Снощи всички, които имаха късмета да бъдат под открито и

Снощи всички, които имаха шанса да бъдат под намерено и ясно небе, можеха да следят с невъоръжено око рядко за нашите географски ширини събитие – полярно зарево, което обагри небето в алено.

На какво се дължи – изяснява Пенчо Марешки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. Материалът е квалифициран по поръчка на Българска телеграфна агенция.

От България такова събитие може да се види след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето, освен това в случай че изригването е било в посоката, в която се намира Земята сега.

След като потокът от заредени частици пропътува дистанцията сред Слънцето и Земята, той бомбардира земната магнитосфера и даже я огъва откъм нейната дневна страна. Поражда се геомагнитна стихия, която може да докара до разстройства в радиовръзките. Тези частици от слънчевата плазма, които навлизат във високите пластове на нашата атмосфера, пораждат полярните сияния.

В редки случаи – когато процесът е доста натоварен, полярните сияния могат да се следят и от по-ниски географски ширини. Интензивността на потока от заредени частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се прави оценка по геомагнитния резултат, който тя провокира, посредством т.нар планетарен Kp показател. Това е балометрична (логаритмична) големина, която може да има стойности от 0 до 9 и се дефинира от голям брой наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното и в южното полукълбо на Земята. Снощи сред 16:45 ч. и 18:45 ч. Kp показателят доближи и леко надмина стойност 8, след което стартира да спада.

Тези феномени се наблюдават с нараснало внимание, защото не са безобидни. Освен проблемите с радиовръзките, след мощни слънчеви изригвания и подбудените от тях геомагнитни стихии могат да настъпят повреди в енергийните системи и в кабелните телекомуникационни мрежи на огромните страни. Причината е, че в проводниците на електропреносните мрежи се индуцира в допълнение напрежение, което може да изкара от строя значими уреди. Този нездравословен резултат е толкоз по-силен, колкото по-голяма е общата дължина на електропроводите в енергийния пръстен на дадена страна. В историята не липсват образци за такива проблеми: През 1859 година при магнитна стихия излизат от строя телеграфните линии в Съединени американски щати и в Европа. През 1972  година също при магнитна стихия са прекратени телефонните връзки в щата Илинойс. През 1989 година 6 млн. канадци в провинция Квебек остават без отопление и осветяване след спиране на електроснабдяването, отново при мощна магнитна стихия.

Проблемът е, че до момента в който актуалната електроника и връзките стават все по-сложни и по-ефективни, стават и по-уязвими. От друга страна ние от ден на ден разчитаме на тях – към този момент безусловно за всичко. Ако в този момент се случи сходна огромна повреда, отрицателните последици от нея ще бъдат доста по-големи от по всяко време било преди.

Затова разумно идва и въпросът за прогнозирането на тези феномени. Както и в метеорологията, за геомагнитните стихии по-сигурни са прогнозите до 2-3 дни напред. По-дългосрочните прогнози се основават върху интервали от съвсем 2 седмици, през които една дейна зона върху слънчевата повърхнина, която е източник на безоблачен вятър, е забележима от Земята. Това е поради 27 дневният синодичен интервал на околоосното въртене на Слънцето, т.е. при взето поради придвижване на Земята по нейната орбита към него. От значение е също какъв брой време ще остане дейна дадената зона върху Слънцето.