Да проходиш отново: Тони – от кошмара на влака до надеждата
Снимки " България през днешния ден "
21-годишната Антония, която през ноември предходната година се хвърли под колелата на трен от обезсърчение, към този момент е с протези, върви и има цялостните очаквания да възвърне живота си.
" Господи, още веднъж вървя! Много желаех още веднъж да се движа сама, доста желаех някой да ме гушне, да ми кажа, че съм му значима, и в този момент това ми се случва. Прохождането беше моя фантазия. Сега стартирам живота си изначало, по-силна от всеки път ", споделя 21-годишната Антония Чикова, която на 6 ноември предходната година се хвърли под влака в припадък на обезсърчение, че няма непрекъсната работа и другари.
Влакът не умъртви Тони, само че преряза краката й. Момичето е с ампутирани долни крака - десният липсва от бедрото, а левият - от глезена. Само три месеца след тежката интервенция, която претърпя, момичето се възвърне, раните й заздравяха и тя сполучливо мина протезирането и рехабилитацията, която й направиха.
" През тези месеци ми беше изключително мъчно всичко. Много хора ми помогнаха и не мога да ги не помни - благодаря за безплатните протези, които ми осигуриха от неправителствената организация " Национален алианс за интеграция и политика за здраве и живот след ампутация и протезиране ", и докторите и експертите - Лъчезар Захариев, Димитър Ненчовски, Йото Йотов и всички, които ми подадоха ръка ", споделя момичето пред " България Днес ".
В помощ на 21-годишната жена бе стартирана акция " Да помогнем на Тони да стъпи в живота с два нови крайници ". Специално за нея бе открита и банкова сметка на името на УМБАЛ - Бургас, в която се събират пари за оздравяването на Тони.
" Всяка година пациентката ще има право на ремонт на протезите и тогава към този момент може да се слагат по-скъпи, само че по-функционални детайли като ходила и колена. Има хора, които се възвръщат толкоз добре, че даже не можеш да схванеш, че имат протези ", изясни лекуващият я доктор доктор Захариев.
Освен от протези Тони има потребност и от психическа поддръжка. След опита за самоубийство тя към момента е много лабилна. На моменти губи религия, че ще може да се върне още веднъж към живота. За благополучие, Тони не е сама. Всеки ден до нея е млада бургазлийка, също минала през разнообразни житейски тествания. До нея са и сътрудниците й от хотел в Слънчев бряг, в който Антония е работила три години.
" Сега пребивавам на квартира с друго момиче. Колегите ми дадоха обещание, че откакто малко позаякна, още веднъж ще се върна на работа в хотела. Това, че ще имам работа, е най-голямото ми благополучие ", показа още Тони.
Антония Спасова е от плевенското село Букова. Израснала е в дома за изоставени деца в село Тотлебен. Майка й я оставя.
" Ние сме доста оскъдно семейство, живеем със 130 лева пенсия на мъжа ми. Аз вървя да шетам фурна за 6 лева дневно. Изоставих щерка си преди време, тъй като не можех да я виждам, към този момент имах 4 деца ", споделя майката.
Днес Тони не се сърди на родителите си, само че доста й се желае да е като всички деца със семейство. Съвсем скоро - на коледните празници, по лично предпочитание тя отишла в дома в Тотлебен.
След като напуща дома със завършването на 8-и клас, девойката отива да учи в Ловеч. Завършва учебно заведение и от този момент никой в Тотлебен не чува за нея. Благодарение на разнообразни фондации Антония и хора в нейното състояние стартират работа в курортите по морето. Именно това е повода, довела младото момиче в Бургас. Работата като сервитьорка три сезона в един и същи хотел в Слънчев бряг я удовлетворява изцяло.
" После пристигна зимата и нямаше към този момент какво да върша там. Почувствах се сама и взех решение, че не мога да се боря повече. Затова желаех да се самоубия ", споделя историята си Антоанета.
Един ден тя се разхожда в Бургас и инцидентно среща юноша. Докато си приказват, малко по малко се озовават на гара " Владимир Павлов ".
" Споделих му какъв брой самотна се усещам, въпреки че не го познавах. Видях, че идва трен, другото не помня. Мен никой не ме харесваше. И по какъв начин да ме харесват? Като схванат, че съм дете на страната, няма кой да ме хареса ", описа през сълзи Антоанета. Случката е към момента мъчителна за нея и момичето не желае да си напомня елементи.
" Имах две фантазии - едната беше да проходя, другата беше да вземам участие в лекарския сериал " Откраднат живот ". Той ми беше обичаният. Сега разбрах, че още веднъж го дават и отново ще го виждам ", сподели още Спасова.
С днешна дата 21-годишната госпожица се усеща по-силна от всеки път и случката доста я е трансформирала. И не се отхвърля!
21-годишната Антония, която през ноември предходната година се хвърли под колелата на трен от обезсърчение, към този момент е с протези, върви и има цялостните очаквания да възвърне живота си.
" Господи, още веднъж вървя! Много желаех още веднъж да се движа сама, доста желаех някой да ме гушне, да ми кажа, че съм му значима, и в този момент това ми се случва. Прохождането беше моя фантазия. Сега стартирам живота си изначало, по-силна от всеки път ", споделя 21-годишната Антония Чикова, която на 6 ноември предходната година се хвърли под влака в припадък на обезсърчение, че няма непрекъсната работа и другари.
Влакът не умъртви Тони, само че преряза краката й. Момичето е с ампутирани долни крака - десният липсва от бедрото, а левият - от глезена. Само три месеца след тежката интервенция, която претърпя, момичето се възвърне, раните й заздравяха и тя сполучливо мина протезирането и рехабилитацията, която й направиха.
" През тези месеци ми беше изключително мъчно всичко. Много хора ми помогнаха и не мога да ги не помни - благодаря за безплатните протези, които ми осигуриха от неправителствената организация " Национален алианс за интеграция и политика за здраве и живот след ампутация и протезиране ", и докторите и експертите - Лъчезар Захариев, Димитър Ненчовски, Йото Йотов и всички, които ми подадоха ръка ", споделя момичето пред " България Днес ".
В помощ на 21-годишната жена бе стартирана акция " Да помогнем на Тони да стъпи в живота с два нови крайници ". Специално за нея бе открита и банкова сметка на името на УМБАЛ - Бургас, в която се събират пари за оздравяването на Тони.
" Всяка година пациентката ще има право на ремонт на протезите и тогава към този момент може да се слагат по-скъпи, само че по-функционални детайли като ходила и колена. Има хора, които се възвръщат толкоз добре, че даже не можеш да схванеш, че имат протези ", изясни лекуващият я доктор доктор Захариев.
Освен от протези Тони има потребност и от психическа поддръжка. След опита за самоубийство тя към момента е много лабилна. На моменти губи религия, че ще може да се върне още веднъж към живота. За благополучие, Тони не е сама. Всеки ден до нея е млада бургазлийка, също минала през разнообразни житейски тествания. До нея са и сътрудниците й от хотел в Слънчев бряг, в който Антония е работила три години.
" Сега пребивавам на квартира с друго момиче. Колегите ми дадоха обещание, че откакто малко позаякна, още веднъж ще се върна на работа в хотела. Това, че ще имам работа, е най-голямото ми благополучие ", показа още Тони.
Антония Спасова е от плевенското село Букова. Израснала е в дома за изоставени деца в село Тотлебен. Майка й я оставя.
" Ние сме доста оскъдно семейство, живеем със 130 лева пенсия на мъжа ми. Аз вървя да шетам фурна за 6 лева дневно. Изоставих щерка си преди време, тъй като не можех да я виждам, към този момент имах 4 деца ", споделя майката.
Днес Тони не се сърди на родителите си, само че доста й се желае да е като всички деца със семейство. Съвсем скоро - на коледните празници, по лично предпочитание тя отишла в дома в Тотлебен.
След като напуща дома със завършването на 8-и клас, девойката отива да учи в Ловеч. Завършва учебно заведение и от този момент никой в Тотлебен не чува за нея. Благодарение на разнообразни фондации Антония и хора в нейното състояние стартират работа в курортите по морето. Именно това е повода, довела младото момиче в Бургас. Работата като сервитьорка три сезона в един и същи хотел в Слънчев бряг я удовлетворява изцяло.
" После пристигна зимата и нямаше към този момент какво да върша там. Почувствах се сама и взех решение, че не мога да се боря повече. Затова желаех да се самоубия ", споделя историята си Антоанета.
Един ден тя се разхожда в Бургас и инцидентно среща юноша. Докато си приказват, малко по малко се озовават на гара " Владимир Павлов ".
" Споделих му какъв брой самотна се усещам, въпреки че не го познавах. Видях, че идва трен, другото не помня. Мен никой не ме харесваше. И по какъв начин да ме харесват? Като схванат, че съм дете на страната, няма кой да ме хареса ", описа през сълзи Антоанета. Случката е към момента мъчителна за нея и момичето не желае да си напомня елементи.
" Имах две фантазии - едната беше да проходя, другата беше да вземам участие в лекарския сериал " Откраднат живот ". Той ми беше обичаният. Сега разбрах, че още веднъж го дават и отново ще го виждам ", сподели още Спасова.
С днешна дата 21-годишната госпожица се усеща по-силна от всеки път и случката доста я е трансформирала. И не се отхвърля!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ