София. 51% смятат, че демокрацията у нас в момента е

София. 51% считат, че демокрацията у нас сега е застрашена. Това демонстрират данните от последното изследване на " Галъп интернешънъл " . 65% са чули за изявленията в западни медии, които представяха България като бедна и корумпирана страна. 82% от чулите са съгласни с тези отзиви. Мнозинство от 67% са съгласни, че по време на европредседателството партийните разлики би трябвало да се загърбят. Но напрежението в обществото е ясно доловимо, а обвиняванията в централизация на власт и въздействие водят до това, че 51% са съгласни, че демокрацията у нас сега е застрашена. Посредническата ни роля във връзка с Турция се приема нееднозначно: 49% са съгласни да оказваме помощ на Турция да усъвършенства връзките с Европейски Съюз, само че подобен дял от 42% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. След последните изказвания за „ чакалнята “ на еврото 46% най-общо и кардинално утвърждават въвеждането на еврото, само че 48% не утвърждават. Останалите се двоумят. Темата за качеството на демокрацията у нас и за концентрацията на власт и въздействие очевидно от ден на ден си пробива път в обществото ни. Докато текат публичните рецензии към властта по подобен вид тематики, пробно бе тествано отношението към едно предизвикателно изказване: „ Демокрацията в България сега е застрашена “. 51% се съгласяват, а 40% са на противоположното мнение. Останалите се двоумят.
На фона на най-различните митинги от последните седмици 38% от българите са подготвени да се солидаризират директно с някаква форма на митинг по тематиките от последните седмици, а 60% - не. Тези 38% са към 2 милиона българи, които споделят сериозна рецензия към статуквото. Макар и да са малцинство, те са ясно удостоверение, че публичното напрежение очевидно е остава годно, даже и на фона на тържественото разкриване на европредседателството.
50% възприемат мнението, че убийствата от последните седмици са по-скоро свързани с политиката, а от 37% поддържат мнението, че по-скоро не са. Останалите се затрудняват да отговорят.
Два от акцентите на държавното управление и на премиера Борисов в последните дни получават по-скоро спорен публичен отзвук. Личи и благосклонност, само че публичната позиция е двусмислена. Например, 49% са съгласни да оказваме помощ на Турция да „ стопли “ връзките с Европейски Съюз, само че подобен дял от 42% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят.
Най-общата вероятността за въвеждане на еврото у нас пък се приема още по-нееднозначно, както демонстрираха и предходни проучвания на „ Галъп интернешънъл “. В този сондаж 46% кардинално утвърждават въвеждането му, само че 48% не утвърждават. Останалите се двоумят. В предходни сондажи неохотата към еврото беше даже още по-висока. Възможно е в този момент да са повлияли изявления на представители на властта. Но очевидно следва да се положат още повече старания в поясняването на евентуалните изгоди от въвеждането.

Данните са от бързия телефонен сондаж на „ Галъп интернешънъл “, извършен измежду 801 души на 15 и 16 януари по специфичната панелна методика, която обезпечава допустимо най-висока представителност на данните. Абсолютна оптималната неточност е ± 3.5 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души. Подобни сондажи служат най-много за отразяване на най-общата моментна картина на настройките.