Антична Сердика – къде точно са нейните останки в съвременна София?
София е забавен град, който крие в себе си велика история, а на доста места в столицата ни могат да се открият остатъци от антична Сердика.
Централната историческа част на София, която обгръща антична Сердика и средновековния Средец, е оповестена за историко-археологически резерват посредством Държавен вестник през 1976 година
История
Сердика е била превърната в мощна и значима цитадела от император Марк Аврелий със стена с кръгли и триъгълни кули и четири врати, които да сочат към четирите направления на света, като всяка от тях била предпазена с бастион от двойни кули. Предполага се, че първата цитадела е била с четириъгълна форма.
Сердика е бил значим град в рамките на Римската империя. Предполага се, че най-ранната крепостна стена на античния град е построена в средата на II век по времето на императорите Марк Аврелий и Комод, което е в интервала сред 176 година и 180 година
Името на Сердика идва от племето „ серди “, което е населявало тези земи, когато през 27 година пр.н.е. римските легиони ги превземат. По времето на Марк Улпий Траян е обещано името Улпия Сердика и тогава се допуска, че се стартират по-сериозните градежи, защото става част от рамките на Римската империя и също така на Сердика се дава имперски статут като на самоуправляващ се град.
Сердика става един от обичаните градове на император Константин Велики. Негов е и известният откъс: “Сердика е моят Рим “, Той прекарва много време в града и даже в региона на църквата „ Света Неделя “ има остатъци от кръстения на него Константинов квартал. По негово време градът е в своя максимален подем. Предполага се, че се разраства пет пъти, като даже минава оттатък рамките на днешния Лъвов мост.
София в миналото е имала в действителност голямо значение, тъй като нейното местонахождение е било основно – на пътя на Виа Диагоналис, който свързва Европа с Азия. Затова не е инцидентен фактът, че тъкмо тук се строи Сердика. Това е и обичано място на император Константин Велики, който постоянно оставал и предпочитал да ръководи владенията си точно от Сердика.
Юстиниан Първи също оценявал значимостта на Сердика като част от Римската империя и за това в допълнение укрепил крепостната стена с още два метра на височина.
Първите описания на останките от Сердика доближават до нас с помощта на Феликс Каниц, който прави това през 1871 година След Освобождението има мемоари и на Константин Иречек и Йозеф Обербауер.
Град Сердика е причислен към рамките на Първата Българска страна през 809 година, когато е високомерен от кан Крум и неговите войски.
Голямото изобретение идва с откриване на централната цитадела на Сердика, което става след разрушенията от англо-американските бомбардировки над София нанесени в интервала 1943 - 1944 година с построяването на новия център на града – така наречен „ Ларго “ и Партийния дом.
В интервала 1949 – 1953 година в пространството сред строящите се тогава комплекси на хотел „ Балкан “ (по-известен като Шератон), Министерството на електрификацията (днес Президентство), Детмаг и ЦУМ, Министерството на тежката индустрия (днес Министерски съвет) са били открити доста забавни остатъци от тракийско населено място, върху което следва слой с основи от здания на римския град Улпия Сердика. За страдание огромна част от антична Сердика остава заровена под днешния център на София и всичките ни познати здания в този регион.
Къде в София има остатъци от Сердика?
Останки от антична Сердика могат да се видят на много места в центъра на София. Източната врата на античния град е била там, където е в този момент Народното събрание, западната - при метростанцията от страната на Булбанк, северната - наоколо до Халите и южната - на една от пресечките на улица Витоша.Античният град е бил значителен за своето време. Част от него е и Ротондата „ Свети Георги “, която се смята за най-старата постройка в София.Освен в централната част на столицата ни остатъци от антична Сердика има и в квартал Лозенец, само че те не се стопанисват и са много занемарени.Антична Сердика има три крепостни стени, които се счита, че са строени през разнообразни интервали. Градът неведнъж е разрушаван при нашествия и войни поредно от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци, а множеството от разрушенията, за жалост не са възстановявани - това демонстрират разкопките. Пределите на източната част на цитадела Сердика са се простирали до градинката пред хотел „ Рила “ и до пресечката сред улици Сердика и Искър. Северната страна пък е стигала до улица „ Екзарх Йосиф “ и „ Мария Луиза “. Тук стената прави дребен завой, по-скоро лека чупка и минава под днешните Хали. Западната стена е стигала до днешната постройка на Съдебната палата.Около Ротондата може да се видят пък остатъци от Константиновия квартал.В крепостта Сердика се е влизало през четири врати, всяка от които е имала надпис за това по кое време е била издигната. Една от тези каменни плочи може да се види в подлеза на Ларгото.Малка част от Антична Сердика е добре непокътната, само че въпреки всичко има останали цели две много емблематични здания и до наши дни – това са „ Света София “ и Ротондата. Смята се, че Ротондата се пада в центъра на античния Константинов квартал.Можеше ли София да е по-посещаван град от Рим?
Множеството археологически разкопки демонстрират, че София (някогашна Сердика) е имала най-големият амфитеатър в цялата източна част на Римската империя. За страдание неговите остатъци са заровени под днешната централна част на града към ЦУМ и Шератон. Предполага се, че този конгрес е даже по-голям от Колизеума в Рим.
София има хилядолетна история, която като че ли оживява, разхождайки се измежду нейните славни остатъци. Дали в случай че не бяха издигнати всички тези здания върху античния град, през днешния ден София щеше да е по-посещавана от Рим да вземем за пример? Едва ли в миналото ще разберем, а може би тълпите от туристи щяха да придадат напълно друг образ на нашата столица.
Централната историческа част на София, която обгръща антична Сердика и средновековния Средец, е оповестена за историко-археологически резерват посредством Държавен вестник през 1976 година
История
Сердика е била превърната в мощна и значима цитадела от император Марк Аврелий със стена с кръгли и триъгълни кули и четири врати, които да сочат към четирите направления на света, като всяка от тях била предпазена с бастион от двойни кули. Предполага се, че първата цитадела е била с четириъгълна форма.
Сердика е бил значим град в рамките на Римската империя. Предполага се, че най-ранната крепостна стена на античния град е построена в средата на II век по времето на императорите Марк Аврелий и Комод, което е в интервала сред 176 година и 180 година
Името на Сердика идва от племето „ серди “, което е населявало тези земи, когато през 27 година пр.н.е. римските легиони ги превземат. По времето на Марк Улпий Траян е обещано името Улпия Сердика и тогава се допуска, че се стартират по-сериозните градежи, защото става част от рамките на Римската империя и също така на Сердика се дава имперски статут като на самоуправляващ се град.
Сердика става един от обичаните градове на император Константин Велики. Негов е и известният откъс: “Сердика е моят Рим “, Той прекарва много време в града и даже в региона на църквата „ Света Неделя “ има остатъци от кръстения на него Константинов квартал. По негово време градът е в своя максимален подем. Предполага се, че се разраства пет пъти, като даже минава оттатък рамките на днешния Лъвов мост.
София в миналото е имала в действителност голямо значение, тъй като нейното местонахождение е било основно – на пътя на Виа Диагоналис, който свързва Европа с Азия. Затова не е инцидентен фактът, че тъкмо тук се строи Сердика. Това е и обичано място на император Константин Велики, който постоянно оставал и предпочитал да ръководи владенията си точно от Сердика.
Юстиниан Първи също оценявал значимостта на Сердика като част от Римската империя и за това в допълнение укрепил крепостната стена с още два метра на височина.
Първите описания на останките от Сердика доближават до нас с помощта на Феликс Каниц, който прави това през 1871 година След Освобождението има мемоари и на Константин Иречек и Йозеф Обербауер.
Град Сердика е причислен към рамките на Първата Българска страна през 809 година, когато е високомерен от кан Крум и неговите войски.
Голямото изобретение идва с откриване на централната цитадела на Сердика, което става след разрушенията от англо-американските бомбардировки над София нанесени в интервала 1943 - 1944 година с построяването на новия център на града – така наречен „ Ларго “ и Партийния дом.
В интервала 1949 – 1953 година в пространството сред строящите се тогава комплекси на хотел „ Балкан “ (по-известен като Шератон), Министерството на електрификацията (днес Президентство), Детмаг и ЦУМ, Министерството на тежката индустрия (днес Министерски съвет) са били открити доста забавни остатъци от тракийско населено място, върху което следва слой с основи от здания на римския град Улпия Сердика. За страдание огромна част от антична Сердика остава заровена под днешния център на София и всичките ни познати здания в този регион.
Къде в София има остатъци от Сердика?
Останки от антична Сердика могат да се видят на много места в центъра на София. Източната врата на античния град е била там, където е в този момент Народното събрание, западната - при метростанцията от страната на Булбанк, северната - наоколо до Халите и южната - на една от пресечките на улица Витоша.Античният град е бил значителен за своето време. Част от него е и Ротондата „ Свети Георги “, която се смята за най-старата постройка в София.Освен в централната част на столицата ни остатъци от антична Сердика има и в квартал Лозенец, само че те не се стопанисват и са много занемарени.Антична Сердика има три крепостни стени, които се счита, че са строени през разнообразни интервали. Градът неведнъж е разрушаван при нашествия и войни поредно от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци, а множеството от разрушенията, за жалост не са възстановявани - това демонстрират разкопките. Пределите на източната част на цитадела Сердика са се простирали до градинката пред хотел „ Рила “ и до пресечката сред улици Сердика и Искър. Северната страна пък е стигала до улица „ Екзарх Йосиф “ и „ Мария Луиза “. Тук стената прави дребен завой, по-скоро лека чупка и минава под днешните Хали. Западната стена е стигала до днешната постройка на Съдебната палата.Около Ротондата може да се видят пък остатъци от Константиновия квартал.В крепостта Сердика се е влизало през четири врати, всяка от които е имала надпис за това по кое време е била издигната. Една от тези каменни плочи може да се види в подлеза на Ларгото.Малка част от Антична Сердика е добре непокътната, само че въпреки всичко има останали цели две много емблематични здания и до наши дни – това са „ Света София “ и Ротондата. Смята се, че Ротондата се пада в центъра на античния Константинов квартал.Можеше ли София да е по-посещаван град от Рим?
Множеството археологически разкопки демонстрират, че София (някогашна Сердика) е имала най-големият амфитеатър в цялата източна част на Римската империя. За страдание неговите остатъци са заровени под днешната централна част на града към ЦУМ и Шератон. Предполага се, че този конгрес е даже по-голям от Колизеума в Рим.
София има хилядолетна история, която като че ли оживява, разхождайки се измежду нейните славни остатъци. Дали в случай че не бяха издигнати всички тези здания върху античния град, през днешния ден София щеше да е по-посещавана от Рим да вземем за пример? Едва ли в миналото ще разберем, а може би тълпите от туристи щяха да придадат напълно друг образ на нашата столица.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ