АФИС: Изпращаме 2018 като еврооптимисти, но балансът с евроскептиците е крехък
София. Декември беше сцена на превратни и ненапълно ненадейни политически земетресения във водещи европейски страни. Бунтът на „ жълтите жилетки “ във Франция се популяризира като вирус в още няколко страни и принуди ръководещите да подхващат обществени промени, които преди този момент настойчиво отлагаха. Криза разтресе Германия и Англия, където премиер-министрите бяха принудени да заявят оставките си, въпреки и в неразбираемо бъдеще време. Протестна вълна със сходни претекстове и претенции избухна съвсем на всички места на територията на континента, в това число и у нас. Никой не се ангажира с прогноза по какъв начин и в каква посока ще се развият процесите през 2019 година и още по-малко – какво ще стане на плануваните през май избори за Европейски парламент. Случващото се даде учредения на авторитетни анализатори да приказват, че европейският план се разпада, веднага като рецесията започва от досегашните носещи опори на Съюза.
Това се показва в коментар на организация АФИС , изработен въз основа на данни от национално представително изследване, осъществено в интервала 8-12 декември 2018 година. Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Какво е отношението на българските жители към всичко това?
От АФИС означават, че като цяло доверието в Европейски Съюз към момента е относително високо. Близо половината българи заявяват, че по-скоро имат доверие (близо 48%), а на противоположната позиция са по-малко от 40 на 100. 13% нямат мнение и не избират вид за отговор . Според изследването салдото обаче е нежен и числата биха могли да се извърнат при изключително и сериозно развиване на процесите както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
От АФИС прецизират, че това отношение претърпява основни промени през годините. След приемането на България в Европейски Съюз интервалите на доверие се движеха в порядъка на 65-70 на 100. Днес този дял е понижен доста, само че за сметка на това се резервира стабилно през последната година. Евроскептиците са се нараснали, само че към момента не са болшинство. Можем да кажем – към момента сме повече еврооптимисти и по-малко евроскептици . Дали ще бъдем очевидци на основна смяна на тези настройки, близкото бъдеще ще покаже. По-точно – идните европейски избори.
Какво мислят нашите сънародници за участието ни в унията 11 години след присъединението ни? За 18,7% от интервюираните този акт на България е донесъл единствено изгоди. Всеки четвърти е на мнение, че участието е най-вече потребно. В същото време близо 30% го правят оценка като най-вече нездравословно. А 11 на 100 са на крайното мнение, че нашето присъединяване в съюза ни е донесло единствено вреди. 15 на 100 пък не могат да преценяват и не показват отговор. И тук, оценяващите Европейски Съюз като потребен за България са малко повече от скептиците.
Може ли обаче да се каже, че и едните, и другите носят присъщи белези? Имат ли днешните еврофили и евроскептици избран профил? И да, и не. Видимото през призмата на числата е следното.
Днес доста по-често младежите до 40-годишна възраст, хората с висше обучение и заетите виждат най-вече изгоди и релативно по-малко вреди. Хората над 60 години, както и забележителна част от среднистите в по-голяма степен припознават отрицателните последици от участието ни. Ако има изненада, тя е в емпиричния факт, че столичаните не са по-оптимистични от останалите.
Същевременно обаче българските жители нямат ясна визия в каква посока биха желали да видят бъдещето на Съюза. Данните демонстрират, че измежду имащите позиция, надвиват тези, които биха желали усилване на националната автономия (всеки четвърти), до момента в който предпочитащите европейската концентрация са два пъти и половина по-малко (всеки десети). Не са доста и последователите на статуквото – едвам 12 на 100. Един от трима е на мнение, че може би е редно да има разбъркан метод и алтернативата „ концентрация или регионализация “ би трябвало да се взема решение според от това какви въпроси стоят на дневен ред. Висок е и делът на нямащите мнение – всеки пети.
Предстоящите евроизбори и каква е желаната изборна система : Досегашната процедура е желана от към 28% от респондентите. Идеята за общоевропейски листи на европейските партийни семейства се оказва доста непопулярна (едва 9%). Всеки шести пък декларира, че няма изключително огромно значение по какъв начин тъкмо да се организират тези избори. Прави усещане релативно високият дял (34% или всеки трети запитан) на хората, настояващи гласуването да бъде за персони, а не за партии, без значение дали национални или общи. Тази картина не е доста изненадваща в подтекста на националния политически диалог, както и поради насъбраното отчаяние от партиите през последните години.
Проблемите пред Съюза се множат, като отношението на европейците, включително и на българите, е един от значителните измежду тях. Растящият евроскептицизъм, както и завръщащата се консервативна идеология изведоха на напред във времето доста крайни обединения, които натрупат точки с всеки минал ден. Само можем да допускаме по какъв начин ще наподобява идващият европарламент, само че занапред е ясно, че той ще бъде друг – по-малко обществен от в този момент. Ще господства нова изразителност, клеймяща евробюрократите, обществената страна, интеграционните политики, старите култури и мъртвите богове. И още кой знае какво, в случай че се вземат поради ежедневно появяващите се, безредни и взаимно противоречащи си претенции на другите бунтуващи се групи.
Според АФИС фактът, че у нас имащите доверие в Европейски Съюз към момента са повече от евроскептиците, може би е добра опция за осмисляне на нашето бъдеще. Общественото мнение на този стадий го обрисува по следния метод: про-европейско, само че регионализиращо се, с изразена поддръжка на ярки персони, а не на непознати, безлични и послушни еврочиновници.
При всички положения май месец ни приготвя изненади, а идващите месеци ще ни дадат спомагателни жокери каква тъкмо Европа биха подкрепили българските жители.
Това се показва в коментар на организация АФИС , изработен въз основа на данни от национално представително изследване, осъществено в интервала 8-12 декември 2018 година. Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Какво е отношението на българските жители към всичко това?
От АФИС означават, че като цяло доверието в Европейски Съюз към момента е относително високо. Близо половината българи заявяват, че по-скоро имат доверие (близо 48%), а на противоположната позиция са по-малко от 40 на 100. 13% нямат мнение и не избират вид за отговор . Според изследването салдото обаче е нежен и числата биха могли да се извърнат при изключително и сериозно развиване на процесите както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
От АФИС прецизират, че това отношение претърпява основни промени през годините. След приемането на България в Европейски Съюз интервалите на доверие се движеха в порядъка на 65-70 на 100. Днес този дял е понижен доста, само че за сметка на това се резервира стабилно през последната година. Евроскептиците са се нараснали, само че към момента не са болшинство. Можем да кажем – към момента сме повече еврооптимисти и по-малко евроскептици . Дали ще бъдем очевидци на основна смяна на тези настройки, близкото бъдеще ще покаже. По-точно – идните европейски избори.
Какво мислят нашите сънародници за участието ни в унията 11 години след присъединението ни? За 18,7% от интервюираните този акт на България е донесъл единствено изгоди. Всеки четвърти е на мнение, че участието е най-вече потребно. В същото време близо 30% го правят оценка като най-вече нездравословно. А 11 на 100 са на крайното мнение, че нашето присъединяване в съюза ни е донесло единствено вреди. 15 на 100 пък не могат да преценяват и не показват отговор. И тук, оценяващите Европейски Съюз като потребен за България са малко повече от скептиците.
Може ли обаче да се каже, че и едните, и другите носят присъщи белези? Имат ли днешните еврофили и евроскептици избран профил? И да, и не. Видимото през призмата на числата е следното.
Днес доста по-често младежите до 40-годишна възраст, хората с висше обучение и заетите виждат най-вече изгоди и релативно по-малко вреди. Хората над 60 години, както и забележителна част от среднистите в по-голяма степен припознават отрицателните последици от участието ни. Ако има изненада, тя е в емпиричния факт, че столичаните не са по-оптимистични от останалите.
Същевременно обаче българските жители нямат ясна визия в каква посока биха желали да видят бъдещето на Съюза. Данните демонстрират, че измежду имащите позиция, надвиват тези, които биха желали усилване на националната автономия (всеки четвърти), до момента в който предпочитащите европейската концентрация са два пъти и половина по-малко (всеки десети). Не са доста и последователите на статуквото – едвам 12 на 100. Един от трима е на мнение, че може би е редно да има разбъркан метод и алтернативата „ концентрация или регионализация “ би трябвало да се взема решение според от това какви въпроси стоят на дневен ред. Висок е и делът на нямащите мнение – всеки пети.
Предстоящите евроизбори и каква е желаната изборна система : Досегашната процедура е желана от към 28% от респондентите. Идеята за общоевропейски листи на европейските партийни семейства се оказва доста непопулярна (едва 9%). Всеки шести пък декларира, че няма изключително огромно значение по какъв начин тъкмо да се организират тези избори. Прави усещане релативно високият дял (34% или всеки трети запитан) на хората, настояващи гласуването да бъде за персони, а не за партии, без значение дали национални или общи. Тази картина не е доста изненадваща в подтекста на националния политически диалог, както и поради насъбраното отчаяние от партиите през последните години.
Проблемите пред Съюза се множат, като отношението на европейците, включително и на българите, е един от значителните измежду тях. Растящият евроскептицизъм, както и завръщащата се консервативна идеология изведоха на напред във времето доста крайни обединения, които натрупат точки с всеки минал ден. Само можем да допускаме по какъв начин ще наподобява идващият европарламент, само че занапред е ясно, че той ще бъде друг – по-малко обществен от в този момент. Ще господства нова изразителност, клеймяща евробюрократите, обществената страна, интеграционните политики, старите култури и мъртвите богове. И още кой знае какво, в случай че се вземат поради ежедневно появяващите се, безредни и взаимно противоречащи си претенции на другите бунтуващи се групи.
Според АФИС фактът, че у нас имащите доверие в Европейски Съюз към момента са повече от евроскептиците, може би е добра опция за осмисляне на нашето бъдеще. Общественото мнение на този стадий го обрисува по следния метод: про-европейско, само че регионализиращо се, с изразена поддръжка на ярки персони, а не на непознати, безлични и послушни еврочиновници.
При всички положения май месец ни приготвя изненади, а идващите месеци ще ни дадат спомагателни жокери каква тъкмо Европа биха подкрепили българските жители.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ