София. Днес отново с преклонение си спомняме за Съединението на

...
София. Днес отново с преклонение си спомняме за Съединението на
Коментари Харесай

В Националния исторически музей е посветена витрина от възпоменателни медали и оръжие от Сръбско-българската война

София. Днес още веднъж с поклонение си спомняме за Съединението на Северна и Южна България, оповестено на 6 септември 1885 година То е първият огромен триумф на младата българска страна, последваща праволинейно идеала си за национално обединяване. Съединистката акция е последвана от изключителния героизъм на българската армия и доброволческите дружини през Сръбско-българската война (1885 г.), избухнала вследствие на вероломното нахлуване на Сърбия. На тези събития в зала 5 на Националния исторически музей е отдадена витрина за Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Това оповестиха от пресцентъра на Националния исторически музей. В нея могат да се видят и настолен и нагръдни медали за Сръбско-българската война от 1885 година, както и късо огнестрелно оръжие, с която тогава е била въоръжена българската армия.
С цел да се ознаменува успеха на България в Сръбско-българската война, която има решаващо значение за интернационалното признание на Съединението, на 19 февруари/3 март 1886 година, с декрет на княз Александър I се учредява Възпоменателен орден за Сръбско-българската война от 1885 година в две степени – сребърен и бронзов. Със сребърния орден се награждават участниците в боевете, в това число и младежите от Ученическия легион, сражавали се при Пирот. Бронзовият е предопределен за военнослужещите, неучаствали в сраженията и за цивилен лица, взели присъединяване във войната. Възпоменателният орден получават и бойните флагове на полковете, воювали през 1885 година Изследователят Тодор Петров разказва тържествеността на този миг. Частта на знамето, на което ще се връчва медала, се построява в каре в цялостен състав, в парадна униформа. Знамето се изнася в средата на строя и полковият пълководец привързва лентата на медала към горния завършек на знамето. Барабанчиците бият „ поход ”, а музикантите свирят „ встречни марш ”.
Настолният и нагръдни медали за Сръбско-българската война от 1885 година в експозицията на НИМ са отсечени след абдикацията на княз Александър I. Те са с кръгла форма и диаметър 32 мм. На лицевата страна са щамповани два щита с гербовете на Княжество България и на Южна България (бившата самостоятелна област Източна Румелия), увенчани с княжеска хесенска корона. В кръг е изписано: „ АЛЕКСАНДЪРЪ I КНЯЗЬ БЪЛГАРСКИЙ ”. На противоположната страна (реверса) - надпис в четири реда: „ БЛАГОДАРНОТО ОТЕЧЕСТВО НА СВОИТЕ ХРАБРИ СИНОВЕ 1885 ”. Текстът е обкръжен от лавров венец с ленти, на които са гравирани имената на селищата, където са се водили най-големите боеве през войната: „ СЛИВНИЦА, ГОРГУЛЯТА, БРЕЗНИКЪ, ДРАГОМАНЪ, ЦАРИБРОДЪ, ПИРОТЪ, ВИДИНЪ ”. Медалът се носи от лявата страна на гърдите на лента, състояща се от редуващи се виолетови и бели линии. Отсечени са 60 000 сребърни и 30 000 бронзови възпоменателни медала, които се раздават до 1891 година
Във витрината, отдадена на Съединението и последвалата го Сръбско-българската война (1885 г.), могат да се видят два револвера „ Смит & Уесън ” и „ Гасер ” модел 1880, персонално оръжие на офицерите по това време. Това са едни от най-хубавите мостри на късото огнестрелно оръжие, с които са въоръжени тогава освен българите, само че американската и съветската войска. Револверите “Смит & Уесън ” са получени от складовете на настоящата съветска войска за въоръжаване на командния състав на Българското опълчение. В навечерието на Сръбско-българската война въоръжените сили на Княжество България разполагат с 1612 бр. револвера “Смит & Уесън ”. Българската земска армия получава по разпореждане на Временното съветско ръководство безплатно 2000 бр. револвера “Смит и Уесън ” и 100 000 патрона към тях.
В края на 1879 година с „ Привременно състояние за българската армия ” публично става предаването на оръжието. Това разпореждане замества до тогава настоящите “Временно утвърдени общие учредения образования и устройства земского армия Княжество Болгарского ”,
утвърдени от княз Дондуков-Корсаков (на 14 май 1879 г.). Според глава 5, §24 на “Привременното състояние ”, пехотните фелдфебели, кавалерийските и артилерийските унтерофицери са въоръжени с револвер “Смит и Уесън ”, съветски пример. Въпреки, че офицерският корпус не е упоменат, в действителност офицерите от всички родове войски, тръбачите и бойците от артилерийските батареи също са въоръжени с посоченото оръжие. “Смит & Уесън ”, обр. 1876 година остава на въоръжение до 1911 година, само че се употребява и през Първата международна война. За предпазване в армейските хранилища са обезпечени по 30 патрона на револвер.
Другият револвер " Гасер " модел 1880, прочут още като " Черногорец " е второто късо оръжие с унитарен патрон, въведено в австро-унгарската войска. Голяма част от производството на компанията е предопределено за експорт на Балканите, най-вече за Черна гора. През 1889 година черногорската страна внася от Австрия револвери “Гасер ” модел 1880, за въоръжаване на нейната милиция. Тези револвери в България са придобивани по частен път.
От трофейното турско оръжие в складовете на българската войска постъпват още 2000 бр. револвери, най-вече “Колт ”. На въоръжение в милицията (пехота, жандармерия и полиция) на Източна Румелия са пехотните пушки “Крнка ” и “Шаспо ”, както и трофейните турски пушки “Пибоди Мартини ”, които с преимущество са давани на гимнастическите сдружения. Оръжията са предоставени на Българската земска армия безплатно от съветската войска.
В навечерието на Сръбско-българската война българската армия разполага с 54 894 пушки и карабини “Бердана № 2 ” и 81 656 пушки и карабини “Крнка ”, или общо 136 550 пушки и карабини. С “Крнка ” са въоръжени единствено една част от войските, Народното опълчение и доброволците. Патроните за “Бердана № 2 ” били приблизително по 350 бр., а за “Крнка ” – по 450 бр. на цев. След Съединението в Русенския артилерийски боеприпас са поправени 3 000 пушки и карабини “Крнка ”, 5 000 пушки и карабини “Бердана №2 ” и 3 500 пушки “Пибоди Мартини ” и “Хенри Мартини ”. Към началото на бойните дейности в Сръбско-българската война българските бойци са носели в себе си по 80-100 патрона, в ротите е имало още по 40 патрона за всеки войник. В бойния обоз на полка е имало още по 30 патрона на пушка. Останалите муниции са се съхранявали в оръжейните хранилища. Тези числа демонстрират, че тогава българската войска не отстъпва по качество на въоръжението на прилежащите балкански страни.
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР