска комисия за икономическо, промишлено, комерсиално и техническо съдействие. Съпредседател от българска страна бе министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Росен Желязков.
Техеран е столица на Ислямска република Иран (от 1786 г.) и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема пето място по този индикатор в света. Заедно с това той е и политически, стопански, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран.
Съществуват няколко версии за произхода на името "Техеран ". Според формалния уебсайт на града, названието му произлиза от "дъно " (тех) и остарялата форма за "склон " (ран). Така думата "Техеран " може да бъде разшифрована като техран - "подножие на планински скат ", т.е. "Техеран " - град в подножието на планински скат. Тази доктрина не е лишена от съображение, защото Техеран фактически е ситуиран на южния скат на планината Точал.
Според друга доктрина обаче името на Техеран идва от названието на партски град Тиран, намирал се близо до днешната столица на Иран. Самото име Тиран се превежда като "Обител на Тир " (бог на дъжда в зороастрийската митология). Недалеч от Тиран е съществувал и град с името Мехран - "Обител на Мехра " (бог на водата), който през днешния ден е жилищен регион в покрайнините на Техеран. В далечно минало тези два града стават част от град Рей, който през днешния ден е предградие на Техеран.
Според трета доктрина Техеран значи "топло място ", в диаметралност на "студеното място " Шемиран - регион в северната част на днешния град.
Техеран е ситуиран в северната част на страната - на южния скат на планинската верига Елбрус и на към 90 км южно от брега на Каспийско море. Планината се явява естествена климатична и екологична преграда, отделяща Каспийската котловина от иранското плато. Най-високият й връх е угасналият вулкан Дамаванд (5 670 м).
Техеран се простира на към 40-50 км в посока запад-изток. Северната част на града (Шемиран) е ситуирана на 2000 м надморска височина, а южните покрайнини Рей и Султанабад са в непосредствена непосредственост до пустинята Дащ е Кявир.
Заедно с предградията си, популацията на Техеран наброява над 13 млн. души. През XX век градът е обект на всеобщи миграции от цялата страна, заради което се отличава с огромно етническо, религиозно и езиково многообразие. Населението на Техеран е толкоз разнообразно, че смесването на голям брой езици и диалекти са довели до появяването на техерански акцент на персийския език, който се постанова в цялата страна. Вторият по говоримост език е азербайджанският.
Общо 96% от популацията на Техеран са шиити. Срещат се и християни, които са почитатели основно на Арменската апостолическа черква, Руската православна черква и асирийската черква. След Ислямската гражданска война от 1979 година броят им мощно понижава. В Техеран има еврейска общественост, както и 18 синагоги и голям брой учебни заведения и библиотеки. В иранската столица има представители и на голям брой други религиозни общности. Поради това отличителна линия на града са множеството джамии, църкви и зороастрийски храмове с културно-историческо значение.
Техеран се състои от остаряла част, реконструирана през 1870-1872 година, и нова част, чието строителство стартира през 40-те години на ХХ век. Новата част на града се разгръща в северна посока. Там живее най-богатата част от популацията на града. В централната част на Техеран са ситуирани държавните институции, банките и офисите, а в по-слабо заселените южни и западни региони - промишлените предприятия.
Техеран е икономическия център на Иран. Около 30% от работещите в обществения бранш на Иран и 45% от огромните промишлени предприятия са ситуирани в тук. Другата част от работещите са заети в областта на търговията и превоза. Повече от 50% от електрониката и текстила на Иран се създават в Техеран. Също по този начин са развити химическата индустрия, автомобилостроенето, производството на цимент и захар. Водещо място заема и производството на килими и мебели. В южната част на града е ситуирана и петролна рафинерия.
В Техеран има четири летища, от които две са интернационалните - "Мехрабад " и "Имам Хомейни ".
В Техеран има фондова борса, открита през 1968 година, само че прекратила активността си след Ислямската гражданска война, и още веднъж възобновява работата си през 1989-а. Техеранската фондова борса е държавно нетърговско обединяване.
Кулата Азади (Свобода) е един от знаците на иранската столица. Тя е открита през 1973 година по случай 2500-годишнината на Персийската империя
През 1943 година, в Техеран се е провела интернационалната конференция на главите на държавните управления на трите съществени страни от антихитлеристката коалиция - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, на която са избрани примерни периоди за откриването на втори фронт. На конференцията са дадени и гаранции за независимостта и териториалната целокупност на Иран след края на войната.
Техеран е столица на Ислямска република Иран (от 1786 г.) и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема пето място по този индикатор в света. Заедно с това той е и политически, стопански, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран.
Съществуват няколко версии за произхода на името "Техеран ". Според формалния уебсайт на града, названието му произлиза от "дъно " (тех) и остарялата форма за "склон " (ран). Така думата "Техеран " може да бъде разшифрована като техран - "подножие на планински скат ", т.е. "Техеран " - град в подножието на планински скат. Тази доктрина не е лишена от съображение, защото Техеран фактически е ситуиран на южния скат на планината Точал.
Според друга доктрина обаче името на Техеран идва от названието на партски град Тиран, намирал се близо до днешната столица на Иран. Самото име Тиран се превежда като "Обител на Тир " (бог на дъжда в зороастрийската митология). Недалеч от Тиран е съществувал и град с името Мехран - "Обител на Мехра " (бог на водата), който през днешния ден е жилищен регион в покрайнините на Техеран. В далечно минало тези два града стават част от град Рей, който през днешния ден е предградие на Техеран.
Според трета доктрина Техеран значи "топло място ", в диаметралност на "студеното място " Шемиран - регион в северната част на днешния град.
Техеран е ситуиран в северната част на страната - на южния скат на планинската верига Елбрус и на към 90 км южно от брега на Каспийско море. Планината се явява естествена климатична и екологична преграда, отделяща Каспийската котловина от иранското плато. Най-високият й връх е угасналият вулкан Дамаванд (5 670 м).
Техеран се простира на към 40-50 км в посока запад-изток. Северната част на града (Шемиран) е ситуирана на 2000 м надморска височина, а южните покрайнини Рей и Султанабад са в непосредствена непосредственост до пустинята Дащ е Кявир.
Заедно с предградията си, популацията на Техеран наброява над 13 млн. души. През XX век градът е обект на всеобщи миграции от цялата страна, заради което се отличава с огромно етническо, религиозно и езиково многообразие. Населението на Техеран е толкоз разнообразно, че смесването на голям брой езици и диалекти са довели до появяването на техерански акцент на персийския език, който се постанова в цялата страна. Вторият по говоримост език е азербайджанският.
Общо 96% от популацията на Техеран са шиити. Срещат се и християни, които са почитатели основно на Арменската апостолическа черква, Руската православна черква и асирийската черква. След Ислямската гражданска война от 1979 година броят им мощно понижава. В Техеран има еврейска общественост, както и 18 синагоги и голям брой учебни заведения и библиотеки. В иранската столица има представители и на голям брой други религиозни общности. Поради това отличителна линия на града са множеството джамии, църкви и зороастрийски храмове с културно-историческо значение.
Техеран се състои от остаряла част, реконструирана през 1870-1872 година, и нова част, чието строителство стартира през 40-те години на ХХ век. Новата част на града се разгръща в северна посока. Там живее най-богатата част от популацията на града. В централната част на Техеран са ситуирани държавните институции, банките и офисите, а в по-слабо заселените южни и западни региони - промишлените предприятия.
Техеран е икономическия център на Иран. Около 30% от работещите в обществения бранш на Иран и 45% от огромните промишлени предприятия са ситуирани в тук. Другата част от работещите са заети в областта на търговията и превоза. Повече от 50% от електрониката и текстила на Иран се създават в Техеран. Също по този начин са развити химическата индустрия, автомобилостроенето, производството на цимент и захар. Водещо място заема и производството на килими и мебели. В южната част на града е ситуирана и петролна рафинерия.
В Техеран има четири летища, от които две са интернационалните - "Мехрабад " и "Имам Хомейни ".
В Техеран има фондова борса, открита през 1968 година, само че прекратила активността си след Ислямската гражданска война, и още веднъж възобновява работата си през 1989-а. Техеранската фондова борса е държавно нетърговско обединяване.
Кулата Азади (Свобода) е един от знаците на иранската столица. Тя е открита през 1973 година по случай 2500-годишнината на Персийската империя
През 1943 година, в Техеран се е провела интернационалната конференция на главите на държавните управления на трите съществени страни от антихитлеристката коалиция - Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, на която са избрани примерни периоди за откриването на втори фронт. На конференцията са дадени и гаранции за независимостта и териториалната целокупност на Иран след края на войната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ