Владимир Путин предложи на Европа да се освободи от Америка
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Темата за националния суверенитет стана основна в хода на полемиките на интернационалния стопански конгрес в Санкт Петербург. Президентът на Франция Еманюел Макрон по този начин горещо убеждаваше всички, че неговата страна има същински суверенитет, че Владимир Путин не устоя и в отговор направи извънредно обилно предложение на Европа, написа в материал електронното издание на съветския вестник „ Взгляд “, представен и показан от Агенция Фокус.
В него написа още:
" Участието на разнообразни международни водачи в съвещанията на Петербургския интернационален стопански конгрес от дълго време стана традиция, само че този път дружно с Путин на сцената участваха по едно и също време няколко знакови персони. И в случай че за присъединяване на Макрон и премиера на Япония Шиндзо Абе се знаеше доста преди откриването на форума, то присъединяване на заместник-председателя на Китай Ван Цишан бе обявено единствено преди една седмица.
Изглежда, самият Си Дзинпин е командировал своята „ дясна ръка “, с цел да направи поредна проява на смисъла, което отдава на „ привилегированото стратегическо партньорство “ сред двете страни. Това към този момент бе показано при започване на предишния месец, когато министърът на защитата на Китай в Москва особено подчертава върху това, че с първата си задгранична аудиенция желае да показва на американците тесните връзки сред въоръжените сили на Китай и Русия. Появяването на Ван измежду участниците във форума придаде на разположението на силите на сцената приключен темперамент – Русия, Китай, Франция и Япония.
А там беше и шефът на МВФ (Международния валутен фонд) – като представител на световните структури.
По този метод Владимир Путин се оказа дружно с представител на Европейския съюз (Франция), основната страна от Западния блок в Азия (Япония) и стратегическия сътрудник на Русия – Китай. Отчитайки, че полемиката с присъединяване на водачите по традиция бе моделирана от американски публицист се получи самобитно съвещание на клуба на „ великите страни “. Отчитайки и това, че през последната седмица Русия бе посетена и от министър председателите на Индия и Германия, на процедура се получава цялостна картина.
Нямаше ги единствено англо-саксонците. Но спорът с Англия на фона на „ делото Скрипал “ стигна до етап на открита неприязън, а президентът Тръмп на процедура е лишен от независимост на дейностите по съветско направление. Независимо че точно неговите дейности по други тематики от интернационалния дневен ред през последните дни бяха най-обсъждани.
Разваляне на договорката с Иран, преместване на посолството на Съединени американски щати в Ерусалим и отвод от срещата с водача на Северна Корея – за половин месец Тръмп се разписа надали не в целия лист от най-болезнените въпроси на интернационалния живот. Вашингтон залага на изостряне по едно и също време по цялото геополитическо поле – повишавайки залога с вяра да получи отстъпки и да усъвършенства своите позиции. Да, хегемонът има огромна потребност да формулира по-изгодни за себе си условия в международната търговия и в това няма никакъв абсурд. Съединени американски щати остават свръхдържава във боен и финансов проект, само че самата американска страна не получава толкоз огромна полза от това. Нещо повече – през последните десетилетия върви деиндустриализация на Америка и изхабяване на нейната инфраструктура. И с цел да усъвършенства външнотърговския си баланс и да върне производството в Съединени американски щати, Тръмп е подготвен да направи всичко. Т.е. да употребява наличните в Америка военно-финансови и геополитически преимущества за изостряне на интернационалната обстановка с следващо извличане на търговски отстъпки от всички основни сътрудници и съперници.
Тази игра е рискова, само че точно по този начин патриотът Тръмп желае „ да направи Америка още веднъж велика “. Към това, в случай че не се направи нищо, вероятностите на Съединени американски щати няма да станат по-розови: предходния модел на битие на страната като международен хегемон по този начин или другояче се е изчерпал и нейният залез и по този начин се случваше пред нашите очи.
В тази обстановка предизвестието на Путин на форума не наподобява пресилване:
„ Излизането на една от страните по контракта от правовото поле, сриването на сделките постоянно значи значителен риск и компликации. Това е аксиома от деловата процедура... В световен мащаб такова държание на страните – изключително центровете на мощ – води към най-негативни, в случай че не разрушителни, последици. Пренебрежението на съществуващите правила и загубата на взаимно доверие могат да провокират непредсказуемост, турбилентност и колосални промени. Подобно стичане на факторите може да докара до систематична рецесия, с каквато светът още не се е сблъсквал “.
Путин знае доста добре защо приказва. Отговаряйки на въпрос за глобите, с които Съединени американски щати плашат участниците в иранската договорка, президентът цитира самия себе си:
Винаги съм го казвал, считам това за непродуктивно и нездравословно. И нашите експети тук си спомнят и на Запад също помнят, моето изявление, да кажем, в Мюнхен през 2007 година, когато приказвах за недопустимостта на придаването на екстериториален темперамент на правовите правила на една страна, в този случай – Съединените щати. Тогава доста хора в Съединени американски щати и Европа ми се разсърдиха. Но аз предупреждавах точно за това, а ето в този момент, апелирам, това разцъфва. Бъдете общителни, апелирам ви, яжте, каквото ви е сипано! “
Никой не изпитва наслада от сбъдването на пророчествата на Путин. Просто той взе участие от дълго време в огромната игра и по тази причина може да следи процесите в динамичност:
Именно това унищожава съществуващия международен ред. Ние сме длъжни въпреки всичко да се договорим и с нашите американски сътрудници за някакви единни правила на държания. Това е доста значимо, тъй като, каквато е и тематиката на нашите днешни полемики – би трябвало да се построи доверие. Или го има, или го няма и в случай че го няма, то тогава няма да се получи нищо хубаво “.
Това бе отговора на Путин най-много към Еманюел Макрон. Политическата основа на новия френски президент се базира на доста нестабилна основа. Алтантист, който желае да играе новия Дьо Гол, без да има нито качествата на генерала, нито тази Франция, която е способна даже частично да отстоява своето. Най-използваната дума в речта на Макрон беше „ суверенитет “ – и беше ясно, че по този метод той убеждава Путин, французите и целия свят, че Франция фактически го има и той, Макрон, ще го укрепи още повече.
Искам да изградя върховен пиедестал. Искам всички нови международни правила да се извършват, а за това е необходим суверенитет... Неможем да се доверяваме един на различен, в случай че не вярваш и не уважаваш самия себе си. Ако не се уважаваш, то никой няма да те почита. Трябва да се бориш за спазването на суверенитета. Искам да се почитаме, с цел да няма никакви намеси “.
Путин изслуша деликатно разсъжденията на Макрон за суверенитета и недопустимостта на американските наказания, само че на няколко пъти въпреки всичко не съумя да се удържи. Например, той напомни за санкциите, които по-рано бяха платени от френските банки по решение на американските съдилища. И направи основната фраза на този ден:
Еманюел сподели, че Европа и Съединени американски щати имат взаимни отговорности: Европа зависи от Съединените щати в областта на сигурността. Но няма потребност да съжалявате по този въпрос – ние ще ви помогнем. Ще обезпечим сигурността. И, във всеки случай, ще създадем каквото зависи от нас, с цел да няма никакви закани “.
Френският президент не пропусна тези думи. Той стартира да твърди, че не се опасява от нищо, „ тъй като Франция има войска, която и сама може да пази страната “:
Но аз имам избрани отговорности по отношение на други европейски съдружници и си мисля, че тази архитектура на европейската сигурност е наше обвързване “
Този диалог дори не е на разнообразни езици, а на разнообразни равнища на мислене. Путин в действителност предложи на Европа да се освободи от Америка, от атлантическата каишка, в случай че тя фактически желае да си върне действителния суверенитет. Не този, за който толкоз доста приказва Макрон в своята тирада, а същински. Разбира се, пред Путин седеше не Шарл и даже не Марин – само че, все пак, съветският президент сподели това, което сподели и напълно не, тъй като искаше да поласкае парижкия си посетител. Просто в този момент ще има мотив да подсети на следващия президент на Франция – ние ви предлагахме ".
Темата за националния суверенитет стана основна в хода на полемиките на интернационалния стопански конгрес в Санкт Петербург. Президентът на Франция Еманюел Макрон по този начин горещо убеждаваше всички, че неговата страна има същински суверенитет, че Владимир Путин не устоя и в отговор направи извънредно обилно предложение на Европа, написа в материал електронното издание на съветския вестник „ Взгляд “, представен и показан от Агенция Фокус.
В него написа още:
" Участието на разнообразни международни водачи в съвещанията на Петербургския интернационален стопански конгрес от дълго време стана традиция, само че този път дружно с Путин на сцената участваха по едно и също време няколко знакови персони. И в случай че за присъединяване на Макрон и премиера на Япония Шиндзо Абе се знаеше доста преди откриването на форума, то присъединяване на заместник-председателя на Китай Ван Цишан бе обявено единствено преди една седмица.
Изглежда, самият Си Дзинпин е командировал своята „ дясна ръка “, с цел да направи поредна проява на смисъла, което отдава на „ привилегированото стратегическо партньорство “ сред двете страни. Това към този момент бе показано при започване на предишния месец, когато министърът на защитата на Китай в Москва особено подчертава върху това, че с първата си задгранична аудиенция желае да показва на американците тесните връзки сред въоръжените сили на Китай и Русия. Появяването на Ван измежду участниците във форума придаде на разположението на силите на сцената приключен темперамент – Русия, Китай, Франция и Япония.
А там беше и шефът на МВФ (Международния валутен фонд) – като представител на световните структури.
По този метод Владимир Путин се оказа дружно с представител на Европейския съюз (Франция), основната страна от Западния блок в Азия (Япония) и стратегическия сътрудник на Русия – Китай. Отчитайки, че полемиката с присъединяване на водачите по традиция бе моделирана от американски публицист се получи самобитно съвещание на клуба на „ великите страни “. Отчитайки и това, че през последната седмица Русия бе посетена и от министър председателите на Индия и Германия, на процедура се получава цялостна картина.
Нямаше ги единствено англо-саксонците. Но спорът с Англия на фона на „ делото Скрипал “ стигна до етап на открита неприязън, а президентът Тръмп на процедура е лишен от независимост на дейностите по съветско направление. Независимо че точно неговите дейности по други тематики от интернационалния дневен ред през последните дни бяха най-обсъждани.
Разваляне на договорката с Иран, преместване на посолството на Съединени американски щати в Ерусалим и отвод от срещата с водача на Северна Корея – за половин месец Тръмп се разписа надали не в целия лист от най-болезнените въпроси на интернационалния живот. Вашингтон залага на изостряне по едно и също време по цялото геополитическо поле – повишавайки залога с вяра да получи отстъпки и да усъвършенства своите позиции. Да, хегемонът има огромна потребност да формулира по-изгодни за себе си условия в международната търговия и в това няма никакъв абсурд. Съединени американски щати остават свръхдържава във боен и финансов проект, само че самата американска страна не получава толкоз огромна полза от това. Нещо повече – през последните десетилетия върви деиндустриализация на Америка и изхабяване на нейната инфраструктура. И с цел да усъвършенства външнотърговския си баланс и да върне производството в Съединени американски щати, Тръмп е подготвен да направи всичко. Т.е. да употребява наличните в Америка военно-финансови и геополитически преимущества за изостряне на интернационалната обстановка с следващо извличане на търговски отстъпки от всички основни сътрудници и съперници.
Тази игра е рискова, само че точно по този начин патриотът Тръмп желае „ да направи Америка още веднъж велика “. Към това, в случай че не се направи нищо, вероятностите на Съединени американски щати няма да станат по-розови: предходния модел на битие на страната като международен хегемон по този начин или другояче се е изчерпал и нейният залез и по този начин се случваше пред нашите очи.
В тази обстановка предизвестието на Путин на форума не наподобява пресилване:
„ Излизането на една от страните по контракта от правовото поле, сриването на сделките постоянно значи значителен риск и компликации. Това е аксиома от деловата процедура... В световен мащаб такова държание на страните – изключително центровете на мощ – води към най-негативни, в случай че не разрушителни, последици. Пренебрежението на съществуващите правила и загубата на взаимно доверие могат да провокират непредсказуемост, турбилентност и колосални промени. Подобно стичане на факторите може да докара до систематична рецесия, с каквато светът още не се е сблъсквал “.
Путин знае доста добре защо приказва. Отговаряйки на въпрос за глобите, с които Съединени американски щати плашат участниците в иранската договорка, президентът цитира самия себе си:
Винаги съм го казвал, считам това за непродуктивно и нездравословно. И нашите експети тук си спомнят и на Запад също помнят, моето изявление, да кажем, в Мюнхен през 2007 година, когато приказвах за недопустимостта на придаването на екстериториален темперамент на правовите правила на една страна, в този случай – Съединените щати. Тогава доста хора в Съединени американски щати и Европа ми се разсърдиха. Но аз предупреждавах точно за това, а ето в този момент, апелирам, това разцъфва. Бъдете общителни, апелирам ви, яжте, каквото ви е сипано! “
Никой не изпитва наслада от сбъдването на пророчествата на Путин. Просто той взе участие от дълго време в огромната игра и по тази причина може да следи процесите в динамичност:
Именно това унищожава съществуващия международен ред. Ние сме длъжни въпреки всичко да се договорим и с нашите американски сътрудници за някакви единни правила на държания. Това е доста значимо, тъй като, каквато е и тематиката на нашите днешни полемики – би трябвало да се построи доверие. Или го има, или го няма и в случай че го няма, то тогава няма да се получи нищо хубаво “.
Това бе отговора на Путин най-много към Еманюел Макрон. Политическата основа на новия френски президент се базира на доста нестабилна основа. Алтантист, който желае да играе новия Дьо Гол, без да има нито качествата на генерала, нито тази Франция, която е способна даже частично да отстоява своето. Най-използваната дума в речта на Макрон беше „ суверенитет “ – и беше ясно, че по този метод той убеждава Путин, французите и целия свят, че Франция фактически го има и той, Макрон, ще го укрепи още повече.
Искам да изградя върховен пиедестал. Искам всички нови международни правила да се извършват, а за това е необходим суверенитет... Неможем да се доверяваме един на различен, в случай че не вярваш и не уважаваш самия себе си. Ако не се уважаваш, то никой няма да те почита. Трябва да се бориш за спазването на суверенитета. Искам да се почитаме, с цел да няма никакви намеси “.
Путин изслуша деликатно разсъжденията на Макрон за суверенитета и недопустимостта на американските наказания, само че на няколко пъти въпреки всичко не съумя да се удържи. Например, той напомни за санкциите, които по-рано бяха платени от френските банки по решение на американските съдилища. И направи основната фраза на този ден:
Еманюел сподели, че Европа и Съединени американски щати имат взаимни отговорности: Европа зависи от Съединените щати в областта на сигурността. Но няма потребност да съжалявате по този въпрос – ние ще ви помогнем. Ще обезпечим сигурността. И, във всеки случай, ще създадем каквото зависи от нас, с цел да няма никакви закани “.
Френският президент не пропусна тези думи. Той стартира да твърди, че не се опасява от нищо, „ тъй като Франция има войска, която и сама може да пази страната “:
Но аз имам избрани отговорности по отношение на други европейски съдружници и си мисля, че тази архитектура на европейската сигурност е наше обвързване “
Този диалог дори не е на разнообразни езици, а на разнообразни равнища на мислене. Путин в действителност предложи на Европа да се освободи от Америка, от атлантическата каишка, в случай че тя фактически желае да си върне действителния суверенитет. Не този, за който толкоз доста приказва Макрон в своята тирада, а същински. Разбира се, пред Путин седеше не Шарл и даже не Марин – само че, все пак, съветският президент сподели това, което сподели и напълно не, тъй като искаше да поласкае парижкия си посетител. Просто в този момент ще има мотив да подсети на следващия президент на Франция – ние ви предлагахме ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ