София е град, пълен с истории, легенди и градски митове,

София е град, цялостен с истории, митове и градски легенди, кои от кои по-интересни и живописни. Аз самата мога да опиша доста такива, за не малко съм писала и на драго сърце ги споделям с другари и посетители. Обаче никоя от моите истории не се простира оттатък Халите. Районът към Женския пазар, тази остаряла и пъстра част от моя град, си остава за мен неразказана и непозната.

Ето за какво е обяснимо, че се причислих към първата историческа обиколка на региона към Женския пазар с най-искрено любознание и възторг. Организаторите от Historical Routes са по едно и също време специалисти и запалянковци – отлична композиция за реализирането на сходно начинание, изискващо търпеливо ровене в архивите, от една страна, и от друга, ентусиазъм, с цел да се опише откритото по най-интересния метод. Районът към Женския пазар явно се е оказал плодороден и в двете връзки, тъй като е цялостен с красиви къщи и забавни истории, които са чакали да бъдат открити.

Тази част на София е застроена главно в интервала 1911-1913 година и деликатното вглеждане в оживелите къщи – а те, за благополучие, са доста – разкрива красиви елементи и любопитни детайли. От еркерите, които надничат към улиците от съвсем всяка постройка, през забавните балкони и орнаменти, до потъмнелите табелки, отбелязващи кои къщи са застраховани в сдружение „ Балканъ “, на всяка крачка има нещо, което притегля погледа. Смесицата на остаряло и ново, на обичайно и съвременно, на изтънчено и просташко тук е безусловно неповторима. В началото на предишния век огромна част от жителите са били от еврейската диаспора, а регионът явно е обичайно търговски, тъй като всички къщи са строени с планувано място за магазини на първия етаж.

Историите на жителите звучат като приказки – трагичната орис на България, войните и политическите разтърсвания са се отразявали съдбоносно върху хората и са променяли живота им вечно.

Генерали и търговци, производители на козметика и шоколад, архитекти и актриси, кметове – със и без мустаци – палитра от любопитни персонажи населяват това пространство и духовете им още витаят в близост. Най-често споменаваното име е това на проектант Наум Торбов – негово дело са храмът „ Св. св. Кирил и Методий “, халите и жилищна кооперация „ Луна “ – три от най-красивите здания по маршрута. Зад халите е синагогата, издигната от Фридрих Грюнангер по същото време. Двете здания са в явен синхрон между тях, строени от сътрудници с общ блян, ориентиран към създаване на хармонично градско пространство, оттатък персоналните упоритости. Както се вижда по измененията в града ни в последно време, това мислене очевидно е останало в предишното.

Част от обиколката, несъмнено, беше и къса спирка на самия пазар за чай в едно от дребните арабски магазинчета. Защото не е допустимо да се устои на ароматите и цветовете, които тази част на града предлага. Впрочем даже и просто с цел да си купите две ябълки от насъбраните камари с есенни плодове, във всеки случай спрете за момент и на пазара. И колкото и да надничат с тъжните си счупени прозорци и изронени фасади част от къщите в близост, да прескачаме дупки по асфалта и да си пробиваме път измежду многоликата навалица, това са дребни неудобства, съпоставени с голямото наслаждение да открехнем още една врата към вълшебното минало на София и да се разходим въображаемо в него. Няма да издавам нищо повече – просто се запишете за идната обиколка тук.