Снимката е илюстративнаПонеже доста се говори напоследък за нашето Черноморие

Снимката е илюстративнаПонеже много се приказва в последно време за нашето Черноморие и " екстрите ", които получава всеки, дръзнал да възнамерява почивката си там, както и множеството разнопосочни мнения по тематиката, взех решение да напиша за какво едно напълно нормално българско семейство реши да не почива повече в България. Ще си спестя мнения по случките от всякакво естество и ще изложа единствено обстоятелствата.

Като млад младеж съм ходил във всевъзможни дупки – квартири с хазяйка, почивни станции, къмпинги, хотели с клекало вместо тоалетна и какво ли не. Спал съм даже в колата, на плажа и в никакъв случай не съм имал особени искания по отношение на местата за настаняване.

Не щеш ли, обаче, човек и добре да живее се дами в един миг и като пристигна и дете, се постанова да мислиш и за повече неща с изключение на за себе си. Затова ще споделя за всяко едно от местата, в които съм бил в България като елементарен фамилен български жител.

Опит първи: Обзор

С малко дете сме, търсим стая с климатик - обстановката го изисква. Харесвам хотел, написа – климатик във всички стаи. Звъня за удостоверение, споделят – да, с климатик са, няма проблем. Пътуваме 500 км. Стигаме, дават ни ключ, качваме се и откриваме, че... климатик в стаята... няма! Слизам на рецепция и запитвам – за какво нямаме климатик в стаята, откакто категорично питах за това. " Ами тъкмо тази няма " – беше отговорът. " Чудесно ", споделям аз, " само че моят избор на хотел беше повлиян от съществуването му и държа на него ".

В този миг, от една стая излиза баба-хотелиерка и стартира да ме хока, какви са били тези искания, щяла да ми даде вентилатор, същата работа вършел. " Вентилаторът е превъзходен домашен апарат " – споделям аз – " само че съм платил за стая с климатик, нужен ми е, решил съм, че желая да го има и офертата не дава отговор на предлаганото. Съответно си желая парите и кой от кое място е. Поех сериозна доза обиди, псувни, обети от бабата-хотелиер. След като намесих полицията, парите ни бяха върнати и в 19,00 часа семейство с малко дете остана на улицата да търси къде да преспи.

Опит втори: Приморско

Тук с хотела особени проблеми нямаше, само че се сблъскахме със суровата реалност на черноморското съществуване. Пристигаме, настаняваме се. Излизаме да хапнем небрежно. Сядаме в първото срещнато заведение. За страдание, " бързото ядене " се оказа и безусловно, по следната прозаична причина. На прилежащата маса стоят две фамилии с две деца. Едното от децата имаше извънредно виновна задача, а точно - вадене на " неща " от носа си, размазването им по стола на заведението и консумирането им назад чрез облизването им. С тази фронтална панорама аз не съумях да се оправя, хем, мисля, имам здрав корем. Детето си е дете и не е отговорно за възпитанието си, само че странното беше, че на никой от четиримата възрастни не му направи и грам усещане. В случая, и Приморско виновност няма няма по какъв начин да си избира туристите.

Малко по-късно обаче се сблъскваме и с гостоприемността на локалните. И по този начин, тръгваме си небрежно от злощастното заведение. С детска количка сме. Върху тротоарите са наспрели кола до кола. Върви се по пътя. Съответно се лавира сред тях, защото платното въпреки всичко е най-много за коли. Намираме " дупка " без коли и се качваме на тротоара, само че – ядец. Там напреко е паркиран мотор. Няма минаване. Виждам, че директно до него стоят четирима локални и запитвам – в случай че моторът е на някой от тях, няма да е неприятно да го реалокира най-малко на една страна, тъй като с детска количка е много комплицирано разминаването. Иииии – тогава се отприщи преизподнята! " Шшшшааааааалоооооуууу, аууууе ти ли ше на казваш къде ще стопираме, пристигнали сте тука в нашия град и ше ни казвате къде да стопираме! Никой не ви е желал тук! Отивайте си откъдето сте пристигнали! ".... и натам.... да не задълбавам. На другия ден – правилно си тръгнахме и повече в Приморско не съм стъпил, очевидно туристите са нежелани навлеци. Ок, по този начин да бъде.

Опит три: Обзор още веднъж /има прекрасен парк за деца там, надлежно си коства вторият шанс/

Резервирам през " холандския " уебсайт, за по-сигурно. Отиваме, няма никой на рецепцията. След 30 минути седене на зной, посредством една камериерка, откриваме телефона на " рецепционистката ". След още 20 минути идва и след още 20 се открива, че са ни объркали резервацията и стаята не е подготвена. След час и половина или общо три, се настаняваме. В стаята е толкоз мръсно, че има гъби саморасляци в ъглите. Аз персонално в живота си не бях виждал гъба да пораства от перваз на врата. Реших, че почивката ни ще бъде природосъобразна и си живяхме 5 дни с тях. Въпросният хотел имаше басейн, който съгласно табелата работи до 20,00 часа, само че не беше никакъв проблем за групи съветски деца да се мятат със засилка в него и след 2,00 ч. през нощта и това не беше никакъв проблем за хотела. Едва съумял човек да заспи към 3,00 от грохота на водните занимания, бива разсънен в 6:30 от камериерките, които пият утринното си кафе тъкмо под прозореца ти и нямат никакъв проблем със силата на говора си.

Опит четири: Синеморец

Резервирам хотел, заплащам капаро, отиваме. Посрещат ни два големи песа по 50-60 кг, догове, изскачащи от хотела. Рецепционистка няма. Въртя се 30-на минути, очаквам да се появи някой. Кучетата полегнаха пред вратата на хотела и няма минаване – ни напред, ни обратно. По едно време се появява една баба и незабавно за парите ме хваща. " Момент ", споделям аз. " Парите са ясни, само че не ми е ясно какво се случва с тези кучета? Те по този начин ли си стоят непрекъснато? На вратата на хотела, нито вързани, нито нищо. И се прескачат? " - " Да ", споделя бабата, " децата доста им се радват ". - " И аз им се веселя ", споделям аз, имал съм три кучета в живота си, обаче какво става, в случай че някой се опасява от тях. Аз съм с дете на 3 години и кучетата са два пъти по-високи от него.

" Ами то вие ще минавате по 2-3 пъти дневно през тях, какво толкоз " – споделя бабата-хотелиер. Тук ме хваща неопитен, тъй като в никакъв случай до момента не съм броил какъв брой пъти влизам и излизам от хотел по време на почивката си. " Все отново, ще помоля да ги вържете, тъй като да прескачаме кучета, без значение какъв брой пъти ще влизаме или излизаме, не беше разказана в нито един миг в офертата на Вашия хотел " – упорствам аз. И тогава.... тогава.... тази баба-хотелиер, в случай че имаше пушка, щеше да ме ликвидира на секундата. Нямате си концепция каква гняв се отприщи! С такива викове, с такава ненавист не бях се сблъсквал в никакъв случай в скромния си живот.

Как да е, не можах да се преборя с кучетата и си тръгнахме. Отново по сюжета нагоре - българското семейство, решило да почива на нашето Черноморие се озова в обстановка да търси къде да спи в 19,00 часа.

Опит пет: Намираме различен хотел в Синеморец

Плащам, дават ми ключ, качваме се. Още с влизането виждам, че слотът за картата /за електричеството/ е изкъртен и се държи на един болт на една страна. Слизам да оповестя за обстановката на рецепцията. Там комфортно се е разплул един бей и пренебрежително ме посреща с изражение от рода на " Ауе ти по кое време си виждал такВоЗ модЯрно нЯщо, не знаеш по какъв начин се работи с него ". Отправяме се към стаята за локализиране на казуса. Съответно бързо е открит и доказан, като ми беше дадено до края на дни да се оправи. Стояхме 7 дни, е, не се оправи, даже опит нямаше. Електричеството се пускаше, като залепиш картата с тиксо.

Всъщност, това беше най-малък, нищожен, даже никакъв проблем, поради идващия:

В стаята комарници няма. За сметка на това, обаче, има гнездо на стършели на терасата. Аз го видях още като влязох, само че поради реакцията със слота, взех решение, че едва ли някой ще бута гнездо, поради черноморски екскурзиант. И си живеехме с него в мир и обич. Просто стояхме на затворена врата по време на морската ни отмора. До петият ден. Тогава към този момент /!!!/ бяха решили, че е време да почистят стаята. Нооо, вратата на терасата към този момент не беше по този начин затворена, а зееше страховито, предричайки какво ме чака.

Както си го помислих и усетих сладката болежка на черноморския летовник. Един стръшел по този начин ме клъвна, че за половин час ухапаното се поду колкото женска гърда чашка Бе. И това не беше проблем. Аз съм устойчив човек, хапали са ме скорпион, змия... на един стършел няма да се дам. Истинският проблем обаче беше, че тъкмо в този миг, на 10 сантиметра от мен спеше детето ми. Просто стършелът избра мен... С него обстановката щеше да е – кола за спешна помощ и в Бургас....

Опит шест

Решавам, че 100 лв. на вечер е ниска класа и това води до проблемите ми. Резервирам в Несебър за 250 на вечер. Това е единствено за нощувката, няма храна, няма нищо. Впрочем, мисля, имаше закуска в тази цена, само че след пет опита до момента, пропущам тази екстра. В този " хотел " – нито един ден за седмица не почистиха стаята. Дори един път. Мизерията мощно ми подсещаше квартирите с хазяйка и станциите с дупка, за които стана тирада първоначално.

Опит седем: Ален Мак

Отново ангажирам посредством " холандския " уебсайт. Към този миг към този момент, в мен стартира да се прокрадва едно такова възприятие, че опитите станаха прекалено много и бях попътувал по всички страни на открито. Съответно бях станал и genius консуматор във въпросния уебсайт. Като за genius консуматор, букнах страхотна стая, с превъзходен аспект, тераса, знамение! Райска отмора се обрисуваше! Тук към този момент попътувахме малко повече и стигаме до хотела. Посреща ни още веднъж баба-хотелиерка. Превежда ни през едни стълби, да кажем... към 50... без перила... и стигаме до стаята. О, изненада! Това е под земята бункер! Няма аспект, няма тераса, няма знамение! Подземен бункер, от който се виждаш прав на половина. Като от позициите на десанта в Нормандия. Питам аз... " Къде е стаята, която резервирах в действителност? ".

Ами единствено тази остана, споделя бабата-хотелиер. По принцип, като се резервира и заплаща през " оня уебсайт " – плащаш съответна стая и по никакъв начин сходна преживелица не се връзва с към този момент признатите условия от хотела към уеб страницата. Вече с опит на черноморски екскурзиант, изрично отхвърлих да прекарам лятото си в бункер. " Няма друга стая ", споделя бабата. " Ами върнете ми парите " – споделям аз. Като към този момент препатил мога да кажа, че всяко изречение, обвързвано с пари – води до огромен изблик на гняв у българския хотелиер. Съответно се подготвяш авансово, с цел да изравниш кръвното налягане след това. В този миг бабата се сеща, че има и друга стая. Обаче... не е оправена. Добре, няма проблем, ще изчакаме. И чакаме, чакаме. На 40 градуса с дете на юлския зной. По принцип, в цената на стаята беше включен уелкъм дринк. Не, нямаше. Никакъв дринк нямаше. Дори чаша вода дринк за дете, пътувало 6-7 часа и висящо по тяхна виновност на демонски зной нямаше.

Това беше последният ми опит. Не е за мен. Просто не ставам за това. Ходя в Гърция, Италия, Черна гора, Албания. И просто тези неща там не се случват. Не знам по какъв начин, само че ги няма. Просто си почиваш, просто получаваш тъкмо това, за което плащаш, просто никой не ти кряска, наскърбява, проклина, просто не прескачаш коли по тротоари, просто си едно нормално българско семейство на отмора.

* Разказът е на четец на Plovdiv24.bg , оповестен с незначителна редакторска намеса