София. 75.8% от българите не одобряват премахването на надбавките за

София. 75.8% от българите не утвърждават премахването на надбавките за трудов стаж. Това демонстрират данните от изследване на Агенция АФИС , обвързвано с оферти за промени в Кодекса на труда. Трима от всеки четирима жители не утвърждават препоръчаната смяна в Кодекса на труда, която планува унищожаване на надбавките за трудов стаж. Само един от десетима я утвърждават. Останалите 14% нямат мнение. Това отрицателно мнение е относително отмерено застъпено в градове и села, измежду млади и остарели и разнообразни етноси и занятия. С едно изключение обаче – в категорията „ работодатели и арендатори “. При тях утвърждението се среща 3 и половина пъти по-често от нормалното (35% вместо 10%). Сред хората във възрастовия период 18-29 година, съотношението „ утвърждение – отрицание “ също е преобладаващо отрицателно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли догатката, че младите служащи възприемат надбавките на по-опитните си сътрудници като дискриминация.
55% от пълнолетните българи не утвърждават концепцията за промени в Кодекса на труда, предвиждащи разрешаване на сключването на трудови контракти, при които служащият е задължен да се явява на работа „ на повикване “ и да му се заплаща единствено за отработените часове. 28% я утвърждават предлагането, а останалите 17% са без мнение. По-подробните разбивки демонстрират, че гледната точка мощно зависи от позицията на жителя в релацията „ работодател-работник “. При бизнеса и категорията на „ самонаетите “ съотношението сред съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%. Преобладаващо отрицателното мнение се изяснява с обстоятелството, че „ гъвкавостта “ на труда у нас действително подсигурява неустойчив живот на наемния служащ и без особено предопределен за това правилник. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) най-малко един член губи работа в течение на година.
54% не утвърждават предлагането за двойно нарастване на позволените часове за ексклузивен труд – от 30 на 60 часа месечно, а 27% го утвърждават. Останалите нямат мнение. По този въпрос е налице инверсия при „ бизнесмени, арендатори “ (60% са за, 31% против). Сред хората с приход на член на фамилията от най-високата категория – над 1000 лева месечно, 46% „ за “, 41% „ срещу “.
„ Ако спомагателният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при към 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се минава към „ нова нормалност “ – 9-часов работен ден. Исторически, концепцията „ 8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време “ е минималното искане, от което потегля в последната четвъртина на 19 век международното работническо придвижване. Нейното реализиране структурираше метода на живот през 20-ти век, при което голямото болшинство, формирано от наемни служащи, се ползваше от богатствата на цивилизацията. Същото важи за „ прогресивните “ начинания за основаване на обществено дъно от „ работещи небогати “, разясняват данните от АФИС.

Националното изследване на публичното мнение е осъществено в интервала 9-15 март 2019 година Интервюирани директно „ лице в лице “ в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните шпации на отклоненията от записаните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%. Данните са представителни за мнението на българските жители на възраст от 18 до 65 години.