Натоварват с допълнителни разходи търговци и НПО-та - да декларират собственост
Собственици на над 400 000 компании и още хиляди неправителствени организации (НПО) ще би трябвало да подадат заявления, с цел да удостоверят собствеността си пред Търговския указател. Това би трябвало да се случи до края на месец май тази година.
Целта на тази концепция е, че по този метод ще се противодейства на прането на пари. Освободени от задължението няма - даже едноличните търговци и притежателите на еднолични ООД, при които притежателите са явни, осведоми в. " Сега ". До 31.05.19 година притежателите би трябвало да заявят собствеността си пред Търговския указател с нотариално заверена декларация. Това ще утежни бюджета на търговците и НПО-тата, защото услугата при нотариус се заплаща. При подаването на декларацията се заплаща и държавната такса. А в случай че се наложи юрист да подава документа, евентуално и там ще се изисква заплащане.
Търговците, които решат, че няма да подадат наложителната декларация за определяне на действителните притежатели на компанията или сдружението, могат да бъдат санкционирани със сума от 1 000 лв. до 10 000 лв.. За сдружения като банки, застрахователи и лизингови предприятия глобата е от 2 000 лв. до 20 000 лв.. Според разпоредбите, в случай че притежателите не подадат съответната декларация, ще бъдат глобявани всеки месец, до момента в който не създадат вписването, като глобите ще се постановат от ДАНС.
Влезлите в действие наказателни постановления на организациите, чиито имена на притежатели не са декларирани, ще бъдат оповестени навреме на уеб страницата на ДАНС. Там ще бъдат оповестявани още данни на нарушителя, типа и естеството на нарушаването и типа и размера на наложената санкция. Все още не е ясно по какъв начин ДАНС действително ще ревизира декларациите и по какъв начин ще се ревизира кой е действителният притежател на всяка компания и съдружие. Под въпрос остава и това, по какъв начин ще се потвърдят подставените лица, които се водят притежатели във компании на хора от високите етажи на властта или търсени нарушители.
Прелюбопитно е и какъв брой от офшорните компании, за които декларирането също е наложително, ще спазят условието. Към момента на уеб страницата на ДАНС са оповестени новият закон и правилникът към него. Агенцията по вписванията пък разгласи кои мостри на документи би трябвало да се попълнят, като се показва, че заявяването има декларативен темперамент. Затова търговците и фондациите сами би трябвало да преценяват дали да подадат декларация за действителните си притежатели.
Декларирането на действителните притежатели трябваше да започва още на 01.10.18 година, само че задължението бе отсрочено, защото декларациите, с които ще става, са част от новия Правилник за използване на Закона за ограниченията против изпирането на пари, чието приемане държавното управление забави.
Информацията за действителните притежатели няма да е обществена. В декларациите следва да се вписват идентификационните данни за действителните притежатели - физически лица, а точно: имената, поданството, ЕГН, страна на престояване, в случай че е друга от България, и други. Трябва да се показват и данни за юридическите лица или други правни формирания, посредством които директно или непряко се упражнява надзор върху лицата, компаниите, юридическите лица с нестопанска цел.
Целта на тази концепция е, че по този метод ще се противодейства на прането на пари. Освободени от задължението няма - даже едноличните търговци и притежателите на еднолични ООД, при които притежателите са явни, осведоми в. " Сега ". До 31.05.19 година притежателите би трябвало да заявят собствеността си пред Търговския указател с нотариално заверена декларация. Това ще утежни бюджета на търговците и НПО-тата, защото услугата при нотариус се заплаща. При подаването на декларацията се заплаща и държавната такса. А в случай че се наложи юрист да подава документа, евентуално и там ще се изисква заплащане.
Търговците, които решат, че няма да подадат наложителната декларация за определяне на действителните притежатели на компанията или сдружението, могат да бъдат санкционирани със сума от 1 000 лв. до 10 000 лв.. За сдружения като банки, застрахователи и лизингови предприятия глобата е от 2 000 лв. до 20 000 лв.. Според разпоредбите, в случай че притежателите не подадат съответната декларация, ще бъдат глобявани всеки месец, до момента в който не създадат вписването, като глобите ще се постановат от ДАНС.
Влезлите в действие наказателни постановления на организациите, чиито имена на притежатели не са декларирани, ще бъдат оповестени навреме на уеб страницата на ДАНС. Там ще бъдат оповестявани още данни на нарушителя, типа и естеството на нарушаването и типа и размера на наложената санкция. Все още не е ясно по какъв начин ДАНС действително ще ревизира декларациите и по какъв начин ще се ревизира кой е действителният притежател на всяка компания и съдружие. Под въпрос остава и това, по какъв начин ще се потвърдят подставените лица, които се водят притежатели във компании на хора от високите етажи на властта или търсени нарушители.
Прелюбопитно е и какъв брой от офшорните компании, за които декларирането също е наложително, ще спазят условието. Към момента на уеб страницата на ДАНС са оповестени новият закон и правилникът към него. Агенцията по вписванията пък разгласи кои мостри на документи би трябвало да се попълнят, като се показва, че заявяването има декларативен темперамент. Затова търговците и фондациите сами би трябвало да преценяват дали да подадат декларация за действителните си притежатели.
Декларирането на действителните притежатели трябваше да започва още на 01.10.18 година, само че задължението бе отсрочено, защото декларациите, с които ще става, са част от новия Правилник за използване на Закона за ограниченията против изпирането на пари, чието приемане държавното управление забави.
Информацията за действителните притежатели няма да е обществена. В декларациите следва да се вписват идентификационните данни за действителните притежатели - физически лица, а точно: имената, поданството, ЕГН, страна на престояване, в случай че е друга от България, и други. Трябва да се показват и данни за юридическите лица или други правни формирания, посредством които директно или непряко се упражнява надзор върху лицата, компаниите, юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ