София - Балканската Венеция!Приятели и познати са потресени от снощните

София - Балканската Венеция!

Приятели и познати са потресени от снощните си завършения из столицата.

А аз си помислих единствено - какъв брой правилно, вярно и тъкмо нещо е мандатността при демокрацията!
Впрочем неуместно е да има мандатност за безобидната по нашата конституция роля на президента, а да няма за основната роля на премиера!

С броя на мандатите хората стартират да се откъсват от действителността, да се изживяват като изборни монарси и назначаеми аристократи; да си мислят, че всичко им е разрешено, да стават жертва на кръга си от доближени, които се считат за номенклатура, над която е единствено Господ, а по-скоро Той и-или Кой...

Когато има мандатност, политикът е податлив да се стреми да направи оптимално потребното, с което да бъде запомнен от хората, обществото, народа.

Когато няма мандатност, политикът се изкушава да се стреми да остане на поста колкото се може по-дълго и е подготвен да заплати всевъзможна и невъзможна цена за това.

Тези разсъждения са кардинални, а по принцип, в случай че един политик е податлив към корупция, нарушение на законите, надутост, безпардонност или друго от сорта, той и за един, и за пет мандата ще си покаже рогата и ще му лъсне същността.

Та като приказвам за мандатността си споделям - започнеш ли да си играеш на политическа броеница

Хей мандатче, хей ги две, три,... четири...

ти съвсем неизбежно ще се окажеш пред нелепата действителност, когато да вземем за пример издигнатото некачествено през първия мандат стартира да се разрушава през третия. И колкото по-дълго си на власт, толкоз повече неща ще се разрушават, скапват, разпадат и разнебитват - все по-често и постоянно.

По този метод стоенето ти на власт ще се трансформира в непрекъснато пояснение и опрощение, че интернационалното състояние, гришата и кишата са отговорни за рушенето, развалянето, разпадането и разнебитването. Управлението ти ще се спихва от непрестанно изправяне лице в лице с метода, по който ти си управлявал в предните години, с метода, по който си строил, по който си правил нещо...

И даже в действителност да е имало читаво строителство и в действителност да си построил нещо, в края на краищата ще ти се лепне леке, че каквото си построил, се е разрушило, а каквото и нещо да си построил, най-после то се е оказало нищо,

едно огромно нищо, въпреки и от сърце

Така отминава международната популярност, по този начин се връща бумерангът, по този начин идва чекът, по този начин излиза сметката, правена без кръчмар, такава се оказва равносметката.

Разбира се, можеш да потърсиш врагове с партиен билет. Или врагове на народа. Само че мъчно ще се оправдаеш с тях - изключително с враговете на народа. Защото те имаха смелостта да ти споделят истината в очите, а ти имаше страхливостта да се правиш, че не ги чуваш, да вярваш на продажни медии, на пресметливи сирени, на егоистични другари по полза, на циници-съветници, които първо те мразеха, а след това започнаха да ядат от ръката ти...

Истината постоянно боли, само че само който има сетива за нея, става същински общественик.

За останалите е ясно единствено едно - колкото по-дълго остават на власт, толкоз повече разрушаващи се техни каузи ще вгорчават дните им. Да се разрушава е доста по-лесно, в сравнение с да се построява. А най-лесно се разрушава това, което е издигнато по неверен, фалшив, аматьорски и корупционен метод. То е неуместно краткотрайно и носи със себе си безмилостната и неподлежаща на обжалване присъда на Времето.

Коментарът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията