Кристиан Вигенин за Деня на тракийското дете: Нека живеем в мир и да отстояваме свободата си
София. " Днес участвах в годишното отбелязване на Деня на тракийското дете на Илиева равнища. Тъжният мотив за събитието е избиването на над 200 деца от турския башибозук на това място през 1913 година ", Това съобщи заместник-председателят на Народното събрание и заместник-председател на Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин и добави. По-рано денем той сложи цветя на паметника на Капитан Петко челник в с. Плевун.
" Дълга е историята на българския народ. Дълга история, в която множеството страници са написани не с мастило, а с кръв. С кръвта на нашите славни революционери и воини по бойните полета, само че и с кръвта на почтени дами и деца, чиито единствен грях е, че са българи и православни християни. Събития като днешното ни напомнят един от най-тъжните интервали в новата ни история – когато за повторно след Освобождението през 1878 година българите допират националния блян за обединяване на народа в една страна, само че фантазиите още веднъж са посечени – и в директен, и в метафоричен смисъл.
И като че ли схванала, че българският дух не може да бъде грохнал, че стремежът към независимост, самостоятелност и заслужен живот е вплетен в гените на българина, османската власт стига до най-тежките закононарушения, осъществявани от индивида – етническо пречистване на стотици хиляди българи от поробената тракийска земя и всеобщо изтребване на десетки хиляди тракийци. В опит да заличи даже загатна за тези събития, башибозукът протяга ръка и на децата – чак до пеленачетата. Но ние не забравяме! Тук всяка година България си напомня кървавата рана, нанесена в мрачната есен на 1913 година и претърпява още веднъж болката от нея.
Днес, със сълзи на очи, само че имам вяра и със стиснати юмруци, насочваме молитва за душите на тези над 200 деца, които остават вечно тук, на Илиева поляна, които по този начин и не стигат до рамките на свободна България. Днес е мотив още веднъж да си напомним, че стотици хиляди фамилии на тракийци към момента чакат правдивост.
Че турската страна, правоприемник на разпадналата се Османска империя, не желае да поеме отговорност и да обезщети прокудените и разорени бежанци. Че България, която ги приюти, продължава да бъде дебитор на тях и на техните наследници. Наша обща отговорност е тази правдивост да бъде въздадена. Но дано през днешния ден, изключително на фона на събитията към нас, да си пожелаем едно: в никакъв случай повече да няма война на нашата земя! Нека нашите деца живеят в мир! Нека отстояваме живота и свободата си! Поклон ", обърна се Вигенин към събралите се на Илиева равнища хора от цялата страна.
" Дълга е историята на българския народ. Дълга история, в която множеството страници са написани не с мастило, а с кръв. С кръвта на нашите славни революционери и воини по бойните полета, само че и с кръвта на почтени дами и деца, чиито единствен грях е, че са българи и православни християни. Събития като днешното ни напомнят един от най-тъжните интервали в новата ни история – когато за повторно след Освобождението през 1878 година българите допират националния блян за обединяване на народа в една страна, само че фантазиите още веднъж са посечени – и в директен, и в метафоричен смисъл.
И като че ли схванала, че българският дух не може да бъде грохнал, че стремежът към независимост, самостоятелност и заслужен живот е вплетен в гените на българина, османската власт стига до най-тежките закононарушения, осъществявани от индивида – етническо пречистване на стотици хиляди българи от поробената тракийска земя и всеобщо изтребване на десетки хиляди тракийци. В опит да заличи даже загатна за тези събития, башибозукът протяга ръка и на децата – чак до пеленачетата. Но ние не забравяме! Тук всяка година България си напомня кървавата рана, нанесена в мрачната есен на 1913 година и претърпява още веднъж болката от нея.
Днес, със сълзи на очи, само че имам вяра и със стиснати юмруци, насочваме молитва за душите на тези над 200 деца, които остават вечно тук, на Илиева поляна, които по този начин и не стигат до рамките на свободна България. Днес е мотив още веднъж да си напомним, че стотици хиляди фамилии на тракийци към момента чакат правдивост.
Че турската страна, правоприемник на разпадналата се Османска империя, не желае да поеме отговорност и да обезщети прокудените и разорени бежанци. Че България, която ги приюти, продължава да бъде дебитор на тях и на техните наследници. Наша обща отговорност е тази правдивост да бъде въздадена. Но дано през днешния ден, изключително на фона на събитията към нас, да си пожелаем едно: в никакъв случай повече да няма война на нашата земя! Нека нашите деца живеят в мир! Нека отстояваме живота и свободата си! Поклон ", обърна се Вигенин към събралите се на Илиева равнища хора от цялата страна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ