Навални: Западът трябва да се бори с корупцията
Снимка Фейсбук/Алексей Навални
" Петел " продължава да следи какво се случва с Алексей Навални.
Преди една година Алексей Навални се качва на аероплан от Сибир към Москва. Във въздуха той стартира да се усеща зле, за минути се свлича на земята и стартира да вие от болежка. Оказва се, че критикът на Кермъл е токсичен с " Новичок ", а месеци по-късно проверяващи организации изрично ще заявят, че зад нападението стои точно властта в Русия.
След дълги седмици на лекуване в Берлин, Навални въпреки всичко реши да се върне в Русия, където бе задържан незабавно откакто слезе от самолета. Днес, година след отравянето му, той към момента е в пандиза. В известие, изпратено от килията му, той упорства Запада да наложи още наказания против олигарсите.
Eто какво написа най-големият опозиционер на Владимир Путин:
Точно преди една година не умрях от отравяне с химическо оръжие и наподобява, че корупцията играе немалка роля за оцеляването ми. Замърсявайки държавната система на Русия, корупцията е заразила и разследващите служби. Когато висшият мениджмънт на дадена страна е ангажиран с рекет и изнудване на бизнеса, качеството на тайните интервенции неизбежно страда. Група сътрудници на ФСБ нанесоха веществото върху бельото ми също толкоз калпаво, колкото и некадърно вървяха по стъпките ми в продължение на три години и половина - в нарушаване на всички инструкции от горната страна - позволявайки на гражданските проверяващи деятели да ги разкриват на всяка крачка.
За да бъдем почтени, режим, учреден на корупция, може да извършва по-елементарни задания до съвършенство. Съдебната система - първото нещо, което автократите имат намерение да ограбят от нацията си, поемат контрола - действа съвършено на правилото quid pro quo. Ето за какво, когато се върнах в Русия след лекуването в Берлин, ме откараха напряко от самолета в пандиза. В това няма нищо хубаво, само че най-малко в този момент имам време да прочета записките на международните водачи.
В тези книги международните водачи пишат извънредно забавно за това по какъв начин са решили главните проблеми, пред които е изправено човечеството: войни, беднотия, миграция, климатичната рецесия, оръжия за всеобщо заличаване. Това са въпросите от " огромния дневен ред ". Борбата с корупцията, въпреки това, рядко попада като част от това, което се надяват да остане след тях като завещание. Това не е изненадващо; това е точка " второстепенен дневен ред ".
Удивително е, че корупцията съвсем постоянно заслужава да се спомене, когато международните водачи разказват неуспехите - без значение дали са техни или, по постоянно, тези на техните прародители.
" Изгубихме години, стотици милиарди долари и хиляди човешки животи в Ирак (или Афганистан, както решите), само че корумпираното държавно управление на ал-Малики (или Карзай, вие решавате), отчужди хората с обири, отвари пътят към успеха на радикалите, въоръжени с лозунги за почтено, заслужено ръководство. "
Това води до явен въпрос. Момчета, в случай че корупцията ни пречи да намерим решения на проблемите от " огромната стратегия ", може би е пристигнал моментът да я издигнем до приоритет в тази стратегия?
Не е мъчно да се разбере за какво това към този момент не се е случило. Корупцията е сложен въпрос за разискване по време на международни срещи от високо ниво. Да предположим, че обсъждате Сирия и хакерски атаки с Владимир Путин. Всеки намира това за забавно, всеки знае къде се намира. На заключителната конференция всеки ще има какво да каже.
А в този момент си представете среща с Путин по въпроса за корупцията. Самият факт, че е издигнат този въпрос, съставлява преход към персони. Цялото нещо, от началото до края, ще бъде неловко. Най-богатият водач в света, който избяга от личната си страна, е поканен да разиска по какъв начин да се оправи със своя проблем. Много комплицирано, доста неловко.
Сега включете новините. Именно фактът, че Западът " не видя " тоталната корупция в Афганистан - западните водачи избраха да не приказват по тематика, която им се коства неуместна - беше най-важният фактор за успеха на талибаните (с поддръжката на населението). Западът не искаше да разисква ограбването на бюджета, доста по -добре беше да се съсредоточим върху това, че хората биват убивани с камъни или екзекутирани посредством обезглавяване.
След имплозията на Съюз на съветските социалистически републики и края на световната идеологическа борба, точно корупцията - в нейната класическа формулировка, " употребата на публична позиция за персонална полза ", се трансформира в универсалната основа за разцвета на нов властнически интернационал - от Русия до Еритрея, Мианмар до Венецуела. А корупцията от дълго време към този момент не е просто вътрешен проблем на тези страни. Това е съвсем непроменяемо една от главните аргументи за световните провокации, пред които е изправен Западът.
Нова " гореща " война в Европа с потребление на въздушни удари и артилерия? Това значи, че Путин отмъщава на Украйна за антикорупционната гражданска война, която смъкна протежето му, Виктор Янукович. Религиозните екстремисти от всички страни пък по-лесно популяризират агитация, когато техните съперници карат Rolls-Royce по улиците на страни без пари. Миграционните рецесии са породени от беднотия, а бедността съвсем постоянно е породена от корупция.
" Добре е, че изменението на климата не е обвързвано с корупцията! ", може иронично да разсъждаваме. Приканвам ви да кажете, че в лицето на милионите хектари сибирска гора, които изгарят всяка година заради варварско общо почистване, нарушавайки пожарните правила за ръководство на горите, не виждате корупция. Не желая да върша тази прогноза, само че се притеснявам, че идната огромна терористична офанзива няма да бъде просто следващият гърмеж от религиозни фанатици, а да вземем за пример химическо оръжие във водоснабдителната мрежа на огромен град или опустошително офанзива против IT инфраструктурата на цяла страна. А тези, които ще извършат тези терористични офанзиви, ще бъдат от хората, притежаващи златни дворци. Причината за осъществяването й ще бъде да се отклони вниманието на света от златните дворци към проблемите на световната сигурност.
Така че не ние би трябвало да се усещаме неловко да се надигнем пред корумпирани властнически управляващи с сложни въпроси, в противен случай - те би трябвало да знаят, че техните мрачни връзки непроменяемо ще бъдат главният фокус на полемиките на международните срещи на върха. Това би било решаваща стъпка към унищожаване на първопричината за доста " огромни " проблеми.
Добре, само че какво да вършим? Със сигурност няма доста неща, които хората във Вашингтон или Берлин могат да създадат за битка с корупцията на служителиите в Минск или Каракас?
Вярно е, само че също по този начин е правилно, че значим аспект на корупцията в властническите страни е потреблението на финансовата инфраструктура на Запада - и в 90% от случаите откраднатото се съхранява на запад. Служител, работещ за автократ, знае по-добре от всеки различен какъв брой е значимо да държи капитала си надалеч от сътрудниците и шефа си.
Всичко, което е належащо, е западните водачи да проявят увереност и политическа воля. Първата стъпка е корупцията да се трансформира от източник на неограничени благоприятни условия в тежкст за най-малко някои от елитите, обграждащи автократите. Това ще ги раздели и ще усили гласовете в интерес на модернизацията и намаляването на корупцията - които ще бъдат укрепени и ще получат нови причини, които да изложат в елитните среди.
Следващите пет стъпки са изцяло реалистични, лесни за осъществяване и могат да дадат високоефективен старт в битката с световната корупция.
Първо, Западът би трябвало да формулира и признае специфична категория " страни, които предизвикват корупциянта ", която ще разреши предприемането на единни ограничения против групи страни, вместо да постанова наказания на избрани страни.
Второ, главната глоба - главният налог върху корупцията, в случай че щете - за тази група страни би трябвало да бъде " наложена бистрота ". Цялата документи, обвързвана с контракти, подписани сред западни компании и сътрудници от страни, представляващи корупционни опасности, би трябвало да бъде оповестена, в случай че договорите са в най-малка степен свързани с страната, нейните чиновници или техните родственици.
Работите за държавна компания в страна с висок риск от корупция и желаете да купите вила на Френската Ривиера? Добре, продължете, само че би трябвало да знаете, че цялата информация за договорката ще бъде публично налична. Искате да имате покупко-продажби с длъжностно лице в Минск или с вуйна на съветски губернатор? Няма проблем, само че ще би трябвало да публикувате цялата документи от транзакцията и към този момент няма да можете да прикривате подкупа, който плащате посредством този " районен представител " или " локален сътрудник ".
Трето, битката с корупцията без битка с корумпираните хора е най-чистото двуличие и подкопава доверието на гласоподавателите. Докато не бъдат наложени персонални наказания на олигарсите, най-вече тези от обкръжението на Путин - образец за подражателство на всички корумпирани държавни чиновници и предприемачи в света - всяка антикорупционна изразителност от Запада ще се възприема като въздух под налягане.
Няма нищо по-разочароващо от четенето на най-новия лист със наказания, изпълнен с имената на полковници и генерали от разследващите служби, за които никой в никакъв случай не е чувал, само че подробно изчистен от имената на хора, в чиито ползи работят тези полковници. Западът би трябвало да се освободи от семантично мислене, където етикетът " предприемач " работи като индулгенция, което прави попадането им в описът със наказания доста мъчно. Олигарсите на Путин, оглавяващи " държавни " компании и компании, които публично са частни, само че чийто разцвет е обвързван с групата на Путин, не са предприемачи, а водачи на проведени незаконни групи. В момента, уви, западният истеблишмънт работи като кучето на Павлов: показвате им полковник от разследващите служби и те крещят: " Накажете го! ", показваш им олигарха, който заплаща на полковника, и те викат: " Поканете го в Давос! "
Четвърто, Съединени американски щати, Англия и Германия към този момент имат отлични принадлежности за битка с непознатата корупция, като да вземем за пример Закона за задграничните корупционни практики, Закона за подкупите и така нататък Познайте какъв брой каузи са заведени след отчети от нашата Фондация за битка с корупцията, категоризирана в този момент като екстремистка организация от държавното управление на Путин?
Точно по този начин - нито едно. Тъжният факт е, че даже западните правоохранителни органи се отнасят с корумпирани задгранични чиновници с детски ръкавици. С малко политическа воля от страна на държавното управление (и напън от публичното мнение) тази обстановка може да бъде поправена.
Пето, възпрепятстването на износа на политическа корупция явно заслужава основаването на интернационален орган или комисия. Погледнете какво се случва сега. Инвестирайки релативно дребни суми пари, неоспоримият Путин изкупува извънредно десни и извънредно леви придвижвания в цяла Европа-превръщайки техните политици в свои олигарси и сътрудници. Легализираният рушвет процъфтява, постоянно под формата на участие в борда на държавни компании. Бивш немски канцлер, или някогашен италиански министър председател, или някогашен австрийски външен министър, може да работи като танцьори на фона на съветския деспот, възстановявайки корупционните практики. Всички контракти, свързващи някогашни или сегашни западни политици с бизнес сътрудници от корумпирани властнически страни, също би трябвало да бъдат отворени за публичен надзор.
Това са първите стъпки, само че даже те ще имат доста влияние, създавайки елитни групи в властническите страни, за които акцията за понижаване на равнищата на корупция ще се трансформира в разумен избор.
Не са нужни пари, нито бойци, нито преконфигуриране на промишлеността или международната политика, с цел да започнете да предприемате дейности. Само политическа воля - която за жалост постоянно липсва. Общественото мнение и желанията на гласоподавателите са това, което най-сетне може да раздвижи нещата. Тогава някой ден международните водачи ще могат да напишат в записките си, че са решили доста огромни проблеми от " огромния дневен ред ", просто като отстранен първопричината си - без войски, без милиарди долари и без пропилени десетилетия, пише dnes.bg.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
" Петел " продължава да следи какво се случва с Алексей Навални.
Преди една година Алексей Навални се качва на аероплан от Сибир към Москва. Във въздуха той стартира да се усеща зле, за минути се свлича на земята и стартира да вие от болежка. Оказва се, че критикът на Кермъл е токсичен с " Новичок ", а месеци по-късно проверяващи организации изрично ще заявят, че зад нападението стои точно властта в Русия.
След дълги седмици на лекуване в Берлин, Навални въпреки всичко реши да се върне в Русия, където бе задържан незабавно откакто слезе от самолета. Днес, година след отравянето му, той към момента е в пандиза. В известие, изпратено от килията му, той упорства Запада да наложи още наказания против олигарсите.
Eто какво написа най-големият опозиционер на Владимир Путин:
Точно преди една година не умрях от отравяне с химическо оръжие и наподобява, че корупцията играе немалка роля за оцеляването ми. Замърсявайки държавната система на Русия, корупцията е заразила и разследващите служби. Когато висшият мениджмънт на дадена страна е ангажиран с рекет и изнудване на бизнеса, качеството на тайните интервенции неизбежно страда. Група сътрудници на ФСБ нанесоха веществото върху бельото ми също толкоз калпаво, колкото и некадърно вървяха по стъпките ми в продължение на три години и половина - в нарушаване на всички инструкции от горната страна - позволявайки на гражданските проверяващи деятели да ги разкриват на всяка крачка.
За да бъдем почтени, режим, учреден на корупция, може да извършва по-елементарни задания до съвършенство. Съдебната система - първото нещо, което автократите имат намерение да ограбят от нацията си, поемат контрола - действа съвършено на правилото quid pro quo. Ето за какво, когато се върнах в Русия след лекуването в Берлин, ме откараха напряко от самолета в пандиза. В това няма нищо хубаво, само че най-малко в този момент имам време да прочета записките на международните водачи.
В тези книги международните водачи пишат извънредно забавно за това по какъв начин са решили главните проблеми, пред които е изправено човечеството: войни, беднотия, миграция, климатичната рецесия, оръжия за всеобщо заличаване. Това са въпросите от " огромния дневен ред ". Борбата с корупцията, въпреки това, рядко попада като част от това, което се надяват да остане след тях като завещание. Това не е изненадващо; това е точка " второстепенен дневен ред ".
Удивително е, че корупцията съвсем постоянно заслужава да се спомене, когато международните водачи разказват неуспехите - без значение дали са техни или, по постоянно, тези на техните прародители.
" Изгубихме години, стотици милиарди долари и хиляди човешки животи в Ирак (или Афганистан, както решите), само че корумпираното държавно управление на ал-Малики (или Карзай, вие решавате), отчужди хората с обири, отвари пътят към успеха на радикалите, въоръжени с лозунги за почтено, заслужено ръководство. "
Това води до явен въпрос. Момчета, в случай че корупцията ни пречи да намерим решения на проблемите от " огромната стратегия ", може би е пристигнал моментът да я издигнем до приоритет в тази стратегия?
Не е мъчно да се разбере за какво това към този момент не се е случило. Корупцията е сложен въпрос за разискване по време на международни срещи от високо ниво. Да предположим, че обсъждате Сирия и хакерски атаки с Владимир Путин. Всеки намира това за забавно, всеки знае къде се намира. На заключителната конференция всеки ще има какво да каже.
А в този момент си представете среща с Путин по въпроса за корупцията. Самият факт, че е издигнат този въпрос, съставлява преход към персони. Цялото нещо, от началото до края, ще бъде неловко. Най-богатият водач в света, който избяга от личната си страна, е поканен да разиска по какъв начин да се оправи със своя проблем. Много комплицирано, доста неловко.
Сега включете новините. Именно фактът, че Западът " не видя " тоталната корупция в Афганистан - западните водачи избраха да не приказват по тематика, която им се коства неуместна - беше най-важният фактор за успеха на талибаните (с поддръжката на населението). Западът не искаше да разисква ограбването на бюджета, доста по -добре беше да се съсредоточим върху това, че хората биват убивани с камъни или екзекутирани посредством обезглавяване.
След имплозията на Съюз на съветските социалистически републики и края на световната идеологическа борба, точно корупцията - в нейната класическа формулировка, " употребата на публична позиция за персонална полза ", се трансформира в универсалната основа за разцвета на нов властнически интернационал - от Русия до Еритрея, Мианмар до Венецуела. А корупцията от дълго време към този момент не е просто вътрешен проблем на тези страни. Това е съвсем непроменяемо една от главните аргументи за световните провокации, пред които е изправен Западът.
Нова " гореща " война в Европа с потребление на въздушни удари и артилерия? Това значи, че Путин отмъщава на Украйна за антикорупционната гражданска война, която смъкна протежето му, Виктор Янукович. Религиозните екстремисти от всички страни пък по-лесно популяризират агитация, когато техните съперници карат Rolls-Royce по улиците на страни без пари. Миграционните рецесии са породени от беднотия, а бедността съвсем постоянно е породена от корупция.
" Добре е, че изменението на климата не е обвързвано с корупцията! ", може иронично да разсъждаваме. Приканвам ви да кажете, че в лицето на милионите хектари сибирска гора, които изгарят всяка година заради варварско общо почистване, нарушавайки пожарните правила за ръководство на горите, не виждате корупция. Не желая да върша тази прогноза, само че се притеснявам, че идната огромна терористична офанзива няма да бъде просто следващият гърмеж от религиозни фанатици, а да вземем за пример химическо оръжие във водоснабдителната мрежа на огромен град или опустошително офанзива против IT инфраструктурата на цяла страна. А тези, които ще извършат тези терористични офанзиви, ще бъдат от хората, притежаващи златни дворци. Причината за осъществяването й ще бъде да се отклони вниманието на света от златните дворци към проблемите на световната сигурност.
Така че не ние би трябвало да се усещаме неловко да се надигнем пред корумпирани властнически управляващи с сложни въпроси, в противен случай - те би трябвало да знаят, че техните мрачни връзки непроменяемо ще бъдат главният фокус на полемиките на международните срещи на върха. Това би било решаваща стъпка към унищожаване на първопричината за доста " огромни " проблеми.
Добре, само че какво да вършим? Със сигурност няма доста неща, които хората във Вашингтон или Берлин могат да създадат за битка с корупцията на служителиите в Минск или Каракас?
Вярно е, само че също по този начин е правилно, че значим аспект на корупцията в властническите страни е потреблението на финансовата инфраструктура на Запада - и в 90% от случаите откраднатото се съхранява на запад. Служител, работещ за автократ, знае по-добре от всеки различен какъв брой е значимо да държи капитала си надалеч от сътрудниците и шефа си.
Всичко, което е належащо, е западните водачи да проявят увереност и политическа воля. Първата стъпка е корупцията да се трансформира от източник на неограничени благоприятни условия в тежкст за най-малко някои от елитите, обграждащи автократите. Това ще ги раздели и ще усили гласовете в интерес на модернизацията и намаляването на корупцията - които ще бъдат укрепени и ще получат нови причини, които да изложат в елитните среди.
Следващите пет стъпки са изцяло реалистични, лесни за осъществяване и могат да дадат високоефективен старт в битката с световната корупция.
Първо, Западът би трябвало да формулира и признае специфична категория " страни, които предизвикват корупциянта ", която ще разреши предприемането на единни ограничения против групи страни, вместо да постанова наказания на избрани страни.
Второ, главната глоба - главният налог върху корупцията, в случай че щете - за тази група страни би трябвало да бъде " наложена бистрота ". Цялата документи, обвързвана с контракти, подписани сред западни компании и сътрудници от страни, представляващи корупционни опасности, би трябвало да бъде оповестена, в случай че договорите са в най-малка степен свързани с страната, нейните чиновници или техните родственици.
Работите за държавна компания в страна с висок риск от корупция и желаете да купите вила на Френската Ривиера? Добре, продължете, само че би трябвало да знаете, че цялата информация за договорката ще бъде публично налична. Искате да имате покупко-продажби с длъжностно лице в Минск или с вуйна на съветски губернатор? Няма проблем, само че ще би трябвало да публикувате цялата документи от транзакцията и към този момент няма да можете да прикривате подкупа, който плащате посредством този " районен представител " или " локален сътрудник ".
Трето, битката с корупцията без битка с корумпираните хора е най-чистото двуличие и подкопава доверието на гласоподавателите. Докато не бъдат наложени персонални наказания на олигарсите, най-вече тези от обкръжението на Путин - образец за подражателство на всички корумпирани държавни чиновници и предприемачи в света - всяка антикорупционна изразителност от Запада ще се възприема като въздух под налягане.
Няма нищо по-разочароващо от четенето на най-новия лист със наказания, изпълнен с имената на полковници и генерали от разследващите служби, за които никой в никакъв случай не е чувал, само че подробно изчистен от имената на хора, в чиито ползи работят тези полковници. Западът би трябвало да се освободи от семантично мислене, където етикетът " предприемач " работи като индулгенция, което прави попадането им в описът със наказания доста мъчно. Олигарсите на Путин, оглавяващи " държавни " компании и компании, които публично са частни, само че чийто разцвет е обвързван с групата на Путин, не са предприемачи, а водачи на проведени незаконни групи. В момента, уви, западният истеблишмънт работи като кучето на Павлов: показвате им полковник от разследващите служби и те крещят: " Накажете го! ", показваш им олигарха, който заплаща на полковника, и те викат: " Поканете го в Давос! "
Четвърто, Съединени американски щати, Англия и Германия към този момент имат отлични принадлежности за битка с непознатата корупция, като да вземем за пример Закона за задграничните корупционни практики, Закона за подкупите и така нататък Познайте какъв брой каузи са заведени след отчети от нашата Фондация за битка с корупцията, категоризирана в този момент като екстремистка организация от държавното управление на Путин?
Точно по този начин - нито едно. Тъжният факт е, че даже западните правоохранителни органи се отнасят с корумпирани задгранични чиновници с детски ръкавици. С малко политическа воля от страна на държавното управление (и напън от публичното мнение) тази обстановка може да бъде поправена.
Пето, възпрепятстването на износа на политическа корупция явно заслужава основаването на интернационален орган или комисия. Погледнете какво се случва сега. Инвестирайки релативно дребни суми пари, неоспоримият Путин изкупува извънредно десни и извънредно леви придвижвания в цяла Европа-превръщайки техните политици в свои олигарси и сътрудници. Легализираният рушвет процъфтява, постоянно под формата на участие в борда на държавни компании. Бивш немски канцлер, или някогашен италиански министър председател, или някогашен австрийски външен министър, може да работи като танцьори на фона на съветския деспот, възстановявайки корупционните практики. Всички контракти, свързващи някогашни или сегашни западни политици с бизнес сътрудници от корумпирани властнически страни, също би трябвало да бъдат отворени за публичен надзор.
Това са първите стъпки, само че даже те ще имат доста влияние, създавайки елитни групи в властническите страни, за които акцията за понижаване на равнищата на корупция ще се трансформира в разумен избор.
Не са нужни пари, нито бойци, нито преконфигуриране на промишлеността или международната политика, с цел да започнете да предприемате дейности. Само политическа воля - която за жалост постоянно липсва. Общественото мнение и желанията на гласоподавателите са това, което най-сетне може да раздвижи нещата. Тогава някой ден международните водачи ще могат да напишат в записките си, че са решили доста огромни проблеми от " огромния дневен ред ", просто като отстранен първопричината си - без войски, без милиарди долари и без пропилени десетилетия, пише dnes.bg.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ