Как един завой за 4,5 млн. лева унищожи втората по големина римска вила у нас
Снимка stroiinfo.com/SkyPoint
Епичният градеж на Автомагистрала „ Струма “ продължава и наподобява, че нито природата, нито историята са способни да го спрат. Докато дебатите за минаването на автомагистралата през Кресненското дефиле още се точат, то археологията на близо 2000 години за няколко месеца изгуби неравната битка с един завой и едни 4,5 милиона лв., написа offnews.bg.
Става дума за римската вила, придобила популярност като обекта Скаптопара (наследник на тракийско населено място със същото име), която имаше неприятния шанс да е била издигната към III век сл. Хр. на същото място, където през 2017 година би трябвало да мине Лот 3.1 на „ Струма “.
Откритието стопира строежните действия и 150 служащи и 31 археолози започват избавителни разкопки. Те откриват, че селището, ситуирано източно от Благоевград и в непосредствена непосредственост до с. Покровник, в действителност е втората по величина римска вила в страната след тази при Чаталка, Старозагорско. Обектът заема повърхност от 6000 кв. м и съдържа в себе си добре непокътнатите остатъци на архитектурни елементи (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири интервала на обитаване, свидетелства за индустриална активност (20 пещи за строителна керамика), 40 пространства, непокътната водопроводна система, голямо количество находки (включително и остатъци от тъкани), военна тапия и прочие
Разкопките провокират огромно неспокойствие в Благоевградска област, където хората се надяват, че ще могат да ги трансфорат в туристически обект, който да оживи стопански района. Да се запазят останките, да бъдат покрити с заслон и да се изложат част от множеството находки или техни реплики. Научната общественост също остава благосклонна към Скаптопара (въпреки че се спори дали това в действителност е тракийското населено място, или е друга римска вила) и наподобява, че „ Струма “ въпреки всичко ще го подмине и обектът ще се резервира.
А това изобщо не е мъчно, дори е и по-лесният вид. По проект, с цел да мине през Скаптопара, автомагистралата би трябвало да направи непотребен завой. А с цел да пощади разкопките, просто би трябвало да продължи в права линия, минавайки през голо поле с трева. На доктрина, това поле се води стадион, който е частна благосъстоятелност. На процедура, както е видно от фотографията по-долу, там няма нищо.
Решението за това дали обектът има значима историческа стойност и би трябвало да се резервира се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ), и по-конкретно от неговия шеф, който по това време е доцент Людмил Вагалински. Макар дълго време измежду археологическата общественост (и измежду локалните общинари и жители) да битува мнението, че обектът ще се резервира – на 26.04.2018 година НАИМ издава мнение, с което на процедура афишира по-голямата част от Скаптопара за безинтересна и нетрайна, давайки зелена светлина за разрушаването му (изявлението на НАИМ може да бъде видянопо-долу).
Нещо, което хвърля огромна част от археолозите в шок, само че не и багерите и бетоновозите, които стартират да работят стремително, като все още половината обект е изринат и бетониран. Унищожен вечно.
Още по тематиката четете ТУК
Епичният градеж на Автомагистрала „ Струма “ продължава и наподобява, че нито природата, нито историята са способни да го спрат. Докато дебатите за минаването на автомагистралата през Кресненското дефиле още се точат, то археологията на близо 2000 години за няколко месеца изгуби неравната битка с един завой и едни 4,5 милиона лв., написа offnews.bg.
Става дума за римската вила, придобила популярност като обекта Скаптопара (наследник на тракийско населено място със същото име), която имаше неприятния шанс да е била издигната към III век сл. Хр. на същото място, където през 2017 година би трябвало да мине Лот 3.1 на „ Струма “.
Откритието стопира строежните действия и 150 служащи и 31 археолози започват избавителни разкопки. Те откриват, че селището, ситуирано източно от Благоевград и в непосредствена непосредственост до с. Покровник, в действителност е втората по величина римска вила в страната след тази при Чаталка, Старозагорско. Обектът заема повърхност от 6000 кв. м и съдържа в себе си добре непокътнатите остатъци на архитектурни елементи (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири интервала на обитаване, свидетелства за индустриална активност (20 пещи за строителна керамика), 40 пространства, непокътната водопроводна система, голямо количество находки (включително и остатъци от тъкани), военна тапия и прочие
Разкопките провокират огромно неспокойствие в Благоевградска област, където хората се надяват, че ще могат да ги трансфорат в туристически обект, който да оживи стопански района. Да се запазят останките, да бъдат покрити с заслон и да се изложат част от множеството находки или техни реплики. Научната общественост също остава благосклонна към Скаптопара (въпреки че се спори дали това в действителност е тракийското населено място, или е друга римска вила) и наподобява, че „ Струма “ въпреки всичко ще го подмине и обектът ще се резервира.
А това изобщо не е мъчно, дори е и по-лесният вид. По проект, с цел да мине през Скаптопара, автомагистралата би трябвало да направи непотребен завой. А с цел да пощади разкопките, просто би трябвало да продължи в права линия, минавайки през голо поле с трева. На доктрина, това поле се води стадион, който е частна благосъстоятелност. На процедура, както е видно от фотографията по-долу, там няма нищо.
Решението за това дали обектът има значима историческа стойност и би трябвало да се резервира се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ), и по-конкретно от неговия шеф, който по това време е доцент Людмил Вагалински. Макар дълго време измежду археологическата общественост (и измежду локалните общинари и жители) да битува мнението, че обектът ще се резервира – на 26.04.2018 година НАИМ издава мнение, с което на процедура афишира по-голямата част от Скаптопара за безинтересна и нетрайна, давайки зелена светлина за разрушаването му (изявлението на НАИМ може да бъде видянопо-долу).
Нещо, което хвърля огромна част от археолозите в шок, само че не и багерите и бетоновозите, които стартират да работят стремително, като все още половината обект е изринат и бетониран. Унищожен вечно.
Още по тематиката четете ТУК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ