Слънчевите топлофикации: възможност да спасим градовете от мръсния въздух
София, 12 март 2018 година – Съвременните слънчеви топлофикационни решения
са екологични и устойчиви и могат да спасят градовете в България от
замърсяването на въздуха, дължащо се на битово отопление. Те са в положение
да отстраняват нездравословните газове и твърди частици, присъщи на горенето на
нискокачествени въглища, влажни дърва, както и не-горивни първични материали –
автомобилни гуми, облекла и други
Модерните технологии за топлофикационни системи се базират на
природосъобразни източници на сила: слънце, земя, биомаса. Те са
дейно решение за справяне с въздушното замърсяване от битовото
отопление – в мащаб и в дълготраен проект. Това ще има и мощно обществено
отражение – постоянни цени на силата, сигурност на доставките и енергийна
самостоятелност на локално и районно равнище.
Въвеждането на тематиката в дневния ред на българските общини и виновните
институции е неотложно, като се има поради към този момент задействаната правосъдна
процедура от страна на Европейската комисия против България поради
неспазените отговорности на страната ни по повод качеството на
атмосферния въздух*.
Слънчеви топлофикационни системи
Топлофикациите, захранвани от слънчева сила, се състоят от слънчеви
колектори за индустриално произвеждане на топлинна сила, сезонни буфери
и топлопреносна система.
Модулите за слънчево затопляне на вода (слънчеви колектори) се свързват
във верига, през която протича работна течност: вода (или вода с гликол). В
взаимозависимост от потреблението, топлинната сила се насочва или за директна
приложимост, или за стопляне на сезонните буфери за следващо потребление.
Ако добитата температура е ниска (например през зимата) – то добитата сила
се доподгрява посредством други източници.
Слънчевите топлофикации са напълно екологичен източник на сила.
Използването на слънчевата сила не води до обособяване на фини прахови
частици или нездравословни газове. Това значи чист въздух за жителите на регионите,
които разчитат на слънчеви топлофикационни мрежи.
Слънчевите топлофикации набират все по-голяма известност в Северна и
Западна Европа, а през последните години се търсят опция за реализация
и на Балканския полуостров.
Информация за медиите
Потенциал в България
Изследване, извършено от Института за нулевоенергийни здания (ИНЕС) през
2017 година, сподели, че 70% от отоплението и затоплянето на битова топла вода в
жилищния квартал " Кайсиева градина " във Варна може да се покрива от
слънчева сила посредством слънчеви топлофикации**. За задачата е належащо върху
жилищните блокове да бъдат инсталирани слънчеви колектори, ситуирани
върху покривите и слънчевите елементи от фасадите.
" Типологията на панелните многофамилни жилищни здания е извънредно
известна в България. Такъв вид постройки са налице както в огромните градове
с обширни квартали от голям брой панелни блокове, по този начин и в огромен брой по-
дребни обитаеми места, " изяснява арх. Димитър Паскалев, началник на
ИНЕС.
Това значи, че 70% от отоплението и затоплянето на битова топла вода в
панелните блокове може да се обезпечава от слънчева сила.
Икономика на слънчевите топлофикации
Анализът на Института за нулевоенергийни здания демонстрира още, че една
евентуална инвестиция в слънчева топлофикационна система в България може
да се изплати в границите на 10-12 години. След този интервал потребителите на
мрежата ще черпят безвъзмездна сила от слънцето.
Дълготрайността на слънчевите колектори доближава над 30 години. Наскоро
извършен лабораторен разбор на положението на слънчеви колектори на възраст
13, 15 и 26 години в Техническия университет в Копенхаген демонстрира оскъдна
деградация на материалите***. Панелите могат да продължат да действат
още няколко десетилетия, гласи заключението на учените.
Имайки дълъг амортизационен интервал и с потребност от минимална поддръжка, в
част от западноевропейските страни технологията към този момент се развива на пазарен
принцип – без дотации.
Слънчевите топлофикации имат капацитета да обезпечат най-ниските вероятни
общи социално-икономически разноски в бъдещата енергийна система на
Европа, сочи пък неотдавна оповестено проучване на Университета в Аалборг,
осъществено като част от изследователския план " Слънчева топлота и
енергийна стопанска система в градска среда " на Международната организация по
енергетика****. Най-големи изгоди и надлежно понижаване на крайната цена на
топлинната сила могат да се осъществят точно в страните с най-голямо
количество слънчева радиация – тези от южната част на Европа.
Диверсифицирането: инвестиция в бъдещето
Информация за медиите
Освен от слънцето, актуалните топлофикационни мрежи могат да
обезпечават отопление за битовите консуматори и от други устойчиви източници
като отпадъчна топлота от заводи, геотермални кладенци, биоенергийни
котли. Либерализирането на енергийния пазар ще направи допустимо цената на
топлинната сила да стане доста ниска.
" Разделянето на производството на топлинна сила от разпределението й е
основно за постигането на ниски цени на топлинната сила за крайните
консуматори ", изяснява инж. Петър Камбуров, специалист устойчиви енергийни
решения при Институт за нулевоенергийни здания. Това делене би разрешило
навлизането на нови производители в тази област. Възможно е даже
образуването на тържища за топлинна сила, които да доведат до намаление
цените на топлинната сила в дълготраен проект – по този начин, както навлизането на
голям брой играчи на информационния пазар докара до намаление на цените
на информационните услуги.
По този метод доста по-успешно ще се реализира " обществената " функционалност в
енергетиката – обезпечаването на налично отопление за обществено слабите
представители на популацията.
Стратегическо значение
Топлофикациионните мрежи, основани на екологични и устойчиви източници,
могат да изиграят основна роля за обезпечаването на екологично чиста топлинна
сила в градовете. Все повече европейски страни разпознават технологията
като крайъгълен камък в прехода към нисковъглеродна стопанска система. Показателен
е фактът, че топлофикациите на екологични източници са съществена част от проекта
на държавното управление на Англия за декарбонизиране на битовото
отопление в страната. 320 милиона лири са планувани за присъединение на
семейства към топлофикационни системи до 2030 година.
Потенциалът на екологичните топлофикации е добре разпознат и в Германия:
там към този момент има 23 настоящи слънчеви топлофикации с общо 49 600 квадратни
метра повърхност на колекторните полета. Капацитетът им е 34,7 MWth.
Най-добре развити са слънчевите топлофикации в Дания. В страната има 85
топлофикационни мрежи, захранвани от слънчева топлинна сила. Датската
Асоциация на топлофикациите отброи един милион квадратни метра колекторна
повърхност още през септември 2016 година
Слънчеви топлофикации се проектират и построяват сега във Франция,
Австрия, Австралия. Дори в Киргизстан към този момент се строи слънчева топлофикация –
от началото на 2018 година.
Финансиране
Проектите за създаване на слънчеви топлофикационни мрежи в България
Информация за медиите
могат да се финансират освен от държавния и общинските бюджети. Един
образец е решението на Столична община за вдишване на общински дълготраен
дълг, който Следствен отдел към окръжна прокуратура планува за осъществяването на план за " апаратура за
комбинирано произвеждане на сила в София с оползотворяване на RDF
боклук " – в размер на 67 милиона евро. С сходна сума могат да бъдат
построени топлофикационни мрежи в кварталите, които сега се отопляват
с самостоятелни котли на твърдо и течно гориво. При това тези топлофикационни
системи от ново потомство ще са нулевоемисийни, защото няма да са основани
на горивни процеси, които неизбежно отделят нездравословни излъчвания.
________________________________________________
* - На 5 април 2018 година Европейската комисия осъди България в съда на Европейски Съюз в Люксембург поради
несъблюдение на отговорностите по използване на законодателството на Европейски Съюз по повод
замърсяването на въздуха. Нарушението на страната обгръща всички райони в страната.
** - В изследването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена повърхност от 285 000
кв. м. в квартал " Кайсиева градина " във Варна. В квартала липсва централизирана
топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна сила сега са
електрически печки и климатици.
*** - Проучването е осъществено от DTU Byg – департамента по цивилен инженеринг при
Датския механически университет в Копенхаген. Изследователите са проучили два колектора от
датска SDH апаратура на възраст надлежно 15 и 13 години, както и 1 колектор от шведска
апаратура на възраст 26 години. Заключението на учените е, че колекторите имат над 30
години живот. При датските колектори успеваемостта е спаднала с 1-27% според от
работните температури и съществуването на фолио. Колекторът от шведската система е посочил
понижаване на успеваемостта с 2-5%.
**** - повече за изследването на: http://www.sunwindenergy.com/solar-thermal/district- heating-
shows-lower- total-socio- economic-cost- future-energy- system
са екологични и устойчиви и могат да спасят градовете в България от
замърсяването на въздуха, дължащо се на битово отопление. Те са в положение
да отстраняват нездравословните газове и твърди частици, присъщи на горенето на
нискокачествени въглища, влажни дърва, както и не-горивни първични материали –
автомобилни гуми, облекла и други
Модерните технологии за топлофикационни системи се базират на
природосъобразни източници на сила: слънце, земя, биомаса. Те са
дейно решение за справяне с въздушното замърсяване от битовото
отопление – в мащаб и в дълготраен проект. Това ще има и мощно обществено
отражение – постоянни цени на силата, сигурност на доставките и енергийна
самостоятелност на локално и районно равнище.
Въвеждането на тематиката в дневния ред на българските общини и виновните
институции е неотложно, като се има поради към този момент задействаната правосъдна
процедура от страна на Европейската комисия против България поради
неспазените отговорности на страната ни по повод качеството на
атмосферния въздух*.
Слънчеви топлофикационни системи
Топлофикациите, захранвани от слънчева сила, се състоят от слънчеви
колектори за индустриално произвеждане на топлинна сила, сезонни буфери
и топлопреносна система.
Модулите за слънчево затопляне на вода (слънчеви колектори) се свързват
във верига, през която протича работна течност: вода (или вода с гликол). В
взаимозависимост от потреблението, топлинната сила се насочва или за директна
приложимост, или за стопляне на сезонните буфери за следващо потребление.
Ако добитата температура е ниска (например през зимата) – то добитата сила
се доподгрява посредством други източници.
Слънчевите топлофикации са напълно екологичен източник на сила.
Използването на слънчевата сила не води до обособяване на фини прахови
частици или нездравословни газове. Това значи чист въздух за жителите на регионите,
които разчитат на слънчеви топлофикационни мрежи.
Слънчевите топлофикации набират все по-голяма известност в Северна и
Западна Европа, а през последните години се търсят опция за реализация
и на Балканския полуостров.
Информация за медиите
Потенциал в България
Изследване, извършено от Института за нулевоенергийни здания (ИНЕС) през
2017 година, сподели, че 70% от отоплението и затоплянето на битова топла вода в
жилищния квартал " Кайсиева градина " във Варна може да се покрива от
слънчева сила посредством слънчеви топлофикации**. За задачата е належащо върху
жилищните блокове да бъдат инсталирани слънчеви колектори, ситуирани
върху покривите и слънчевите елементи от фасадите.
" Типологията на панелните многофамилни жилищни здания е извънредно
известна в България. Такъв вид постройки са налице както в огромните градове
с обширни квартали от голям брой панелни блокове, по този начин и в огромен брой по-
дребни обитаеми места, " изяснява арх. Димитър Паскалев, началник на
ИНЕС.
Това значи, че 70% от отоплението и затоплянето на битова топла вода в
панелните блокове може да се обезпечава от слънчева сила.
Икономика на слънчевите топлофикации
Анализът на Института за нулевоенергийни здания демонстрира още, че една
евентуална инвестиция в слънчева топлофикационна система в България може
да се изплати в границите на 10-12 години. След този интервал потребителите на
мрежата ще черпят безвъзмездна сила от слънцето.
Дълготрайността на слънчевите колектори доближава над 30 години. Наскоро
извършен лабораторен разбор на положението на слънчеви колектори на възраст
13, 15 и 26 години в Техническия университет в Копенхаген демонстрира оскъдна
деградация на материалите***. Панелите могат да продължат да действат
още няколко десетилетия, гласи заключението на учените.
Имайки дълъг амортизационен интервал и с потребност от минимална поддръжка, в
част от западноевропейските страни технологията към този момент се развива на пазарен
принцип – без дотации.
Слънчевите топлофикации имат капацитета да обезпечат най-ниските вероятни
общи социално-икономически разноски в бъдещата енергийна система на
Европа, сочи пък неотдавна оповестено проучване на Университета в Аалборг,
осъществено като част от изследователския план " Слънчева топлота и
енергийна стопанска система в градска среда " на Международната организация по
енергетика****. Най-големи изгоди и надлежно понижаване на крайната цена на
топлинната сила могат да се осъществят точно в страните с най-голямо
количество слънчева радиация – тези от южната част на Европа.
Диверсифицирането: инвестиция в бъдещето
Информация за медиите
Освен от слънцето, актуалните топлофикационни мрежи могат да
обезпечават отопление за битовите консуматори и от други устойчиви източници
като отпадъчна топлота от заводи, геотермални кладенци, биоенергийни
котли. Либерализирането на енергийния пазар ще направи допустимо цената на
топлинната сила да стане доста ниска.
" Разделянето на производството на топлинна сила от разпределението й е
основно за постигането на ниски цени на топлинната сила за крайните
консуматори ", изяснява инж. Петър Камбуров, специалист устойчиви енергийни
решения при Институт за нулевоенергийни здания. Това делене би разрешило
навлизането на нови производители в тази област. Възможно е даже
образуването на тържища за топлинна сила, които да доведат до намаление
цените на топлинната сила в дълготраен проект – по този начин, както навлизането на
голям брой играчи на информационния пазар докара до намаление на цените
на информационните услуги.
По този метод доста по-успешно ще се реализира " обществената " функционалност в
енергетиката – обезпечаването на налично отопление за обществено слабите
представители на популацията.
Стратегическо значение
Топлофикациионните мрежи, основани на екологични и устойчиви източници,
могат да изиграят основна роля за обезпечаването на екологично чиста топлинна
сила в градовете. Все повече европейски страни разпознават технологията
като крайъгълен камък в прехода към нисковъглеродна стопанска система. Показателен
е фактът, че топлофикациите на екологични източници са съществена част от проекта
на държавното управление на Англия за декарбонизиране на битовото
отопление в страната. 320 милиона лири са планувани за присъединение на
семейства към топлофикационни системи до 2030 година.
Потенциалът на екологичните топлофикации е добре разпознат и в Германия:
там към този момент има 23 настоящи слънчеви топлофикации с общо 49 600 квадратни
метра повърхност на колекторните полета. Капацитетът им е 34,7 MWth.
Най-добре развити са слънчевите топлофикации в Дания. В страната има 85
топлофикационни мрежи, захранвани от слънчева топлинна сила. Датската
Асоциация на топлофикациите отброи един милион квадратни метра колекторна
повърхност още през септември 2016 година
Слънчеви топлофикации се проектират и построяват сега във Франция,
Австрия, Австралия. Дори в Киргизстан към този момент се строи слънчева топлофикация –
от началото на 2018 година.
Финансиране
Проектите за създаване на слънчеви топлофикационни мрежи в България
Информация за медиите
могат да се финансират освен от държавния и общинските бюджети. Един
образец е решението на Столична община за вдишване на общински дълготраен
дълг, който Следствен отдел към окръжна прокуратура планува за осъществяването на план за " апаратура за
комбинирано произвеждане на сила в София с оползотворяване на RDF
боклук " – в размер на 67 милиона евро. С сходна сума могат да бъдат
построени топлофикационни мрежи в кварталите, които сега се отопляват
с самостоятелни котли на твърдо и течно гориво. При това тези топлофикационни
системи от ново потомство ще са нулевоемисийни, защото няма да са основани
на горивни процеси, които неизбежно отделят нездравословни излъчвания.
________________________________________________
* - На 5 април 2018 година Европейската комисия осъди България в съда на Европейски Съюз в Люксембург поради
несъблюдение на отговорностите по използване на законодателството на Европейски Съюз по повод
замърсяването на въздуха. Нарушението на страната обгръща всички райони в страната.
** - В изследването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена повърхност от 285 000
кв. м. в квартал " Кайсиева градина " във Варна. В квартала липсва централизирана
топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна сила сега са
електрически печки и климатици.
*** - Проучването е осъществено от DTU Byg – департамента по цивилен инженеринг при
Датския механически университет в Копенхаген. Изследователите са проучили два колектора от
датска SDH апаратура на възраст надлежно 15 и 13 години, както и 1 колектор от шведска
апаратура на възраст 26 години. Заключението на учените е, че колекторите имат над 30
години живот. При датските колектори успеваемостта е спаднала с 1-27% според от
работните температури и съществуването на фолио. Колекторът от шведската система е посочил
понижаване на успеваемостта с 2-5%.
**** - повече за изследването на: http://www.sunwindenergy.com/solar-thermal/district- heating-
shows-lower- total-socio- economic-cost- future-energy- system
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ