Посолство на Азербайджан: 20 януари – пътят, който изведе Азербайджан към независимостта
София. Борбата на азербайджанския народ за независимост в историята се съпровожда с огромни нещастия и тежки загуби. Ужасните събития, случили се на 20 януари 1990 година, са един от тежките интервали на историята на Азербайджан. Отбелязвана като всеобщ ден на траура, тази дата е навлязла в паметта като Черния Януари, и в това време стана първа крачка по пътя към независимостта на азербайджанския народ. Това оповестиха от пресцентъра на Посолството на Азербайджан в България .
Като гледаме през призма на историята, пътят, който води до Черния януари е почнал още след спорните събития през 1988 година Необоснованите искания на Армения към Азербайджан, осъществени с поддръжка на управлението на Съветския съюз, довеждат до репресии и етническа непоносимост против азербайджанския народ. В резултат на подлите набези повече от 250 хиляди азербайджанци, които през вековете живееха на територията на Армения бяха накарани да изоставят родните си места. По време на всеобщото депортиране от Армения минимум 216 азербайджанеца са убити от арменци, 1154 души са ранени. Азербайджанският народ възразяваше против подлия проект на руското управление и по демократичния метод изискваше да се подхващат защитни ограничения против дейности на арменските сепаратисти и екстремисти в Нагорния Карабах, да се възвърне правдивост.
Обаче отговорът на държавното управление на Михаил Горбачев на мирни и обективни условия на народа е бил беспощаден. През нощта на 19 против 20 януари 1990 година мобилизираните от Ставропол, Краснодар и Ростов отреди на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики, които включваха и бойци и офицери от арменския генезис, минали специфична подготовка, особено назначени от Министерство на вътрешните работи и членове на група “Алфа ” на Държавния комитет за сигурност на Съюз на съветските социалистически републики подлагат на огъня цивилното население. Завземането на Баку се съпровожда с персона свирепост, вследствие на военното нахлуване са убити 147 азербайджански жители, 744 – са ранени, 841 – са нелегално задържани.
По време на нещастието руските въоръжени сили разстрелват освен цивилните лица, жилищни здания, магазини, медицински и други институции, само че и коли на незабавна здравна помощ и не им дават опция да окажат помощ на ранени. Много цивилни лица са разстреляни пред жилищата и входове на постройките, както и в публични места, след здравната експертиза на умрелите е потвърдено, че бяхя употребявани патрони с разрушително деяние.
С цел да сподавят битката на азербайджанския народ в името на демокрацията и националната независимост, да нанесат честен удар на народа, тази нападателна авансово готова акция жестоко наруши всички интернационалните правила, както и някогашна конституция на Съюз на съветските социалистически републики и конституция на Азербайджанската ССР.
Трагедията “20 януари ” получи отзив из целия свят. Изключителната роля във образуването на интернационалното публично мнение за тези събития изигра общонационалният водач Гейдар Алиев. По този метод, излагайки на заплаха своя живот и живота на своите близки, великият водач на 21 януари първо, което прави, идва в непрекъснатото посланичество на Азербайджан в Москва, и се обръща към събрали се тук азербайджанци, и по време на конференцията осъждава политиката на империята и подлите дейности на М.Горбачев против азербайджанския народ.
Въпреки че руската империя проля кръвта на почтените хора, прояви невижданата свирепост против азербайджанския народ, не съумя да реализира задачата си и да го събори. По подобен метод, Черният януари вечно навлезе в история на битката в името на свободата и териториалната целокупност на Азербайджан и като героическа страница. Трагедията като епос за подвиг, отвори нова страница в научно-литературни среди на Азербайджан, основани са песенни и музикални композиции в памет на шехидите, снимани са филми, основани са творби и са сложени спектакли.
Като гледаме през призма на историята, пътят, който води до Черния януари е почнал още след спорните събития през 1988 година Необоснованите искания на Армения към Азербайджан, осъществени с поддръжка на управлението на Съветския съюз, довеждат до репресии и етническа непоносимост против азербайджанския народ. В резултат на подлите набези повече от 250 хиляди азербайджанци, които през вековете живееха на територията на Армения бяха накарани да изоставят родните си места. По време на всеобщото депортиране от Армения минимум 216 азербайджанеца са убити от арменци, 1154 души са ранени. Азербайджанският народ възразяваше против подлия проект на руското управление и по демократичния метод изискваше да се подхващат защитни ограничения против дейности на арменските сепаратисти и екстремисти в Нагорния Карабах, да се възвърне правдивост.
Обаче отговорът на държавното управление на Михаил Горбачев на мирни и обективни условия на народа е бил беспощаден. През нощта на 19 против 20 януари 1990 година мобилизираните от Ставропол, Краснодар и Ростов отреди на Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики, които включваха и бойци и офицери от арменския генезис, минали специфична подготовка, особено назначени от Министерство на вътрешните работи и членове на група “Алфа ” на Държавния комитет за сигурност на Съюз на съветските социалистически републики подлагат на огъня цивилното население. Завземането на Баку се съпровожда с персона свирепост, вследствие на военното нахлуване са убити 147 азербайджански жители, 744 – са ранени, 841 – са нелегално задържани.
По време на нещастието руските въоръжени сили разстрелват освен цивилните лица, жилищни здания, магазини, медицински и други институции, само че и коли на незабавна здравна помощ и не им дават опция да окажат помощ на ранени. Много цивилни лица са разстреляни пред жилищата и входове на постройките, както и в публични места, след здравната експертиза на умрелите е потвърдено, че бяхя употребявани патрони с разрушително деяние.
С цел да сподавят битката на азербайджанския народ в името на демокрацията и националната независимост, да нанесат честен удар на народа, тази нападателна авансово готова акция жестоко наруши всички интернационалните правила, както и някогашна конституция на Съюз на съветските социалистически републики и конституция на Азербайджанската ССР.
Трагедията “20 януари ” получи отзив из целия свят. Изключителната роля във образуването на интернационалното публично мнение за тези събития изигра общонационалният водач Гейдар Алиев. По този метод, излагайки на заплаха своя живот и живота на своите близки, великият водач на 21 януари първо, което прави, идва в непрекъснатото посланичество на Азербайджан в Москва, и се обръща към събрали се тук азербайджанци, и по време на конференцията осъждава политиката на империята и подлите дейности на М.Горбачев против азербайджанския народ.
Въпреки че руската империя проля кръвта на почтените хора, прояви невижданата свирепост против азербайджанския народ, не съумя да реализира задачата си и да го събори. По подобен метод, Черният януари вечно навлезе в история на битката в името на свободата и териториалната целокупност на Азербайджан и като героическа страница. Трагедията като епос за подвиг, отвори нова страница в научно-литературни среди на Азербайджан, основани са песенни и музикални композиции в памет на шехидите, снимани са филми, основани са творби и са сложени спектакли.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ