София. Христо Смирненски е най-младият български творец, който си е

София. Христо Смирненски е най-младият български създател, който си е отишъл от света. Когато мислим за този мартиролог на българските гении и гении, в действителност на Смирненски тежи този връх да бъде най-младият. Това, което незабавно впечатлява, когато създадем моментална фотография на неговия живот, е, че той е един вълшебник на словото, а и добър рисувач и художник. Това сподели Катя Зографова, книжовен историк, публицист и организатор на къщата-музей „ Никола Йотов Вапцаров “ в София в изявление за Агенция „ Фокус “ във връзка 96 години от гибелта на Христо Смирненски. „ Той е бил един роден актьор, искрометен, бих споделила, моцартов вид на българските хора на изкуството. Неговите съвременници и близки другари ужасно са му завиждали, с бяла, колегиална злоба, тъй като доста други създатели във всички времена, а и през днешния ден е по този начин, се оплакват от неприятните условия на живот “, съобщи Катя Зографова. Тя уточни, че това е някакво опрощение за тяхното неплодородие. „ Смирненски е бил един в действителност неповторим в гения си и в своята артистичност създател. Казвам всичко това, тъй като когато мислим за действителните житейски условия, би трябвало да признаем, че те са били извънредно тежки. Знаем, че през 1913 година цялото българско население на идиличния град Кукуш, където е роден Смирненски, в това число и многолюдната фамилия Измирлиеви, с 15-годишния Христо, виждат за финален път родния град, който просто е изпепелен окончателно и премахнат от лицето на Земята от гръцките войски “, напомни Зографова. Тя уточни, че това е Междусъюзническата война. „ Многолюдното семейство се заселва в крайния квартал на София, където се приютяват бежанците. Там го чакат грозните прози на отрудените служащи, както и тяхната тежка борба за хляба. Там Христо Смирненски вижда изморените лица на дребните братчета на Гаврош. Тези деца, които са толкоз трогателни и толкоз емблематични за него. Те са натоварени в зимните вечери с техния рязък мраз и скитат из крайния квартал. Тези угнетителни гледки на човешки същества, умиращи от „ жълтата гостенка “, която най-после ще посегне и на радостния скитник Христо Смирненски “, изясни литературният историк.
По думите й в цялата тази обстановка е напълно обяснимо за какво Смирненски споделя и ослепително интерпретира левите хрумвания и за какво той става ляв стихотворец. „ Разбира се, красивата химера за справедливия обществен парадайс, която той изповядва по този начин надарено, не се сбъдва и може би за това някои отхвърлиха поезията му, определяйки я, като идеологически невалидна. Случи се по този начин, че и през 2004 година, беше затворен музеят му, който цели 10 години не беше угрижван от страната “, сподели още тя.
Ирина ИВАНОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”