България, Гърция и Кипър изразиха oбща позиция за миграционната ситуация в Източното Средиземноморие
София. Дебатите по тематиката миграция и промяната на системата за леговище да са фокусирани върху всички направления, в това число и Източно Средиземноморския - това схващане е гръбнакът на взаимната позиция на България, Гърция и Кипър. Тя бе показана на конференция след сесия на Съвета „ Правосъдие и вътрешни работи “, оповестиха от пресцентъра на Министерство на вътрешните работи .
Целта на трите страни членки е да:
∙обърнат още веднъж внимание, че страните на предна линия, ситуирани по Източно Средиземноморския маршрут също са подложени на миграционните провокации, пред които Европа е изправена;
∙стимулира европейските сътрудници, Европейската комисия и другите европейски институции да подхващат ограничения и извърнат внимание и на трайно продължаващите непропорционални миграционни провокации, пред които са изправени тези държави;
∙подчертае нуждата от характерни ограничения на равнище Европейски Съюз в подтекста на европейската взаимност и отговорност, със заслужено систематизиране на тежестта, посредством релокация от страните на първа линия, надеждна политика за връщане към трети страни и по-широка поддръжка за директно засегнатите страни от Европейски Съюз.
В допълнение, трите страни поддържат ефикасното осъществяване на Съвместното изказване ЕС-Турция от 2016 година посредством:
∙гарантиране на ефикасни връщания;
∙изкореняване на незаконните мрежи за трафик на мигранти към ЕС;
∙предотвратяване пренасочването на потоците и появяването на нови направления за противозаконна миграция към Европа по морски, сухопътни и въздушни граници.
В тази връзка, трите страни приканват Европейски Съюз и другите страни членки да прегледат позитивно опцията за даване на спомагателни финансови средства на страните в необятния район по Източносредиземноморския маршрут. Също по този начин, София, Атина и Никозия насочат искане за даване на спомагателни финансови средства за справяне с миграционния/бежанския въпрос в подтекста на идната Многогодишна финансова рамка 2021-2026.
Министър Младен Маринов регистрира, че равнищата на напън по българските граници резервират релативно ниски стойности. Обстановката на българо-турската граница е под надзор. Благодарение на ограниченията, които вземаме и положителното съдействие с турските управляващи, не се следи нарастване на опитите за незаконно прекосяване. Същевременно, цялостната обстановка в района на Източното Средиземноморие остава доста динамична и тревожна. Наличието на огромни групи хора, които бягат от военни дейности, или търсят по-добри благоприятни условия за себе си, съставлява непрекъснат и сериозен риск. В този подтекст министър Маринов акцентира какъв брой е значимо районът на Източното Средиземноморие да бъде непрекъснато във фокуса на вниманието, като се подсигурява задоволително ангажираност с осъществяването на Изявлението ЕС-Турция от всички страни и да се окаже нужната взаимност на всички страни по маршрута и в района.
Целта на трите страни членки е да:
∙обърнат още веднъж внимание, че страните на предна линия, ситуирани по Източно Средиземноморския маршрут също са подложени на миграционните провокации, пред които Европа е изправена;
∙стимулира европейските сътрудници, Европейската комисия и другите европейски институции да подхващат ограничения и извърнат внимание и на трайно продължаващите непропорционални миграционни провокации, пред които са изправени тези държави;
∙подчертае нуждата от характерни ограничения на равнище Европейски Съюз в подтекста на европейската взаимност и отговорност, със заслужено систематизиране на тежестта, посредством релокация от страните на първа линия, надеждна политика за връщане към трети страни и по-широка поддръжка за директно засегнатите страни от Европейски Съюз.
В допълнение, трите страни поддържат ефикасното осъществяване на Съвместното изказване ЕС-Турция от 2016 година посредством:
∙гарантиране на ефикасни връщания;
∙изкореняване на незаконните мрежи за трафик на мигранти към ЕС;
∙предотвратяване пренасочването на потоците и появяването на нови направления за противозаконна миграция към Европа по морски, сухопътни и въздушни граници.
В тази връзка, трите страни приканват Европейски Съюз и другите страни членки да прегледат позитивно опцията за даване на спомагателни финансови средства на страните в необятния район по Източносредиземноморския маршрут. Също по този начин, София, Атина и Никозия насочат искане за даване на спомагателни финансови средства за справяне с миграционния/бежанския въпрос в подтекста на идната Многогодишна финансова рамка 2021-2026.
Министър Младен Маринов регистрира, че равнищата на напън по българските граници резервират релативно ниски стойности. Обстановката на българо-турската граница е под надзор. Благодарение на ограниченията, които вземаме и положителното съдействие с турските управляващи, не се следи нарастване на опитите за незаконно прекосяване. Същевременно, цялостната обстановка в района на Източното Средиземноморие остава доста динамична и тревожна. Наличието на огромни групи хора, които бягат от военни дейности, или търсят по-добри благоприятни условия за себе си, съставлява непрекъснат и сериозен риск. В този подтекст министър Маринов акцентира какъв брой е значимо районът на Източното Средиземноморие да бъде непрекъснато във фокуса на вниманието, като се подсигурява задоволително ангажираност с осъществяването на Изявлението ЕС-Турция от всички страни и да се окаже нужната взаимност на всички страни по маршрута и в района.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ