Кошмарът в Германия! Немец избяга от родината си, след като афганистанец заплаши 7-годишния му син, че ще му отреже главата
Снимка персонален списък
Николай Ерней е немец с съветски корени. В Русия приключва за програмист и през 2016 година отпътува да живее в родната си Германия дружно със брачната половинка си и сина си. Намира си високоплатена работа, наема жилище в първокласен регион, ражда му се и дъщеричка. Николай – или Клаус – признава, че желал да устрои живота си в демократична страна, където има действителни шансове за реализация за децата му и обществена правдивост.
Всичко обаче се оказва една огромна неистина.
Руската медия Kr.ru разгласява част от дневника на германеца за събитията, поради които през лятото на 2019 година фамилията му е насила безусловно да избяга от Германия назад в Русия, да повери сина си на държавно учебно заведение в Москва и да даде родината си под съд.
Ето и историята:
Той тикна една вилица във врата на детето ми
" Той сподели, че ще ме убие и ще ми отреже главата! " С тези думи моят 7-годишен наследник Максим се прибра от учебно заведение напролет на тази година.
Бяхме в потрес. Съвсем неотдавна, през март, съученик на сина ми - афганистанец, се опита да го удуши. Обърнахме се към класната на детето, само че вместо да накаже нападателя, тя стартира да написа ниски оценки на сина ми, макар че дилемите бяха вярно решени.
По математика!, където две и две е четири!
С Афганистанеца Хамаз проблемите започнаха още от първия образователен ден. Още през септември той се прояви с експанзия спряма съучениците си. Двама от тях бяха наритани, а на един му заби вилица във врата. Родителите на пострадалите деца взеха ограничения и се оплакаха на учителите. Афганистанското момче трябваше да седи настрана от останалите възпитаници, беше самичък на чина си, а през междучасията му беше неразрешено да излиза на двора с останалите. През пролетта обаче побойникът си откри двама другари, също от бежански фамилии. А по-късно групата му се усили на 6-7 деца, които дебнеха съучениците си да са сами, атакуваха ги и ги ограбваха. Потърпевшите деца обаче отвърнаха на удара. Един ден те издебнаха Хамаз до момента в който е самичък, нападнаха го, и до момента в който едни го държаха за ръцете, другите му натикаха в устатата свински колбас. И забележете, че децата, които си отмъстиха, в действителност бяха мюсюлмани.
Нашето учебно заведение е най-обикновено държавно учебно заведение. То е интернационално, тъй като наоколо има бежански център от 2011 година Там се учат децата на съветски, немски, арабски, испански, италиански, китайски фамилии. Една от най-близките приятелки на сина ми Максим е от Куба. Тя идва вкъщи на посетители, дружно гледат анимация. Другата му другарка пък е от Сърбия. Никога не сме имали проблем с това, не сме делили детето си от останалите.
Ще умреш!
Започнах да подпитвам Максим какво се е случило. Той ми описа, че афганистанецът още веднъж го е нападнал. Опрял пръста си в шията му все едно държи нож и му споделил: " Ще умреш! " Оказа се, че сина ми не е единствената му жертва. Хамаз насочва сходни закани към всички деца в учебното заведение. И не е останал неусетен от учителите - преподавателката по физическо напълно ясно видяла заплашителния жест.
Свързах се с другети родители от класа в родителския чат. Председателят на родителския комитет съвсем незабавно ми отговори, че е наясно със обстановката и че детето ми споделя истината - тези закани не са инцидентни.
Отидох при шефа на учебното заведение, осведомих за случая в кметството, сигнализирах обществените служби в региона.
Директорът още на първата ни среща ми сподели, че в случай че не ми харесва учебното заведение, мога просто да преместя сина си в друго. " Децата имат право да демонстрират избрана експанзия, въпреки всичко това е част от порастването им. Това, което можем да създадем в тази ситуация е, да назначим обществен възпитател, който да работи с агресивното дете и вероятно с него да има втори преподавател. Макар че нашето учебно заведение не е предопределено за душевен инвалиди, ние няма да изключим афганестанеца, защото той има право на обучение и не му го осигурим, няма да можем да го интегрираме в обществото. Вярно е, че жестовете и заканите са неприятно нещо, само че той в действителност ги е копирал от детските филмчета, които гледа. Ще създадем всичко допустимо да го социализираме ", отговори ми шефът.
Аз му повярвах. Вярвам в Германия. Вярвам в закона и държавността.
Помислих, че че в класа на сина ми в действителност ще се появи и обществен възпитател и втори преподавател, и нещата ще си дойдат по местата. Дори обясних на Максим, че казусът е завършен, и че афганистанското дете повече няма да основава проблеми.
Ваканцията свърши. Макс отиде на учебно заведение и още на втория ден, по време на образователния час, до момента в който учителят е излязъл за минута от класната стая, а сина ми се е съсредоточил над поставената задача, афганистанецът се пробва да наръга във врата детето ми с молив.
Наказват единствено немските деца
Незабавно се свързах с всички по веригата, с цел да може по най-бързия метод сина ми да премине на домашно образование, откакто учебното заведение не може да подсигурява сигурността му.
Получих писмен отвод. Детето би трябвало да върви на учебно заведение, подобен е законът. И нашето дете, което е жертва, и неговият принудител. Трябва физически да участва в учебното заведение. Ако откажа, вкъщи ще пристигна полиция и ще ми го лишават. Във Англия няма такова условие - значимото е само детето да се образова под надзора на педагози и да се явява на изпити. А в Германия, в случай че детето отсъства от учебно заведение, като за начало глобяват родителите с 100 до 1500 евро, при второ нарушение могат да те тикнат в пандиза, а при трето - наложително ти лишават детето. Според служителите едно дете да пребие друго въобще не е закононарушение, а " слагане на граници ".
Питам Максим:
- А ти за какво не му отвърнеш, за какво не го удариш. От година към този момент се занимаваш с джудо?
- Такко, в случай че го набия, мен ще санкционират, без значение дали съм прав или не.
- Ами другия?
- Него в никакъв случай не го санкционират. Не желая да ме санкционират, когато не съм отговорен.
Преди учебно заведение Максим посещаваше немска детска градина и там ситуацията беше същото - наказваха единствено германчетата. Мислехме, че в учебно заведение нещата са разнообразни, само че се излъгахме.
Същият ден (инцидента с молива във врата) в учебното заведение оповестиха две седмици почивка поради варицела. Използвах това време до момента в който детето ми е вкъщи да намеря най-хубавото решение на казуса - да сменим учебното заведение.
Следва продължение...
Превод " Петел "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК document.domain = `petel.bg`; function resizeIframe() { document.getElementById( " ab045861 " ).style.width = `0px`; document.getElementById( " ab045861 " ).style.height = `0px`; document.getElementById( " commentBannerContainer " )
Николай Ерней е немец с съветски корени. В Русия приключва за програмист и през 2016 година отпътува да живее в родната си Германия дружно със брачната половинка си и сина си. Намира си високоплатена работа, наема жилище в първокласен регион, ражда му се и дъщеричка. Николай – или Клаус – признава, че желал да устрои живота си в демократична страна, където има действителни шансове за реализация за децата му и обществена правдивост.
Всичко обаче се оказва една огромна неистина.
Руската медия Kr.ru разгласява част от дневника на германеца за събитията, поради които през лятото на 2019 година фамилията му е насила безусловно да избяга от Германия назад в Русия, да повери сина си на държавно учебно заведение в Москва и да даде родината си под съд.
Ето и историята:
Той тикна една вилица във врата на детето ми
" Той сподели, че ще ме убие и ще ми отреже главата! " С тези думи моят 7-годишен наследник Максим се прибра от учебно заведение напролет на тази година.
Бяхме в потрес. Съвсем неотдавна, през март, съученик на сина ми - афганистанец, се опита да го удуши. Обърнахме се към класната на детето, само че вместо да накаже нападателя, тя стартира да написа ниски оценки на сина ми, макар че дилемите бяха вярно решени.
По математика!, където две и две е четири!
С Афганистанеца Хамаз проблемите започнаха още от първия образователен ден. Още през септември той се прояви с експанзия спряма съучениците си. Двама от тях бяха наритани, а на един му заби вилица във врата. Родителите на пострадалите деца взеха ограничения и се оплакаха на учителите. Афганистанското момче трябваше да седи настрана от останалите възпитаници, беше самичък на чина си, а през междучасията му беше неразрешено да излиза на двора с останалите. През пролетта обаче побойникът си откри двама другари, също от бежански фамилии. А по-късно групата му се усили на 6-7 деца, които дебнеха съучениците си да са сами, атакуваха ги и ги ограбваха. Потърпевшите деца обаче отвърнаха на удара. Един ден те издебнаха Хамаз до момента в който е самичък, нападнаха го, и до момента в който едни го държаха за ръцете, другите му натикаха в устатата свински колбас. И забележете, че децата, които си отмъстиха, в действителност бяха мюсюлмани.
Нашето учебно заведение е най-обикновено държавно учебно заведение. То е интернационално, тъй като наоколо има бежански център от 2011 година Там се учат децата на съветски, немски, арабски, испански, италиански, китайски фамилии. Една от най-близките приятелки на сина ми Максим е от Куба. Тя идва вкъщи на посетители, дружно гледат анимация. Другата му другарка пък е от Сърбия. Никога не сме имали проблем с това, не сме делили детето си от останалите.
Ще умреш!
Започнах да подпитвам Максим какво се е случило. Той ми описа, че афганистанецът още веднъж го е нападнал. Опрял пръста си в шията му все едно държи нож и му споделил: " Ще умреш! " Оказа се, че сина ми не е единствената му жертва. Хамаз насочва сходни закани към всички деца в учебното заведение. И не е останал неусетен от учителите - преподавателката по физическо напълно ясно видяла заплашителния жест.
Свързах се с другети родители от класа в родителския чат. Председателят на родителския комитет съвсем незабавно ми отговори, че е наясно със обстановката и че детето ми споделя истината - тези закани не са инцидентни.
Отидох при шефа на учебното заведение, осведомих за случая в кметството, сигнализирах обществените служби в региона.
Директорът още на първата ни среща ми сподели, че в случай че не ми харесва учебното заведение, мога просто да преместя сина си в друго. " Децата имат право да демонстрират избрана експанзия, въпреки всичко това е част от порастването им. Това, което можем да създадем в тази ситуация е, да назначим обществен възпитател, който да работи с агресивното дете и вероятно с него да има втори преподавател. Макар че нашето учебно заведение не е предопределено за душевен инвалиди, ние няма да изключим афганестанеца, защото той има право на обучение и не му го осигурим, няма да можем да го интегрираме в обществото. Вярно е, че жестовете и заканите са неприятно нещо, само че той в действителност ги е копирал от детските филмчета, които гледа. Ще създадем всичко допустимо да го социализираме ", отговори ми шефът.
Аз му повярвах. Вярвам в Германия. Вярвам в закона и държавността.
Помислих, че че в класа на сина ми в действителност ще се появи и обществен възпитател и втори преподавател, и нещата ще си дойдат по местата. Дори обясних на Максим, че казусът е завършен, и че афганистанското дете повече няма да основава проблеми.
Ваканцията свърши. Макс отиде на учебно заведение и още на втория ден, по време на образователния час, до момента в който учителят е излязъл за минута от класната стая, а сина ми се е съсредоточил над поставената задача, афганистанецът се пробва да наръга във врата детето ми с молив.
Наказват единствено немските деца
Незабавно се свързах с всички по веригата, с цел да може по най-бързия метод сина ми да премине на домашно образование, откакто учебното заведение не може да подсигурява сигурността му.
Получих писмен отвод. Детето би трябвало да върви на учебно заведение, подобен е законът. И нашето дете, което е жертва, и неговият принудител. Трябва физически да участва в учебното заведение. Ако откажа, вкъщи ще пристигна полиция и ще ми го лишават. Във Англия няма такова условие - значимото е само детето да се образова под надзора на педагози и да се явява на изпити. А в Германия, в случай че детето отсъства от учебно заведение, като за начало глобяват родителите с 100 до 1500 евро, при второ нарушение могат да те тикнат в пандиза, а при трето - наложително ти лишават детето. Според служителите едно дете да пребие друго въобще не е закононарушение, а " слагане на граници ".
Питам Максим:
- А ти за какво не му отвърнеш, за какво не го удариш. От година към този момент се занимаваш с джудо?
- Такко, в случай че го набия, мен ще санкционират, без значение дали съм прав или не.
- Ами другия?
- Него в никакъв случай не го санкционират. Не желая да ме санкционират, когато не съм отговорен.
Преди учебно заведение Максим посещаваше немска детска градина и там ситуацията беше същото - наказваха единствено германчетата. Мислехме, че в учебно заведение нещата са разнообразни, само че се излъгахме.
Същият ден (инцидента с молива във врата) в учебното заведение оповестиха две седмици почивка поради варицела. Използвах това време до момента в който детето ми е вкъщи да намеря най-хубавото решение на казуса - да сменим учебното заведение.
Следва продължение...
Превод " Петел "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК document.domain = `petel.bg`; function resizeIframe() { document.getElementById( " ab045861 " ).style.width = `0px`; document.getElementById( " ab045861 " ).style.height = `0px`; document.getElementById( " commentBannerContainer " )
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ