Трагедията на едно семейство! Баща и син инвалиди останаха на улицата в Бургас, не ги одобриха за общинско жилище
Снимка Флагман.бг
Пламен К. Петров и невръстният му наследник останаха на улицата, откакто не бяха утвърдени от Комисията по жилищно настаняване в Бургас. Пламен дойде в редакцията на Флагман.бг минути откакто разбра, че молбата му е отхвърлена. Плачеше и не знаеше какво да прави - нито къде да отиде, нито какво да изясни на сина си.
Бургазлията е с ампутиран крайник от края на януари т. година, а осемгодишният му наследник е болен от неправилна обмяна на веществата и епилепсия – 84 % неработоспособен. Детето е изоставено от родната си майка и родителските права са взети от бащата Пламен. Двамата живеят доста мъчно. Пламен се пробва да му обезпечи прехраната, да изкара някой лев, с цел да преживее, безусловно го карат ден за ден...до 28 януари, когато той по неотложност е признат в УМБАЛ Бургас, а детето му, което пътува с него в колата за спешна помощ е взето от обществените, които по-късно го настаняват в Дом за деца в Атия.
49-годишният мъж не можеше да спре сълзите си и прикани единствено за едно - схващане и поддръжка, с цел да излезе от тежката обстановка, в която е изпаднал.
Ето и историята на Пламен К. Петров:
На 28 януари т.г. ми отрязаха крайници в УМАБАЛ Бургас. Случи се, тъй като получих гангрена в резултат на измръзване на крайника. Работя в сферата дърводобива. Детето, което е на 8 година, отглеждам без майка. Тя се отхвърли от него и избяга с различен мъж. Намери нова обич, заживя нов живот и ни заряза. Преборих се за родителските права, в този момент съм легален аставник на детето.
Аз съм гражданин на Бургас, само че съм роден във Враца. През 2017 година и малко откакто дамата, с която живеех, ме напусна и изостави сина ни, се прибрах по моя край. Отведох детето от Бургас, открих си работа във Враца и заживяхме там, а дребният ходеше на градина. Имам другар, който държи склад за дърва и ме нае на работа. По-късно ми измръзна левият крайник.
В продължение на една година ме лекуваха във врачанската болница и се оказа, че не са могли да се оправят с казуса ми. В края на месец януари дойдох в Бургас и скоро по-късно ме одобриха в Окръжна болница.
Причината да се върна в Бургас е, че изтичаше ТЕЛК-а на детето и трябваше да се подадат документи за неговото възобновяване тук. В този миг здравословното ми положение внезапно се утежни. Наложи се да постъпя в болничното заведение. Взеха ме с колата за спешна помощ по неотложност, а детето с мен, тъй като няма при кой да го оставя. В болничното заведение извиках обществените, които го настаниха в Дом за деца в Атия. Те пристигнаха с двама служители на реда от 5-то РПУ и ми водиха сина.
След това аз претърпях две интервенции по ампутацията на крайници. Оперира ме доктор Гендов - експерт хирург и доста добър човек. Сега съм на квартира на ул. „ Шейново ”. Плащам по 10 лева дневно, с цел да пребивавам на адреса. Трябва да отивам на процедури, би трябвало да ме следят лекарите. Вижте ме в какво положение съм!
Преди два месеца подадох молба за общинско жилище. В Общински парцели ми споделиха, че ще получа такова. Но в петък на комисията разбрах, че настояването ми е отхвърлено. Аз и детето ми сме инвалиди, а не ни дават жилище. Осъждат ни да живеем на улицата. Нямаме никакви искания, просто молим за непретенциозен покрив, с цел да си потърся работа и опитам да консолидирам фамилния бюджет.
Подал съм и документи и за ТЕЛК и очаквам към този момент 5-ти месец да се прегледат от комисията. В този интервал съм без работа и приходи. Познати ми изпращат пари от Враца. Те ме устоят, като ми поемат квартирата и ежедневните потребности. Живея на техен тил, не знаете по какъв начин се усещам. Докато не получа решението за ТЕЛК, оставам без лични средства. Е, споделиха ми, че ще си взема парите вкупом, обаче би трябвало да получа първо решението.
В момента синът ми е в Атия. Всяка седмица вървя при него, а той плаче и желае да се върне при мен, само че съм в невъзможност. Той е неработоспособен по рождение, има нарушена обмяна на веществата с неналичието на мастна тъкан. Започна да получава и епилептични припадъци. Наскоро го водих да му снимат главичката в УМБАЛ „ Св. Анна ” във Варна., с цел да видят докторите каква е повода за епилепсията. Детето е на 8 година, мъчно проходи, а в този момент неотдавна и проговори. И той се споделя Пламен, като мен. Боря се да си го взема, тъй като ми е единствено той.
Пламен К. Петров и невръстният му наследник останаха на улицата, откакто не бяха утвърдени от Комисията по жилищно настаняване в Бургас. Пламен дойде в редакцията на Флагман.бг минути откакто разбра, че молбата му е отхвърлена. Плачеше и не знаеше какво да прави - нито къде да отиде, нито какво да изясни на сина си.
Бургазлията е с ампутиран крайник от края на януари т. година, а осемгодишният му наследник е болен от неправилна обмяна на веществата и епилепсия – 84 % неработоспособен. Детето е изоставено от родната си майка и родителските права са взети от бащата Пламен. Двамата живеят доста мъчно. Пламен се пробва да му обезпечи прехраната, да изкара някой лев, с цел да преживее, безусловно го карат ден за ден...до 28 януари, когато той по неотложност е признат в УМБАЛ Бургас, а детето му, което пътува с него в колата за спешна помощ е взето от обществените, които по-късно го настаняват в Дом за деца в Атия.
49-годишният мъж не можеше да спре сълзите си и прикани единствено за едно - схващане и поддръжка, с цел да излезе от тежката обстановка, в която е изпаднал.
Ето и историята на Пламен К. Петров:
На 28 януари т.г. ми отрязаха крайници в УМАБАЛ Бургас. Случи се, тъй като получих гангрена в резултат на измръзване на крайника. Работя в сферата дърводобива. Детето, което е на 8 година, отглеждам без майка. Тя се отхвърли от него и избяга с различен мъж. Намери нова обич, заживя нов живот и ни заряза. Преборих се за родителските права, в този момент съм легален аставник на детето.
Аз съм гражданин на Бургас, само че съм роден във Враца. През 2017 година и малко откакто дамата, с която живеех, ме напусна и изостави сина ни, се прибрах по моя край. Отведох детето от Бургас, открих си работа във Враца и заживяхме там, а дребният ходеше на градина. Имам другар, който държи склад за дърва и ме нае на работа. По-късно ми измръзна левият крайник.
В продължение на една година ме лекуваха във врачанската болница и се оказа, че не са могли да се оправят с казуса ми. В края на месец януари дойдох в Бургас и скоро по-късно ме одобриха в Окръжна болница.
Причината да се върна в Бургас е, че изтичаше ТЕЛК-а на детето и трябваше да се подадат документи за неговото възобновяване тук. В този миг здравословното ми положение внезапно се утежни. Наложи се да постъпя в болничното заведение. Взеха ме с колата за спешна помощ по неотложност, а детето с мен, тъй като няма при кой да го оставя. В болничното заведение извиках обществените, които го настаниха в Дом за деца в Атия. Те пристигнаха с двама служители на реда от 5-то РПУ и ми водиха сина.
След това аз претърпях две интервенции по ампутацията на крайници. Оперира ме доктор Гендов - експерт хирург и доста добър човек. Сега съм на квартира на ул. „ Шейново ”. Плащам по 10 лева дневно, с цел да пребивавам на адреса. Трябва да отивам на процедури, би трябвало да ме следят лекарите. Вижте ме в какво положение съм!
Преди два месеца подадох молба за общинско жилище. В Общински парцели ми споделиха, че ще получа такова. Но в петък на комисията разбрах, че настояването ми е отхвърлено. Аз и детето ми сме инвалиди, а не ни дават жилище. Осъждат ни да живеем на улицата. Нямаме никакви искания, просто молим за непретенциозен покрив, с цел да си потърся работа и опитам да консолидирам фамилния бюджет.
Подал съм и документи и за ТЕЛК и очаквам към този момент 5-ти месец да се прегледат от комисията. В този интервал съм без работа и приходи. Познати ми изпращат пари от Враца. Те ме устоят, като ми поемат квартирата и ежедневните потребности. Живея на техен тил, не знаете по какъв начин се усещам. Докато не получа решението за ТЕЛК, оставам без лични средства. Е, споделиха ми, че ще си взема парите вкупом, обаче би трябвало да получа първо решението.
В момента синът ми е в Атия. Всяка седмица вървя при него, а той плаче и желае да се върне при мен, само че съм в невъзможност. Той е неработоспособен по рождение, има нарушена обмяна на веществата с неналичието на мастна тъкан. Започна да получава и епилептични припадъци. Наскоро го водих да му снимат главичката в УМБАЛ „ Св. Анна ” във Варна., с цел да видят докторите каква е повода за епилепсията. Детето е на 8 година, мъчно проходи, а в този момент неотдавна и проговори. И той се споделя Пламен, като мен. Боря се да си го взема, тъй като ми е единствено той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ