София. Днес е Еньовден. В българския празничен календар Еньовден стои

София. Днес е Еньовден. В българския празничен календар Еньовден стои по значение паралелно с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има разнообразни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани голям брой вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според националната религия от този ден слънцето стартира да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода “, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година. Християнизиран вид на тази визия е митологемата за Св. Еньо, който „ облича кожуха и отива да донесе зима “, „ Свети Еньо стартира да си кърпи кожуха и се стяга за зима “. За прощаване с еньовденското слънце всички би трябвало да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, с цел да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се демонстрира слънчевият диск, всеки би трябвало де се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав индивида през годината, а очертае ли се на половина – болест ще го мори.
В нощта против празника особена магическа мощ придобива и водата. За лекуване и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладостен извор „ мълчана вода “ (налята при цялостна тишина, с цел да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на фамилията.
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната мощ на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер бодил и еньовче, малка врата и комуника, иглика и маточина, се употребяват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили възбраната да се жъне на Еньовден. В националните показа той е „ аталия “ (лош) ден и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Има вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза наследник пламък.
На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и по този начин, окъпано и подмладено, се обръща, с цел да тръгне обратно. Казват, че от наслада слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе довиждане и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и остарели се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, тъй като имат вяра, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят на открито чеиза си, с цел да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, с цел да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и имат вяра, че в случай че ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна мощ. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги доста дами, само че най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който денем се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако дамите и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньов-ска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, с цел да няма „ неприятни духове и таласъми “.
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко. Момците палят огньове, а след това ги прескачат, с цел да са здрави и мощни през цялата година. Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници вървят по нивите и обират непознатото изобилие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кроено от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в личния си хамбар, имат вяра, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които назовават „ цар “ или „ майка “, а при вършитба ги хвърлят в нивите си и чакат житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки собственик зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от равнищата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
На Еньовден имен ден честват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.